Решение по дело №13774/2017 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 14.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на шести юни през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

                Членове: Пепа Тонева

 Мл.съдия:  Христина Николова

при секретаря Антоанета Луканова..……………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от …………….съдия Михайлов …..в.гр.д. № 13 774...... по описа

за 2017 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

                        Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от С.О.- Район „Връбница“, с която обжалва решение № 175 185 от 18.07.2017 г., постановено по гр.д. № 24 922/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 140 състав. Със същата се иска повторно разрешаване на гражданския спор, с цел установяване истинността на фактическите твърдения на страните, чрез повторна преценка на доказателствата приобщени към делото, пред първата инстанция и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Иска се в изпълнение на основополагащия за процеса принцип на законност да се осигури правилното приложение на императивния материален закон. Твърди, че е нарушен императивен закон, като съдът не е приел за разглеждане предявеният от ответника насрещен иск. В тази връзка се навеждат доводи за допустимостта на предявеният насрещен иск. Твърди, че към момента на подаването на въззивната жалба следва да е образувано гражданско дело пред Софийски градски съд по оспорване на определението, с което прекратено производството по предявеният насрещен иск. Навежда доводи за непълен доклад, свързан с разпределението на доказателствената тежест. Счита изводите на първоинстанционния съд за неправилни в частта относима към установяването на фактическата власт върху процесния имот.  Твърди, че неправилно е заключението на вещото лице по отношение на идентификацията на имота при повторната експертиза. Твърди, че изцяло са били изпълнени предпоставките общината да е придобила имота на посоченото основание чл.6 от ЗС. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение, постановено в отркито съдебно заседание и служебно да отстрани допуснатите нарушения.

                        Ответникът Е.Л.П. спорва подадената въззивна жалба. Твърди, че е закупила имота с писмен предварителен договор от Ж.Й.и Т.Й., като през 2010 г. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост. Твърди, че при извършена справка в общината е установила, че същият има съставен акт за държавна собственост, но процесния имот винаги е бил частен. Твърди, че ответникът не е взимал становище по представените доказателства, не е оспорвал заключенията на експертизите, както и не е представил процесните актове да ДС и АЧОС. Навежда твърдения за липса на процесуални нарушения при отделянето на предявеният насрещен иск в отделно производство. Твърди, че видно от експертизата няма идентичност на имотите описани в АДС и този на ищцата. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното, като претендира и разноски пред настоящата инстанция.

                        Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                        От фактическа страна:

           Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 175 185 от 18.07.2017 г., постановено по гр.д. № 24 922/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 140 състав, че съдът е признал за установено на основание чл. 124 ГПК спрямо С.О., че Е.Л.П. е собственик въз основа на осъществено давностно владение в периода от 10.10.1990 г. на следния недвижим имот - поземлен имот с идентификатор 68134.2822.1723, намиращ се в гр. София, район „*******, с площ от 501 кв.м., заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м., състояща се от три стаи, два коридора и сервизни помещения, и пристроената към него лятна кухня със застроена площ от 25 кв.м., при съседи: улица с идентификатор 68134.2822.260, имот с идентификатор 68134.2822.263, улица с идентификатор 68134.2822.2496, имот е идентификатор 68134.2822.2539, имот с идентификатор 68134.2822.2540 и е осъдил С.О. да заплати на Е.Л.П., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 533, 74 лв., представляваща разноски по производството.

           Не се спори между страните, а се установява и от представената скица № 15-397408-12.08.2016 г., че процесният имот е с идентификатор № 68134.2822.1723, съгласно КККР, одобрени със заповед № КД-14-56/23.04.2013 г. на изпълнителния директор на АГКК, а административния адрес на имота е: гр. София, район „*****, площ от 501 кв.м., номерът по предходния план на имота е 1723, квартал 39, парцел II.

           В показанията си разпитаните свидетели - Т.И.Г.и А.В.Й.твърдят, че ищцата живее в процесния имот от 1990 г., когато го е закупила от Ж.С.Й., а от своя страна Ж.С.Й.преди това го е закупила от свидетелката А.В.Й., която живее на съседния адрес - гр. София, ул. „****. Свидетелите дават показания, че от 1990 г. до настоящия момент не са променяни границите на имота, като същият е с площ от около 500 кв.м., ограден, като оградите не са местени от закупуването на имота от ищцата. В имота има къща от около 130 кв.м., с лятна кухня и пет стаи. В периода от 1990 г. до настоящия момент не са чули някой да оспорва, че ищцата е собственик на процесния имот, а същата го владее безпрепятствено, като живее в имота заедно със семейството си и полага грижи за него.

           Не се спори, а се установява и от представяният писмен договор за продажба на недвижим имот от 10.10.1990 г., имащ характер на предварителен такъв, че страните са постигнали съгласие Ж.С.Й.и Т.М.Й.да продат на ищцата Е.Л.П. ***, състояща се от пет стаи, два коридора и санитарен възел, с обща площ 130 кв.м., заедно с лятна кухня с площ от 25 кв.м., и дворно място със застроена площ от 500 кв.м., при съседи: отдясно - А.В.Й., отляво - ул. „367“, на гърба на имота - В.Я.В..

           В заключението си по изготвената съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице П.Ц.Р., вещото лице е отразило, че няма данни, въз основа на които да направи извод за идентичност между имота, описан в писмен договор за продажба на недвижим имот от 10.10.1990 г. и процесния имот с идентификатор 68134.2822.1723 (по предходния регулационен план - имот с пл. № 1723).

           От представеният по делото акт за общинска собственост № 358/07.03.1997 г. се установява, че на основание - чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС, общината е актувала следния имот: стар общински имот, представляващ терен между ул. „Й.П.-Д.“, ул. „379“, ул. „378“ и ул. „367“, съставляващ около 8 550 кв.м. площ. Видно от акта е посочен бивш собственик на имота - стар общински имот, както и съставен по-рано акт - акт № 1617/29.10.1966 г. Съгласно акт за държавна собственост № 5067/29.10.1966 г., като основание за одържавяване на имота е посочено: стар държавен имот, издирен въз основа на заповед № 1083/16.09.1966 г. на ИК на СГНС.

           От заключението на приетата по делото повторна съдебно-техническа експертиза, се установява, че старият кадастрален план е от преди 1956 г., но към него липсва разписна книга. Архивният кадастрален план е изработен през 1973 г. и е действал до влизане в сила на КККР. Процесният имот е отразен с пл. № 1723, к.л. 196, с графична площ от 500 кв.м. В разписния лист е записана А.В.Й.- без информация за собственост, и С.О. - АЧОС № 358/07.03.1997 г. поземлен имот с пл. № 1723, к.л. 196 е попълнен през 1992 г. в архивния кадастрален план. Поземленият имот представлява УПИ II-1723 в кв. 39 в действащия регулационен план на м. „******“, одобрена със заповед № РД-09-50-337/23.06.1997 г. В одобрените КККР е с идентификатор 68134.2822.1723 с площ от 501 кв.м. и е с административен адрес: гр. София, ул. „******. Границите на имота, описан в АДС № 754 (стар № 5067) от 29.10.1966 г., определени само по улици без номера, са: ул. „******“, Ж.П. линия, ул. „378“ и ул. „379“. Посочената територия е очертана в жълт цвят към приложената към експертизата скица по букви „АБВГА“, с графично изчислена площ от около 13300 кв.м., като по този контур процесният имот с пл. № 1723 е извън територията на така очертания държавен имот. Вещото лице дава заключение, че описанието на територията на „стар общински имот“ по АДС № 754 (стар № 5067) от 29.10.1966 г. не може да бъде определена точно. Процесният имот не е бил попълнен в кадастралната основа, като имот с пл. № 263 е бил попълнен с адрес: ул. „******. В момента имот с пл. № 263 е с адрес: ул. „****, а процесният имот с пл. № 1723 е с адрес: ул. „******. В АЧОС № 358/07.03.1997 г. е описан „стар общински имот“ с площ от 8550 кв.м., представляващ терен между ул. „Й.П.-Д.“, ул. „379“, ул. 378“ и ул. „367“, но посочената територия е с графична площ от около 10 080 кв.м. (а не с посочените в АЧОС 8550 кв.м.) и в посочената територия – 10 080 кв.м., попада процесният имот с пл. № 1723. АДС от 1966 г. и АЧОС от 1997 г. би следвало да са за една и съща територия в кв. „******“, м. „Полето“, с площ от около 8 550 кв.м., но се различават по описание на границите на „стар общински имот“, като вещото лице сочи, че не са идентични. Вещото лице сочи, че няма данни да са провеждани мероприятия по отчуждаването на процесния имот с пл. № 1723.

                        От правна страна:

                        При така установената фактическа обстановка съдът направи, следните правни изводи:

                        Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения е предявен положителен установителен иск за установяване правото на собственост, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

           С атакуваното решение № 175 185 от 18.07.2017 г., постановено по гр.д. № 24 922/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 140 състав, че съдът е признал за установено на основание чл. 124 ГПК спрямо С.О., че Е.Л.П. е собственик въз основа на осъществено давностно владение в периода от 10.10.1990 г. на следния недвижим имот - поземлен имот с идентификатор 68134.2822.1723, намиращ се в гр. София, район „*******, с площ от 501 кв.м., заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м., състояща се от три стаи, два коридора и сервизни помещения, и пристроената към него лятна кухня със застроена площ от 25 кв.м., при съседи: улица с идентификатор 68134.2822.260, имот с идентификатор 68134.2822.263, улица с идентификатор 68134.2822.2496, имот е идентификатор 68134.2822.2539, имот с идентификатор 68134.2822.2540 и е осъдил С.О. да заплати на Е.Л.П., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 533, 74 лв., представляваща разноски по производството.

                        По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

                        По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба съдът, в настоящия си състав намира, че същата е процесуално допустима. Подадена е от оправомощени лица и в установените от закона срокове.

                        В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, свързани с твърдения, за нарушение на императивна правна норма, касаеща задължение на съда да приеме за разглеждане предявен насрещен иск, за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в непълен доклад по делото, както и с неправилно кредитиране на изготвените съдебно-технически експертизи.

                        Съгласно разпоредбата на чл.124 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. За да бъде успешно проведен така предявеният установителен иск за признаване на правото на собственост върху недвижим имот, ищецът трябва да изложи фактическия състав, от който произтича правото му, и да иска съответните доказателства за установяване на тия факти, образуващи основанието на установителия иск, т.е. при условията на пълното и главно доказване да установи правото си на собственост. Ответникът следва да направи своите възражения по иска и да поиска съответните доказателства.

    По отношение на наведеният довод за наличието на нарушение на императивна правна норма, касаеща задължение на съда да приеме за разглеждане предявен насрещен иск, съдът в настоящия си състав намира, че същото е неоснователно. Безспорно, съгласно разпоредбата на чл.211 от ГПК  в срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него. Видно от доказателствата по делото, ответникът и настоящ жалбодател е упражнил правото си да предяви такъв насрещен иск. Същият обаче не е изпълнил задълженията си по ал.2 на чл.211 от ГПК, поради което първоинстанционния съд е приел, че съвместното разглеждане на насрещния иск ще бъде значително затруднено и е постановил отделянето му в отдселно производство. Съгласно т. 7, б. „в“ от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, по тълк. дело № 1/2013 г., следва да бъдат разграничавани хипотезите на оставяне без уважение на искането за приемане за съвместно разглеждане на насрещен иск, от една страна, и връщане на насрещна искова молба поради неотстраняване на нередовностите й, от друга страна. С предявяването на насрещен иск във висящо исково производство се извършва последващо обективно съединяване на искове, чиято допустимост се преценява от първоинстанционния съд. При неприемането за съвместно разглеждане на насрещен иск - какъвто именно е и процесния случай - не се стига до връщане на насрещната искова молба, а съдът следва да постави отделянето му на основание чл. 211, ал. 2, изр. 2-ро ГПК, в който случай определението (респ. разпореждането за това) не подлежи на обжалване. С оглед на това, не следва да се възприемат наведените доводи, че е налице нарушение на императивна правна норма. Така цитираната правна норма не е от категорията на императивните такива, при които законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса /например в производството за поставяне под запрещение/ или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето.

По отношение на втория наведен довод за неправилност на атакуваното решение, свързан с допуснато процесуално нарушение при изготвянето на доклада по делото, съдът в настоящия си състав намира, че така посоченото основание не е налице. Видно от изготвения доклад по делото, обективиран в определение от 16.01.2017 г., по реда на чл.140 от ГПК, съдът е указал на страните и е посочил обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения; правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника; кои права и кои обстоятелства се признават; кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, както и как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.

Като неоснователно следва да се възприеме и наведеното основание за неправилно позоваване на изготвената съдебно-техническа експертиза и възприемането от страна на съда на изводите в нея. Дадените в константта практика на ВКС, обективина в решения № 241 от 23.10.2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г., І г.о.; № 108 от 16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. на ІV г.о. и др.; по втория въпрос решения № 57 от 08.05.2014 г. по гр. д. № 7493/2013 г. на ІІ г.о.; № 324 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 378/2009 г. на І г.о. и др.; по третия въпрос - решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на І г.о. разрешения произтичат от закона, установени са безпротиворечиво в практиката и се възприемат изцяло от настоящия състав. Същите да се обединят в смисъл, че оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда. Оспорването или неоспорването на заключението на експертизата е без правно значение за задължението на съда по чл. 202 ГПК. Същото се отнася и за противоречивите експертни заключения на вещи лица, при които съдът трябва да обоснове защо възприема или не възприема всяко от тях. В конкретния случай съдът е изпълнил тези си задължения и е мотивирал решението, въз основа на всички събрани по делото доказателства.

    Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че ищцата е придобила спорния имот по давност. Този извод е обусловен от погрешното заключение, че след като няма съставен акт за общинска собственост ( посоченият имот не следва да се приеме, че е включен в съставеният АДО и АЧОС), както и други документи, които да установяват правото на собственост на общината или на държавата, имотът не е бил държавен или общински и не е била налице пречката на чл. 86 ЗС, чл. 7, ал. 1 З. и чл. 7, ал. 1 ЗОбС за придобиването му по давност. В действителност става дума за имот по чл. 6 ЗС, редакция от 1951 г. За този имот, към този момент няма данни той да е имал друг собственик. В разписните книги по всички планове на населеното място няма данни имотът да е бил собственост на частно лице. При това положение този имот е имал статут на държавна собственост, а понастоящем - на общинска собственост. Налице е пречката на чл. 86 ЗС за придобиването му по давност и ищцата не може да се легитимира като негов собственик на това основание. Като е приел обратното, първоинстанционния съд е постановил неправилно решение, противоречащо на материалния закон.

 

 

 

                   Водим от гореизложеното  Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

                        ОТМЕНЯ решение  № 175 185 от 18.07.2017 г., постановено по гр.д. № 24 922/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 140 състав, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постановява:

                        ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.Л.П., ЕГН **********, с адрес: *** срещу С.О., гр. София, ул. „******иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на С.О., че Е.Л.П. е собственик въз основа на осъществено давностно владение в периода от 10.10.1990 г. на следния недвижим имот - поземлен имот с идентификатор 68134.2822.1723, намиращ се в гр. София, район „*******, с площ от 501 кв.м., заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м., състояща се от три стаи, два коридора и сервизни помещения, и пристроената към него лятна кухня със застроена площ от 25 кв.м., при съседи: улица с идентификатор 68134.2822.260, имот с идентификатор 68134.2822.263, улица с идентификатор 68134.2822.2496, имот е идентификатор 68134.2822.2539, имот с идентификатор 68134.2822.2540, като неоснователен и недоказан.

                        Решението  подлежи на касационно обжалване в тридесет дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията на чл.280 от ГПК, в частта относно предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от Анка Димитрова Камбурова против Василка Свиленова Дешева.

 

            Председател:                                                                      Членове: 1.

 

 

 

                                                                                                                      2.