№ 1906
гр. Плевен, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря Наталия Ст. Николова
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20254430104160 по описа за 2025 година
Постъпила е ИМ от О. А. С. против „***“ЕООД.В молбата твърди,
че на 09.05.2023 година между О. А. С. ЕГН ********** като
кредитополучател и *** ЕООД като кредитор е бил сключен Договор за
потребителски кредит №***.При сключване на договора за потребителски
кредит на ищеца е предоставена паричната сума в общ размер на 1500 лева.
Параметрите на процесният договор са следните: сума по кредита:
1500/хиляда и петстотин / лева; срок на договора - 36 месеца; размер на
вноската по кредита: 72.80 лева; ГПР- 49.06%; годишен лихвен процент - 41,00
%; лихвен процент на ден:0,11%. Като дължима сума по кредита е посочено -
сумата от 2620.95 /две хиляди шестотин и двадесет лева и 95ст./ лв. В раздел
наречени „Параметри по кредита” в частта - „По поискана и закупена
допълнителна услуга” е записано, че възнаграждението за закупената
допълнителна услуга „Фаст” е в размер на 825.00 /осемстотин двадесет и пет /
лева, Размерът на вноската на закупената допълнителна услуга е 22.92лв.
/двадесет и два лева и 92ст./ лева и е дължим заедно с месечната погасителна
вноска по кредита.Така общият размер на месечната вноска става 95.72 лева
/тдеметдесет и пет лева и 72ст../ лева и общата дължима сума по кредита е в
размер на 3445.95 /три хиляди четиристотин четиридесет и пет лева и
95ст,./лв.
1
Счита, че сключеният договор за потребителски кредит №*** между О.
А. С. и „***” ЕООД е нищожен на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД вр. с чл.22 от
ЗПК вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК на следните основания:
Ищецът О. А. С. има качеството потребител по смисъла на § 13, т, 1 от
ДР на Закона за защита на потребителите, според който потребител е всяко
физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В
случая с отпускането на кредит в размер на 1500 лева в полза на ответника
като физическо лице му е предоставена „финансова услуга" по смисъла на §
13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Като потребител същият разполага със защита срещу
неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП.
Съгласно пр.разпоредба на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа годишният процент разходите по
кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора.В настоящият случай посоченият ГПР не
съответства на действителния.Съгласно разпоредбата на параграф 1 от ДР на
ЗПК „общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита,
включително и лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително и разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит. Съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК ГПР по кредита трябва да
изразява общите разходи за потребителя - настоящи или бъдещи, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.Съгласно
чл.19,ал.4 от ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения. В настоящия случай обаче ако в
първоначално заявения като процент ГПР - ***06% се включи и
възнаграждението за допълнителни услуги може да се направи категоричен
извод, че реалният процент на ГПР по процесният ДПК е многократно
завишен и реално надхвърля значително определения от закона максимален
размер. Съгласно пр.разпоредба на чл.21,ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит имащи за цел или резултат зоабикаляне изискванията
на закова е нищожна. В този смисъл след като клаузите по задължението за
заплащане на възнагражденията за допълнителни услуги именовани като Фаст
2
ГПР и в общата крайна дължима сума, която потребителят следва да заплати
кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на
общото дължимо и изобщо за финансовата тежест на потребителя, поради
което считам, че клаузите в процесния договор за потребителски кредит №***
за общата дължима сума за погасяване и годишен процент на разходите са
нищожни. Ето защо считам, че не е спазено изискването на чл. 11 ал.1 т.10 от
ЗПК, поради което процесният договор за потребителски кредит следва да
бъде обявен за недействителен та осн. чл.22 от ЗПК. Съгласно пр.разпоредба
на чл.23 от ЗПК когато ДПК е обявен за недействителен потребителят следва
да върне единствено чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. В настоящия случай и видно от извлечение по
сметка към Договор за потребителски кредит №*** към датата на подаване на
настоящата искова молба ищецът *** е заплатил на „***” ЕООД общата сума
в размер на 2134 .38/две хиляди сто тридесет и четири лева и 38ст./ лева. т.с.
сумата в размер на 634,38 , се явява не дължимо платено и подлежи на
връщане.
Предвид на всичко по-горе изложено моли съда да признае на осн.
чл.26,ал.1 от ЗЗД вр. с чл.11 ,ал.1 т.10 от ЗПК сключения между О. А. С. ЕГН
********** с адрес гр.Плевен, ул.***” №5и *** ЕООДЕИК*** гр.София,
бул.*** №*** бл.*** бл.***, вх.В Договор за потребителски кредит №*** за
нищожен и на осн. чл.55,ал.1 пр. 1 от ЗЗД да ОСЪДИ ***" ЕООД ЕИК***
гр.София, бул.*** №*** бл.*** бл.***, вх.В да заплати на О. А. С. ЕГН
********** с адрестр.Плевен, ул.***" №5 сумата в размер на 634,38
/шестотин тридесет и четири лева и 38ст. /лв. като заплатена без основание,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й изплащане.Претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения
иск.Изложени са подробни съображения. Претендира разноски.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
че на 09.05.2023 година между О. А. С. ЕГН ********** като
кредитополучател и *** ЕООД като кредитор е бил сключен Договор за
потребителски кредит №***.При сключване на договора за потребителски
кредит на ищеца е предоставена паричната сума в общ размер на 1500 лева.
3
Параметрите на процесният договор са следните: сума по кредита:
1500/хиляда и петстотин / лева; срок на договора - 36 месеца; размер на
вноската по кредита: 72.80 лева; ГПР- 49.06%; годишен лихвен процент - 41,00
%; лихвен процент на ден:0,11%. Като дължима сума по кредита е посочено -
сумата от 2620.95 /две хиляди шестотин и двадесет лева и 95ст./ лв. В раздел
наречени „Параметри по кредита” в частта - „По поискана и закупена
допълнителна услуга” е записано, че възнаграждението за закупената
допълнителна услуга „Фаст” е в размер на 825.00 /осемстотин двадесет и пет /
лева, Размерът на вноската на закупената допълнителна услуга е 22.92лв.
/двадесет и два лева и 92ст./ лева и е дължим заедно с месечната погасителна
вноска по кредита.Така общият размер на месечната вноска става 95.72 лева
/тдеметдесет и пет лева и 72ст../ лева и общата дължима сума по кредита е в
размер на 3445.95 /три хиляди четиристотин четиридесет и пет лева и
95ст,./лв,
Между ответника и ищеца са възникнали правоотношения по договор за
потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът
за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра
- по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите
условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка
страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото
доказателства се установява, че по - голяма част от императивно определеното
съдържание на договора е налице.
Договорът за потребителски кредит обаче, е недействителен поради
неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Договорът за потребителски кредит, само формално отговаря на тези
изисквания, доколкото в същия е посочен годишния процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя, тъй като посоченият процент на
4
разходите по кредита не съответства на действителните такива, съобразно
поетите от потребителите задължения.
Съгласно изложеното в договора и допълнителната информация
относно закупените допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси", както и общите
условия се установява, че заплащането на уговорените възнаграждения се
дължи при предоставяне от кредитора на една или всички от посочените
услуги, а именно: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата
на чл. 10а, ал. 1 ЗПК (нов - ДВ, бл. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.).
Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.
10а, ал. 2 ЗПК. Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по
своето естество, са част от възнаграждението за предоставения заем, като
съдът приема, че са обособени самостоятелно, с цел заобикаляне
ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния
процент на разходите.
Услугата "Приоритетно разглеждане на потребителския кредит",
представлява по своята същност "такса за усвояване на кредита". Услугите
възможност за отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа по своята
същност са дейности по управление на кредита. Улеснената процедура за
получаване на допълнителни парични средства, реално, не е предоставяна
допълнителна услуга, тъй като липсва конкретно задължение за кредитора, а
отпускането на нови суми, съответно предоставянето на следващ кредит и
условията по него, става по съгласие на страните. А относно услугата
"Флекси", то същата представлява възнаграждение, касаещо управлението на
кредита.
С оглед изложеното съдът приема, че тази уговорка за предоставяне на
допълнителен пакет услуги, противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Съгласно чл.
21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради и
5
което съдът приема, че клаузата е нищожна на това основание.
Наред с това, доколкото съдът приема, че се касае за възнаграждения по
усвояване и отпускане на кредита, същите следва да са включени в годишния
процент на разходите - чл. 19, ал. 1 от ЗПК, като уговарянето им като отделно
възнаграждение има за цел заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
касаеща ограничение в размера на ГПР. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка
клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна, каквато е и обсъжданата
такава.
Следва да се отбележи, че с уговорката за заплащане на възнаграждение
за допълнителни услуги предварително се договаря заплащане на
възнаграждението от потребителя, без значение дали някоя от тези услуги ще
бъде използвана от потребителя, което е в разрез с принципа за
добросъвестност и справедливост - да се заплаща възнаграждение за услуги,
които може и да не се използват.
Наред с това посочените допълнителни услуги, не би следвало да се
предоставят по волята на кредитора, доколкото те са нормативно залегнали -
като правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на
договора или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една
или повече погасителни вноски. С въвеждането на такова възнаграждение
кредиторът създава задължение за кредитополучателя да плаща за права,
които по закон има.
В този смисъл следва да се посочи, че по отправено преюдициално
запитване, досежно българското законодателство, е постановено Решение от
21.03.2024 г. на СЕС по дело С714/22, с което е прието, че член 3, буква ж) от
Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски
кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат
в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла
на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла на посочения
член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват
6
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този
кредит. Прието е, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива
2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски
кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се
счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в ГПР по процесния договор
е включена само възнаградителната лихва. С оглед размера възнаграждението
за допълнителните услуги, което надвишава предоставената в заем сума, то
включването му ще доведе до увеличаване на ГПР на 89,05 %, в какъвто
смисъл е и заключението на ВЛ. В конкретния случай е посочено, че ГПР е
***65%, като същото не отговаря на действителния размер, съобразно
гореизложеното.
На основание гореизложените мотиви, съдът намира, че кредитното
правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите
за този тип сделка правни последици, поради и което предявеният
установителен иск следва да се уважи.
По отношение на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1,
предл. 1 от ЗЗД.
Предвид изложените по-горе мотиви за недействителност на
процесния договор за кредит, то платеното по него над предоставената
главница от 54,15лева, следва да се приравни на платено при изначална липса
на основание. На основание чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При
горните доводи и предвид обстоятелството, че е заплатена сумата 2134,38лв.,,
а главницата е 1500лв., то сумата 634,38лв. На основание изложеното,
предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен изцяло като основателен и
в полза на ищеца да бъде присъдена сумата от 634,38лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на ИМ – 03.07.2025г.
На основание чл.78, ал.6 ГПК когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото
7
лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните
суми се присъждат в полза на съда. На посоченото основание ответника
следва да бъде осъден да плати на ищеца направените разноски сумата от
187,84лв. ДТ, 300лв. за ВЛ и 400лв. адвокатски хонорар.
По отношение на размера на хонорара, който следва да се присъди,
съдът счита за нужно да акцентира върху следното: съобразно изричните
разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C?
427/16 и C?428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от
Софийски районен съд), установените размери на минималните адвокатски
възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за
всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че
освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното
прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1
ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение по
дело C? 438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание
член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното
решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл,
че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от
цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, § 2 ДФЕС във връзка с
член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително
когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните
пазарни цени на адвокатските услуги. В случая е съобразена фактическата и
правна сложност, броя на исковите претенции, размера, продължителността на
производството, извършената дейност от представителя, явяването му в с.з.,
како и че е претендирана минимална сума.
8
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между О. А. С.,
ЕГН********** и „***“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.***, бул.*** *** бл.***, вх.В, че Договор за
потребителски кредит № *** от 09.05.2023г. е недействителен на основание
чл. 22 във вр. с чл. 11, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.55 ЗЗД „***“ ЕООД, ЕИК***, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ж.к.***, бул.*** *** бл.***, вх.В, да заплати
на О. А. С., ЕГН**********, сумата от 634,38лева, недължимо платена по
Договор за потребителски кредит №*** от 09.05.2023г., ведно със законната
лихва, считано от датата на ИМ-03.07.2025г., до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА "***" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.
София, бул. "***" № *** бл. *** да заплати на О. А. С., ЕГН**********,
направени разноски в размер общо 887,84 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9