Определение по дело №1566/2020 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ІІ - 2220                                                   04.08.2020 г.                                       град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                               втори въззивен гражданска състав

На:      четвърти август                                                         две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

                                                                                           мл.с. КРАСЕН ВЪЛЕВ

 

разгледа възз.гр.дело № 1566 по описа за 2020 година и на основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е. КРАЛЕВА

 

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от директора, подадена чрез ю.к.Янка Табакова, с адрес за призоваване гр.Елхово, ул.“Морава“ № 1, против решение № 58/20.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 213/2019 г. по описа на Районен съд – Малко Търново, с което Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР е ОСЪДЕНА да заплати на Д.М. ***, сумата от 1630.39 лв. – допълнително възнаграждение за извънреден труд от 234.81 часа, положен в периода 01.09.2016 г. – 01.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.08.2019 г. До окончателното й плащане, и сумата от 199.16 лв. – мораторна лихва след прието намаляване, както и 350 лв. за направените по делото съдебни разноски, като е ОТХВЪРЛЕН иска за заплащане на сумата от 205.25 лв. – обезщетение, равняващо се на равностойността на непредоставените от ответника ободрителни напитки. С решението ГД „Гранична полиция“ – МВР е осъдена да заплати по сметка на БРС държавна такса от 73 лв. и за вещо лице сумата от 210 лв., платени от бюджета на съда.

Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение в осъдителната му част, като счита същото за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост на акта. Считат се за неправилни изводите на съда за основателност на предявения иск за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, както и за наличието на празнота в специалната нормативна уредба, касаеща служителите на МВР, която следвало да се попълни от нормативната база на КТ, за което във въззивната жалба се излагат пространни съображения. Сочи се, че от министъра на МВР са издадени Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., които уреждат по специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР, поради което и с оглед уредения в специалните правила ред и основание за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, приложното поле на НСОРЗ, издадена по КТ се прилага единствено и само за работници и служители по трудово правоотношение, какъвто ищецът не е бил през процесния период, а по отношение на него се прилага специалната уредба. Развиват се и подробни съображения относно нощния труд и извънредния труд, като се счита, че извънреден труд би бил налице само, ако служителят действително работи извън установеното работно време, като дори и да се приеме, че НСОРЗ е приложима, то преизчисляването с коефициент 1.143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не с цел натрупване на часове, чието надвишаване да кумулира извънреден труд. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на платеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия Д.М.М., подаден чрез пълномощника адв.В.Б., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се изразява съгласие с изводите на районния съд, за което се излагат подробни съображения. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноските по настоящото дело.

 

СЪДЪТ констатира, че при администриране на въззивната жалба първата инстанция не е събрала необходимата държавна такса за обжалването в пълния й размер. В конкретния случай, обжалваемият интерес е в размер на 1630.39 лв. – главница и в размер на 199.16 лв. – мораторна лихва, поради което дължимата за въззивното обжалване държавна такса е съответно 32.61 лв. и 25 лв., или в общ размер от 57.61 лв., а въззивната дирекция е внесла само 36 лв., поради което на същата следва да се укаже да довнесе по сметка на БОС още 21.61 лв.

 

Предвид горното и след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1566/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд постъпилата въззивна жалба от ответника Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, както и постъпилия писмен отговор от въззиваемия-ищец Д.М.М..

 

УКАЗВА на въззивника Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР в срок до датата на съдебното заседание да представят по делото квитанция за доплатена по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса за въззивното обжалване в размер на 21.61 лв. (дведесет и един лева и шестдесет и една стотинки), като ПРЕДУПРЕЖДАВА въззивника, че при неизпълнение на указанията въззивната жалба ще бъде оставена без движение.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от определението, като същите се уведомят и чрез процесуалните им представители по телефона или е-адрес.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                                                                           2.