Определение по дело №266/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1682
Дата: 6 юли 2023 г.
Съдия: Любомира Кирилова Несторова
Дело: 20237180700266
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 1682

гр. Пловдив, 06.07.2023г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,  трети състав, в открито съдебно заседание на пети юли, две хиляди двадесет и трета година  в състав

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

при секретаря М.Г. като разгледа докладваното  от съдията  АД  № 266 по описа за 2023г. на Административен съд – Пловдив, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 64 – чл. 67 ГПК вр. чл. 144 АПК.

Образувано е по молба с вх. № 12605 от 08.06.2023г. по описа на съда, подадено от „КАЛИФЕЯ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор Д.П.Д.-В., със съдебен адрес: ***, за възстановяване на срока за обжалване на Определение № 492 от 23.02.2023г., постановено по АД № 266/2023г.

Към молбата са представени преписи от същата и от приложените доказателства за връчване на ответната страна. В молбата се сочи, че „КАЛИФЕЯ“ АД не е получавало съобщение за Разпореждането на съда от 07.04.2023г., като видно от направената справка в деловодството на съда, съобщението е получено на 24.04.2023г.  като е разписано от М. К.. За същата  се твърди, че не  е служител на дружеството и респективно не са изпълнени разпоредбите за редовно уведомяване, съгласно чл. 50, ал.3 от ГПК.

Към молбата е приложена и Декларация, без дата и нотариална заверка, от М.К., в която се сочи, че не е служител на „КАЛИФЕЯ“ АД  и не е свързано лице с дружеството. При получаване на призовката я е оформила без да съобрази, че същата не се отнася за дружеството, в което е служител и което се помещава в този офис.

 Ответната страна – Изпълнителният директор на АГКК-София, чрез юрисконсулт С.с приложеното пълномощно, намира, че искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Съгласно чл. 64, ал. 2 от ГПК, страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. В молбата се посочват всички обстоятелства, които я обосновават и всички доказателства за основателността й. Едновременно с молбата за възстановяване на срока, се подават онези книжа, за подаването на които се изисква възстановяването на срока. Молбата се подава с препис за насрещната страна, която може да даде отговор в едноседмичен срок и се разглежда в открито заседание.

В настоящия случай, съдът намира, че макар и допустима за разглеждане като подадена в законния срок, съгласно чл. 64, ал. 3, изр. първо от ГПК от надлежна страна, молбата за възстановяване на срока се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Съдът установи следното: с Определение № 492 от 23.02.2023г. на Административен съд-Пловдив е оставена без разглеждане жалбата на “КАЛИФЕЯ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор Д.В., против Заповед № РД-18-218 от 24.11.2022г. на Изпълнителния директор на АГКК. Прекратил е производството по  адм. дело № 266 по описа за 2023г. на Административен съд -Пловдив. 

 На посочения адрес на управление: *** съобщението от 23.02.23г. е връчено на адрес: ***, ет.5, ап.14, на дата 31.03.2023г. чрез адвокат. По това връчване няма възражения от жалбоподателя.

 На 07.04.2023г. е депозирана частна жалба от „КАЛИФЕЯ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, срещу Определение № 492 от 23.02.2023г. на Административен съд-Пловдив.

 Съдът установи, че има разминаване в посочения адрес на управление в първоначално подадената жалба на „КАЛИФЕЯ“ АД с дата 12.01.2023г., входирана в Административен съд-София-град с № 1242 /л.5 по делото на  Административен съд-София-град/ и посочения адрес на управление в частната жалба от 07.04.2023г. с вх. № 17965, депозирана в деловодството на ПАС. В същата се сочи седалище и адрес на управление: ***. Този път е посочен за съдебен адрес: ***, ет.5, ап.14.

 С Разпореждане от 07.04.2023г. Съдът е оставил частната касационна жалба без движение. Дал е подробни указания за изправяне на нередностите и е определил 7-дневен срок за изпълнение, който има преклузивен характер.

 Съобщението от 07.04.23г. е връчено на посочения съдебен адрес: ***, ет.5, ап.14 на 24.04.2023г. като за получател е посочено лицето М.Й., отбелязано е в разписката- „всяко лице, което работи или сътрудничи на адвокат“.

 На 27.04.2023г. с молба с вх. № 9444 от представляващите дружеството е представено в срок единствено платежно нареждане за внесена ДТ в размер на 150 лв. по сметката на ВАС. Останалите указания на съда, дадени с Разпореждането от 07.04.23г., не са изпълнени в срок.  Съдът установи, че  Разпореждането от 07.04.23г. е връчено редовно на посочения съдебен адрес. На този адрес са връчвани и други съобщения като не е имало възражения, както се установи по-горе в настоящото изложение.

 След като представляващите дружеството са изпълнили само част от Разпореждането на съда от 07.04.23г - внесена е само ДТ, то се стига до заключението, че на същите им е известно съдържанието на Разпореждането на съда. В противен случай не биха внесли определената ДТ.

 Несъстоятелно е твърдението, че дружеството е узнало за пропуснатия срок за изпълнение на дадените указания едва с Разпореждането на съда с № 3010 от 09.05.2023г., което също е получено на посочения съдебен адрес от адвокат Н.Н..

 Несъстоятелно е твърдението, че представляващият дружеството  Д.П.Д.-В. е била извън страната.  От 29.04.2023г. до 07.05.2023г., тъй като съобщението е получено още на 24.04.2023г. и същата е имала достатъчно време да организира своите работи. Отсъствието й от страната не обосновава извод, че същата е възпрепятствана по обективни, внезапни и независещи от нея причини. Не са представени доказателства в тази посока.

Тук следва изрично да се посочи, че  представеното Пълномощно към молба с вх. № 12605 от 08.06.2023г. за възстановяване на срока е без посочена дата. Това обстоятелство води до извода, че не може да се установи кога точно адвокат Наталия Х. е упълномощена да представлява дружеството. Твърди се, че същата е била ангажирана да представлява дружеството, но поради карантина, вследствие на заболяване от  COVID 19, е била в невъзможност да приподпише частната жалба.  Само че представеното към молбата Медицинско направление е с дата 15.05.2023г., т.е. същото е с дата след изтичане на 7-дневния преклузивен срок, който е изтекъл на 02.05.2023г./присъствен ден/.

 Само за пълнота е необходимо да се уточни, че обстоятелството, дали М.К. е служител на дружеството или не, е ирелевантно обстоятелство, тъй като връчването е направено на посочения съдебен адрес, на който са направени и останалите връчвания на съобщенията в хода на производството, а не на адреса на управление на дружеството. Съгласно чл. 38, ал.1 от ГПК съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото.

Посочването от страната на съдебен адрес е процесуално право, целящо гарантиране на редовността на връчването на призовките, респ. съобщенията и с оглед на това ефективното упражняване на правото на защита. Осъществено е редовно връчване на съобщението за оставянето без движение на частната касационна жалба, на посочения съдебен адрес, което е породило целените правни последици. Доказателство за това е фактът, че дължимата по частната касационна жалба държавна такса в размер на 150 лева е внесена от дружеството-жалбоподател на 26.04.2023г. – само два дни след получаване на съобщението за оставянето на частната касационна жалба без движение. Т. е. правата на молителя не са нарушени по никакъв начин, тъй като същият своевременно е узнал за разпореждането на съда.

Следва изрично да се изясни, че в случая не са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК, довели до пропускането на срока. Такива биха били налице в случаите, когато страната или нейният процесуален представител са били възпрепятствани по обективни, внезапни и независещи от тях причини - природно бедствие, болест, злополука и т. н. В тази посока не са ангажирани доказателства.

С оглед изложеното, съдът достига до извода, че представляващият „Калифея“ АД, е следвало да реализира правата си, като отстрани процесната нередовност на частната касационна жалба. Тъй като не е проявил необходимата грижа, в случая не може да се възползва от възможността за възстановяване на срока, поради което молбата следва да се остави без уважение.

 Воден от горепосочените мотиви Съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „КАЛИФЕЯ“ АД с ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Д.П.Д.-В., за възстановяване на срока за обжалване на Определение № 492 от 23.02.2023г., постановено по АД № 266/2023г.

 Определението може да се обжалва с частна жалба, пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138 от АПК на страните да се изпрати препис.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/