№ 29383
гр. София, 23.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СЛАВА С. ГЬОШЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВА С. ГЬОШЕВА Гражданско дело №
20231110124057 по описа за 2023 година
В изпълнение нормата на чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК съдът приема, че исковата молба е
редовна и процесуално допустима, поради което следва да се произнесе по допускане на
доказателствата, да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание и да
съобщи на страните проекта си за доклад.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.10.2023 г. от 15.00
часа, за което да се призоват страните и да им се връчи препис от настоящото определение.
На ищеца да се връчи препис от отговора на ответника и приложените към него писмени
доказателства.
Съобщава на страните проекта си за доклад на делото:
ДОКЛАДВА предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1934,98 лева, представляваща
недължимо платени суми по договор за паричен заем № 2683569 от 17.11.2016 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2023 г. до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски.
Ищецът Н. Г. А. твърди, че на 17.11.2016 г. сключила с ответника договор за паричен заем
№ 2683569, по който й била отпусната сумата от 1750 лв., които следвало да върне на
двуседмични вноски, с размер на годишния процент на разходите – 41, 71 % и фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 35 %. В чл. 4 от процесния договор страните
уговорили, че договорът за заем ще бъде обезпечен с гарант – две физически лица,
поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като били
1
предвидени и условията, на които следвало да отговарят поръчителите. В чл. 4, ал. 2 от
договора страните уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението за осигуряване
на поръчителство в срока по чл. 4, ал. 1, заемателят дължи на заемодателя неустойка в
размер на 1599,26 лв., платима разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Ищецът
твърди, че поради неосигуряване на обезпечение по договора, му била начислена неустойка
по чл. 4, ал. 2 от същия в размер на 1599,26 лв. Твърди, че е погасила изцяло сумата по
сключения договор за заем преди подаване на исковата молба. Излага съображения, че
неустоечната клауза по чл. 4 от договора е изцяло неравноправна и нищожна на основание
чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано висока неустойка, както и тази клауза не е
индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 ЗЗП. Сочи, че процесната неустоечна клауза има
за цел заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Твърди, че клаузата е нищожна и поради противоречие с
добрите нрави, тъй като така договорена, при непредоставяне на обезпечение, излиза извън
присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и води до оскъпяване на
кредита, а и не е ясно какви точно вреди би покрила, с позоваване на т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. по описа на ОСТК на ВКС. С оглед нищожността на
неустоечната клауза, ищецът твърди, че сумата, платена по същата, е получена от ответника
без основание, поради което моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника И. А. М. АД, с който оспорва иска
като неоснователен по подробно изложени съображения. Оспорва иска при твърдения
вземането на ищеца да е погасено по давност. В процесния случай ГПР е ясен, във фиксиран
размер, като не надвишава повече от пет пъти размера на законната лихва, а претендираната
неустойка не следва да бъде включвана при изчисляване на размера на ГПР. Оспорва, че
клаузата за неустойка е нищожна. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на претендираните от насрещната
страна разноски.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД, в тежест на
ищеца е да установи, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, размера на
заплатените по него суми, в частност тези по процесната клауза, която се оспорва като
нищожна, в който случай ответникът носи тежестта да установи наличието на основание за
имуществено разместване, като доколкото не се спори по съдържанието на сключения
договор (чиито клаузи се атакуват от ищеца), ответникът следва да докаже, че процесният
договор е сключен при спазване на процедурата по ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК относно
сключване на потребителски договори от разстояние, така и че клаузите отговарят на
изискванията на ЗПК, индивидуално договаряне на клаузите, както и че не противоречат на
добрите нрави.
ЗА УСТАНОВЯВАНЕ на посочените обстоятелства СЪДЪТ
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо от доказване в отношенията между страните, че на
2
17.11.2016 г. ищецът е сключил с И. А. М. АД Договор за паричен заем № 2683569, по
силата на който му е предоставен заем в размер на 1750 лв., като в договора е посочен ГПР в
размер на 41,71 % и ГЛП в размер на 35%. В чл. 4 от договора страните са се уговорили
заемът да бъде обезпечен с две физически лица – поръчители, банкова гаранция или
одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки, като на
основание чл. 4, ал. 2 от договора на ищеца е начислена неустойка в размер на 1599,26 лв.,
тъй като не е представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в
съответния договор.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за изслушване на заключение по
ССчЕ в насроченото открито съдебно заседание.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора. Съдът уведомява страните, че за намиране на
решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време,
усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите,
който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е платена
услуга. Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00
до 17:00 часа от М. Н. на тел. ............. и ел. адрес ..............., а след 01.03.2010 г. и в Центъра
за спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III” No. 54. Разяснява
на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин
размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно
заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да
постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3