Решение по дело №417/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 872
Дата: 29 октомври 2021 г.
Съдия: Васил Маринов Петков
Дело: 20214520100417
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 872
гр. Русе, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520100417 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ от В. СТ. АРН.
срещу ЗД „Бул Инс“ АД.
Ищцата твърди, че на 11.09.2020 г. около 23:27ч. в гр. Русе, на
кръстовището на ул. „***“ и бул. „***“, лек автомобил „****“, с рег. № ****,
управляван от З. М. П. е нарушил правилата за предимство, блъснал е лек
автомобил „***“ с рег. №***, вследствие на което се отклонил, и блъснал лек
автомобил „***“ с рег. № ***. Твърди се, че причина за транспортното
произшествие са неправомерни действия на водача на лекият автомобил
„****“, който не е съобразил поведението си с правилата на Закона за
движение по пътищата и виновно е причинил телесни увреждания на ищцата
В. СТ. АРН., която управлявала лекия автомобил „***“ с рег. №***. Мястото
на произшествие било посетено от органите на МВР, които са съставили
Констативен протокол за ПТП. Непосредствено след произшествието, на
мястото на инцидента пристигнал екип на “Спешна помощ“, тъй като ищцата
била изпитала силна болка в областта на дясната си китка и длан и била
прегледана на място. Ръката й била превързана и й били дадени обезболяващи
1
медикаменти. Твърди, че се е лекувала домашно, консервативно, с
обезболяващи медикаменти, мехлеми и полагане на студени компреси.
Въпреки това в продължение почти на две седмици болките не отминали, а се
засилвали, поради което на 24.09.2020г. потърсила лекарска помощ. При
прегледа се установили ограничени болезнени активни движения на дясната
китка с наличие на изразен болков синдром в областта на ставата. Поставена
била диагноза „контузия на дясната китка и длан“. Предписана била
медикаментозна терапия за външно приложение и тя била освободена за
домашно лечение с указания да не натоварва дясната си китка и длан.
Полученото от ищцата нараняване й причинило болки и страдания, които
били интензивни през първите седмици след произшествието. Нараняването
довело и до затруднение в ежедневно извършваните от ищцата дейности и се
наложило приемът на обезболяващи медикаменти. Процесният инцидент
повлиял негативно не само на ежедневието, но и на емоционалното състояние
на А.. Същата изживяла стрес и душевно страдание, които се твърди, че щели
да я съпътстват до края на живота. Ответното дружество, при което виновния
водач имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на основание чл.
429 КЗ било длъжно да покрие в границите на определените в договора сума
причинените на ищцата имуществени и неимуществени вреди.
С претенция от 20.10.2020 г. В.А. сезирала ответното дружество да й
бъде заплатено обезщетение, като се твърди, че такова до момента не е
изплащано и няма становище на застрахователя.
С оглед на това се моли да бъде постановено съдебно решение, с което
ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 5000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, болки и страдания,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.01.2020 г.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество изразява становище за
неоснователност на предявеният иск. Не се оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
за процесния лек автомобил „****“ с рег. № ****. Оспорва се механизма на
произшествието. Оспорва се въобще ищцата да е получила каквито и да е
било увреждания при това произшествие. В условията на евентуалност се
твърди, че е налице хипотезата на случайно събитие. Липсвало акт по чл. 300
2
ГПК, установяващ произлезли за ищцата вреди от непозволено увреждане и
същите следвало да бъдат доказани в настоящото производство. Оспорва се
водачът на застрахованото моторно превозно средство да е нарушил
правилата за движение по пътищата. Твърди се също така в условията на
евентуалност, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като
ищцата управлявала автомобила си с превишена или несъобразена с пътните
условия скорост, без поставен предпазен колан. Също така в условията на
евентуалност се оспорва и размера на претендираните неимуществени вреди,
както и размера на претендираното за тях обезщетение, което било силно
завишено. Оспорва се и ищцата да е сезирала дружеството за заплащане на
обезщетение по чл. 380 от Кодекса за застраховане. По изложените
съображения се моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, а и се установява от представените писмени
доказателства, че около 23,30 часа на 11.09.2020г. в гр. Русе, на кръстовището
на ул. „***“ и бул. „***“ е реализирано ПТП между лек автомобил „****“, с
рег. № ****, управляван от З. М. П., лек автомобил „***“ с рег. №***,
управляван от ищцата В. СТ. АРН. и лек автомобил „***“ с рег. № ***
управляван от Г.Б.М.. Във връзка с настъпилото произшествие, служител на
сектор „Пътна полиция“ е съставил констативен протокол за ПТП с
пострадали №**** от 12.09.2020г. В протокола са описани констатираните по
служителя материални щети и е посочено, че има три лица пострадали,
измежду които и е и ищцата В. СТ. АРН.. Като причина за ПТП полицейският
служител е посочил, че водачът на лекия автомобил „****“ З. М. П. е
нарушил правилата за предимство и е блъснал другите двама участници в
произшествието.
Няма спор по делото, че към момента на процесното ПТП, за лекия
автомобил „****“, с рег. № **** е имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество.
С наказателно постановление №***** на З. М. П. е наложено
административно наказание за извършеното нарушение, довело до
3
реализиране на процесното ПТП – не е пропуснал движещи се превозни
средства по път с предимство на кръстовище, с което виновно е нарушил чл.
50, ал.1 ЗДвП и му е наложена глоба в размер на 200лв., което наказание не е
обжалвано, а глобата е платена.
На 20.10.2020г. ищцата е сезирала ответното дружество със
застрахователна претенция, като за причинените й болки и страдания от
процесното ПТП е претендирала обезщетение в размер на 6000лв.
На 24.09.2020г. ищцата е посетила д-р Б.В. – специалист ортопед. За
извършения от него преглед е съставен амбулаторен лист №*** от същата
дата, в който е отбелязана основна диагноза „контузия на други части на
китката и дланта“. В частта за анамнеза е описано, че страданието на
пациента датира от 11.09.2020г. след претърпяно ПТП. Като обективно
състояние е посочено „има ограничения и болезнени активни движения в
областта на дясната китка, има изразен болков синдром в областта на
ставата“. Предписан е терапия с лекарства и гел за мазане в домашни условия.
Свидетелят З. М. П., установява, че на 11.09.2020г. причинил ПТП с
управлявания от него автомобил в кръстовището „***“, тъй като отнел
предимството на друг автомобил, идващ от страна на МОЛ-а. За случая му
била наложена глоба, която той заплатил. Спомня си, че произшествието е
посетено както от полиция така и от екип на спешна медицинска помощ.
Имало момиче, на което леко била пострадала ръката.
Според заключението на изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза, въз основа на представената медицинска документация е видно,
че В. СТ. АРН. е получила травма на меките тъкани и връзковия апарат в
областта на дясната гривнена става. Тези увреждания отговарят да са
получени при процесното ПТП и според направените от вещото лице
уточнения в съдебно заседание са характерни за подобни инциденти, при
които водачът на катастрофирал автомобил при удара наранява китката на
едната или двете си ръце. При увреждания като полученото от ищцата,
възстановителният период обичайно е около 10-20 денонощия, като болките
са намалявали интензитета си.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
4
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 432, ал.1 КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ. Няма спор по делото, че ищцата е управлявала
единият от автомобилите, които и участвал в процесното ПТП. Вина за него
има водач на лекия автомобил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество. Това обстоятелство безпротиворечиво
се установява от материалите съдържащи се в административно-
наказателната преписка съставена по случая. Влязлото в сила наказателно
постановление обвързва съда в настоящото производство по въпросите
относно причините и вината за настъпването на произшествието. Поради това
неоснователно е възражението на ответника за недоказаност на тези
обстоятелства.
Налице са доказателства и за претърпяно от ищцата травматично
увреждане в резултат на ПТП. Както съставения констативен протокол за
ПТП, така и амбулаторният лист от преглед на специалист – ортопед
установяват наличие на увреждане в областта на дясната китка на ищцата. За
такова сочи и в показанията си свидетелят З.П.. Поради това следва да се
приеме, че ищцата е претърпяла известни болки и неудобства от полученото
увреждане, т.е. предявеният от нея иск в тази част е доказан по основание.
Относно размера на исковата претенция съдът съобразява следното:
На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Обезщетението за претърпени неимуществени
вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките и
страданията, възникнали от непозволеното увреждане и съгласно чл. 52 ЗЗД
се определя от съда по справедливост въз основа на конкретните
обстоятелства по случая. Доказателствата за конкретните болки и неудобства,
които ищцата е претърпяла в резултат от инцидента и уврежданията, които е
получила при него не са събрани (допуснатия свидетел за тези обстоятелства
не е доведен в проведеното открито съдебно заседание). Поради това при
преценка на интензитета и времето в което са изпитвани болките и
неудобствата, съдът следва да съобрази търпените обичайно такива в
5
резултата на инцидент като процесното ПТП, данни за което се съдържат в
експертизата на вещото лице. Полученото от ищцата травматично увреждане
на дясната китка не е съпроводено със счупване или скъсване на сухожилия и
меки тъкани, съответно и със затруднение в движението й за продължителен
период от време. Съобразявайки това, възрастта на ищцата и посочения от
вещото лице оздравителен период, съдът намира, че справедливото
обезщетение за това увреждане е в размер на 500лв.
По отношение на твърдяните психологически последици за ищцата от
инцидента също не са ангажирани доказателства, които да ги установят по
вид и интензитет. Поради това за тях отново следва да се присъди
обезщетение съответно на обичайно търпените при инцидент като процесния
и то от млад човек като ищцата. Съдът намира, че справедливото обезщетение
за негативните изживявания, уплаха, притеснение и пр. е в размер на 500лв.
По делото не са ангажирани доказателства установяващи по-сериозни
психологически последици за ищцата, които да обосновават определяне на
по-голямо обезщетение за тях.
По изложените съображения предявеният иск за неимуществени вреди
следва да бъде уважен за сумата от 1000лв. и отхвърлен до пълния предявен
размер от 5000лв. като неоснователен и недоказан. Следва да бъде присъдена
и законна лихва върху определеното обезщетение, дължима от датата на
образуване на настоящото производство. Липсва формулирана надлежно
претенция (с посочване на период и сума) за период преди това, а и той е само
7 дни, а не както е посочено в исковата молба повече от година
Страните не са представили доказателства за направени от тях
разноски по делото, които да им подлежат на присъждане при този изход на
спора.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на РС – Русе държавна такса по уважения иск в
размер на 50лв. и възнаграждение за изготвената по делото експертиза в
размер пропорционален на уважената част или сумата от 36лв.
Така мотивиран, районният съд
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД с ЕИК831830482, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, представлявано от
Стоян Проданов и Крум Крумов, да заплати на В. СТ. АРН., ЕГН**********,
с адрес гр. Русе, ******** сумата от 1 000лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди – болка и негативни изживявания, в
резултат от ПТП от 11.09.2020г. в гр. Русе, за което е съставен констативен
протокол за ПТП №**** от 12.09.2020г., ведно със законната лихва за забава
считано от 27.01.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД с ЕИК831830482, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, представлявано от
Стоян Проданов и Крум Крумов, да заплати по сметка на РС – Русе
държавна такса и разноски по делото в размер на 86лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7