№ 858
гр. Ловеч, 22.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500468 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.413,ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр.София, бул.”България”№49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощник
юрисконсулт Р. И. И., против Разпореждане №1921/03.10.2022г., пост.по ч.гр.д.№736/2022г.на РС-
Тетевен, с което заявлението по чл.410 от ГПК е отхвърлено изцяло. Счита,че неправилно съдът е
приел,че длъжникът С. И. М. не е била надлежно уведомена за настъпилата предсрочна
изискуемост на процесния договор. Позовава се на чл.12.3 от Общите условия (ОУ) към Договора
за потребителски кредит №30042319258, където е уговорена предсрочната изискуемост на кредита.
Смята,че така уговорена с небанкова финансова институция, клаузата противоречи на принципите
на договорната свобода(чл.9 ЗЗД). С нея длъжникът губи преимуществото на срока и последиците
за него са аналогични на тези по чл.71 от ЗЗД. Тук кредиторът е изпратил уведомителното писмо
преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Видно е,че е направил два опита да връчи
уведомлението на посочения в договора адрес,като първият път е получено от майката на
длъжника,а след това и лично от М.. Така дружеството е изпълнило императивната разпоредба на
чл.60,ал.2 от ЗКИ. Възразява,че съдът е превишил правомощията си,като се е произнесъл по
въпроса за упражняване от кредитора на правото да обяви предсрочната изискуемост на кредита и
да прави преценка по това.
Моли да се отмени обжалваното разпореждане и заявлението да се уважи изцяло. Моли
да се присъдят и направените от дружеството разноски-заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. Прилага 2бр.обратни разписки за връчване на уведомително
писмо за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.
1
По допустимостта.
Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане чрез ССЕВ на 05.10.2022г., а
жалбата е подадена на 10.10.2022г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано
да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е
допустима и следва да се разгледа по същество.
По същество.
Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 736/2022г.по описа на РС-Тетевен писмени
доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е неоснователна.
На 30.09.2022г. пред РС-Тетевен е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№
736/2022г. по описа на съда. Заявителят „Профи Кредит”ЕООД е предявило вземане срещу С. И.
М. с ЕГН **********, с адрес в с.Галата,ул.“Митко Палаузов“№8, Ловешка област, за обща сума
от 10 009.24лв., от която– неплатена главница в размер на 4247.1лв., неплатено договорно
възнаграждение в размер на 2448.33лв.,дължимо за периода от 20.06.2021г.до 05.07.2022г.,
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 799.49лв.,
неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1681.18лв., лихва за забава в
размер на 613.92лв. за периода от 21.03.2020г.до датата на изпадане в забава 05.07.20220г.(дата на
предсрочната изискуемост), законна лихва в размер на 219.22лв.,дължима за периода от
05.07.2022г. до 29.09.2022г. За периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. не е начислявана законна
лихва на осн.чл.6 от ЗМДВИППП),както и такава от подаване на заявлението до изплащане на
вземането.
Като основание е посочен Договор за потребителски кредит с № 30042319258 от
03.02.2020г., сключен между С. И. М. и „Профи Кредит”ООД. Обяснява се,че преди да сключи
кредита клиентът е подал искане за отпускане и е получила разяснения,въз основа на които е имал
възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и
финансовото й състояние. След одобрение, на 03.02.2020г. е сключен Договор за потребителски
кредит с №30042319258, подписан при Общи условия,които са неразделна част от него. При
сключване на договора клиентът е декларирал с подписа си,че е запознат със съдържанието им,
приема ги, няма забележки и се задължава да ги спазва. По силата на Договора „Профи
Кредит”ООД се задължава да изпълнява точно и в срок задължението си като превежда по
посочения от длъжника начин заемната сума. От своя страна длъжникът поема задължението да
върне договорената като общо задължение сума,посочена в т.VІ от Договора за срок от 36
месеца,с месечна вноска по погасителен план от 324.79лв. и падежна дата на 20-то число от
месеца. Съгласно Общите условия длъжникът дължи договорно възнаграждение за изтегления
кредит, предварително определено в договора. Задължението възниква към деня на отпускане на
кредита, разсрочва се във времето и се погасява в рамките на погасителния план. Неизплатеното
договорно възнаграждение е в размер на 2448.33лв., за периода от 20.06.2021г. до 05.07.2022г.
Кредитополучателят е поискал и закупил пакет от допълнителни услуги,
възнаграждението по които става изискуемо със закупуване на пакета. Страните са се съгласили
плащането на допълнителните услуги да се разсрочи за срока на договора на равни месечни
вноски. Услугата „Фаст“ е предоставена и използвана от клиента, като чрез нея е получил
приоритетно становище по искането му за потребителски кредит и изплащане преди останалите
клиенти,които не са закупили тази услуга. Неизплатеното възнаграждение по нея е в размер на
799.49лв. Услугата „Флекси“ предоставя право на едностранна промяна на погасителния план от
2
клиента и той се е възползвал от услугата.Неизплатеното възнаграждение е в размер на 1681.18лв.
Сочи, че С. М. е направила 10 погасителни вноски и е изпаднала в забава. За периода
на изпадане на длъжника в забава- 21.03.2020г. до обявяване на кредита за предсрочно изискуем на
05.07.2022г.,се дължи лихва за забава в размер на 613.92лв. Поради неизпълнение на задълженията
му,кредитът е обявен за предсрочно изискуем от „Профи Кредит“ООД, на 05.07.2022г.,като
длъжникът е уведомена с нарочно писмо. Твърди,че предсрочната изискуемост е настъпила преди
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
Отправено е искане за присъждане и на разноски-200.18лв.-държавна такса и 180лв.-
разходи за юрисконсултско възнаграждение.
Към заявлението са приложени Договор за потребителски кредит Стандарт от
03.02.2020г., Общи условия на „Профи кредит България“ЕООД към договор за потребителски
кредит,Погасителен план към договора, Анекс №1 към договора от 18.05.2020г.с погасителен план
към него, Анекс №2 към договора от 04.09.2020г.с погасителен план към него, Анекс №3 към
договора от 27.11.2020г.с погасителен план към него, Анекс №4 към договора от 20.01.2021г.с
погасителен план към него, обратни разписки за връчване на уведомлението за предсрочна
изискуемост- 1бр.
С Разпореждане №1921/03.10.2022г. РС-Тетевен е приел,че не е обявена надлежно
предсрочната изискуемост на кредита,тъй ката в обратната разписка за връчване на
уведомителното писмо е положен подпис срещу графата „пълномощно“, и е посочено,че е връчено
на майката, като упълномощено лице.
Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на
жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна, но по мотиви,различни от първоинстанционния
съд.
Съставът не се съгласява с приетото от РС-Тетевен за неосъществена процедура по
обявяване на предсрочната изискуемост на договора. Към заявлението е представена обратна
разписка,в която макар връчителят да не е спазил предварително зададените графи в бланката-
„пълномощно №“, е записал и става ясно, че уведомлението е връчено на 13.07.2022г. на майката
на адресата. Към частната жалба е представена и втора обратна разписка,от която става ясно,че
„Профи Кредит“ЕООД е изпратило и второ уведомителното писмо и то е получено лично от на С.
И. на 16.08.2022г. При тези данни съдът намира,че длъжникът е била надлежно уведомена за
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Като дата на тази
предсрочна изискуемост следва да се приеме 16.08.2022г.,а не 05.07.2022г. Едностранната промяна
настъпва в момента на уведомяване на другата страна.По изложените съображения въззивният
състав приема,че е предсрочната изискуемост,на което основание се позовава заявителят, е
обоснована надлежно.
При произнасянето си по съществото на заявлението съдът съобразява,че по отношение
критериите за редовността му разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на
чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно
производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на
индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво произтича, фактическите
обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. Съгласно чл.411,ал.2,т.2 от
ГПК заповедният съд следва служебно да извърши проверка и дали искането не противоречи на
закона и добрите нрави,а по т.3-дали не се основава на неравноправни клаузи,съотв.дали има
3
обоснована вероятност за това. Именно в рамките на този контрол съдът проверява и може да
констатира наличие на неравноправни клаузи,поради противоречие с императивни норми на
закона.Касае се за законово регламентирано задължение на съда, което изрично е вменено и в
заповедното производство,въпреки специфичните му характеристики. Възражението на
жалбоподателя за недопустимост на такава проверка е неоснователно, тъй като не съответства на
разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 и т.3 от ГПК.
В проверката по отношение противоречие със закона и добрите нрави съгласно
чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, съставът констатира, че претенциите за възнаграждение за закупен
допълнителни услуги,наречени „Фаст“ и „Флекси“” и разходи за извънсъдебно събиране на
задължението, не отговарят на въведените законови критерии.
При анализа на правоотношението става ясно,че приложимите норми са тези на Закона
за защита на потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител”, нормите на
Закон за потребителския кредит-при установените елементи на заемното правоотношение,
съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно приложими норми. Защитата на потребителя е
изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски
кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на
потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.
При съобразяване на горните критерии съставът намира,че клаузата за дължима такса за
допълнителни услуги е нищожна. От описаните възможности, за които се предоставят услуги,
става ясно, че са предвидени изцяло за дейност свързана с усвояване и управление на кредита,а
съгласно чл.10а,ал.2 от ЗПК кредиторът не може да въвежда и изисква заплащане на подобни
такси. Нещо повече-касае се за възможности,които представляват типични и характерни
договорни права–да се измени падежната дата, да се реорганизира правоотношението,да се
адаптира към променените условия и т.н.,които по съществото си произтичат от наличието на
договорно правоотношение между равноправни субекти,каквито в случая следва да са
предоставилият кредит и получилият такъв. Тези „възможности” произтичат и са пряко свързани с
договорните правоотношения. Ясно е,че допълнителните услуги са предоставени във връзка,
единствено и само заради сключения договор, предвидени са по повод усвояването и управлението
на кредита и не попадат в категорията на такси и комисионни,съгл.чл.10а,ал.1 от ЗПК. Съобразени
общо като стойност с останалите договорни ангажименти, категорично надхвърлят лимита,
въведен с чл.19,ал.4 от ЗПК,което е допълнителен аргумент за определяне на тази клауза за
неравноправна. Отделно възнагражденията по тях са несъразмерно високи спрямо отпуснатия
кредит- видно е,че се търси в размер близък до главницата, което води до съществено и
неоправдано обременяване на потребителя.
При съобразяване на приложените погасителни планове става ясно,че вноските по така
установените налични неравноправни клаузи са включени като стойност в общия размер на
дължимата месечна вноска и служат за база за формиране на дължимите главница, лихви-като
акцесорни задължения- на договорната, лихвата за забава и законната след предсрочната
изискуемост. С оглед на тази им обусловеност и при липсата на конкретни данни с платените 10
вноски каква сума от отделните вземания е погасена, а и възможност в рамките на настоящето
едностранно заповедно производство да се правят изчисления, съставът намира,че не е налице
категоричност и яснота за изискуемия размер на предявените вземания без участието на
претенциите, основаващи се на прогласени за нищожни клаузи. Затова заявлението следва да се
4
отхвърли изцяло.
По изложените съображения ОС-Ловеч намира,че Разпореждане
№1921/03.10.2022г.,пост.по ч.гр.д.№736/2022г.по описа на РС-Тетевен, макар и с други мотиви,
следва да се потвърди като правилен и законосъобразен краен извод от производството.
По изложените съображения ОС-Ловеч
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1921/03.10.2022г., пост. по ч.гр.д.№736/2022г. по
описа на РС-Тетевен, като правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5