Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 15.06.2017
г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
граждански състав на четвърти май две
хиляди и седемнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ТЕРЗИЕВА
секретар Йорданка Тянева
като разгледа
докладваното от съдия М. ТЕРЗИЕВА гражданско
дело № 1320 по
описа за 2016 г.
и като обсъди:
Иск с правно
основание чл.108 от ЗС и чл.59 вр.чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от: В.Г.Т., И.Д.Б.,
М.Д. Грунева, А.Д. Манолово, С.Д.Т.-Г. и Г.Д.Т. –
всички чрез адв.А. против И.А.Х., с която молят да се постанови от съда
решение, с което бъде осъдена ответницата да им предаде собствеността и
владението в/у държаните от нея, без правно основание две стаи от приземния
етаж на двуетажна жилищна сграда /2МЖ/ с площ 67 кв.м., намираща се в УПИ
ІІІ-519, кв.63 по плана на с.Катуница, както и върху част от дворното
място с площ 150 кв.м., цялата източна
част от двора по протежение на източната улица покрай къщата, както и цялата
югоизточната част от същото дворно място – цялото с площ 795 кв.м., застроено и
незастроено, намиращо се в село Катуница, общ.Садово, съставляващо УПИ ІІІ-519,
кв.63 по рег.план на селото, одобрен със заповед № 291/1973 г. и заповед № 55/12.09.2003 г. на Кмета на Община Садово.
Молят също да бъде осъдена ответницата да им заплати сумата от 1400 лв.,
представляваща обезщетение за ползването, което ответницата упражнява в/у
посочените части от къщата и дворното място за периода от 1.01.2015 г. до
31.08.2016 г., ведно със законната лихва в/у сумата, считано от датата на
предявяване на иска. Ищците твърдят, че са законни наследници на Димитър Т. –
починал през 1995 г. И.Х. и наследодателят на ищците Димитър Т. са наследници
на общия за страните наследодател Атанас Т. Панайотов – починал през 1954 г.
Ищците твърдят, че са изключителни собственици на описаното дворно място и
къща. След смъртта на Атанас Т. – И.Т. се е омъжили и е заминала да живее в
друго населено място. През 1967 г. Димитър Т. е премахнал изцяло старата
съществуваща къща в дворното място и въз основа издадено строително разрешение
е построил нова двуетажна сграда, със собствени средства и труд, в която е
живял със семейството си в продължение на 30 г.
След смъртта му отношенията между страните са били уредени, като
ответницата е прехвърлила на ищците своята ½ ид.ч.
от описаното дворно място, в което е построена и къщата, като на нея е бил
прехвърлен друг недвижим имот. През 1995 г. ответницата се е върната в селото,
като по нейна молба временно се е установила да живее в две стаи на приземния
етаж /със съгласието на ищците/. Ищците никога не са гонили ответницата от
къщата, но с изненада през 2013 г. са установили, че същата се е снабдили с НА,
издаден по обстоятелствена проверка, с които е призната за собственик на
½ ид.ч. от цялата масивна двуетажна жил.сграда, след което е завела и дело за делба в РС
Асеновград. Ищците са предупредили ответницата да освободи имота, за което са я
уведомили и писмено с покана, но същата отказва да го освободи. Ангажират
доказателства, претендира за направените по делото разноски.
В срока е постъпил отговор от
ответника И.А.Х., съдържащ необходимите
реквизити. Същата оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че от
1995 г. до сега тя безпрепятствено и
необезпокоявана от никого живее на приземния етаж на къщата. Ответницата
оспорва, че ищците са собственици по давностно владение на цялата къща, построена в дворното
място. Заявява, че от 1995 г. единствено тя се грижи за поддръжката на
приземния етаж на къщата, в които е извършвала и ремонти. Оспорва твърдението
на ищците, че наследодателят им Димитър Т. е построил със собствени средства и
труд къщата, както и че същия до смъртта си през 1995 г. е стопанисвал като
своя същата, поради което я е придобил по давност. Оспорва твърдението на
ищците, че по гр.д.№ 2000 /2013 г. на АРС е бил установено по безспорен начин,
че цялата жилищна сграда в имота е тяхна собственост. Оспорва твърдението на
ищците, че тя ползва дворното място, както че ползва приземния етаж без правно
основание – за които да дължи и обезщетение. Ангажира доказателства, претендира
за разноски в производството.
След
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
От
у-ние за наследници, издадено на 19.07.2016 г. от Община Садово е видно, че
Димитър Атанасов Т. е починал на 02.02.1995 г., като
след смъртта и е оставил следните наследници по закон: В.Г.Т. – съпруга, И.Д.Б.
– дъщеря, М.Д. Грунева – дъщеря С.Д.Т.-Г. – дъщеря, Г.Д.Т.
– син и А.Д.М. – дъщеря.
По
делото са представени: У-ни за данъчна оценка на имота, Скица, Строително
разрешение от 1967 г. и у-ние за дадена строителна линия.
От
НА за замяна на недвижими имот № 110, том ІІ, дело 572/22.03.1995 г. е видно,
че: В.Г.Т., И.Д.Б., М.Д. Грунева, А.Д.Т., С.Д.Т. и Г.Д.Т.
са продали на И.А. Христева, собствения си недвижим имот, съставляващ: имот
пл.№ 519, състоящ се от 370 кв.м., ведно с имот № 536, образуван съсобствен парцел ІІ-519,536 в кв.63 по плана на
с.Катуница. В замяна И.А. Христева е продала на: В.Г.Т., И.Д.Б., М.Д. Грунева, А.Д.Т., С.Д.Т. и Г.Д.Т. следния свои собствен
недвижим имот: ½ ид.ч. от парцел ІІІ-519 в
кв.63 по плана на с. Катуница, състоящ се целия от 795 кв.м.
От
НА за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение и наследство № 104, том.Х, рег.№ 7290, дело 1804 с вх.рег.№
5996/12.11.2013 г., акт 12, том 22, дело 3154 от 2013 г. е видно, че със същия И.А.Х.
е призната за собственик по давностно владение на
½ ид.ч. от двуетажна масивна жил.сграда, застроена в/у 67 кв.м., разгъната застроена площ
от 134 кв.м., построена в УПИ ІІІ-519, в кв.63 по плана на с.Катуница, с площ
на имота 795 кв.м., с административен адрес с.Катуница, ул.“9-ти септември“ №
76.
От
приетото по делото заключение на вещото лице М.М.,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно изготвено се
установява, че пазарната стойност на месечния наем от 01.01.2015
г. до 31.08.2016 г. /за ползваните от ответницата част от къщата и дворното
място/ е 66 лв. месечно, а пазарната стойност за целия период е 1320 лева. От допуснатата допълнителна СТЕ се
установява, че наема за ползване на дворно място от 94 кв.м. на ул.“9-ти
септември“ № 76 в с.Катуница е 3.75 лв. на месец, а за целия период от
21.04.2016 г. до 31.08.2016 г. – 16.26 лв.
От
приетото по делото заключение на вещото лице М.Р., неоспорено от страните,
което съдът кредитира като компетентно изготвено се установява, че жилищната
сграда построена в УПИ ІІІ-519 кв.63 по плана на село Катуница, съгласно
одобрения архитектурен проект от 15.05.1967 г. е еднофамилна, състояща се от
приземие и етаж. Предмет на делото е приземния етаж с Нсв=2.60
м., който съдържа стая с покрита веранда и изба на изток, лятна кухня на юг,
баня и тоалетна на запад, салон и дрешник. Вход и стълбище за жилищната сграда
от север. Към 1994-1995 г. от приземния етаж с Нсв=2.25
м. са се ползвали двете помещения на изток – стая с покрита веранда и вход
дворното място от към покритата веранда и изба. Така обособената част за
живеене не отговаря на изискванията за жилище. Може да бъде друг вид СОС, за
офис, съгласно Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри – в сила от
13.05.2005 г., издадена от МРРБ. Към м.март 2017 г. от приземния етаж с Нсв=2.25 м., след извършено преустройство през 2014 г. без
строителни книжа е образуван СОС – жилище, като е нарушен одобрения
архитектурен проект на приземния етаж на жил.сграда.
Покритата веранда е затворена, в които обем са образувани: баня, тоалетна и
входно антре към стаята-кухня. Отнета е част от салона, около 3 кв.м., за антре
към помещението „изба“, което сега е стая за живеене – напълно завършена с
настилка и боядисване в/у мазилка по стени и таван. Складовата площ е в
стопанска постройка в дворното място. В разписната книга към плана на село
Катуница, в сила от 1932-1973 г. парцел ІІІ-288, кв.19 а е записан на наследници на Тошо Панайотов.
Първото записване в разписната книга към плана на село Катуница, в сила от 1973
г. и към настоящия момент е за ½ ид.ч. от къщата
на И.Х..
От
у-ние за идентичност на лице с различни имена е видно, че името Димитър
Атанасов Т. и Димитър Атанасов Панайотов са имена на едно и също лице.
От
декларация с дата 5.07.1966 г. е видно, че наследниците на Тошо Панайотов са
дали съгласие, сънаследниците на Димитър Атанасов
Панайотов и М. Запрянова Панайотова да построят на името на двамата жил.сграда от около 60 кв.м. в наследническия имот – парцел
ІІІ-288 кв.19 по плана на село Катуница.
Представен
е договор за доброволна делба, сключен между Г.Т. Панайотов и Атанас Т.
Панайотов.
От
удостоверение на Община Садово е видно, че парцел ІІІ-519 в кв.63 по плана на
село Катуница не е актуван като държавен, съгласно книгата за държавни имоти на
село Катуница.
От
показанията на свид. Й.Д.Д. - съсед на страните, които съдът кредитира се
установява, че жилищната сграда която се намира в спорния имот е построена от
Димитър - по прякор „кантонера“ около 1970 г., които е баща на Г./. На това
място в миналото е имало стара къща, на синора“ от кирпич /която била бутната/
– а новата е построена на 4-5 м. навътре, изцяло от тухли и камъни. Свидетелят
и други от селото са помагали на Димитър при строежа на къщата, той му е возил
строителните материали – тъй като е работил в „Селкооп“,
за които материали е плащал Димитър. По време на строежа на къщата И. не е била
в селото, през 1960 г. тя се е омъжила и е напуснала село, като се е върнала
през 1995 г. В нова къща след строежа са живели: Димитър със семейството си и
майка му. Първо е починала майката на Димитър – Марийка, след това Димитър,
след негова смърт в къщата живее синът му Г..
От
показанията на свид. В.А.Х. – приятел на бащата на Г.
които съдът кредитира се установява, че той, техни приятели, съседи са помагали
на Димитър при строежа на къщата, които е започнал през 1967 г.- 1968 г. Къщата
се изградила на ново място от тухли и камъни, а старата къща /която била керпичена/ била бутната. Сестрата на Димитър – И. при
строежа на къщата не е била в Катуница, тъй като след като се омъжила е
заминала и живяла в Северна България, от където се върнала след 90-те години –
„след демокрацията“. В новата къща са живели Димитър, съпругата му и петте им
деца.
От
показанията на свид.Пасина Русева
Д. – съседка на страните, които съдът кредитира се установява, че И. докато се
омъжи е живели в старата къща, при майката си. През 1960 г. се омъжила и е заминала да живее в Монтана, от където се е
върнала през 1995 г. При връщането си И. се е установила да живее в стаята на
майка си /в новата къща/ на приземния етаж. Къщата е строена през 1967 г. с
труд на Димитър, негови приятели и съседи и със средства на Димитър, И. и майка
им. От както И. живее в приземния етаж никои от ищците не е бил против /не я
гонил/, когато е започнала да прави ремонт пак никои не е бил против, но когато
се е снабдила с нотариален акт ищците са започнали да протестират. Приземния
етаж е обособен като жилище, в което
живее И., с отделен водомер, електромер, санитарен възел. В двора И. сее цветя,
зеленчуци – пак никои не е бил против.
От
показанията на свид.Атанас Иванов Станков - съученик на И., показанията на които съдът
кредитира се установя, че тя е заминала да живее в Мантата след 1960 г. когато
се е омъжила, върналата се обратно в Катуница между 1990 г. – 1995 г. Къщата е
строена през 1967 г. от Димитър /основно с негов труд и помощ от приятели/, с
пари от Димитър, И. и майка им. До смъртта си майката на Димитър и И. – Марийка
е живяла в приземния етаж на къщата, за които е казвала че е на И., а другия на
Димитър. Преди пет-шест години И. е направила ремонт в приземния етаж, където
живее и в момента, вложила е много пари. От както се е върнала И. и се е
установила да живее в приземния етаж на къщата, както когато е правила ремонт в
него никои от ищците не е бил против.
От
удостоверение, издадено от Община Садово е видно, че по разписната книга на
отменения план на село Катуница няма записан собственик на парцел ІІІ-288 в к19
а, има записан собственик на парцел VІІ-288 в.19, част от имот с пл.№ 288 –
наследници на Тошо Панайотов. Двуетажна жил.сграда,
съгласно строителни книжа от 1967 г. е записана на Димитър Панайотов. Към
настоящият момент по документи, собственици на УПИ ІІІ-519 кв.63 са: В.Т., И.Б.,
М. Грунева, А.Т., С.Т. и Г.Т. – на земята. И.А.Х. на
½ ид.ч. от двуетажна жил.сграда,
съгласно НА от 2013 г., а наследниците на Димитър Панайотов на останалата
½ ид.ч. – съгласно одобрените строителни книжа
от 1967 г.
От
фактическа страна /от събраните множество писмени и гласни доказателства/ се
установи, че след смъртта на общия за страните наследодател Атанас Т., синът му
Димитър Т. – въз основа на издадено му строително разрешение през 1967 г. и други строителни книжа е построил процесната двуетажна жил.сграда,
в която е живял със семейството си – до смъртта му през 1995 г., а след негова
смърт в къщата продължават да живеят наследниците му. Ответницата И.Х. около
1960 г. е сключила граждански брак, като се е установила да живее със съпруга
си в Монтана /Северна България/, през 1994-1995 г. същата е върнала в
с.Катуница, като се е установила да живее в две стаи от приземния етаж от
къщата – със съгласието на ищците /където в последствие е извършила и ремонт/.
По делото няма спор, че от 1995 г. до сега ответницата ползва две стаи от
приземния етаж и част от дворното място /което засажда с различни култури/.
През 1995 г. ответницата е прехвърлила, чрез замяна цялото дворно място – УПИ
ІІІ-519, в което се намира процесната сграда, като в
замяна е получила друг парцел УПИ ІІ-519. В посочения НА за замяна никъде не е
посочено, че се изключва сградата, което означава че дори И. да е имала някакви
права в/у същата, то с посочената сделка е прехвърлила нейните права на ищците,
тъй като постройките са приращение към земята.
Ответницата
твърди, че ползва претендираните стаи в приземния
етаж и част от двора, като е придобила същите по наследство от общия за
страните наследодател Атанас Т. Панайотов и давност , въз основа на
представения НА от 2013 г. Правата на ответницата в/у процесния
имот са отречени от ОС Пловдив, с влязло в сила решение по гр.дело № 2000/2013
г. по описана РС Асеновград /водено
между същите страни за делба/, с което съдът е отхвърлил иск за делба. Ответницата не може да черпи права от
наследяването на Атанас Т. Панайотов, тъй като той е починал през 1954 г., а
жилищната сграда е построена през 1967 г. /след смъртта на наследодателя/. Посоченото
в НА, че ответницата притежава ½ ид.ч. от
къщата не е доказано, тъй като тя ползва само две стаи от приземния етаж, което
се установи и от приетата по делото експертиза и разпитаните свидетели на
страните. Наследодателят Димитър Т. и семейството му са живели в къщата от
построяването и до смъртта на Т. през 1995 г., а някои от тях и продължават да
живеят в същата къща. През 1995 г. ответницата Х. се е разпоредила с
притежаваната от нея ид.част от къщата и имота, като
е прехвърлила в полза на наследниците на Димитър Т. своите права, срещу което в
замяна е получила друг имот. Никъде в НА за замяна от 1995 г. не е посочено, че
жилищната сграда се изключва от сделката, поради което с изповядване на тази
сделка, в полза на наследниците на Димитър Т. е преминала собствеността в/у
целия имот – включващ дворното място и къщата в него.
С
постановеното решение по иска за делба /постановено от РС Асеновград,
потвърдено от ОС Пловдив и ВКС/ съдът е приел за установено, че ответницата Х.
не притежава права в/у имота и къщата, дори и в съсобственост с ищците, като
това решение има сила на присъдено нещо досежно факта
на собствеността, в каквато насока е
съдебната практика. Ответницата не може да придобие по давност ½ ид.ч. от имота по силата на НА от 2013 г. и реална част от
същия – тъй като от приетото по делото заключение на в.л.Русково се установи,
че ползваните от ответницата помещение в приземния етаж не отговарят на
изискванията за жилище. А не могат да се придобиват по давност реални части от
имот, които не са обособени като такова съгл.ЗТСУ и ЗУТ или по силата на
одобрен проект, тъй като в случая приземния етаж от къщата е част от нея, а не
самостоятелен обект. С решението на ОС Пловдив /потвърдено от ВКС/ е отменен констативен НА за собственост на недвижим
имот, придобит по давностно владение и наследство №
104, том Х, рег.№ 7290 от 12.11.2013 г. по описа на нотариус Кожухарова /на
които ответницата се позовава/, ето защо съдът счита, че ответницата не може да
придобие по давност реална част от приземния етаж от жилището и депозираните от
нея възражения, че е собственик в/у част от имота са неоснователни.
От
събраните множество доказателства се установи, че правото на собственост в/у
½ ид.ч. от имота и сградата е принадлежало на
Димитър Т. и след смъртта му е преминало към неговите наследници - ищците по
делото. Другата ½ ид.ч. е притежавала ответницата
И.Х., която през 1995 г. се е разпоредила със същата, като в замяна е получила
друг имот. Не е спорно между страните, а
и от събраните по делото доказателства се установи, че ответницата владее 2
стаи от спорния приземен етаж и част от двора, както и че няма правно основание
за това. Ето защо предявеният
иск е основателен и ответницата следва да бъде осъдена да отстъпи собствеността
и предаде владението върху: две стаи от приземния етаж на двуетажна жил.сграда /2МЖ/, находяща се в
УПИ ІІІ-519, кв.63 по плана на село Катуница, както и в/у част от дворното
място от 150 кв.м.: цялата източна част от двора по протежението на източната
улица покрай къщата, както и цялата югоизточна част от същото дворно място, тъй
като съгласно чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице,
което я владее без правно основание.
По
предявения иск за заплащане на наем, от представената по делото нотариална покана е видно, че тя е връчена на
ответницата на 21.04.2016 г., с която същата е поканена да освободи заеманите
от нея части от сградата и от двора – което не е сторила и до приключване на
производството по делото. Предявената претенция е за периода от 01.01.2015 г. до 31.08.2016 г. за сумата 1400 лева общо. От
приетата по делото СТЕ на вещото лице М.М. се
установи, че за претендирания период наема е 66 лв.
месечно, а пазарната стойност за целия период е 1320 лева, поради което искът
ще следва да се уважи за сумата 1320 лв., а за остатъка до 1400 лева да се отхвърли
като недоказан.
На
основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищците направените по делото разноски – съразмерно с уважената част от иска, в
размер на 896 лева /които са общо в размер на 912 лева, по делото са
представени доказателства и списък – съгл.чл.80 ГПК/.
На
осн.чл.78 ал.3 от ГПК следва ищците да бъдат осъдени
да заплатят на ответницата направените по делото разноски – съразмерно с
отхвърлената част от иска, в размер на 20 лв. /които са общо в размер на 973.50
лева, по делото са представени доказателства и списък – съгл.чл.80 ГПК/.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.А.Х., ЕГН ********** *** да отстъпи собствеността и предаде
владението на: В.Г.Т., ЕГН ********** ***;
И.Д.Б., ЕГН ********** ***; М.Д. Грунева, ЕГН ********** ***; А.Д.М., ********** ***2; С.Д.Т.-Г., ЕГН ********** ***; Г.Д.Т., ЕГН ********** ***, върху държаните
от нея без правно основание: две стаи от приземния етаж на двуетажна жилищна
сграда /2МЖ-67/, находяща се в УПИ ІІІ-519, в кв.63 –
целия с площ 795 кв.м., по плана на село Катуница, както и в/у част от дворното място
от 150 кв.м.: цялата източна част от двора по протежението на източната улица
покрай къщата, както и цялата югоизточна част от същото дворно място.
ОСЪЖДА И.А.Х., ЕГН ********** *** да заплати на: В.Г.Т.,
ЕГН ********** ***; И.Д.Б., ЕГН **********
***; М.Д. Грунева,
ЕГН ********** ***; А.Д.М., ********** ***2; С.Д.Т.-Г., ЕГН ********** ***; Г.Д.Т., ЕГН ********** *** сумата 1320 лева (хиляда
триста и двадесет лева), представляваща
обезщетение за ползването на: две стаи от приземния етаж на двуетажна
жилищна сграда /2МЖ-67/, находяща се в УПИ ІІІ-519, в
кв.63 – целия с площ 795 кв.м., по плана на село Катуница, както и в/у част от дворното място
от 150 кв.м.: цялата източна част от двора по протежението на източната улица
покрай къщата, както и цялата югоизточна част от същото дворно място, без
правно основание за периода от 01.01.2015 г. до
31.08.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ в съда -
02.08.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и да заплати
сумата от 896 лева (осемстотин деветдесет и шест лева), направени по производството
разноски, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА до пълния предявен размер от 1400 лева, или за
разликата от 80 лева като недоказан.
ОСЪЖДА В.Г.Т., ЕГН ********** ***; И.Д.Б., ЕГН ********** ***; М.Д. Грунева, ЕГН ********** ***; А.Д.М., ********** ***2; С.Д.Т.-Г., ЕГН ********** ***; Г.Д.Т., ЕГН ********** *** да заплатят на И.А.Х., ЕГН ********** *** сумата от 20 лева (двадесет лева), направени по производството разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен Съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: