Решение по дело №231/2022 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 84
Дата: 18 април 2022 г. (в сила от 12 май 2022 г.)
Съдия: Радостин Стоянов Радиев
Дело: 20222330200231
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Ямбол, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостин Ст. Радиев
при участието на секретаря Я.П.С.
като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Административно
наказателно дело № 20222330200231 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано след отмяна на решение № *** г. по АНД № *** г.
по описа на ЯРС и върнато от ЯАС за разглеждане от друг състав на ЯРС. Образувано е по
жалба на Р.П.Й. – управител на „***“ ООД, ЕИК: ***, с адрес: гр.Я*** срещу Наказателно
постановление № 564351- F586208/13.07.2021 г., издадено от Началник на Отдел
„Оперативни дейности“-Бургас в Централно управление на Национална агенция за
приходите, с което на дружеството на основание чл.185, ал.2, изр. 2, във връзка с чл.185,
ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500
лв. за нарушение на чл.118, ал.10 от ЗДДС във връзка с чл.59а, ал.1, изр.3 от Наредба Н-
18/2006 г.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно.
Твърди се, че при съставяне на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.42, т.5 от ЗАНН, тъй
като в него са описани множество административни нарушения, което водело до неяснота за
какво и колко административни нарушения е съставен АУАН. Сочи се, че АУАН е съставен
след изтичане на преклузивния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Излагат се и твърдения, че
данните са подадени със закъснение поради технически проблем.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител, който пледира за
отмяна на наказателното постановление. Претендират се направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата, като изразява становище, че от събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установява извършеното нарушение, не са налице нарушения при съставяне на
АУАН и пледира наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира и
присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 07.01.2021 г. е била извършена проверка от органите на приходите в състав – свидетеля
М.К. и колегата й Х.Г. в търговски обект - бензино-газстанция, находяща се в с.***
стопанисван от „***“. В обекта е било въведено в експлоатация и се използвало фискално
устройство, с изградена и работеща дистанционна връзка с НАП електронна система с
фискална памет /ЕСФП/ тип *** N от рег. на БИМ *** ФУ модел DATECS FP 2000 с инд. №
***, номер на фискална памет ***, регистрирано в НАП с № ***. След извършена проверка
в информационните масиви на НАП - програмен продукт „Фискални устройства с
дистанционна връзка“, относно получени количества горива в обект и след извършен анализ
на представените на 15.01.2021 г. документи за доставка на гориво се установило, че
задълженото лице „***“ ООД в качеството си на данъчно задължено лице - получател по
доставки на течни горива, съгласно чл.118, ал.10 от ЗДДС не е изпратило съобщение за
доставка на гориво на датата на получаването и в обекта по следния акцизен данъчен
документ/ АДД с уникален контролен номер /УКН/ *** г. - доставка на 1000 л.бензин.
Констатациите от проверката били отразени в протокол за извършена проверка сер. АА №
*** г. и № ***
На 15.01.2021 г. в присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател бил съставен
АУАН за нарушение на чл.118, ал.10 от ЗДДС във връзка с чл.59а, ал.1, изр.3 от Наредба Н-
18/2006 г.
В последствие, на 13.07.2021 г., въз основа на АУАН и при идентично на отразеното в акта
фактическо и юридическо описание на нарушението, било издадено обжалваното
наказателно постановление,което е връчено на управителя на дружеството на 17.07.2021
год.
Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
актосъставителя К. и от приложените по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно
легитимирано лице. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Съдът счита, че не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно- наказателното производство по налагане на имуществена
санкция на дружеството. АУАН и НП са издадени при спазване на императивните
изисквания на чл.42 ,43 и 57 от ЗАНН .Нарушението е описано ясно, точно, със всичките му
обективни признаци и не са налице пороци, които да ограничават правото на
санкционираното лице да разбере какво нарушение се твърди, че е извършено. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН, тъй като с пълни и достатъчно данни за признаците на
нарушението и нарушителя контролните органи са могли да разполагат едва след
извършената проверка на 07.01.2021 г., поради което тримесечния срок по чл. 34, ал.1, изр.
2
второ, пр.1 от ЗАНН е започнал да тече от момента на иницииране на проверката.
Не се възприемат като основателни доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя, че посочването на девет доставки на различни дати в АУАН затруднявало
лицето да разбере в какво точно е обвинено. В АУАН ясно и точно са описани всички факти
от състава на констатираните нарушения, включително и датите им на извършване, като
няма пречка в акта да се опише повече от едно нарушение, за което правилно и в
съответствие с чл.18 от ЗАНН в последствие са наложени отделни административни
санкции.
От материална страна съгласно разпоредбата на чл. 118,ал.10 от ЗДДС данъчно задължено
лице - доставчик/получател по доставка на течни горива е длъжно да подава в Националната
агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените
количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на
данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен
път с квалифициран електронен подпис. По делото не е спорно, че на 31.08.2020г.
дружеството - жалбоподател е получило 1000 л. бензин, за което е издаден АДД с уникален
контролен номер /УКН/ *** г. Не е спорно също, че за извършената доставка от
жалбоподателя не е подаден ЕДП на датата на данъчното събитие, а извън законовия срок на
03.09.2020г. При това положение правилно е прието от наказващия орган, че с
бездействието си жалбоподателят е допуснал процесното нарушение, за което е
санкциониран.
Съдът намира за неоснователно възражението, че неподаването на данните до НАП за
доставката се дължало на технически проблем, довел до забавяне на подаването им и като
основание за това се представя сервизен протокол № ***. Видно от съдържанието му обаче
техническата неизправност е възникнала на 03.09.2020г. и е отстранена същият ден в 11.30
часа.С оглед на изложеното съдът намира, че несвоевременното подаване на данните не се
дължи на технически проблем, а по причина свързана с пропуски в създадената организация
самия търговец.
За констатираното нарушение в чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е предвидена имуществена
санкция за юридическите лица в размер от 500 до 2000 лв., като наказващия орган е наложил
такава в нейния минимален размер.
При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК,
искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсулскто
възнаграждение за настоящото производство и за предходните две – по АНД № *** год. и
КАНД № *** год. се явява основателно и следва да се уважи. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН
(обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в съдебните производства по обжалване
на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато
съдът отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест
на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от
ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от
юрисконсулт /както е в случая за НАП/, се присъжда възнаграждение в определен от съда
3
размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.27е от Наредбата за плащането на правната помощ
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лв. Предвид
изложеното съдът определя размер от по 100 лв. за явяването по АНД №№ ***, КАНД №
*** год. и *** год.
На основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление № 564351- F586208/13.07.2021г. издадено
от Началник отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, към ЦУ на НАП, с което на „***“ ООД
гр.Ямбол, ЕИК: ***, за нарушение на чл118, ал.10 от ЗДДС, вр. чл.59а, ал.1 от Наредба Н-
18/2006г., на основание чл.185,ал.2, изр.2, вр.чл. 185, ал.1 ал.1 от ЗДДС на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА “***“ ООД гр.Ямбол, ЕИК: *** да заплати на НАП Бургас сумата от 300 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Ямбол в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4