Р Е Ш Е Н И Е
896/4.10.2019г.
гр. Шумен
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.№ 3301 по описа за 2018 г. на ШРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с правно
основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД,вр. с чл.183 и сл. от ЗЗД, и чл.342 и сл. от ТЗ.
В
молбата си до съда, ищецът „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: *** представлявано от
Д.К.К. – изпълнителен директор, заедно с М. С. – член на Съвета на директорите, излага,
че по ч.гр.д.№2064/2018 г. на ШРС по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника К.П.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***, за сума в общ размер на 1 239,80 лв. за неизпълнени парични
задължения по договори за предоставяне на мобилни услуги и договори за лизинг,
като е присъдена законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на
вземането. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и ищецът предявява настоящите искове. Ищецът твърди, че между
страните са сключени следните договори за предоставяне на услуги: на 12.12.2011
г. е сключен договор за мобилни услуги, като на ответника му е предоставен
номер ********** и мобилен апарат Nokia
C1-01;
Допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни услуги и
договор за лизинг от 03.12.2013 г., като по последния му е предоставен
телефонен апарат Nokia
Lumia 1020 Black с обща лизингова цена на вещта
1 073, 64 лева с включен ДДС. Между страните било сключено и Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги №********* и договор за лизинг от 15.12.2015
г. Съгласно допълнителното споразумение на ответника му е предоставен нов
абонаментен план касателно ползвания от него телефонен номер ********** и
мобилен апарат HTC One M9 Gold, ползването на който е уредено в договор за
лизинг, в който общата лизингова цена на вещта е 887, 57 лева с включен ДДС. За
ползването ответникът се е задължил да плаща, чрез двадесет и три месечни
лизингови вноски, всяка в размер на 38, 59 лева, като било предвидено тези
вноски да се фактурират заедно със сметките за ползваните през отчетния период
мобилни услуги. Между страните бил сключен и договор за мобилни услуги
№********* и договор за лизинг от 29.12.2015 г., като по тези договори на
ответника са му е предоставени номер ********** и мобилен апарат Samsung Galaxy S6 Edge 32 GB Black.
Съгласно договора за лизинг общата лизингова цена на вещта се равнявала на сума
от 1034, 77 лева, с включен ДДС, като за ползването ответникът се задължил да
извърши двадесет и три месечни вноски, всяка в размер на 44, 99 лева, като било
предвидено тези вноски да се фактурират заедно със сметките за ползваните през
отчетния период мобилни услуги. Ответникът не бил изпълнил своите задължения,
начислени му в 4 броя фактури, издадени в периода от месец ноември 2016 г. до
месец февруари 2017 г., отнасящи се за следния период на ползване на услугите:
от 05.10.2016 г. до 04.01.2017 г. Ищецът заявява, че ответникът е ползвал
предоставени му от дружеството съгласно договорите /за номер ********** и за
номер **********/, услуги, възлизащи общо на сума от 69, 68 лева, които са останали незаплатени.
Ответникът не бил изпълнил и задълженията по сключените между страните
договори, включително и договорите за лизинг, поради което и съобразно
договореното е спряно предоставянето на услугите от дружеството и е обявена
предсрочна изискуемост на вземанията по договорите за лизинг. Предвид
неизпълнение на задълженията, ищецът моли съда да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца сума в общ
размер на 1 239,80 лв., от която 320, 42 лева, представляваща сбор от
незаплатени далекосъобщителни услуги и лизингови вноски по договор от
12.12.2011 г., продължен с допълнително споразумение от 15.12.2015 г. и договор
от 29.12.2015 г., считано за периода от 05.10.2016 г. до 04.01.2017 г., и
договори за лизинг; сума в общ размер на
919, 38 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по допълнително
споразумение от 15.12.2015 г., касателно мобилен апарат HTC One M9 Gold /незаплатени и предсрочно изискуеми лизингови
вноски в общ размер на 424, 49 лева/ и договор от 29.12.2015 г., касателно
мобилен апарат Samsung Galaxy
S6 Edge 32b Black /незаплатени и предсрочно изискуеми лизингови
вноски в общ размер 494, 89 лева/. За горепосочените суми са съставени ф-ра №
**********/ 05.11.2016 г., ф-ра № **********/ 05.12.2016 г., ф-ра № **********/
05.01.2017 г. и ф-ра № **********/ 05.02.2017 г . Претендира се и обезщетение
за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на вземането. Претендира и разноски.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът, чрез назначения му особен представител, представя писмен отговор, в
който заявява, че счита искът за допустим, но неоснователен, за което излага
аргументи. В хода на устните състезания особеният представител изразява
аргументи за основателност на исковете.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№2064/2018 г. по описа на ШРС,
по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в полза на ищеца срещу ответника, за сумата от 1 239,80 лв.- за
неизпълнени парични задължения, произтичащи от Договор за мобилни услуги
№*********/12.12.2011 г., Допълнително споразумение по програма „Заедно“ към
договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 15.12.2015 г., Договор за
мобилни услуги №********* и Договор за лизинг от 29.12.2015 г. и следните
фактури: ф-ра № **********/ 05.11.2016 г., ф-ра № **********/ 05.12.2016 г.,
ф-ра № **********/ 05.01.2017 г. и ф-ра № **********/ 05.02.2017 г ., като е присъдена законна лихва от датата на
подаване на заявлението- 19.07.2018 г. до изплащане на вземането. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Не се спори между страните,
а се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че между търговското
дружество и ответникът са налице валидни облигационни отношения, основаващи на
сключени Договори за мобилни услуги с предпочетени номера ++359********* и ++359*********.
Ответникът не оспорва и, че във връзка с тези договори са сключени и договори
за лизинг, както следва: на 15.12.2015
г., по силата на сключен договор за лизинг със същата дата, ищецът е
предоставил на ответника за временно и възмездно ползване устройство HTC One M9 Gold
срещу заплащане на обща лизингова цена от 887, 57 лева, чрез извършване на 23
месечни лизингови вноски, всяка в размер на 38, 59 лева; на 29.12.2015 г., по
силата на сключен договор за лизинг със същата дата, ищецът е предоставил на ответника
за временно и възмездно ползване устройство Samsung Galaxy S6 Edge 32b Black срещу заплащане на обща лизингова цена
от 1034, 77 лева, чрез извършване на 23 месечни лизингови вноски, всяка в
размер на 44, 99 лева. Видно от представените частно заверени преписи от
Договор за мобилни услуги № ********* от 12.12.2011 г.; Общи условия на
промоция от 12.12.2011 г.; Допълнително споразумение по програма „Заедно“ към
договор за мобилни/фиксирани услуги от 03.12.2013 г.; Допълнително споразумение
към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 15.12.2015 г.;
Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от дата
25.12.2015 г.; Декларация-съгласие от 15.12.2015 г.; Договор за мобилни услуги
№ ********* от 29.12.2015 г.; Приложение – ценова листа за абонаментни планове
за частни лица от 29.12.2015 г., се установи, че между страните са сключени два
договора за мобилни услуги, в последствие продължавани и изменяни с
допълнителни споразумения, като е предвидено ответникът да ползва услуги на дружеството
посредством предоставени от последното телефонни номера ++359********* и ++359*********.
Касателно номер ++359*********, договорът
е сключен на 29.12.2015 г., за срок от 24 месеца, срещу заплащане на стандартен
месечен абонамент, в размер на 20.00 лева. По отношение на другия мобилен номер
++359*********, се установи, че с допълнително
споразумение към сключения през 2011 г. договор за мобилни услуги, страните са
уговорили срок на договора 24 месеца, считано от 15.12.2015 г., като
задължението на ответника е да ползва предоставяните му от дружеството услуги
срещу месечна цена в размер на 20.00 лева. По делото са представени и официално
заверени преписи от издадени от мобилния оператор фактури за задълженията. Във
всяка една от фактурите е отразена датата на плащане на задължението. Няма
данни месечните сметки, обективирани във фактурите да са оспорени от ответника.
Съгласно изготвеното по делото заключение по допуснатата ССЕ, по отношение на
което съдът няма основания да се съмнява в правилността и обективността му, а
от друга страна същото е прието без възражения от страните, се установи, че
размерът на неплатени задължения по представените по делото фактури се равнява
на сума от 2 239, 47 лева, от която 1170.12 лева- лизингови вноски, 999,
67 лева- неустойки и 69, 68 лева- стойността на предоставени на ответника
услуги. ВЛ посочва, че последното, отразено в информационната система на
дружеството, плащане от страна на ответника е от 13.10.2016 г., и е в размер на
138.00 лева, с която сума е заплатена фактура от 05.10.2016 г.
Предвид така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът приема за
безспорно установено, че между тях са били сключени валидни договори за мобилни
услуги така, както е посочено по-горе, по силата на които ищецът е поел
задължението да предоставя на ответника, в качеството му на потребител, мобилни
услуги, при насрещното задължение на последния да заплаща ежемесечно
уговорената цена на ползваните услуги. Ответникът не оспори, че за процесните
периоди, съобразно договореното, е ползвал предоставените му от мобилния
оператор услуги. Не се оспори и спиране на плащанията по договора, считано от 05.11.2016
г. Предвид неизпълнение основните задължения на ответника, ищецът се е
възползвал от правото си да развали сключените договори. Ето защо и с оглед
неоспореното заключение по изслушаната ССЕ, съдът стига до извода, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, представляващи стойността на
уговорените и предоставени му мобилни услуги, равняващи се общо на сума от 69,
68 лева. Касателно направеното от ответната страна възражение за погасяване на
задълженията по давност, за да се произнесе, съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с
изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда по- кратък срок, като нормата на чл.111, б.”в”, предл. второ от ЗЗД, предвижда по-кратък, тригодишен давностен, срок за вземанията за наем,
лихви и други периодични плащания. Според нормата на чл.120 от ЗЗД, давността
не се прилага служебно. От посочените материално правни норми се стига до
извода, че погасителната давност е юридически факт, който възниква след
изтичане на определен в закона срок, който поражда за задълженото лице
потестативното право да се позове на давността и да откаже изпълнение. Според
разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, когато
вземането е станало изискуемо, като съгласно чл.116, б.”б” от ЗЗД, давността се
прекъсва при предявяване на иск или възражение, или на искане за започване на
помирително производство, при условие, че те са уважени, както и с предприемане
на действия за принудително изпълнение. Разпоредбата на чл.117, ал.1 от ЗЗД
предвижда, че от прекъсването на давността започва да тече нова давност. В
случая, доколкото се касае за периодични плащания, съдът приема, че приложим е
тригодишният давностен срок. В разглеждания казус срокът на изпълнение
задълженията на ответника е конкретно уговорен- всеки месец на посочена във
фактурата дата. Ето защо и предвид датите, на които са станали изискуеми
вземанията и датата, на която е подадено заявлението в канцеларията на РС-
Шумен /19.07.2018 г./, съдът заключава, че предвидения в закона тригодишен
давностен срок не е изтекъл. Безспорно най-старото по време задължение е
станало изискуемо на 20.11.2016 г., поради което и давността не е изтекла нито
за него, нито за следващите по време месечни задължения. Ето защо намира така
направеното възражение за погасяване задълженията по давност за неоснователно.
Предвид гореизложеното счита тези искове за основателни, поради което следва да се уважат изцяло.
По отношение на
исковете за заплащане на уговорени лизингови вноски по сключените договори за
лизинг, съобрази следното: Безспорно установено е,че във връзка с договорите за
предоставяне на мобилни услуги, между страните, през процесния период, са
сключени и два договора за лизинг, посочени по- горе, по силата на които ищецът
е предоставил на ответника за ползване описаните в договорите движими вещи,
срещу насрещното задължение на последния да заплати уговорената лизингова цена.
С оглед възможността, предвидена в договорите, при предсрочно прекратяване на
същите, неизплатените до края на срока на договорите лизингови вноски да станат
предсрочно изискуеми, съдът стига до извода, че тези договори за лизинг имат
характер на договори на продажба на изплащане. При това положение следва и
задължението на ответника да заплати уговорената в договорите, като лизингова
цена стойност на стоките. Ответникът не оспори, че вещите, предмет на
договорите на лизинг, са му предадени при сключване на договорите, както и
ползването на същите през процесните периоди. Тези обстоятелства се подкрепят и
от събраните по делото доказателства. Няма спор и относно вида и стойността на
вещите, предмет на договорите. Ето защо намира, че и тези искове са изцяло
основателни и доказани, поради което следва да се уважат.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца
следва да се присъдят направените по делото, включително и в заповедното
производство, разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в общ размер
на 1 336, 62 лева /385.00 лева- в заповедното производство и 951, 62 лева
в исковото/.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.П.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи
на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д. К. К. –
изпълнителен директор, заедно с М. С. –
член на Съвета на директорите, сума в общ размер на 1 239,80 лева /хиляда двеста тридесет и девет лева и осемдесет
стотинки/, от която в 69, 68
лева /шестдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща сбор
от незаплатени далекосъобщителни услуги по договор от 12.12.2011 г., продължен
с допълнително споразумение от 15.12.2015 г. и договор от 29.12.2015 г.,
считано за периода от 05.10.2016 г. до 04.01.2017 г., и 1 170, 12 лева
/хиляда сто и седемдесет лева и дванадесет стотинки/, представляваща сбор от
незаплатени лизингови вноски съгласно сключени договори за лизинг, както
следва: договор от 15.12.2015 г., касателно мобилен апарат HTC One M9 Gold и договор от 29.12.2015 г.,
касателно мобилен апарат Samsung
Galaxy S6 Edge 32b Black, за които задължения са съставени ф-ра
№ **********/ 05.11.2016 г., ф-ра № **********/ 05.12.2016 г., ф-ра №
**********/ 05.01.2017 г. и ф-ра № **********/ 05.02.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда- 19.07.2018
г. до окончателно изплащане на вземането, присъдени по ч.гр.д. №2064/2018 г. по
описа на ШРС.
ОСЪЖДА К.П.Д., ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д. К. К. – изпълнителен директор, заедно с М.
С. – член на Съвета на директорите, сумата от 1 336, 62 лева /хиляда триста тридесет и шест лева и шестдесет и
две стотинки/, представляваща направените по делото, включително и в
заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част от исковете /385.00
лева- в заповедното производство и 951, 62 лева в исковото/.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: