Р Е Ш Е Н И Е

№77

гр. Русе, 22.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският окръжен съд,  търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                 

                                             ПРЕДСЕТАДЕЛ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА    

 

като разгледа докладваното от председателя търговско дело № 196 по описа на РОС за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба на „Ирис Детайлинг“ ЕООД гр. Русе с ЕИК *********, представлявано от управителя П. В. Т., чрез адв. Д. Р. *** срещу отказ № 20200603125851/04.06.2020 г. на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията, посТ.ен по заявление с вх. № 20200603125851/03.06.2020 г.  Жалбоподателят излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на отказа,  поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли съда да го отмени и да даде задължителни указания на Агенция по вписванията да извърши исканото вписване по заявление А4 с вх. № 20200603125851/03.06.2020 г., а именно - вписване в регистъра на търговските дружества заличаването на вписаните съдружници П. П. М. и П. В. Т. и вписване на последния като едноличен собственик на капитала на дружеството.

Счита, че  вписването на запор,        в това число и запор върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал.1 ГПК не създава абсолютна забрана за разпореждане със запорирания обект, доколкото и извършеното след запора разпореждане в общия случай е непротивопоставимо на кредитора/взискателя, по чието искане и в чиято полза е наложен запорът, т.е. такова разпореждане не е абсолютно недействително. Акцентира върху специфичността на запора на дял от търговско дружество по реда на чл. 517, ал.1 ГПК и възможността кредитора да получи от дружеството равностойността на запорираните дялове – доброволно , ако дружеството изплати тази равностойност или принудително – чрез предявяване на конститутивен иск за прекратяване на дружеството, като размерът на тази равностойност зависи от финансовото състояние на дружеството  и разпоредбите на чл. 517, ал.3 ГПК и чл. 125, ал.2 ТЗ не се намират в конкуренция. Навежда доводи за това, че запорът върху дружествените дялове не възпрепятства упражняването на нормативно усТ.еното постативно право съдружникът – длъжник да прекрати членственото си правоотношение.

Жалбата е постъпила в законоусТ.ения срок от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима, разгледана по същество е основателна.

 Русенският окръжен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя, мотивирания отказ на длъжностното лице по регистрацията и представените по делото писмени доказателства, усТ.и следното:

  Производството пред Агенцията по вписванията е образувано въз основа на заявление с вх. № 20200603125851/03.06.2020 г., подадено от П. В. Т., чрез адв. Д. Р. ***, с което е поискано вписване на промени по партидата на дружеството, а именно – заличаването на вписаните съдружници П. П. М. и П. В. Т. и вписване на последния като едноличен собственик на капитала на дружеството.

  Отказът на длъжностното лице е мотивиран с  наличието на вписани по партидата  на „Ирис Детайлинг“ ООД гр. Русе в Търговския регистър  два запора върху дружествените дялове, притежавани от съдружника П. П. М. в полза на трети лица – взискатели : С. Ж. В. с вписване в  ТРРЮЛНЦ № 20190530105308 и Община Кърджали с вписване в  ТРРЮЛНЦ № 20200306155834, т.е. преди да бъде предприето прекратяването на членственото  правоотношение на съдружника – длъжник по реда на чл. 125, ал.2 ТЗ. Длъжностното лице счита, че предвидената в  нормата на чл. 517, ал.3 ГПК защита на кредитора конкурира правото на съдружника да прекрати членството си, в т.ч. и при условията на чл. 125, ал.2 ТЗ и конкуренцията е в полза на кредитора. Счита, че по този начин се забранява прекратяването на членственото правоотношение на съдружника – длъжник, тъй като правото да прекрати участието му в дружеството, да определи момента на прекратяването , който има  съществено значение  с оглед разпоредбата на чл. 125, ал.3 ТЗ за определяне на ликвидационния дял на съдружника – длъжник, а освен това и да влияе при определяне размера на ликвидационния дял, е предоставено на волята и преценката на взискателя чрез етапното производство по чл. 517, ал.3 ГПК.

 Съдът като съобрази доказателствата по делото, намира посТ.еният отказ за неправилен и незаконосъобразен.

 

   Прекратяването на участие на съдружник в дружество с ограничена отговорност по реда на чл.125, ал. 2 ТЗ чрез отправянето на писмено предизвестие три месеца преди това представлява един от способите за прекратяване на членственото правоотношение, наред с останалите възможни хипотези, регламентирани в алинея първа, т. 1 – 4 на същата разпоредба. Прекратяването на членството по чл. 125, ал. 2 ТЗ е доброволно по своя характер и настъпва с изтичане срока на предизвестието. Решаването на въпроса относно освободените от напускащия съдружник дялове представлява самостоятелен юридически факт, осъществяването на който зависи  изцяло от волята на общото събрание на дружеството, респективно от волята на едноличния собственик на капитала, когато е ЕООД. В настоящия случай, видно от доказателствата по делото  още преди подаване на заявлението за вписване на прекратеното членствено правоотношение е взето решение от 02.06.2020 г. на едноличния собственик на капитала на „Ирис Детайлинг“ ЕООД гр. Русе, с което е разгледан и решен въпроса за поемане на дружествения дял на напускащия съдружник П. П. М. от другия съдружник П. В. Т.. Това е обусловено от факта, че при наличието на двама съдружници в дружеството напускането на единия от тях и поемането на неговия дял, т.е. на всички дружествени дялове, от другия съдружник неминуемо води до необходимостта от промяна на правно-организационната форма на дружеството, а именно от ООД в ЕООД. Отчетено е обстоятелството, че съдружникът П. М. е подал тримесечно предизвестие по чл. 125, ал.2 ТЗ за напускане на дружеството, който към момента на провеждане на събранието е изтекъл - на 16.03.2020 г., с което членственото му правоотношение е прекратено, като същият е придобил вземане спрямо дружеството за равностойността на дружествения си дял, изчислен въз основа на междинен счетоводен баланс съобразно чл. 125, ал.2 ТЗ към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на участието на съдружника в дружеството, което в конкретния случай е 31.03.2020 г. Съгласно данните от изготвения междинен баланс чистата стойност на имуществото на дружеството възлиза на 1 835,38 лв и при съобразяване на капиталовото участие на г-н М. преди прекратяването на членствените правоотношения, вземането за равностойност на дружествения му дял е в размер на 605,68 лв.

Съобразявайки наличието на запори, върху този дял наложени от ЧСИ по искане на взискатели в образуваното изп. дело, дружеството е взело решение тази сума да бъде преведена в пълен размер на частния съдебен изпълнител, който да извърши разпределение, отчитайки правата на взискателите. Взето е и решение, оставащият съдружник П. Т. като едноличен собственик на капитала да поеме номиналната стойност на освободения дружествен дял като за целта да внесе сумата от 100 лв по банковата сметка на дружеството, както и да предприеме всички действия за вписване на промените по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ.

   В правната доктрина и съдебна практика не съществува спор затова, че прекратяването на членството и решаването на въпроса за освободените дялове са две отделни обстоятелства. В настоящия случай неправилно длъжностното лице  е приело идентитет, както и, че забраната за разпореждане с дружествените дялове на съдружника – длъжник обхваща и забраната да се въздейства върху членствените му правоотношения, в т.ч. и при условията на чл. 125, ал.2 ТЗ. Вписването на заявените обстоятелства не би накърнило интереса на кредитора да удовлетвори притезанието си в случай, че реши да предяви иска по чл. 517, ал. 3 ГПК

     Запорът върху дружествен дял по смисъла на чл. 517, ал. 3 ГПК като процесуално действие в производството по принудително изпълнение има за цел да защити интересите на взискателя. Макар и за вземането да е задължен съдружника – длъжник в изпълнителното производство, запорът действа обвързващо най-вече по отношение на съответното търговско дружество, защото задължава последното да изплати на взискателя припадащата се на съдружника – длъжник част от имуществото, т.е. от ликвидационния дял - чл. 517, ал. 3, изр. 3 ТЗ. Плащането обаче не е обвързано с освобождаването на съдружника като такъв и налагането на запор не може да се разглежда като пречка за упражняването на правото му да напусне дружеството.

Прекратяването на членството не уврежда интересите на взискателя, в чиято полза е наложен запора, да получи удовлетворяване на вземането. Това е така, защото прекратяването на членството с писмено предизвестие не се отразява върху съдбата на ликвидационния дял, който следва да послужи за удовлетворяване - пълно или частично на взискателя. Неговите интереси биха били накърнени, само ако след прекратяване на членственото правоотношение дружеството извърши разпоредителни действия с частта от имуществото, представляваща ликвидационния дял на напусналия съдружник.

В случая едноличният собственик на капитала на  „Ирис Детайлинг“ ЕООД гр. Русе е взел предвид наличието на запори върху дружествения дял на напускащия съдружник П. П. М. и именно поради тази причина е взел решение изчислената съобразно данните от изготвения междинен баланс чистата стойност на имуществото възлизаща на 1 835,38 лв и при съобразяване на капиталовото участие на г-н М. преди прекратяването на членствените правоотношения, сума от 605,68 лв, представляваща равностойността на дружествения му дял да бъде преведена в пълен размер на частния съдебен изпълнител, който да извърши разпределение, отчитайки правата на взискателите. Нещо повече - взето е и решение, оставащият съдружник П. Т. като едноличен собственик на капитала да поеме номиналната стойност на освободения дружествен дял като за целта да внесе сумата от 100 лв по банковата сметка на дружеството.

Предвид изложените по-горе съображения жалбата срещу отказа на Агенцията по вписванията по заявление А4 с вх. № 20200603125851/03.06.2020 г. е основателна и следва да бъде уважена, а посТ.еният отказ следва да се отмени като незаконосъобразен и да се укаже на Агенцията по вписванията да извърши исканото вписване в търговския регистър – прекратяване на участието на съдружник в дружеството и поемането на дружествения му дял от друг съдружник.

По изложените съображения и на основание чл. 25 от ЗТР Русенският окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И:

      

Отменя  отказ № 20200603125851/04.06.2020 г.  длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, посТ.ен по заявление 20200603125851/03.06.2020 г.  на „Ирис Детайлинг“ ЕООД гр. Русе като незаконосъобразен.

 

УКАЗВА  на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, търговски регистър да впише промяна в обстоятелствата по партидата на „Ирис Детайлинг“ ЕООД гр. Русе, ЕИК *********, представлявано от управителя П. В. Т. по заявление № 20200603125851/03.06.2020 г.  

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията, Търговски регистър.

 

 

 

                                                 

                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: