Р Е Ш Е Н И Е
№ 466
град Горна Оряховица, 17.10.2014 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря М.Д. и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 555 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени иск с правно основание чл.128,т.2 във вр. чл.242 КТ и искове по чл.261 от КТ, по чл.262,ал.1,т.1 и т.2 от КТ и чл. 264 във вр. чл.262,ал.1,т.3 от КТ.
Ищецът С.Д.Д. с ЕГН **********,***, представляван от пълномощника си – адвокат П.Г. - А. ***, твърди в исковата си молба, че ищецът има сключен трудов договор с „Викинг – Н.”***012г. с месторабота: ВР 1204-КР гр. Горна Оряховица на длъжност „Охранител”, с основно трудово възнаграждение от 290 лв., като работното време е сумирано по утвърден график от управителя на фирмата. Заявява, че през процесния период не е изплащано възнаграждение за полаган нощен труд, труд през празнични дни и за извънреден труд. Посочва, че за месеците от януари до октомври 2013г. вкл., на ищеца са изплащани само по 200 лв. месечно от общо дължими 243 лв. Счита, че заплатата му следва да бъде съобразена с минималната РЗ за страната – 310 лв. за 2013г. и 340 лв. за 2014г. Твърди, че трудовият му договор не е прекратен, но работодателят му дължи следните суми: нетно трудово възнаграждение за месеците 10 и 11.2013г. – по 243 лв. месечно общо 486 лв., трудово възнаграждение за месеците януари, февруари и март 2014г. – по 266.53 лв. месечно, общо 799.59 лв., както и допълнение към трудовото възнаграждение за месеците от януари 2013г. до октомври 2013 вкл. по 43 лв. месечно, тъй като са му изплащани по 200 лв. месечно от общо дължими 243 лв., т.е. общо 430 лв. Счита, че работодателят му дължи общо 1715.59 лв. неизплатено трудово възнаграждение. Твърди, че работодателят не му е изплатил допълнително трудово възнаграждение в брутен размер за полаган нощен труд от 17.09.2012г. до 01.04.2014г. за 884 часа нощен труд общо 221 лв. Сочи, че ответникът му дължи допълнително брутно трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 17.09.2012г. до 01.04.2014г. общо 300 часа в размер на брутната сума от 500 лв. Заявява, че работодателят му дължи и допълнително трудово възнаграждение за работа през официални празници в брутен размер 140 лв., за отработени 70 часа през периода 17.09.2012 – 01.04.2014г. Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Викинг – Н.”*** да заплати на ищеца сумата от 486 лв., представляваща нетно трудово възнаграждение за месеците 11.2013-12.2013г. – по 243 лв. месечно; сумата от 799.59 лв., представляваща нетно трудово възнаграждение за месеците 01 и 02 и 03.2014г. – по 266.53 лв. месечно; сумата от 430 лв. представляваща неизплатен остатък върху трудовите възнаграждения, изплатени за периода от 01.01.2013г. до 30.10.2013г. – по 43 лв. месечно, т.е. общо сума за трудови възнаграждения 1715.59 лв., заедно със законната лихва върху тази сума, от датата на ИМ до окончателното й изплащане. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 221 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение в брутен размер за полаган нощен труд през периода от 17.09.2012г. до 01.04.2014г., за положени 884 часа нощен труд, заедно със законната лихва върху тази сума, от датата на ИМ до окончателното й изплащане. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 500 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение в брутен размер за полаган извънреден труд през периода от 17.09.2012г. до 01.04.2014г., за положени 300 часа извънреден труд, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на ИМ до окончателното й изплащане. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 140 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение в брутен размер за полаган труд през официални празници през периода от 17.09.2012г. до 01.04.2014г. за положени 70 часа труд през официалните празници, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на ИМ до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на всички разноски по настоящото дело.
В съдебно заседание, ищецът С.Д.Д., чрез процесуалния си представител – адвокат П.Г. от ВТАК, поддържа предявените искове. Извършва изменение, чрез увеличаване, на размера на предявените искове, както следва : 1/ Предявеният иск за допълнително трудово възнаграждение за полаган извънреден труд през периода от 17.09.2012г. до 01.04.2014г., за положени 300 часа извънреден труд, да се счита предявен вместо за сумата от 500 лв. – за брутната сума от 864.31 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното й изплащане; 2/ Предявеният иск за допълнително трудово възнаграждение за полаган труд през официални празници през периода от 17.09.2012г. до 01.04.2014г., за положени 70 часа труд през официалните празници, да се счита предявен за сумата 146.60 лв., вместо за сумата 140 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Моли съда да уважи изцяло предявените искове и да му присъди направените по делото разноски.
Ответникът „ВИКИНГ - Н.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Николай Хайтов" № 12, ет.5, ап.18, представляван от управителите Т.Н.Т. и В.В.С., заедно и поотделно, не депозира писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание, ответникът „ВИКИНГ - Н.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Николай Хайтов" № 12, ет.5, ап.18, представляван от управителите Т.Н.Т. и В.В.С, заедно и поотделно, редовно призован, не се представлява. Не заема становище по предявените искове.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Безспорно се установява от приетите по делото писмени доказателства – заверени преписи от трудов договор № 5436/17.09.2012г., 19 броя графици на дежурствата на охраната на обект : ВР 1204 гр. Горна Оряховица, че страните са се намирали в трудово правоотношение, възникнало от сключения помежду им трудов договор № 5436 от 17.09.2012г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „охранител”, категория „невъоръжена охрана”, в ответното дружество, с място на работа : ВР 1204 гр. Горна Оряховица, през периода от 17.09.2012г. до депозиране на исковата молба, с основно трудово възнаграждение в размера на МРЗ за страната.
Видно от заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, през периода от 01.10.2013г. до 31.03.2014г. ответникът е начислил на ищеца брутно трудово възнаграждение в общ размер от 1640 лв., респ. в общ нетен размер от 1285.61 лв. Видно от заключението на СИЕ, ответникът е изплатил на ищеца част от начисленото брутно трудово възнаграждение за периода от 01.10.2013г. до 31.03.2014г. включително, като размерът на неизплатеното брутно трудово възнаграждение от ответника на ищеца за същия период от време е в общ размер от 1129.74 лв., респ. в общ нетен размер от 885.61 лв. Видно от заключението на СИЕ, размерът на дължимото от ответника на ищеца допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд през периода от 17.09.2012г. до 01.04.2014г. би бил в общ брутен размер от 242 лв., респ. в общ нетен размер от 199.70 лв. От заключението на СИЕ се установява, че през процесния период от време ищецът е полагал труд през официални и национални празници, като допълнителното трудово възнаграждение за такъв не е начислявано и изплащано от ответника на ищеца, но би бил в общ брутен размер от 184.45 лв., респ. в общ нетен размер от 146.60 лв., за периода от 17.09.2012г. до 01.04.2014г. От заключението на СИЕ се установява, че за периода от 17.09.2012г. до 01.04.2014г. ищецът е полагал извънреден труд, допълнително трудово възнаграждение за същия не е начислявано от ответника и не е изплащано на ищеца, но същото би било в общ брутен размер от 1102.57 лв., респ. в общ нетен размер от 864.31 лв. Съдът приема заключението на вещото лице като обосновано и неоспорено от страните по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявеният иск по чл.128,т.2 във вр. чл.242 от КТ за трудово възнаграждение е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият се явява частично основателен и доказан по отношение предявения размер, по следните съображения :
За да бъде уважен искът с правно основание чл.128,т.2 във вр. чл.242 от КТ, съдът следва да установи наличието на съществуващо или съществувало между страните трудово правоотношение, както и факта на неизпълнение от страна на работодателя - ответник на задължението му за заплащане на дължимото трудово възнаграждение за положения от работника труд.
Безспорно се установява в настоящото производство, че страните са се намирали в трудово правоотношение, считано от 17.09.2012г. до 31.03.2014г. включително, по силата на сключения между тях трудов договор, като ищецът е заемал длъжността „охранител” във „Викинг – Н.”***, с място на работа : ВР 1204 гр. Горна Оряховица. От приетите по делото писмени доказателства, цитирани по-горе, се установява по безспорен начин, че ищецът е престирал на ответника дължимата работна сила през процесния период от 17.09.2012г. до 31.03.2014г. При тези обстоятелства и с оглед разпоредбата на чл.128,т.2 от КТ, безспорно се налага изводът, че ответникът – работодател дължи заплащане на уговореното в трудовия договор между страните трудово възнаграждение за извършената от ищеца - работник работа, считано за процесния период от време 01.01.2013г. – 31.03.2014г. Наред с това, ответникът – работодател не оспорва факта, че не е изпълнил задължението си да заплати, своевременно и в пълния й размер, на ищеца – работник, цената на предоставената му от него работна сила. Видно от приетата съдебно-икономическа експертиза, съответстваща напълно на приложените по делото писмени доказателства, по безспорен начин се установява, че ответникът е начислил, но не е заплатил своевременно, пълния размер на дължимото трудово възнаграждение на ищеца за периода от 01.01.2013г. до 31.03.2014г. вкл., като към настоящия момент продължава да дължи сумата от 430 лв. – неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2013г. до 31.10.2013г., както и сумата от 885.61 лв. – неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.11.2013г. до 31.03.2014г. вкл. При тези обстоятелства, съдът намира, че искът е доказан по основание. Ищецът, в качеството си на работник по съществувалото трудово правоотношение и на основание чл.242 от КТ, има право да получи дължимото от работодателя трудово възнаграждение за престираната от него работна сила. Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за дължимо трудово възнаграждение се явява основателен и доказан в общ нетен размер от 1315.61 лв. за периода от 01.01.2013г. до 31.03.2014г. вкл., в който размер искът следва да бъде уважен.
При този изход на делото, следва да бъде уважена и акцесорната претенция на ищцата за присъждане на законната лихва върху уважената главница в общ размер от 1315.61 лв., считано от датата на исковата молба – 04.04.2014г. до окончателното й изплащане.
Съдът следва да допусне предварително изпълнение на съдебното решение в частта му относно присъденото трудово възнаграждение, на основание чл.242,ал.1 от ГПК.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.128,т.2 във вр. чл.242 от КТ се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен по отношение разликата от уважения размер за неизплатено трудово възнаграждение в общ нетен размер от 1315.61 лв. до пълния предявен общ нетен размер от 1715.59 лв., считано за периода от 01.01.2013г. до 31.03.2014г. вкл. В тази връзка, съдът взе предвид заключението на СИЕ, от което се установява, че към момента на приключване на устните състезания по делото ответникът е изплатил част от дължимото на ищеца трудово възнаграждение за процесния период от време.
Предявеният иск по чл.262,ал.1,т.2 от КТ за допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през почивни дни през периода от 17.09.2012г. до 31.03.2014г., е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият се явява основателен и доказан, по следните съображения :
Безспорно се установява в настоящото производство, че страните са се намирали в трудово правоотношение, считано от 17.09.2012г. до 31.03.2014г. вкл., през който период ищецът С.Д. е престирал дължимата работна сила в изпълнение на длъжността си „охранител” във „Викинг – Н.”***, с място на работа : ВР 1204 гр. Горна Оряховица. Видно от приетите писмени доказателства, цитирани по-горе, ищецът е престирал работната си сила на смени – дневна и нощна, съгласно утвърдените от ответника-работодател графици, в т.ч. през почивни дни – съботи и недели. Съгласно разпоредбата на чл.150 от КТ, за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер, визиран в чл.262 от КТ. Съобразно установеното в чл.262 от КТ, положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника и работодателя, но не по-малко от посоченото в същата законова разпоредба. Наред с това, когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. В разпоредбата на чл.143 от КТ е дадено легално определение на понятието „извънреден труд”, а именно : извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Действително, съгласно изискванията на чл.149 от КТ, работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд, но от неизпълнение на това свое задължение той не може да черпи права, тъй като това не е нито форма за действителност, нито е единствено доказателство за положения извънреден труд, заплащането на който - в увеличен размер е задължение на работодателя, независимо дали е положен законно или не. В този смисъл, фактически положеният извънреден труд подлежи на общо основание на доказване, както с писмени доказателства, така и със свидетелски показания. Съдът счита, че приетите по делото писмени доказателства и приетата по делото СИЕ, неоспорена от ответника, обосновават извод, че през процесния период от 17.09.2012г. до 31.03.2014г. ищецът е полагал извънреден труд, в изпълнение на трудовата си функция. Наред с това, от приетата по делото и неоспорена от страните СИЕ, съответстваща на приложените към делото писмени доказателства, се установява по категоричен начин, че размерът на положения от С.Д. извънреден труд през процесния период от време би бил, както следва : в общ брутен размер от 1102.57 лв., респ. в общ нетен размер от 864.31 лв., но работодателят не е начислил и не е изплатил на ищеца допълнително трудово възнаграждение за положения от него извънреден труд. При тези обстоятелства и с оглед разпоредбата на чл.262 от КТ, безспорно се налага изводът, че ответникът – работодател дължи заплащане на допълнително трудово възнаграждение на ищеца за положен извънреден труд през почивни дни през периода 17.09.2012г. – 31.03.2014г. вкл. Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през почивни дни се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв в пълния предявен общ нетен размер от 864.31 лв., заедно със законната лихва върху него от датата на предявяване на иска – 04.04.2014г. до окончателното изплащане на тази сума.
Съдът следва да допусне предварително изпълнение на съдебното решение в частта му относно присъденото допълнително трудово възнаграждение, на основание чл.242,ал.1 от ГПК.
Предявеният иск по чл.262,ал.1,т.3 от КТ във вр. чл.264 от КТ за допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през официални /национални/ празници е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият се явява основателен и доказан.
Безспорно се установява в настоящото производство, че страните са се намирали в трудово правоотношение, считано от 17.09.2012г. до 31.03.2014г., през който период ищецът С.Д. е престирал дължимата работна сила. От приетите по делото писмени доказателства и от неоспорената от страните СИЕ, се установява, че ищецът е полагал извънреден труд през официални празници през процесния период от време, но работодателят не е начислил и не е изплатил на ищеца допълнително трудово възнаграждение за този труд. При тези обстоятелства и с оглед разпоредбата на чл.262 във вр. чл.264 от КТ, безспорно се налага изводът, че ответникът – работодател дължи заплащане на допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през официални /национални/ празници от ищеца Д.. При тези обстоятелства, съдът намира, че искът е доказан по основание. Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през официални /национални/ празници се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв в пълния му предявен нетен общ размер от 146.60 лв. за положен извънреден труд през периода от 17.09.2012г. до 31.03.2014г. вкл., така, както е установено от заключението на СИЕ, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 04.04.2014г. до окончателното й изплащане.
Съдът следва да допусне предварително изпълнение на съдебното решение в частта му относно присъденото допълнително трудово възнаграждение, на основание чл.242,ал.1 от ГПК.
Предявеният иск по чл.261 от КТ за допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд през периода от 17.09.2012г. до 31.03.2014г. вкл., е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият се явява основателен и доказан по следните съображения :
Безспорно се установява в настоящото производство, че страните са се намирали в трудово правоотношение, считано от 17.09.2012г. до 31.03.2014г. вкл., през който период ищецът Б.К. е престирал дължимата работна сила по график, в т.ч. и през утвърдените от работодателя по график нощни смени. От приетите по делото писмени доказателства и от неоспорената от страните СИЕ, се установява, че ищецът е полагал нощен труд през процесния период от време, но работодателят не е начислил и не е изплатил на ищеца допълнително трудово възнаграждение за този труд. При тези обстоятелства и с оглед разпоредбата на чл.261 от КТ, безспорно се налага изводът, че ответникът – работодател дължи заплащане на допълнително трудово възнаграждение за положения нощен труд от ищеца Д. в общ брутен размер от 242 лв., установен от заключението на СИЕ. При тези обстоятелства, съдът намира, че искът е доказан по основание. Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв в пълния му предявен брутен размер от 221 лв. за периода от 17.09.2012г. до 31.03.2014г. вкл., така, както е установено и от заключението на СИЕ, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 04.04.2014г. до окончателното й изплащане.
Съдът следва да допусне предварително изпълнение на съдебното решение в частта му относно присъденото допълнително трудово възнаграждение, на основание чл.242,ал.1 от ГПК.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ГОРС дължимата ДТ върху уважените размери на исковете общо в размер на 202.62 лв., сумата от 130 лв., представляваща платено възнаграждение на вещо лице, както и 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „В. - Н.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Николай Хайтов" № 12, ет.5, ап.18, представлявано от управителите Т.Н.Т. и В.В.С, заедно и поотделно, ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.Д. с ЕГН **********,***, СУМАТА от 1315.61 лв. /хиляда триста и петнадесет лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2013г. до 31.03.2014г. вкл., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 04.04.2014г. до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА, на основание чл.242,ал.1 от ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на съдебното решение в частта му относно присъденото трудово възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.128,т.2 във вр. чл.242 от КТ, предявен от С.Д.Д. с ЕГН **********,***, чрез пълномощника му – адвокат П.Г. – А. ***, против „ВИКИНГ - Н.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Николай Хайтов" № 12, ет.5, ап.18, представлявано от управителите Т.Н.Т. и В.В.С, заедно и поотделно, в частта му за разликата от уважения общ нетен размер от 1315.61 лв. до пълния предявен общ нетен размер от 1715.59 лв. за неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2013г. до 31.03.2014г. вкл., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „В. - Н.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Николай Хайтов" № 12, ет.5, ап.18, представлявано от управителите Т.Н.Т. и В.В.С, заедно и поотделно, ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.Д. с ЕГН **********,***, СУМАТА от 864.31 лв. /осемстотин шестдесет и четири лева и тридесет и една стотинки/, представляваща неизплатено нетно допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 17.09.2012г. до 31.03.2014г. вкл., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 04.04.2014г. до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА, на основание чл.242,ал.1 от ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на съдебното решение в частта му относно присъденото допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд.
ОСЪЖДА „В. - Н.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Николай Хайтов" № 12, ет.5, ап.18, представлявано от управителите Т.Н.Т. и В.В.С, заедно и поотделно, ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.Д. с ЕГН **********,***, СУМАТА от 146.60 лв. /сто четиридесет и шест лева и шестдесет стотинки/, представляваща неизплатено нетно допълнително трудово възнаграждение за положен труд през официални празници за периода от 17.09.2012г. до 31.03.2014г. вкл., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 04.04.2014г. до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА, на основание чл.242,ал.1 от ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на съдебното решение в частта му относно присъденото допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през официални празници.
ОСЪЖДА „В. - Н.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Николай Хайтов" № 12, ет.5, ап.18, представлявано от управителите Т.Н.Т. и В.В.С, заедно и поотделно, ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.Д. с ЕГН **********,***, СУМАТА от 221 лв. /двеста двадесет и един лева/, представляваща неизплатено брутно допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода от 17.09.2012г. до 31.03.2014г. вкл., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 04.04.2014г. до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА, на основание чл.242,ал.1 от ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на съдебното решение в частта му относно присъденото допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд.
ОСЪЖДА „В. - Н.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Николай Хайтов" № 12, ет.5, ап.18, представлявано от управителите Т.Н.Т. и В.В.С, заедно и поотделно, ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.Д. с ЕГН **********,***, СУМА в размер на 300 лв. /триста лева/, представляваща направените по настоящото дело разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „В. - Н.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Николай Хайтов" № 12, ет.5, ап.18, представляван от управителите Т.Н.Т. и В.В.С, заедно и поотделно, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД СУМАТА от 202.62 лв. /двеста и два лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща дължима държавна такса върху уважените размери на исковете, СУМАТА от 130 лв. /сто и тридесет лева/, представляваща направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице, както и СУМАТА от 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок, считано от уведомяването им.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на всяка от страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................