Решение по дело №908/2021 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 134
Дата: 25 октомври 2021 г. (в сила от 4 декември 2021 г.)
Съдия: Мария Атанасова Терзиева
Дело: 20215310100908
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Асеновград, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20215310100908 по описа за 2021 година
Предявения иск е с правна квалификация чл.55 вр.чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Вива кредит“ ООД твърди, че на 13.06.2018 г. с ответника Т.Т. е сключен
договор за паричен заем „Вива кредит план“ № 5446935, по силата на който дружеството се
е задължило и е предоставило на същата сумата от 1000 лева, при фиксиран лихвен процент
от 40.30 %, ГПР 49.47 % и общ размер на плащанията 1599.75 лв., от която сума 1000 лв.
главница, 424.44 лв. такса експресно разглеждане и 175.31 лв. договорна лихва. На осн.чл.1
ал.2 от договора ответника е направил доброволен избор да ползва допълнителна услуга
„експресно разглеждане на заявката“, за което е начислена такса в размер на 424.44 лева –
разпределена за плащане на равни части с всяка вноска. Освен това той се е задължил в
тридневен срок да предостави обезпечение – поръчителство или банкова гаранция, но не е
направил това. В този случай е уговорено, че се дължи неустойка в размер на 424.44 лева,
която също следва да се заплати на месечни вноски. Длъжникът не е изпълнил
задълженията си изцяло (изплатил е само 485 лева), като е преустановил плащанията по
кредита, а „Вива кредит“ ООД е продал вземането по договора за заем на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД. След това ответницата е завела срещу „Вива
кредит“ ООД гр.дело № 2782/2019 г., по което е постановено решение за прогласяване
нищожност на договора за заем, като противоречащ на закона и на добрите нрави. След
влизане в сила на постановеното решение, „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД е върнало на „Вива кредит“ ООД вземанията по договора, а „Вива кредит“ ООД от
своя страна е върнало на Т.Т. платените от нея суми за: договорна лихва 33.58 лв., неустойка
47.16 лв., такса „експресно разглеждане на документи“ 62.25 лв. и такса разходи за
1
събиране на вземания в размер на 345 лв. Ищецът твърди, че Т.Т. е получила недължимо
платените от нея суми до договора – обявен за нищожен, но не е върнала главницата по
договора на „Вива кредит“ ООД, която на основание влязлото в сила решение дължи
същата на отпаднало основание. Ето защо моли да бъде осъдена ответницата да заплати на
ищеца следните суми: 902.99 лв. главница по договора, 245.32 лв. начислена лихва за забава
в/у непогасената главница за периода от 13.08.2018 г. до 16.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на ИМ в съда до окончателното изплащане на задължението.
Ангажира доказателства, претендира направените по делото разноски. Моли да се изиска
гр.дело № 2782/2019 г. по описа на РС Асеновград, да се допусне ССчЕ с конкретно
посочени въпроси.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника Т.Т., чрез адвокат
Е.И., с който оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че сключения договор за цесия
изначално не е породил целените с него правни последици по чл.99 ЗЗД, поради което
ищецът не се лигитимира като кредитор на соченото в ИМ основание за процесното
вземане. Още уведомяването за цесията, съгласно практиката на ВКС може да се прави от
новия кредитор, които обаче следва да е упълномощен от стария кредитор, като това
уведомяване следва да стане с връчване на ИМ за отговор, към която да е приложено
уведомяване по смисъла на чл.99 ЗЗД, което не е сторено от ищеца. Ето защо моли да се
отхвърлят предявените искове като неоснователни и недоказани. Не ангажира
доказателства.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от събраните в настоящото производство писмени
доказателства се установява, че на 13.06.2018 г. между ищеца „Вива Кредит“ ООД, в
качеството му на „заемодател“ и ответника Т.Т. в качеството на „заемополучател“, е бил
сключен Договор за паричен заем „Вивакредит План“ № 5446935, които е представен в
копие по делото. От представения договор за заем е видно, че заемодателят е предал на
заемателя сумата от 1000 лв., а заемателя се е задължил да върне сумата на 9 равни месечни
вноски от по 177.75 лв. В чл. 3, т.5 от Договора за паричен заем е уговорен фиксиран
годишен лихвен процент от 40.30 % , а в т.8 от същия договор годишен процент на
разходите по заема 49.47 %. В чл. 3, т. 7 от договора е посочена общата дължима сума в
размер на 1599.75 лв., при изпълнение без забава, без разходи за събиране на вземането,
лихви за забава и неустойки за неизпълнение на задължения. В чл. 3, т. 9 от Договора е
посочен като вид на предоставения заем – потребителски.
В чл. 5 от договора за заем е уговорено задължение на заемателя да представи на
заемодателя, в срок от три дни едно от следните обезпечения: 1. Поръчител – физическо
лице, което да предостави на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано
от три дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21
2
годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при
настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход от 1000 лв., през
последните пет години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ, или да има кредитна
история със статут не по-лош от 401 „редовен“, да не е поръчител по друг договор за
паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател, или 2.
Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото
задължение на заемателя по договора, със срок на валидност 30 дни след падежа за плащане
по договора. Страните са уговорили неустойка при неизпълнение на това задължение в
размер на сумата от 424.44 лв., която неустойка се дължи разсрочено, на равни части, към
всяка уговорена парична вноска по договора, като така месечната вноска става 224.91 лв., а
общата сума по договора 2024.19 лв.
Ищецът е изпълнил задължението си и предоставил уговорената с договора сума на
ответника. Последният не е изпълнил задължението си да предостави на заемодателя
банкова гаранция или да осигури поръчител – физическо лице, при посочените условия.
Поради това и му били начислени суми към месечната погасителна вноска за заплащане на
неустойка по договора. Ответникът е заплатил част от задължението в размер на 485 лева,
след което е преустановила плащането по кредита, като с платената сума са погасява
частично главницата до размер на 97.01 лв., договорна лихва до размер на 33.58 лв.,
неустойка до размер на 47.16 лв., такса разходи за събиране на вземания до размер на 245
лв. След преустановяване на плащането от страна на ответницата, „Вива кредит“ ООД е
продало вземането по този договор за заем на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД.
От приложеното по делото решение, постановено по гр.дело № 2782/2019 г. по описа
на РС Асеновград е видно, че със същото е признато за установено в отношенията между
страните: Таня Ташеви и „Вива кредит“ ООД, че сключения между страните Договор за
паричен заем „Вивакредит План“ № 5446935-13.06.2018 г. е нищожен, като противоречащ
на закона и добрите нрави, на осн.чл.11 т.10 ЗПК, чл.146 ал.1 вр.чл.143 т.20 от ЗЗД и чл.26
ал.1 от ЗЗД. Това решение е влязло в сила на 13.03.2021 г.
От представените по делото 4 бр. преводни нареждания с дата 11.03.2021 г. е видно,
че ответника е заплатил по сметка на ищцата Т.Т. следните суми: 47.16 лв. неустойка, 245
лв. разходи за събиране по чл.12 от договора, 33.58 лв. договорна лихва и 62.25 лв. такса за
експресно разглеждане, всички по КИД 5446935.
От допуснатата и приета по делото ССчЕ на вещото лице М. А., неоспорено от
страните, което съдът кредитира като компетентно изготвено се установява, че общия
размер на платените суми по Договор за паричен заем № 5446935/13.06.2018 г. от ответника
Т.Т. е в размер на 485 лева, с която сума е погасено по пера по договора: разход за събиране
на вземането 245 лв., такса експресно разглеждане на документи 62.25 лв., неустойка 47.16
лв., договорна лихва 33.58 лв. и главница 97.01 лв. След влязло в сила решение №
260052/08.02.2021 г. на РС Асеновград по гр.дело № 2782/2019 г., „Вива кредит“ ООД е
3
върнало платени суми от Т.Т. по този договор в размер на 387.99 лв. на 11.03.2021 г. по
нейна банкова сметка № BG74BPBI79241062351105 в „Юробанк и Еф Джи България“ с
основание в платежния документ, както следва: 33.58 лв. недължимо платена договорна
лихва по Договор за паричен заем № 5446935/13.06.2018 г., 47.16 лв. недължимо платена
неустойка по Договор за паричен заем № 5446935/13.06.2018 г., 62.25 лв. недължимо
платена такса експресно разглеждане на документи по Договор за паричен заем №
5446935/13.06.2018 г. и 245 лв. недължимо платена такса за разходи по събиране на
вземания по Договор за паричен заем № 5446935/13.06.2018 г. Размерът на неплатената
главница по Договор за паричен заем № 5446935/13.06.2018 г. е 902.99 лева. За периода от
13.08.2018 г. до 16.04.2021 г. размерът на лихвата за забава, изчислен съгласно ПМС №
426/18.12.2014 г. по ОЛП на БНБ + 10 пункта е 245.32 лева.
От представения по делото приемо-предавателен протокол с дата 02.03.2021 г. се
установява, че „Вива кредит“ ООД наричан „продавач или цедент“ е изкупил обратно
вземане предмет на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
01.12.2016 г. и приложение № 1/01.10.2019 г. от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, задължението на Т. К. Т. до договор за кредит № 5446935.
Представено е още пълномощно от „АКПЗ“ ЕООД, по силата на което „Вива кредит“
ООД е упълномощено да уведоми от свое име всички длъжници – по всички вземания, за
които е налице обратно изкупуване, съгласно разпоредбите на рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г., с което се доказва правото на ищеца да
уведомява длъжниците за извършеното обратно изкупуване на техни задължения от
първоначалния им кредитор.
Възражението на ответника, че сключения договор за цесия изначално не е породил
целените с него правни последици по чл.99 ЗЗД, поради което ищецът не се лигитимира
като кредитор на соченото в ИМ основание за процесното вземане е неоснователно.
Активната си легитимация ищецът обосновава въз основа на подписан между него и
„АКПЗ“ ЕООД протокол за обратно изкупуване, по силата който вземането към ответницата
отново се е върнало в патримониума на „Вива кредит“ ООД. С получаване на ИМ и
приложенията към нея, ответницата е уведомена за станалото обратно изкупуване (в които
смисъл са решения на ВКС: № 3/16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/2013 г. и № 123/24.06.2009 г. по
т.д.№ 12/2009 г.), което представлява надлежно съобщаване за цесията, съгл.чл.99 ал.3 пр.1
от ЗЗД, а прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на осн.чл.99 ал.4 от
ЗЗД. Уведомяването по реда на чл.99 ал.4 от ЗЗД е предвидено в полза на длъжника, със цел
да го предпази от двойно плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази
за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече
е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомяването. В настоящия случаи длъжникът – ответник в производството не е изпълнил
задължението си по договора за паричен заем, нито към „Вива кредит“ ООД, нито към
„АКПЗ“ ЕООД – което се установи от приетата ССчЕ.
4
Ищецът не оспорва обстоятелството, че не е заплатил претендираната от ищеца сума,
което се установи и от приетата по делото експертиза. Установи се още, че след
постановяване на съдебно решение по гр.дело № 2782/2019 г. по описа на РС Асеновград,
ищеца е заплатил/върнал платените от ответницата суми за: договорна лихва, неустойка,
такса експресно разглеждане на документи и такса разходи за събиране на вземания, които
са постъпила по нейната сметка, които са били недължими платени – тъй като сключения
между страните договор е бил обявен от съда за нищожен. Ответницата обаче не е върнала
на ищеца главницата по договора, с оглед влязлото в сила съдебно решение, която дължи на
отпаднало основание съгласно чл.55 от ЗЗД - в размер на 902.99 лева (доказана с приетата
по делото ССчЕ), ведно със лихва за забава в/у непогасената главница за периода от
14.08.2018 г. до 16.04.2021 г. в размер на 245.32 лева. С оглед на горното предявения иск
като основателен и доказан следва да бъде уважен изцяло, като ответницата бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата 902.99 лв. представлявана главница, ведно с обезщетение за забава
в размер на 245.32 лв. за периода от 14.08.2018 г. до 16.04.2021 г.
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъдена ответницата
да заплати на ищеца разноски в производството, общо в размер на 650 лева, от които: 100
лв. внесена ДТ, 250 лв. депозит за вещо лице и 300 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. К. Т., ЕГН: **********, от гр. Асеновград, обл. Пловдивска, ул.
„Г.А.“ № 2, да заплати на Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Ж.К. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ, „Силвър
център“, ет. 2, офис 73 Г, представлявано от Д.С.Д., сумата 902.99 лева (деветстотин и два
лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща получена и невърната от нея главница
по Договор за паричен заем № 5446935/13.06.2018 г., обявен за нищожен с влязло в сила
решение по гр.дело № 2782/2019 г. по описа на Асеноврадския РС, сумата 245.32 лева
(двеста четиридесети пет лева и тридесет и две стотинки) лихва за забава, начислена в/у
главницата за периода от 13.08.2018 г. до 16.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 29.04.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Т. К. Т., ЕГН: **********, от гр. Асеновград, обл. Пловдивска, ул.
„Г.А.“ № 2, да заплати на Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Ж.К. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ, „Силвър
център“, ет. 2, офис 73 Г, представлявано от Д.С.Д., сумата 650 лева (шестотин и петдесет)
направени в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
6