№ 426
гр. Плевен, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Силвия Г. Иванова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело №
20244430105554 по описа за 2024 година
на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази
следното:
Пред РС-Плевен е постъпила искова молба от Г. В. Й., ЕГН **********,
от гр.Плевен, жк. „***“ №***, чрез адв. С. Т. от АК-Плевен, с правно
основание – чл.26 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД, против "Микро Кредит" АД, ЕИК: ***
със седалище и адрес на управление: гр.София, район „***“, бул. „***“ №
***, представлявано от В.М.В. и Г.А.А..
В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила три договора за заем
с ответното дружество, а именно: Договор за заем № *** от 21.10.2019 г.;
Договор за заем Microcredit №9001-00018867 от 15.11.2021 г.; и Договор за
заем Microcredit № 9031-00035594 от 10.11.2023 г., по подробно посочени в
исковата молба параметри. Твърди се, че към всеки един от посочените
договори се сключва договор за допълнителни услуги, който предвижда
предоставянето на допълнителни услуги срещу заплащане на възнаграждение
разсрочено на месечни вноски, платими заедно с погасителните вноски по
1
договорът за заем. Ищецът сочи, че по този начин значително се оскъпяват
договорите с цел обогатяване на заемодателя. Твърди, че е погасила изцяло
задълженията си по процесните договори.
Твърди се, че страните по договорите са уговорили допълнителни
услуги пакет "Комфорт", изразяващи се в: посещение вкъщи или на удобно
място за събиране на вноските; безплатно внасяне на вноските от името и за
сметка на клиента по банковата сметка на "Микро Кредит" АД; безплатно
внасяне на вноска директно в офис на "Микро Кредит"; безплатно
предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути;
преференциално обслужване; право за участие в специални програми.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата
на чл. 10а, ал. 1 ЗПК (нов - ДВ, бл. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.).
Изложени са доводи, че законът не допуска кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита - чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Сочи се, че допълнителните услуги
по процесните договори за кредит, по своето естество, са част от
възнаграждението за предоставения заем, обособени самостоятелно, с цел
заобикаляне ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяващ лимит на
годишния процент на разходите. Услугата "Разглеждане до минути" не е ясна,
до колко минути и какво ще се разглежда. Ищецът излага доводи, че не е ясно
посочено и какво представлява услугата "Преференциално обслужване"; че не
е ясно какви специални програми има ответника, в които би могъл да се
включи ищеца; че не се установява ответникът да е посещавал дома на ищеца,
за да събира месечните вноски; че не е ясна и услугата "безплатно внасяне на
вноски от името и за сметка на потребителя по банкова сметка на ответника",
като не е посочено кой ще ги внася, с какви средства и защо. Посочва, че по
начина, по който са формулирани допълнителните услуги, не се касае до
възможност за реално предоставяне на такива и от които потребителя да се
нуждае и да го облекчават. Счита, че тези услуги са предвидени единствено и
само с цел заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в
размера на ГПР, доколкото с тях се цели събиране на допълнително
възнаграждение без да е предоставена конкретна услуга, което води до
неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца. Отбелязва, че с
уговорката за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги
2
предварително се договаря заплащане на възнаграждението от потребителя,
без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя,
което е в разрез с принципа за добросъвестност и справедливост - да се
заплаща възнаграждение за услуги, които може и да не се използват, което
води от своя страна до противоречие с добрите нрави. Наред с това излага
доводи, че посочените допълнителни услуги, не би следвало да се
предоставят по волята на кредитора, доколкото те са нормативно залегнали -
като правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на
договора или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една
или повече погасителни вноски. С въвеждането на такова възнаграждение
посочва, че кредиторът създава задължение за кредитополучателя да плаща за
права, които по закон има.
Счита, че възнаграждението по договорите за предоставяне на
допълнителни услуги следва да бъде включено в ГПР като общ разход по
кредита. Сочи, че в процесните договори е посочен размер на ГПР от 48,90 %,
като този допълнителен разход за предоставените допълнителни услуги не е
ясно как се отразява на общия размер на ГПР. Твърди, че ако към посочените в
договора разходи за договорна лихва се прибавят и скритите разходи -
допълнителната сума за възнаграждение за допълнителни услуги, то общият
размер на ГПР за всеки договор значително ще надхвърли максимално
допустимият размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК - пет пъти размер на законната
лихва. Излага доводи, че това е недобросъвестна търговска практика, която
накърнява добрите нрави. Излага аргументи, че грешното посочване на ГПР
се приравнява на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и
води до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Сочи, че
договорите са сключени при предварително определени от ответника клаузи и
потребителят е бил лишен от възможността да повлияе върху съдържанието
им.
Ищцата счита, че сключените между страните Договор за заем № *** от
21.10.2019 г.; Договор за заем Microcredit № 9001-00018867 от 15.11.2021 г.; и
Договор за заем Microcredit № 903100035594 от 10.11.2023 г. се явяват
недействителни на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Предвид
недействителността на договора, сочи, че на основание чл. 23 ЗПК ищецът е
следвало да върне само главницата по договора за кредит, като всички други
платени суми по договора за кредит, се явяват платени без основание.
3
Изложени са доводи в исковата молба, че общо заплатената сума от
ищцата по договор за заем № *** е 1573,37 лв., при главница 1500 лв. Твърди
се, че заплатената сумата от 73,37 лв. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
подлежи на връщане, като недължимо платена по недействително
правоотношение.
Изложени са доводи в исковата молба, че общо заплатената сума от
ищцата по договор за заем Microcredit № 9001-00018867 е 4218,66 лв., при
главница 1700 лв. Твърди се, че заплатената сумата от 2518,66 лв. на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД подлежи на връщане, като недължимо
платена по недействително правоотношение.
Изложени са доводи в исковата молба, че общо заплатената сума от
ищцата по договор за заем Microcredit № 9031-00035594 е 1391,72 лв., при
главница 800 лв. Твърди се, че заплатената сумата от 591,72 лв. на основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД подлежи на връщане, като недължимо платена по
недействително правоотношение.
Отправено е искане, да бъде постановено съдебно решение, с което на
основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК да бъде прогласен за
недействителен сключеният между Г. В. Й., с ЕГН ********** и „МИКРО
КРЕДИТ“ АД, с ЕИК ***, Договор за заем № ***/21.10.2019г. поради това, че
посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на
действителния годишен процент на разходите и не са посочени компонентите
и допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по договора.
При условие на евентуалност, е отправено искане да бъде прогласен за
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, Договор за допълнителни
услуги към Договор за заем № ***/21.10.2019г.
Отправено е искане, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, да бъде
осъден ответникът „МИКРО КРЕДИТ“ АД, с ЕИК *** да заплати на Г. В. Й., с
ЕГН **********, сумата 73,37 лева, представляваща недължимо платени
суми по Договор за заем № ***/21.10.2019г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в Съда до окончателното заплащане
на сумата.
Отправено е искане, да бъде постановено съдебно решение, с което
4
на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК да бъде прогласен за
недействителен сключеният между Г. В. Й., с ЕГН ********** и „МИКРО
КРЕДИТ“ АД, с ЕИК ***, Договор за заем Microcredit № 9001-
00018867/15.11.2021г., поради това, че посоченият в договора годишен
процент на разходите не съответства на действителния годишен процент на
разходите и не са посочени компонентите и допусканията, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по договора.
При условие на евентуалност, е отправено искане да бъде прогласен за
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, Договор за допълнителни
услуги към Договор за заем Microcredit № 9001-00018867/15.11.2021г.
Отправено е искане, на основание, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
да бъде осъден ответникът „МИКРО КРЕДИТ“ АД, с ЕИК *** да заплати на Г.
В. Й., с ЕГН **********. сумата 2518,66 лева, представляваща недължимо
платени суми по Договор за заем Microcredit № 9001-00018867/15.11.2021г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в Съда
до окончателното заплащане на сумата.
Отправено е искане, да бъде постановено съдебно решение, с което
на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК да бъде прогласен за
недействителен за недействителен сключеният между Г. В. Й., с ЕГН
********** и „МИКРО КРЕДИТ“ АД, с ЕИК ***, Договор за заем Microcredit
№ 9031-00035594/10.11.2023г., поради това, че посоченият в договора годишен
процент на разходите не съответства на действителния годишен процент на
разходите и не са посочени компонентите и допусканията, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по договора.
При условие на евентуалност, е отправено искане да бъде прогласен за
нищожен на основание чл. 26. ал. 1, пр. 1 ЗЗД, Договор за допълнителни
услуги към Договор за заем Microcredit № 9031-00035594/10.11.2023г.
Отправено е искане, на основание, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, да бъде осъден ответникът „МИКРО КРЕДИТ“ АД. с ЕИК *** да заплати
на Г. В. Й.. с ЕГН **********. сумата 591,72 лева, представляваща недължимо
платени суми по Договор за заем Microcredit № 9031-00035594/10.11.2023г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в Съда
до окончателното заплащане на сумата.
Направени са доказателствени искания. Представени са писмени
5
доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът, редовно уведомен, депозира
писмен отговор на искова молба, чрез адв. Г. М. от САК, в който са изложени
доводи, че исковата молба е нередовна, а по същество- че претенцията е
неоснователна и недоказана.
Излагат се доводи, че ищецът не е посочил номер на банкова сметка,
което обуславя нередовност на исковата молба и е предпоставка за
злоупотреба. По същество се излагат доводи, че ответното дружество не е
сключвало посочените договори с ищцата. Ответникът прави възражение по
отношение на искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза,
като излага доводи, че Съдът може сам да изчисли ГПР, като използва
налични в интернет електронни калкулатори.
В заключение е отправено искане да бъдат отхвърлени изцяло
предявените от ищеца искове, като неоснователни и недоказани.
Не са направени доказателствени искания.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв.
С. Т. от АК-Плевен. Исковата молба се поддържа по изложените съображения.
Прави изменение на иска по чл.55 от ЗЗД, по отношение на Договор с
№***/21.10.2019г., като същия да се счита предявен, вместо за сумата от 73,37
лева, за сумата от 267,37 лева; както прави изменение на предявения иск по
чл.55 от ЗЗД, по отношение на Договор с №9031-00035594/10.11.2023г., като
същия да се счита предявен, вместо за сумата от 591,72 лева, за сумата от
414,29 лева. Моли да му бъдат присъдени направените разноски.
В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. С молба
взема становище по същество, като моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Поддържа се отговора на искова молба. Прави
възражение за прекомерност на разноските на другата страна.
С Протоколно определение №536/06.03.2025г., на осн. чл. 214 ГПК
Съдът е допуснал изменение на иска с правно основание чл.55 от ЗЗД, по
отношение на Договор с №***/21.10.2019г., като същия да се счита предявен,
вместо за сумата от 73,37 лева, за сумата от 267,37 лева; както и на иска с
правно основание чл.55 от ЗЗД по отношение на Договор с №9031-
00035594/10.11.2023г., като същия да се счита предявен, вместо за сумата от
6
591,72 лева, за сумата от 414,29 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
От приложените към исковата молба Договор за заем Microcredit с
№9001-00018867/15.11.2021г. и Договор за заем Microcredit с №9031-
00035594/10.11.2023г., се установява, че са сключени между страните.
Съгласно Договор за заем Microcredit с №9001-00018867/15.11.2021г.,
размерът на заема 1700 лева, срок на договора 18 месеца; обща сума за
плащане 2295,72 лева; фиксиран лихвен процент 40,48%, ГПР 48,90%.
Установява се, че между страните е сключен и Договор за допълнителни
услуги към Договор за заем Microcredit с №9001-00018867/15.11.2021г., с
посочена вноска 106,83 лева.
Съгласно Договор за заем Microcredit с №9031-00035594/10.11.2023г.,
размерът на заема 800 лева, срок на договора 8 месеца; обща сума за плащане
926,16 лева; фиксиран лихвен процент 40,49%, ГПР 48,90%.
Въпреки дадените указания с Определение №326/20.01.2025г.,
ответникът не е представил 1. Договор за заем № *** или копие от този
договор, договор за допълнителни услуги към заем № *** или копие от него,
заедно с приложенията към тях, както и цялата информация относно
погасяването на заема, която не се съдържа в самия договор(справка за
заплатените суми по договора и други); 2. Справка за заплатените суми по
договор за заем Microcredit № 9001- 00018867/15.11.2021 г. и договора за
допълнителни услуги към него; 3. Справка за заплатените суми по договор за
заем Microcredit № 9031-00035594/10.11.2023 г. и договора за допълнителни
услуги към него. Със същото определение е указано на ответника на
основание чл. 190, ал. 2 от ГПК, че непредставянето на документите се
преценява с оглед чл. 161 от ГПК.
Съгласно заключението на изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза, което не е оспорено от страните и Съдът кредитира като
обективно и компетентно, на 15.11.2021 г. е сключен договор за заем №9001-
00018867/15.11.2021 г. между Г. В. Й. и „Микро Кредит“ АД за сумата от 1700
лв. с фиксирана годишна лихва 40,48% и ГПР 48,90%. Заемът е договорен с 18
месечни вноски по 127,54 лева, с краен падеж на 20.05.2023г. Допълнително е
сключен договор за допълнителни услуги (пакет "Комфорт") на стойност
106,83 лева месечно, което увеличава общата месечна вноска до 234,37 лева.
Съгласно заключението, общо са изплатени суми по договора в размер
на 4 218,66 лева, а платените суми по пера са както следва: главница: 1700
лева, лихва: 595,72 лева, допълнителни услуги: 1922,94 лева.
Дадено е заключение, че кредитът е погасен предсрочно с последно
плащане на 30.11.2022 г.
7
Съгласно заключението, ако се включат разходите за допълнителни
услуги при изчисляването на ГПР, той нараства до 289,31%, което
превишава законната лихва.
Дадено е заключение, че на 10.11.2023 г. е сключен договор за заем
№9031-00035594/10.11.2023 г. между Г. В. Й. и „Микро Кредит“ АД за сумата
от 800 лева с фиксирана годишна лихва 40,49% и ГПР 48,90%. Заемът е
договорен с 8 месечни вноски по 115,77 лева, с краен падеж на 20.07.2024г.
Допълнително е сключен договор за допълнителни услуги (пакет
"Комфорт") на стойност 61,66 лева месечно, което увеличава общата месечна
вноска до 177,43 лева. Съгласно заключението, общо изплатени суми по
договора са 1214,29 лева (предсрочно погасени). Дадено е заключение, че са
платени суми по пера: главница: 800 лева, лихва: 102,51 лева, допълнителни
услуги: 302,13 лева, други такси: 9,73 лева.
Съгласно заключението, кредитът е погасен предсрочно с последно
плащане на 16.04.2024 г.
Съгласно заключението, ако се включат разходите за допълнителни
услуги при изчисляването на ГПР, той нараства до 427,07%, което превишава
петкратния размер на законната лихва.
Дадено е заключение, че на 21.10.2019 г. е сключен договор за заем
№***/21.10.2019 г. между Г. В. Й. и „Микро Кредит“ АД за сумата от 1500
лева с фиксирана годишна лихва 40,49% и ГПР 48,90%. Заемът е договорен с
18 месечни вноски по 112,53 лева, с краен падеж на 21.04.2021 г.
Допълнително е сключен договор за допълнителни услуги (пакет "Комфорт")
на стойност 81,30 лева месечно, което увеличава общата месечна вноска до
193,83 лева. Общо изплатени суми по договора: 1767,37 лева (предсрочно
погасени). Съгласно заключението, платените суми по пера са: главница: 1500
лева, лихва: 95,81 лева, допълнителни услуги: 157,18 лева, други такси: 14,38
лева.
Съгласно заключението, кредитът е погасен предсрочно с последно
плащане на 19.12.2019 г.
Съгласно заключението, ако се включат разходите за допълнителни
услуги при изчисляването на ГПР, той нараства до 333,77%, което
превишава петкратния размер на законната лихва.
При така установеното от фактическа страна, Съдът приема
8
следното от правна страна:
Относно сключения между страните договор за потребителски кредит
Съдът счита, че намират приложение разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл.9 ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на плащане. Съгласно чл.22 от ЗПК освен при неспазване на
изискванията на чл.10 ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7 - 12 и
т.20 и чл.12 ал.1 т.7 - 9 ЗПК. Съдът е длъжен служебно да извърши проверка
дали разпоредбите на договора не противоречат на закона и добрите нрави.
Касае се за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за
потребителски кредит, по което длъжникът има качеството на "потребител",
от което следва, че Съдът е задължен да провери дали договорът съответства
на разпоредбите на ЗПК. За да бъде нищожна една клауза, когато не е
уговорена индивидуално, е необходимо същата да бъде неравноправна.
Клаузите на общите условия на договорите са неравноправни, ако предвиждат
санкциониране на потребителя без вина. Съгласно разпоредбата на чл.146,
ал.1 ЗЗП включените в потребителските договори неравноправни клаузи са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да бъде
нищожна съответната договорна клауза, е необходимо наличието на две
предпоставки: клаузата да бъде неравноправна; същата да не е уговорена
индивидуално. В разпоредбата на чл.143 ЗЗП законодателят е предвидил
няколко критерия, чрез които може да се установи неравноправният характер
на съответните договорни клаузи: 1/ клауза, сключена във вреда на
потребителя, т. е. клауза, чрез която се злепоставят интересите на
потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за
добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и
равнопоставеността на съконтрахентите; 3/ клауза, която води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В чл.143 т.1 - т.19 ЗЗП са посочени 19 примера на неравноправни
клаузи. Нормата, уреждаща неравноправните клаузи в потребителските
договори, предвижда, че такава е всяка уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
9
неравновесие между правата на доставчика и потребителя.
Съдът намира, че от обсъдените доказателства се установи възникнало
между ищеца и ответника правоотношение по силата на сключени между тях
договори за паричен заем. Доколкото се касае за вид заем, който по своята
характеристика е реален договор, за да е действително съглашението, трябва
реално да е предадена съответната сума на заемателя. Фактът на реално
предаване на заемните суми се установява от заключението на експертизата.
Съгласно § 1 т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се
включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е
задължително условие за получаване на кредита.
Съобразявайки заключението по съдебно-счетоводната експертиза,
Съдът приема, че не всички разходи по всички процесни договори са били
включени при формирането на ГПР по съответния договор за кредит. Като не
е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на
крайната сума, която следва да плати по всеки от договорите. В заключението
си вещото лице по съдебноикономическата експертиза е установило, че в
нито един от договорите посоченият ГПР не съответства на действително
приложимия между страните, като ако в ГПР са били включени всички
допускания, ГПР по всеки от договорите би надвишило многократно пет пъти
размера на законната лихва, Това води до извода за нарушение на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК, което води до недействителност на договорите по силата на чл.22
ЗПК.
Невключването на сумите за допълнителни услуги не дава коректен
размер на ГПР, и не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора. С включване на тези
сума в ГПР, ще настъпи превишаване от пет пъти законната лихва.
Посочването в договора за кредит на ГПР по-нисък от действителния
такъв, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита,
което пък води до нелоялна и по-специално заблуждаваща търговска практика
по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като
заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на
10
цената на договора и го подтиква, или е възможно да го подтикне да вземе
решение за сделка, което в противен случай не би взел. Клаузата относно
общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна
по смисъла на чл.3 §1 и чл.4 §1 от Директива 93/13/ЕО и влече на основание
чл.22 ЗПК недействителност на договора в неговата цялост. Съгласно
разпоредбата на чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да
дължи лихва или други разходи по кредита.
Целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по
еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да
служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия
избор на потребителя (в този смисъл е Решение на СЕС от 21 април 2016 г. по
дело C 377/14). Неизпълнението на изискванията за неговото изчисляване
злепоставя целта на Директивата да има единен съпоставим прозрачен пазар
на кредитите, защото по този начин потребителят бива подведен и не може да
сравни продуктите адекватно. Размерът на ГПР е от съществено значение за
преценката на потребителя дали да сключи договора, поради което
неправилното му посочване е достатъчен аргумент да се приложи най-тежката
санкция недействителност на договора. Посочването на неверен ГПР засяга
два от съществените принципа, на които се гради правото на ЕС – лоялна
конкуренция и защитата на потребителите, поради което това нарушение е
съществено и следва да води до недействителност на целия договор по
смисъла на чл. 22 ЗПК.
С оглед на гореизложеното, Съдът намира исковете за
прогласяване нищожност на целите договори за основателни.
С оглед извода за основателност на главните искове, Съдът не дължи
произнасяне по предявените при условията на евентуалност искове.
По исковете с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, Съдът
намира следното:
Според задължителната практика в т. 1 от ППВС № 1/1979 г.,
фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД предполага преминаване на имуществени блага от една правна сфера в
друга и начална липса на основание за разместване на благата. В тежест на
ищеца по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже
11
разместването на благата - напр. даване на вещ или плащане на определена
сума пари, довело до намаляване на патримониума му, т.е. наличието на
обедняване, а съществуването на основание за разместването подлежи на
доказване от ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Както
бе прието по- горе в изложението, процесния договор за потребителски
кредит е нищожен, а нищожното правно основание се приравнява на липса на
основание.
В случая чистата стойност на кредита по договор за заем №9001-
00018867/15.11.2021 г. между Г. В. Й. и „Микро Кредит“ АД е 1700 лв.
колкото е размера на главницата и ищецът е дължал връщане само на тази
сума. От заключението се установи, че ищецът е погасил кредита предсрочно,
като са погасени 1700 лева главница, лихва: 595,72 лева, допълнителни
услуги: 1922,94 лева.
Поради това се явява основателен предявеният иск за заплащане на
недължимо платената на ответното дружество сума в размер на 2518,66 лв. по
договор за заем №9001-00018867/15.11.2021 г. С оглед на това исковата
претенция по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД се явява основателна и доказана до
предявения размер и следва да бъде уважена.
В случая чистата стойност на кредита по договор за заем №9031-
00035594/10.11.2023 г. между Г. В. Й. и „Микро Кредит“ АД е 800 лева,
колкото е размера на главницата и ищецът е дължал връщане само на тази
сума. От заключението се установи, че ищецът е погасил кредита предсрочно,
като са погасени 800 лева главница, лихва: 102,51 лева, допълнителни услуги:
302,13 лева, други такси 9,73 лева.
Поради това се явява основателен предявеният иск за заплащане на
недължимо платената на ответното дружество сума в размер на 414,29 лв. по
договор за заем №9031-00035594/10.11.2023 г. С оглед на това исковата
претенция по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД се явява основателна и доказана до
предявения размер и следва да бъде уважена.
В случая чистата стойност на кредита по договор за заем
№***/21.10.2019 г. между Г. В. Й. и „Микро Кредит“ АД е 1500 лева колкото е
12
размера на главницата и ищецът е дължал връщане само на тази сума. От
заключението се установи, че ищецът е погасил кредита предсрочно, като са
погасени 1500 лева главница, лихва: 95,81 лева, допълнителни услуги: 157,18
лева, други такси 14,38 лева.
Поради това се явява основателен предявеният иск за заплащане на
недължимо платената на ответното дружество сума в размер на 267,37 лв. по
договор за заем №***/21.10.2019 г. С оглед на това исковата претенция по чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД се явява основателна и доказана до предявения размер и
следва да бъде уважена.
Останалите възражения на ищеца и ответника са неотносими към
правния спор.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените деловодни разноски, които са в размер на
415,84 лева за държавна такса, 4,10 лева за преписи, и 640 лева за депозит за
вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът намира, че за уважаването на искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА е достатъчно да е представен договор за
правна защита и съдействие, сключен между страна в процеса и адвокат-
пълномощник, в който да е записано изрично, че адвокатът ще оказва
безплатна правна помощ и съдействие на страна по делото–физическо лице,
което се намира в затруднено материално положение, както и да е направено
искане за присъждането на такова възнаграждение. Съдът няма задължение по
закон да проверява дали страната е материално затруднена, за да може да
уговаря с адвоката пълномощник на същата, безплатна адвокатска правна
помощ и съдействие по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, доколкото се касае за вътрешни
отношения между представител и представляван. При уговорено адвокатско
възнаграждение между представител и представляван, което е заплатено от
представлявания, разходите се присъждат в полза на страната-упълномощила
адвоката по делото, а при осъществена безплатна адвокатска защита и
съдействие на материално затруднено физическо лице-страна в
производството, разноските се присъждат на адвоката / както е в настоящия
случай/, тоест и в двата случая се дължи адвокатски хонорар предвид изхода
на делото.
При определяне на размера на адвокатското възнаграждение Съдът
намира, че не е обвързан от определените с Наредба № 1 размери на
минималните адвокатски възнаграждения. За да достигне до това становище
Съдът съобразява практиката, обективирана в Решение от 05.12.2006г. по
13
обединени дела С- 94/2004 и С-202/2004 на СЕС. Съгласно горното решение
делегирането на частноправен субект - Висшият адвокатски съвет - на
правомощия да определя минималните адвокатски възнаграждения
представлява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в
чл.101 и чл.102 ДФЕС. Тази наредба нарушава правото на ЕС, тъй като
очевидно не съответства на критериите, изведени във въпросното решение, а
именно: правоприлагащият орган /Съдът/ да има възможност, отчитайки
правната и фактическа сложност на делото, инстанцията, пред която се явява
процесуалният представител, и продължителността на процеса, да се отклони
от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения тогава,
когато той се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд и
направени разходи от процесуалния представител, респ. представляваната в
процеса страна. Това разрешение се налага, тъй като правилата на Наредбата
не засягат само потребителя на адвокатска услуга, но и насрещната страна в
съдебното производството доколкото, ако загуби делото, то в нейна тежест ще
бъде възложен размерът на адвокатски хонорар под формата на подлежащи на
възстановяване разноски в производство. По този начин се отнема правото на
Съда да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен
размер за направените разноски. Така се нарушава и правото на справедлив
съдебен процес, гарантирано в чл.47 ХОПЕС и съответстващия му чл.6 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Същото се
приема и в останалата практиката на СЕС, например в Решение от 28.07.2016г.
по дело С-57/2015г. Съдът на ЕС съгласно което съответстваща на правото на
ЕС е уредба, която допуска Съдът да може във всеки случаи, в които
прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до
резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този
режим. Още повече следва да се отчете, че Наредбата е приета от ВАС - орган
на сдружението на адвокатите, действащ в случая като частен икономически
оператор, който е насърчен от Държавата да приема свободно и самостоятелно
обвързващи решения, касаещи правилата на конкуренцията в същия сектор, в
който развиват дейност членовете на сдружението на адвокатите, както
изтъква СЕС в решението си. Съдът на ЕС е извел задължение за националния
съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при
необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка
разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им
14
противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на
такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение
от 09.03.1978г. по дело 106/1977г. на Съда на ЕО. Така приемат и българските
съдилища в редица свои актове: Решение № 6522 от 22.10.2018г. по в. гр. д. №
1061/2018г. на СГС; Определение № 2514 от 23.05.2018 г. по в.ч. гр. д. №
407/2018г. на ОС- Благоевград; Решение № 95 от 31.05.2018г. на ОС - Добрич
по в.т.д. № 95/2018г. и др. О-е №1371/15.09.2023 г. по в.гр.д. № 616/2023 г. по
описа на ПлОС и др./.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъдят
разноски за предоставената безплатна правна помощ в настоящото
производство, които ответникът следва да бъде осъден да заплати.
Направено е възражение за прекомерност на разноските от страна на
ответника.
Съдът съобразява обстоятелството, че по делото на 11.02.2025г. не е
даден ход, но адв. С. Т. се е явил лично; обстоятелството, че на 05.03.2025г. е
даден ход на делото и адв. С. Т. се е явил лично; че е изготвена подробна
писмена защита; броят на исковете, които адв. С. Т. е предявил в едно
производство, вкл. и евентуалните искове, без да инициира отделни
производства; обстоятелството, че предвид обема на материалите за анализ,
вещото лице след депозиране на справка декларация е поискало определяне
на допълнително възнаграждение; както и качеството на предоставената
правна услуга.
Съобразно материалния интерес по делото, констатираната по-горе
фактическа и правна сложност, обстоятелството, че по делото е проведено
само едно открито съдебно заседание, обстоятелството, че е изслушана само
една съдебно-счетоводна експертиза, която е дала отговор на всички относими
въпроси, не е провеждан разпит на свидетели, Съдът намира, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено в общ размер на 2250 лева.
По изложените съображения Съдът
РЕШИ:
15
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД, Договор за
заем Microcredit с №9001-00018867/15.11.2021г., сключен между Г. В. Й., ЕГН
**********, от гр.Плевен, жк. „***“ №***, и "Микро Кредит" АД, ЕИК: ***
със седалище и адрес на управление: гр.София, район „***“, бул. „***“ №
***, представлявано от В.М.В. и Г.А.А., поради противоречие със закона /
ЗПК и ЗЗД/ и добрите нрави.
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал.1 ЗЗД "Микро Кредит" АД, ЕИК: *** със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „***“, бул. „***“ № ***,
представлявано от В.М.В. и Г.А.А., ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. Й., ЕГН
**********, от гр.Плевен, жк. „***“ №***, сумата от 2518,66 лева,
представляваща недължимо платени суми по Договор за заем Microcredit с
№9001-00018867/15.11.2021г. за лихва и допълнителни услуги, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба-
27.09.2024г. до окончателното изплащане.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД, Договор за
заем Microcredit с №9031-00035594/10.11.2023г., сключен между Г. В. Й., ЕГН
**********, от гр.Плевен, жк. „***“ №***, и "Микро Кредит" АД, ЕИК: ***
със седалище и адрес на управление: гр.София, район „***“, бул. „***“ №
***, представлявано от В.М.В. и Г.А.А., поради противоречие със закона /
ЗПК и ЗЗД/ и добрите нрави.
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал.1 ЗЗД "Микро Кредит" АД, ЕИК: *** със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „***“, бул. „***“ № ***,
представлявано от В.М.В. и Г.А.А., ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. Й., ЕГН
**********, от гр.Плевен, жк. „***“ №***, сумата от 414,29 лева,
представляваща недължимо платени суми по Договор за заем Microcredit с
№9031-00035594/10.11.2023г., за лихва, допълнителни услуги и други такси,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба- 27.09.2024г. до окончателното изплащане.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД, Договор за
заем № *** от 21.10.2019 г., сключен между Г. В. Й., ЕГН **********, от
гр.Плевен, жк. „***“ №***, и "Микро Кредит" АД, ЕИК: *** със седалище и
адрес на управление: гр.София, район „***“, бул. „***“ № ***,
представлявано от В.М.В. и Г.А.А., поради противоречие със закона / ЗПК и
ЗЗД/ и добрите нрави.
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал.1 ЗЗД "Микро Кредит" АД, ЕИК: *** със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „***“, бул. „***“ № ***,
представлявано от В.М.В. и Г.А.А., ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. Й., ЕГН
16
**********, от гр.Плевен, жк. „***“ №***, сумата от 267,37 лева,
представляваща недължимо платени суми по Договор за заем № *** от
21.10.2019 г., за лихва, допълнителни услуги и други такси, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба-
27.09.2024г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, "Микро Кредит" АД, ЕИК:
*** със седалище и адрес на управление: гр.София, район „***“, бул. „***“ №
***, представлявано от В.М.В. и Г.А.А., ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. Й., ЕГН
**********, от гр.Плевен, жк. „***“ №***, разноски в размер на 415,84 лева
за държавна такса, 4,10 лева за преписи, и 640 лева за депозит за вещо лице
по съдебно-счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА, „Микро
Кредит" АД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„***“, бул. „***“ № ***, представлявано от В.М.В. и Г.А.А. ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат С. С. Т. от АК-Плевен, личен номер ***, с адрес на кантората
гр.Плевен, ул. „***“ № ***, адвокатско възнаграждение в размер на 2250 лева
за оказаната по производството безплатна правна помощ.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд-Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
17