Р Е Ш Е Н И Е №
227
гр. Варна, 15.01.2014г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, ХХVІ-ти състав в публично съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Районен съдия: Иванка Дрингова
при участието на секретаря Т.С., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4013 по описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД от С.Г.Т., ЕГН ********** *** срещу Л.Д.Я., ЕГН ********** и Ю.Ю.А., ЕГН **********,***.
Ищецът твърди в исковата си молба, че е собственик на недвижим имот, находящ се в с. д., съставляващ *********** по плана на селото, с площ 500 кв.м., а по скица 525 кв.м., ведно с построените в него едноетажна жилищна сграда и стопански постройки. Твърди, че на 21.12.2004г. е продал имота си на в. Я. за сумата от 1067,70 лева, която сума не му е платена от ответницата при сключването на договора, както и до датата на предявяване на исковата молба. Отправеното искане е да се развали договора за продажба, сключен между ищеца и наследодателката на ответниците, поради неплащане на продажната цена. Претендират се направените по делото разноски. В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат предявения иск.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали идентични писмени отговори, в които изразяват становище за неоснователност на предявения иск и релевират възражения за изтекла погасителна давност. Молят за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от **********. на нотариус Огнян Шарабански, на 21.12.2004г. С.Г.Т. е продал на в. Я. собствения си недвижим имот, представляващ дворно място с площ 500 кв.м., а по скица 525 кв.м., находящо се в с. д., съставляващо ********** по плана на селото, ведно с построените в него едноетажна жилищна сграда и стопански постройки за сумата 1067,70 лв. В акта се съдържа изявление на купувача, че продажната цена е изплатена напълно и в брой на продавача.
От удостоверение за наследници се установява, че в. г. Я. е починала на 07.03.2013г. и е оставила за свои наследници децата си Л.Д.Я. и Ю.Ю.А..
По делото е представено сведение, дадено от в. Я. на 22.06.2012г. и заверено от Районна прокуратура /без да става в каква връзка е дадено/. В същото Я. е заявила, че Т. й е прехвърлил имота, като си е запазил правото на ползване и че тя не му е платила конкретна сума за покупката, но е вложила около 3000 лв. за ремонт на къщата.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Безспорно е, че между ищецът и наследодателката на ответниците е сключен договор за продажба на недвижим имот. Спорния въпрос е дали купувачът по сделката е изпълнение задължението си за заплащане на продажната цена.
В процесния договор за продажба, обективиран в **********. на нотариус Огнян Шарабански, се съдържа изявлението на купувача, че продажната цена е изплатена напълно и в брой на продавача. В тази част договорът представлява частен документ. Опровергаване на истинността на този документ е в тежест на страната, която е оспорва. В тази връзка ищецът е представил писмен документ, в който е обективирано признание на купувача, че не платил цената. От този документ не става ясно в каква връзка и пред кого е дадено сведението, за кой недвижим имот се касае, поради което не съставлява годно доказателствено средство, въз основа на който съдът да обоснове правен извод. Дори и да се приеме, че документът представлява начало на писмено доказателство, то същото само прави вероятно твърдението за неплащане на продажната цена. Съобразно разпоредбата на чл.154 от ГПК, всяка страна носи доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В случая ищецът не ангажира други доказателства в подкрепа на твърдението, въз основа на което е формулирал искането си. При това положение следва да се зачете материалната доказателствена сила на нотариалния акт.
По изложените съображения съдът намира предявения иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за недоказан и същият следва да се отхвърли като неоснователен.
Единствено за пълнота на изложеното следва да се отбележи и основателността на направеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност. Исковете за разваляне на договори с предмет недвижими имоти се погасяват с общата петгодишна давност, която започва да тече от деня, в който задължението е станало изискуемо. В договора за продажба липсва изрична уговорка за срок на плащане на продажната цена, поради което следва да намери приложение общото правило, разписано в чл.200 от ЗЗД, съгласно което купувачът е длъжен да плати цената и да получи вещта. Последното е отложено по волята на страните, които са договорили продавачът да запази доживотно ползването върху вещта, но това обстоятелство не рефлектира върху началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност. Договорът е сключен на 21.12.2004г., а исковете, предмет на настоящето производство, са предявени на 25.03.2013г., т.е. след датата, на която е изтекла давността - 21.12.2009г.
Предвид отправеното искане и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на всеки ответник направените разноски в размер на по 300 лв., представляващи заплатени адвокатски възнаграждения.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ пасивно субективно съединените искове с правно основание чл.87, ал. 3 от ЗЗД, предявени от С.Г.Т., ЕГН ********** *** срещу Л.Д.Я., ЕГН ********** и Ю.Ю.А., ЕГН **********,*** за разваляне на договор за продажба, сключен на 21.12.2004г. между С.Г.Т. и в. Я., обективиран в **********. на нотариус Огнян Шарабански, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Г.Т., ЕГН ********** *** да заплати на Л.Д.Я., ЕГН ********** *** сумата от 300 лв. /триста лева/, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА С.Г.Т., ЕГН ********** *** да заплати на Ю.Ю.А., ЕГН ********** *** сумата от 300 лв. /триста лева/, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: