Р Е Ш Е Н И Е
№1318 14.10.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
гр.Бургас VІІ-ми
състав
На шести октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание
в следния състав:
Председател:Румен Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
като разгледа
докладваното от Румен Йосифов
административно
дело № 1511 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл.129, ал.7, вр. чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК), вр. чл.9б и чл.4 от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).
Образувано
по жалба на „Бългериън Костал Пропъртийс“ООД, ЕИК-*********, гр.Бургас,
ул.Васил Априлов №2, ет.2, представлявано от управителя Ирина Любенова Динкова,
ЕГН-**********, чрез адвокат А.Д. ***, срещу отказ, посочен с вх.№
26-00-912-1/11.06.2020г. за възстановяване на надвнесени местни данъци и такси,
подписан от кмета на Община Созопол, потвърден с писмо изх.№
26-00-912-3/08.07.2020г., издадено от кмета на Община Созопол.
Дружеството-жалбоподател
твърди, че притежава два поземлени имота в гр.Созопол и гр.Черноморец, застроени
с жилищни сгради, продадени на трети лица. При декларирането на имотите по ЗМДТ
е допуснало пропуск, установен от него през 2019г., за което били подадени нови
декларации. Поискало от Община Созопол възстановяване на надвнесените местни
данъци и такси, но бил произнесен процесният отказ, който след оспорване по
административен ред бил потвърден. Изразява несъгласие с мотивите на кмета на
общината, които са изложени в потвърждаващото решение. Иска отмяна на отказа и
връщане на преписката на органа за преизчисляване на дължимите данък недвижими
имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) и възстановяване на надвзетите
такива. Пред съда дружеството се представлява от адв.А.Д., който поддържа
жалбата. Счита, че ответната страна не е определила компетентен орган по чл.4,
ал.4 от ЗМДТ, който да се произнесе по искането му за възстановяване. Освен
това твърди, че 10 години дружеството е заплащало ДНИ и ТБО за имоти, които не
притежава.
Ответникът
– кмет на Община Созопол, представя
административната преписка по която е издаден процесния отказ. В съдебно
заседание се представлява от редовно упълномощения адвокат Л.А. от АК-Бургас,
която оспорва жалбата и счита постановеният отказ за законосъобразен. Заявява,
че първоначалното произнасяне на кмета на общината е възможно за дължи на
грешка, защото жалбата била адресирана до него. Представя списък със сторените
по делото разноски.
След като
прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал Административен съд - Бургас намира за установено от фактическа
страна следното:
Не е
спорно между страните по делото и видно от представените два нотариални акта
(л.9 и 10), жалбоподателят „Бългериън
Костал Пропъртийс“ООД е придобил през 2007г. и 2008г. два поземлени имота,
както следва: 1).УПИ V-7045 кв.м., в м.Буджака, землището на гр.Созопол с площ
от 3412 кв.м., без двете построени в него вилни сгради; 2).ПИ с идентификатор
81178.9.47 по кадастралната карта на гр.Черноморец, м.Аклади Чеири, с площ от
5407 кв.м. Тези два имота са декларирани
с декларации по чл.14, съотв. чл.17 от ЗМДТ (л.45 и 56) през 2009г. и 2010г., а
през 2019г. били подадени нови декларации за тях (л.59).
Дружеството-жалбоподател
отправило до кмета на Община Созопол искане за възстановяване на надвнесени
местни данъци и такси вх.№ 26-00-912/29.05.2020г. В него то посочило, че като
собственик на тези два имота, е допуснало пропуск при декларирането им по ЗМДТ,
че са застроени, при което те имат значително по-ниска данъчна оценка и се
дължат по-малко ДНИ и ТБО. Поради това е поискало преизчисляване на дължимите
задължения за периода от въвеждането на сградите в експлоатация, както и възстановяване
на надвнесените суми.
В отговор
на отправеното искане, кметът на Община Созопол изпратил на „Бългериън Костал
Пропъртийс“ООД писмо, идентифицирано с вх.№ 26-00-912-1/11.06.2020г. (Съгласно нарочно писмо (л.107) изпратено след указание
на съда, записването на входящ номер вместо изходящ се дължи на грешка.) В него е посочено, че искането за възстановяване е
неоснователно и не попада в хипотезата на чл.128 и сл. от ДОПК, защото данъците
и таксите са били определени на дружеството въз основа на подадените от него
декларации през 2010г. Те са били заплатени в законоустановените срокове.
Собственикът не се е възползвал от правото си своевременно да подаде декларация
за промененото обстоятелство – изпълненото строителство. Същото е декларирано
през 2019г. в резултат на което са били определени данъци и такси съобразно
новодекларираните условия.
Писмото с
което фактически е отказано възстановяването на заявените като надвнесени местни
данъци и такси е връчено на дружеството на 15.06.2020г., като на 22.06.2020г.
то подало жалба срещу него до кмета на общината. В жалбата се посочва, че по
искането е следвало да се произнесе компетентен служител, определен със заповед
но чл.4, ал.4 от ЗМДТ, притежаващ правомощията на орган по приходите. Заявява
се, че е постановен директен отказ, без да е спазена процедурата по чл.129 от ДОПК. Отново са описани изложените по-горе факти, като е поискано да се укаже
на компетентния служител да преизчисли дължимите от дружеството ДНИ и ТБО и да
постанови възстановяването на надвнесените части от тях.
Кметът на
Община Созопол се произнесъл по жалбата с писмо изх.№ 26-00-912-3/08.07.2020г. В
него посочил, че до 2019г. не е настъпила промяна в декларираните данни за
имотите, а извършеното тогава деклариране има действие за напред. Поради това и
основавайки се на чл.104, ал.3 от ДОПК е намерил, че липсват основания за
корекция на данъчните задължения и е потвърдил отказ изх.№
26-00-912-1/11.06.2020г. (за който погрешно посочил, че е издаден от началник-отдел „Местни данъци и такси“ при
Община Созопол), постановен по искане с вх.№
26-00-912/29.05.2020г. По делото липсват данни кога писмо изх.№
26-00-912-3/08.07.2020г. е било връчено на дружеството, но жалбата срещу него е
подадена на 21.07.2020г., т.е. в рамките на 14-дни от издаването му.
При така
изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима, изхождаща от легитимирано лице – адресат на акта, като
може да се приеме, че същата е подадена в установения по чл.156, ал.1 от ДОПК
срок, предвид невъзможността решението на решаващия орган да бъде връчено преди
датата на издаването му.
Процесуалният
ред за връщане на недължимо платени местни данъци и такси е уреден в чл.128 и
сл. от ДОПК, вр. чл.9б и чл.4 и от ЗМДТ. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ,
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от
служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на
свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Този ред е предвиден за
установяването, обезпечаването, събирането и обжалването на местните такси по
ЗМДТ. Предвид препращащите разпоредби на чл.4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ,
разпоредбите на ДОПК се приемат за приложими и по отношение на процедурата за
прихващане или възстановяване на недължимо внесени местни данъци и такси,
доколкото тази процедура е следствие от установяването и събирането на
публичните задължения, каквито съгласно разпоредбата на чл.162, ал.2, т.1 и 3
от ДОПК са и задълженията за съответния вид местни данъци и такси. Допълнителен
аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.129, ал.4 от ДОПК, която изрично
третира начина на възстановяването на суми, свързани с прилагането на ЗМДТ.
Необходимо
е да се посочи, че възстановяването на недължими суми, внесени от задължения
субект или събрани въз основа на подадена от него декларация, се осъществява по
негово искане. Общият ред за подаване на искането и компетентността на органа
са регламентирани в чл.129 и чл.130 от ДОПК. След постъпване на искането се
извършва проверка или ревизия, като в първата хипотеза се издава акт за
прихващане или възстановяване (АПВ), с който се уважава искането (изцяло или
частично) или се постановява отказ за възстановяване или прихващане изцяло или
частично на поисканите суми. Изборът на способ, чрез който да бъде установена
дължимостта или недължимостта на претендираните от лицето суми, е изцяло в
правомощията на органа по приходите.
Според
чл.129, ал.7 от ДОПК, актовете за прихващане или възстановяване, респ. отказите
за издаването им, се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове. От
своя страна нормата на чл.4, ал.1 от ЗМДТ регламентира, че установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на
общинската администрация по реда на ДОПК, а обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред. Според чл.4, ал.5, вр. ал.1 от ЗМДТ и чл.152,
ал.2 от ДОПК, кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по
ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община – на
териториален директор на Националната агенция за приходите (НАП). Правата и
задълженията на органи по приходите във връзка с установяването, обезпечаването
и събирането на местни данъци и такси по реда на ДОПК се възлагат от кмета на общината
на изрично оправомощени с нарочна заповед служители, съгласно чл.4, ал.4 от ЗМДТ.
Видно от
оспорения акт – писмото, посочено с вх.№ 26-00-912-1/11.06.2020г. в което е
инкорпорирано атакувания отказ и което изхожда от кмета на Община Созопол,
очевидно не е издадено в производство по обжалване по административен ред. По
делото липсват доказателства, че служител, определен по чл.4, ал.3 от ЗМДТ, се
е произнесъл по подаденото искане за възстановяване с вх.№
26-00-912/29.05.2020г.
Следователно,
въпреки надлежното сезиране, искането на „Бългериън Костал Пропъртийс“ООД за
претендираното възстановяване на ДНИ и ТБО се е развило пред ненадлежен орган,
какъвто се явява кметът на Община Созопол, който орган не разполага с
необходимата материално правна компетентност за произнасяне по него. Не е била
спазена и необходимата форма на акта по общата норма на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, според която актът трябва да съдържа задължителните
реквизити – фактически и правни основания за издаването му.
В
конкретния случай общински служител от звеното по местни приходи в Община Созопол, определен
със заповед на кмета по чл.4, ал.4 от ЗМДТ, е следвало да се произнесе по подаденото искане за
възстановяване на данъците и таксите, а не направо кмета на общината. Едва
тогава, когато този ред се изчерпи и бъде издаден АПВ или отказ за издаването
му, компетентният горестоящ административен орган, при евентуално подадена
жалба, ще бъде кметът на община Созопол. Произнасяйки се направо по искането за
възстановяване, кметът на общината се е произнесъл извън компетентността си, а
последицата от това нарушение е нищожен административен акт. Независимо, че
впоследствие кметът е имал право да се произнесе в хода на административното
обжалване, това не санира липсата му на правомощия да постанови първоначалния
отказ, защото упражняването на чужди правомощия всякога води до нищожност.
Това
налага обявяване на констатирана нищожност на отказа, посочен с вх.№
26-00-912-1/11.06.2020г., като делото следва да бъде върнато като преписка на
органа по приходите за произнасяне по искането на оспорващото дружество с
мотивиран акт при спазване изискванията на чл.59, ал.2 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК.
Мотивиран от горното, Административен съд - гр.Бургас, VІІ-ми състав
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА нищожността на отказ,
посочен с вх.№ 26-00-912-1/11.06.2020г. за възстановяване на надвнесени местни
данъци и такси, подписан от кмета на Община Созопол, потвърден с писмо изх.№
26-00-912-3/08.07.2020г., издадено от кмета на Община Созопол.
ИЗПРАЩА делото като преписка на звеното
по местни приходи в Община Созопол, за произнасяне от определен със заповед на
кмета на общината служител, по искане за възстановяване на надвнесени местни
данъци и такси вх.№ 26-00-912/29.05.2020г. на „Бългериън Костал Пропъртийс“ООД,
съобразно дадените с решението указания.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен
срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: