Р Е Ш Е Н И Е
Номер 360 / 12.2.2020г. 12.02.2020г. Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На трети февруари Година 2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Лили Добрева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №02878 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Д.В.З., с адрес: ***, с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1800,25лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:***, за периода 01.05.2017г.- 30.04.2018г., сумата от 136,43лв., представляваща обезщетение за забава за периода 09.07.2017г.- 04.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №6904/21.12.2018г. по ч.г.д.№***. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът Д.В.З. не е подал отговор.
В съдебно заседание ответникът, чрез особения си представител адв. М. С. оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца, като твърди, че няма представени доказателства за това, поради което и иска отхвърляне на исковете като неоснователни.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че са предявени обективно съединените искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №6904/21.12.2018г. по ч.г.д.№***. на ПРС, които са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия ищецът “Топлофикация-Перник”АД се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В процесния случай съдът изрично е указал на ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с доклада по чл.146 ГПК в съдебно заседание от 06.12.2019г.
По делото обаче няма доказателства относно собствеността, респективно вещното право на ползване върху процесния имот.
По делото е прието писмо от Община Перник, Дирекция “Местни приходи”, видно от което съгласно електронната система за процесния имот няма подадена данъчна декларация. Поради това и съдът намира, че по делото няма данъчна декларация, която евентуално да се цени като извънсъдебно признание на ответника за притежаване правото на собственост върху процесния имот.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не е доказал, че ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване на процесния имот за процесния период.
Предвид изложеното съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Д.В.З., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1800,25лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:***, за периода 01.05.2017г.- 30.04.2018г., сумата от 136,43лв., представляваща обезщетение за забава за периода 09.07.2017г.- 04.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №6904/21.12.2018г. по ч.г.д.№09096/2018г. на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№09096/2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: