М
О Т И
В И :
Против
подс.Р.М.Д. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.115,във вр.с чл.18,ал.1
от НК за това,че на
30.05.2017г. в гр.Плевен, ул. „***“ ** ** ** направила опит умишлено да умъртви
А.Д. от с.гр. с ЕГН:**********; ЛНЧ **********, като деянието е останало
недовършено поради независещи от нея причини.
В с.з.представителят на ПОП поддържа
обвинението против подсъдимата.
Защитникът на подсъдимата
изразява становище,че обвинението е доказано и моли съда да приложи
разпоредбата на чл.55 от НК,както и да отложи изпълнението на наказанието при
условията на чл.66 от НК.
Подсъдимата
разбира в какво се състои повдигнатото против нея обвинение,признава се за
виновна и се съгласява делото да се разгледа по реда на гл.ХХVІІ от част V на
НПК.Заявява,че признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е съгласна да не се събират доказателства за тези факти.Моли
спрямо нея да бъде приложен института на условното осъждане.
Съдът,като
прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,намира за
установено следното от фактическа страна:
Подс. Р.М.Д. живеела със съпруга си А.Д. в
апартамент, намиращ се в гр.Плевен ул. „***“ ** **. От месец април 2016г.
заедно с тях заживели дъщеря им Р. А.Д. и Г.Е.К., с когото последната живеела
на съпружески начала.
През последните две години здравословното
състояние на подс. Д. се влошило. През месец март
2016г. тя претърпяла мозъчен инфаркт и започнала да употребява значително
количество лекарствени препарати. Наред с влошеното здравословно състояние, подс. Д. започнала да изпитва чувство на
ревност спрямо съпруга си и по този повод двамата усложнили отношенията си.
През зимата на 2017г. пред жилищния блок в
който живеела, след пореден пристъп на ревност, подсъдимата напръскала Д. със спрей в областта на лицето.
През следващите няколко месеца въпреки
усилията на Р. Д. да подобри отношенията на родителите си, подс. Д.
продължила да се държи агресивно спрямо съпруга си.
На 30.05.2017г. около 14.30 – 15.00 часа А.Д.
се прибрал от работа и влязъл в стаята си. Малко след това подсъдимата отишла при него и започнала да му отправя обвинения , че поддържа интимна връзка с жена с име „***“. Д. седял пред
компютъра и не й обърнал внимание. Афектирана от това ,подсъдимата се доближила до Д. и го ударила с мобилен
апарат, който държала в ръката си. След
това побягнала към стаята, която обитавала и затиснала вратата. Д. се
ядосал и със сила успял да влезе в стаята. Заедно с него влязла и Р. А..
Двамата заварили подсъдимата легнала на земята. А. помолила баща си да
излезе и той отишъл да спи в другата стая. Минути по-късно подсъдимата отишла в коридора и отново започнала да
обвинява съпруга си за здравословното и психичното си състояние. Д. също
излязъл в коридора и я предупредил, че
ако пак посегне да го удари, той също ще
прибегне до физическа разправа. След това предупреждение, подсъдимата видимо се успокоила и влязла в стаята си.
Към 17.00 часа Г.К. се върнал от работа и
предложил на Р. А. да разходят малолетното си дете в парк „Кайлъка“. Преди да
излезе ,А. влязла в стаята, където стояла подсъдимата
и установила, че е много разстроена. Тъй като това не се случвало за първи път, А. помолила майка си да си почива и
излязла с К..
Веднага след излизането на дъщеря си, подсъдимата, въпреки, че била употребила лекарствени
препарати за различни заболявания, изпила около 100 гр. коняк. Взела от стаята
си флакон с лютив спрей и кухненски нож и ги поставила в дамската си чанта.
Отишла в стаята, която обитавал А.Д. и му казала, че ще излиза, след което се
приближила до него. Извадила от чантата спрея и започнала да пръска Д. в
областта на лицето. Той инстинктивно опитал да се предпази, като издърпал
покривката на леглото и я поставил пред себе си. Започнал да отстъпва към
вратата и излязъл в коридора.
През това време подсъдимата продължила да го пръска със спрея. Докато Д. се опитвал да се предпази, Д.
му нанесла силен удар с кухненския нож в областта на лявата половина на гръдния
кош, след което побягнала навън.
Д. вдигнал покривката за да изтрие лицето
си и установил наличието на кръв. Седнал до пералнята в коридора и видял, че по
дрехите му и по пода има петна от кръв. Едва в този момент осъзнал, че е
ранен.С последни усилия се опитал да стигне мобилния си апарат, оставен на
маса в коридора.Не успял и паднал на
пода.
Междувременно, подс. Д. се обадила на дъщеря си
по мобилния телефон и я помолила веднага да се прибере.След това се
придвижила с автомобил до сградата на ОД
на МВР Плевен и съобщила на дежурния служител за извършеното от нея деяние.
Няколко минути по-късно Р. Д. се върнала в
апартамента и намерила баща си в полулегнало
положение зад входната врата на апартамента пред гардероба. Установила,
че дрехите му са мокри от
кръв и започнала да търси раната. Оказала му първа помощ, като притиснала отвора на
раната,след което се обадила на тел.112.Д. бил транспортиран в
УМБАЛ-Плевен,където му била оказана медицинска помощ.
Вследствие на нанесения удар с нож, подс. Д.
причинила на А.Д. прободно-порезно нараняване на гърдите в ляво,
проникващо в гръдната кухина, довело до:
- масивна остра кръвозагуба и хеморагичен
шок;
-набиране на кръв и въздух в лявата
плеврална кухина (хемопнев- моторакс), кръв в сърдечната торбичка
(хемоперикард), притискане на гръдните органи с изместване на средостението
надясно, остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност.
Съгласно заключението на вещото лице по
назначената медицинска експертиза
нараняването е довело до разстройство на здравето с опасност за живота,
която неминуемо би се реализирала в смъртен изход в кратък интервал от време.
Прободно –порезното нараняване на гърдите е
резултат от еднократно намушкване с предмет с остър връх и режещ ръб.Посоката
на раневия канал е отпред-назад за пострадалия,която посока според вещото лице
е възможна при различни взаиморазположения между пострадал и
нападател,най-често „очи в очи”.
Средството, с което е причинено
прободно-порезното нараняване (нож) начинът на причиняването му (нарушаване) и
областта в която е нанесено (гърдите вляво, където са локализирани жизнено
важни органи) предполагат причиняване на опасно за живота увреждане с
възможност за смъртен изход. Същият е предотвратен единствено поради
навременната специализирана медицинска помощ.
По време на разследването във взетите за
изследване от подсъдимата проби кръв се доказало наличието на етилов
алкохол в количество 0,8 промила.
От назначената комплексна
психолого-психиатрична експертиза се установило, че подсъдимата е с личностово разстройство – Емоционално
нестабилна личност, което обаче не може да бъде приравнено към продължително
разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 от НК.
По време на извършване на деянието подсъдимата е могла да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи действията си.
Според вещите лица няма медицинска пречка подс. Д. да е възприемала правилно фактите
от действителността и по настоящем да дава достоверни показания за тях.
Твърдението й, че няма спомени за фактите и събитията на 30.05.2017г. може да
се интерпретира като защитно поведение от нейна страна.
По време на разследването била назначена
експертиза на следи от биологичен произход.
По част от иззетите при извършения оглед на
местопроизшествието веществени доказателства, а именно: нож, червена тениска,
шалте, марля с червено кафява субстанция, иззета от пода в коридора на
жилището, сгъвка съдържаща прахообразно вещество с червенокафяв цвят – иззето
от пода
пред вратата на кухнята, чифт бели обувки с ромбоидни грайфери, се
установило наличие на А аглутиниген , който се съдържа в кръвта на лица с
кръвна група А(бета) и АВ (нула). Кръвногруповата принадлежност на А.Д. е А
(бета) т.е. възможно е кръвта от горепосочените веществени доказателства да
произхожда от Д..
Горната фактическа обстановка се
установява от самопризнанието на подсъдимата,направено в производството по
чл.370 и сл.от НПК,което се подкрепя от останалите събрани в хода на
досъдебното производство доказателства и се ползва от съда при постановяване на
присъдата без да се събират доказателства за фактите,изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт,в съответствие с разпоредбата на чл.372 ал.4 от НПК.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема за установено от правна страна,че
с деянието си подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.115,във вр.с чл.18,ал.1 от НК,като на 30.05.2017г. в гр.Плевен, ул. „***“ ** ** **
направила опит умишлено да умъртви А.Д. от с.гр. с ЕГН:**********; ЛНЧ **********,
като деянието е останало недовършено поради независещи от нея причини.
Деянието е
извършено от подсъдимата при форма на вина пряк умисъл-същата е съзнавала
общественоопасния му характер,предвиждала е неговите общественоопасни последици
и е искала настъпването им.Този извод се налага заради начина на извършване на
престъплението-чрез нанасяне на удар с нож в областта на гръдния кош на
пострадалия където се намират редица жизненоважни органи увреждането на които
обективно може да доведе до смъртта на пострадалия.
Причина за
извършване на същото е несъобразяването от страна на подсъдимия с установения в
страната обществен ред и правата на личността.
При
определяне на наказанието което следва да бъде наложено на подсъдимата за
извършеното от нея деяние съдът съобрази разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК,която
изрично предвижда,че в случаите когато съдът постановява осъдителна
присъда,трябва да определи наказанието при условията на чл.58а от НК.Това
предполага да се съобразят отегчаващите и смекчаващите отговорността
доказателства,за да се прецени коя от хипотезите на цитираната разпоредба
следва да се приложи.
В
конкретния казус отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства не са налице.
Налице са множество смекчаващи
отговорността на извършителката обстоятелства-фактът,че след деянието е сигнализирала
за инцидента на дъщеря си,която се е обадила та тел.112,заради което на
пострадалия е била оказана медицинска помощ,както и че сама е отишла в
полицията и е съобщила за извършеното от нея.Това навежда към извода че
подсъдимата действително е осъзнала какво е извършила и изразеното от нея
съжаление не е само опит да си осигури по-благоприятно отношение от
правораздавателните органи.
В този смисъл съдът счита,че са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. При липсата на
отегчаващи такива се налага извода,че и най-лекото предвидено в закона
наказание се оказва несъразмерно тежко.Ето защо при условията на чл.55,ал.1,т.1
от НК наказанието което трябва да се наложи на подсъдимата следва да се
определи под най-ниския предел.Според настоящата инстанция наказание лишаване
от свобода за срок от три години ще е достатъчно да постигне
поправително-възпитателен и предупредително-възспиращ ефект.
То обаче не следва да бъде изтърпяно реално от
подсъдимата,защото в конкретния случай са налице условията на чл.66,ал.1 от НК
и то не само формалните такива-наложеното наказание е до три години лишаване от
свобода и извършителката не е осъждана на лишаване от свобода за престъпление
от общ характер.Според настоящата инстанция целите на наказанието могат да
бъдат постигнати и без реалното му изпълнение.Вярно е,че подсъдимата е
извършила опит към най-тежкото престъпление,но той е бил ръководен не толкова
от мотива за нарушаване на обществените правила и норми,колкото от лични
съображение конкретно свързани със съпруга й. Факт е,че същата е в зряла
възраст и да настоящия момент не е нарушавала обществения ред.Ето защо съдът
намира,че целите на наказанието могат да се постигнат и с условно осъждане.
След
влизане на присъдата в сила, веществените доказателства:
- 1 бр. дамски суитчер, черен на
цвят, с бели фигури по качулката и по ръкавите, с цип в предната си част;
- 1 бр. зелена на цвят тениска с
къс ръкав с жълто лого на гърба;
- 1 бр. долнище, тип анцуг
тъмносиво на цвят, с ластик на кръста;
- чифт бели на цвят кожени обувки,
тип мокасина №37 с грайфер на подметката звездообразни елементи с кръгове в
средата им и дъгообразни линии по средната част на подметката;
- 1 брой перде
- 1 бр. хавлиен чаршаф;
- 1 бр. червена тениска,
- чифт бели обувки;
-
1 бр. шалте следва да се върнат на подсъдимата, а останалите веществени
доказателства, да се унищожат.
Вещите
принадлежащи на виновната и послужили за извършване на престъплението: 1 брой
нож и 1 брой флакон от спрей с жълт надпис „Prefer Kozet“ следва да се отнемат на
осн.чл.53,ал.1,б.“а“ от НК и след влизане на присъдата в сила да се унищожат.
При този изход на процеса и на
основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на ОД на МВР-Плевен деловодни разноски в размер на 692.67 лева, а по
сметка на ОД на МВР-Враца деловодни разноски в размер на 444.91 лева.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: