Решение по дело №459/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.437, ал.1 от ГПК.

Постъпила е жалба от Ф. А. Ш. от с.К., общ.К., в качеството й на длъжник по изпълнително дело № 76/2010 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 741, против действия на частния съдебен изпълнител, с които са й възложени разходи по образуването и разноски по изпълнителното дело. Твърди се в жалбата, че с нотариална покана от 04.08.2010 г. жалбоподателката поканила на 16.08.2010 г. в нотариалната кантора на нотариус Д. Г. взискателя Ш. А. Х. да уредят финансовите си взаимоотношения и да сключат договор за разпределение за ползването на съсобствен недвижим имот. Съгласно решение № 71 от 02.06.2010 г. по гр.д.№ 1331/2009 г. по описа на Кърджалийски районен съд жалбоподателката била осъдена да заплати на взискателя сумата от 3 041 лева, която сума искала да плати на взискателя. На така отправената покана взискателят се явил и изразил желание да му се заплати сума по- висока от присъдената, при което жалбоподателката изразила несъгласие с неговото искане. На следващи т ден взискателят депозирал молба, а частен съдебен изпълнител с рег.№ 741, с район на действие в Кърджалийския окръжен съд, е образувал изпълнително дело № 76/2010 г., като с това действие дължимата от жалбоподателката сума от 3 041 лева нараснала на 4 206.68 лева, т.е. с 1 165.68 лева в повече от присъдената. Счита, че по същество това поведение на взискателите било равностойно на грабеж и това било така, тъй като с нито едно нейно действие или бездействие не била провокирала завеждането на посоченото изпълнително дело. Твърди, че била платила дължимата и присъдена сума. Ето защо моли съда да отмени действията на частен съдебен изпълнител с рег.№ 741, с които й били възложени разходи по образуване и разноски по изпълнително дело № 76/2010 г. над сумата от 3 041 лева, в размер общо на 1 165.68 лева, и да прекрати по изпълнително дело 76/2010 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 741. Претендира направените по делото разноски.

Частният съдебен изпълнител с рег.№ 741 е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК, в които излага съображения за недопустимост на жалбата.

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:

От приложеното копие на изпълнително дело № 76/2010 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 741 се установява, че същото е било образувано на 13.08.2010 г. по молба на взискателя Ш. А. Х., въз основа на приложен към молбата изпълнителен лист от 09.08.2010 г. на Кърджалийски районен съд, издаден на основание решение № 71 от 02.06.2010 г. по гр.д.№ 1331/2009 г. на Кърджалийски районен съд, срещу жалбоподателката по настоящото дело Ф. А. Ш. за следните суми: 1. 2 325 лева, представляващи обезщетение от ползата, от която е лишен като собственик на недвижим имот; 2. 145.98 лева, представляващи обезщетение за забава; 3. законна лихва върху главницата, считано от 16.11.2009 г. до окончателното изплащане на сумата и 4. 570.70 лева – деловодни разноски.

С покана за доброволно изпълнение изх.№ 632/17.08.2010 г. частен съдебен изпълнител с рег.№ 741 е поканил длъжника по изпълнително дело № 76/2010 г. Ф. А. Ш. да заплати следното задължение по изпълнителното дело: 2 325 лева главница; лихви към този момент – 185 лева; обезщетение за забава в размер на 145.98 лева; 570.70 лева – деловодни разноски, както и разноски по изпълнително дело № 76/2010 г. в общ размер на 980 лева.

Видно от вносна бележка от 30.08.2010 г., в срока за доброволно изпълнение длъжникът по изпълнителното дело Ф. А. Ш. е превела по сметка на частния съдебен изпълнител сумата от 3 041 лева по изпълнително дело № 76/2010 г.

При тези доказателства съдът намира жалбата в частта й, с която се обжалват действията на частния съдебен изпълнител, с които на длъжника Ф. А. Ш. са й определени за плащане разходи по образуване и разноски по изпълнително дело № 76/2010 г., в посочен в поканата за доброволно изпълнение размер, за недопустима, поради липса на законова възможност да се обжалват тези действия на съдебния изпълнител. Касае се за действия, които не попадат в хипотезите на чл.435, ал.2 и 3 от ГПК, и не подлежат на обжалване. В тази връзка следва да се посочи, че определянето от съдебния изпълнител на разноските по изпълнението може да бъде обжалвано само с жалба срещу разпределението, в случай, че се извършва разпределение, като за длъжника съществува и установената в чл.441 от ГПК възможност да претендира обезщетение за вреди, причинени му от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, ако такива се установят, в това число - вреди от неправилно определени и събрани такси по изпълнението.

Само за пълнота следва да се отбележи, че в поканата за доброволно изпълнение са определени за плащане разноски по изпълнителното дело в размер на 980 лева, а не в размер на 1 165.68 лева, който размер е обжалван от жалбоподателката. Видно от поканата за доброволно изпълнение, разликата между двете суми в размер на 185 лева представлява определена от частния съдебен изпълнител законна лихва върху главницата, присъдена по изпълнителния лист, а не разноски по изпълнението.

Ето защо и доколкото не се касае до действия на съдебен изпълнител, попадащи в приложното поле на чл.435, ал.2 и 3 от ГПК, жалбата на Ф. А. Ш. в тази й част е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Недопустимо е и искането на жалбоподателя, направено в подадената жалба, за прекратяване на изпълнителното дело, поради извършено плащане. Това е така, тъй като изпълнителното производство се прекратява от съдебния изпълнител, а не от съда, при наличие на някоя от хипотезите на чл.433, ал.1 от ГПК. С други думи, именно съдебният изпълнител е този, който в случая следва да прецени попада ли извършеното от длъжника плащане в хипотезата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК и да постанови съответен акт, който акт би подлежал на обжалване. Предвид изложеното и доколкото липсва акт на съдебния изпълнител, подлежащ на обжалване, искането за прекратяване на изпълнителното дело е недопустимо и като такова следва да се остави без разглеждане.

Водим от изложеното, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ф. А. Ш. с постоянен адрес в с.К., общ.К., с ЕГН *, против действията на частен съдебен изпълнител с рег.№ 741, с район на действие Окръжен съд – К., с които са определени за плащане разходи по образуване и разноски по изпълнително дело № 76/2010 г., като недопустима.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Ф. А. Ш. с постоянен адрес в с.К., общ.К., с ЕГН *, за прекратяване на изпълнително дело № 76/2010 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 741, с район на действие Окръжен съд – К., като недопустимо.

ПРЕКРАТЯВА производството по В.гр.д. № 316/2010 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.