РЕШЕНИЕ
№525
гр.Перник, 04.03.2020 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд -
гражданска колегия, VІІ-състав в публичното заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав :
Районен съдия : Явор Джамалов
при секретаря : Антония Стоева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 07240, по описа за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
По изложените
в исковата молба обстоятелства А.С.А. с ЕГН: **********, с адрес: ***, моли
да бъде постановено решение, с което да бъде осъдено ответното дружество
"Топлофикация - Перник" АД, ЕИК:
*********, с адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ “Република”, представлявано
от изпълнителния директор: Любомир Спасов, да и заплати общо сумата от 800 /осемстотин/ лева,
разпределени на 6 вноски събрани съответно на части на 01.12.2017 г. - 200.00
лева; на 11.12.2017 г. - 100.00 лева; на 18.01.2018г. - 100.00 лева; на 23.03.2018
г. - 140.00 лева; на 19.04.2018 г. - 100.00 лева и на 21.05.2018г., - 52.00
лева, от ищеца чрез ЧСИ С. Б. по ИД № ***/**** г. принудително и платена от нея
част на ответника и останала част за такси на ЧСИ без правно основание за това,
а именно: на 23.03.2018 г. - 60.00 лева и на 21.05.2018 г. - 48.00 лева,
събрана от ищеца чрез ЧСИ С. Б. по ИД № ***/**** г. принудително и платена
/останала/ част за такси на ЧСИ без правнооснование за това, тъй като липсва
правно основание за задължаването на ищеца за посочените в изпълнителен лист
издаден по гр. дело № ****/**** г. по описа на ПРС, суми в размер на 2231.90
лв. главница за периода м. 01.05.2007 г. - м. 30.09.2009 г., заедно с мораторна
лихва от 368.65 лв., за периода от 01.07.2007 г. до 23.11.2009 г., ведно със
законната лихва за периода от 07.12.2009 г. до окончателното изплащане на
главницата, както и за сумата от 148.02 лева разноски по делото, евентуално
наличното правно основание към момента на принудително събиране на сумата е
отпаднало, както и да осъдите ответника Топлофикация Перник АД, да заплати на
ищеца и законната лихва върху главница от 800.00 /осемстотин/ лева от датата на
исковата молба до окончателното изплащане, както и
заплащане на направените по делото разноски.
Ответника
е оспорил исковете като неоснователни и недоказани, като моли същите да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Пернишкият районен съд, като прецени всички събрани по делото доказателства
и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Съобразно твърденията в исковата
молба, които не се оспорват от ответната страна, както и от приложените писмени
доказателства, се установява, че изп.дело № ***/****
г. по описа на ЧСИ С. Б. е образувано по изпълнителнелист от 08.01.2010 г.
издаден по ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на ПРС. Заведеното изпълнително дело
№ ***/**** г. по описа на ЧСИ С. Б. на 19.05.2017 г. е по молба със съответен вх. № **** / 19.05.2017 г.
Непосредствено след образуване на това изп.дело
пред ЧСИ последния е изготвил искане за налични имущества с изх. № *****/30.05.2017
г., както е и направена служебна справка относно наличен ТД и справка в
регистъра на банковите сметки вх. № ****/25.05.2017 г. на ищцата.
До момента на образуване на изп.дело на 16.05.2017 г. от взискателя не
са били извършвани никакви годни да спрат или прекъснат давността
изпълнителни действия за конкретното вземане по изп. лист от 08.01.2010 г., поради
което на гърба на изп. лист от 08.01.2010 г. е поставен печат върху който е
нанесена информация относно предходно образувано и прекратено по силата на чл.
433, ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнително дело № 29/2010 г., образувано на 16.02.2010
г., със отразено последно изпълнително действие на 16.02.2010 г. и ПДИ връчена
на 07.04.2010 г., като е налице и постановление за прекратяване на това изп.дело
№ 29/2010 г.
По изпълнителен лист взискателят е претендирал сума, представляваща за
него непогасено задължение от 2231.90 лв. главница за периода м. 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г. ведно
със законната лихва в размер на 368.65 лева за периода от 01.07.2007 г. до
23.11.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението - 07.12.2009 г. до окончателното изплащане на вземането и
направените разноски по делото в размер на 148.02 лева. С резолюция от 06.06.2017 г. е постановено да
се наложи запор на ТВ на ищцата.
Непосредствено след узнаване на горните факти и обстоятелства ищцата завела
съответното гражданско дело пред PC - Перник с искова
молба с съответен вх. № и под № 0**** / 2017 г. по описа на ПРС, 4 състав, по
което била уважена исковата претенция с
която да се признае за установено по отношение на „Топлофикация Перник” АД, че ищцата не дължа
на същата претендираните с изпълнителен лист издаден по гр. дело № ****/**** г.
по описа на ПРС, суми в размер на 2231.90
лв. главница за периода 01.05.2007
г. до 30.04.2009 г., заедно с мораторна лихва от 368.65 лв. за периода
от 01.07.2007 г. до 23.11.2009 г., ведно със законната лихва за периода от
07.12.2009 г. до окончателното изплащане на главницата, както и направените по
делото разноски в размер на 148.02 лева, за които е издаден изп.лист по ч.гр.д.
№ ****/**** г. на ПРС и въз
основа на който е образувано изпълнително дело № ***/**** г. по описа на ЧСИ С.
Б. за 2017 г., като производството по делото е приключило с влязло в сила решение
№ 231 от 22.03.2018 г. по гр.д. № **** / 2017 г.
Междувременно докато траело производството по гражданско дело № **** / 2017 г. по описа на
ПРС, ЧСИ С. Б. събрал по принудителен ред сумата от
общо 800.00 лева чрез налагане на запор на заплатата на ищеца.
Не се спори от страните, че тази сума не е възстановена от взискателя
„Топлофикация Перник” АД, нито от ЧСИ С. Б., като част от тази сума от 800.00
лева или 692.00 лева е преведена от ЧСИ на взискателя „Топлофикация Перник” АД
по ИД, част от нея или 108.00 лв. е събраната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и са
направени 8 броя банкови преводи за който е събрана - 6 лева банкова такса и
всичко това е видно от представеното Удостоверението изх. № 975 / 14.01.2019 г.
издадено ми от ЧСИ С. Б..
Съгласно разпоредбата на чл. 118 ЗЗД погасителната давност
погасява правото на кредитора да иска принудително осъществяване на своето
право, т. е. погасява се правото на иск или правото на принудително изпълнение
поради неупражняването му от кредитора в определен от закона срок от време, но
самото право на вземане продължава да съществува и ако длъжникът изпълни
задължението си доброволно,
той няма право да иска обратно платеното. Погасителната давност, като
преобразуващо право, може да се упражнява в защита както по предявен от
кредитора срещу длъжника иск - положителен установителен или осъдителен, така и
по предявен от длъжника срещу кредитора отрицателен установителен иск, тъй като
двата иска са насочени към разрешаване на един и същи спор /делата са
тъждествени/, и по двата иска може да се получи една и съща защита и страната,
отричаща съществуването на спорното право, може да упражни чрез волеизявление
преобразуващото право на погасителна давност. Защото да се уважи положителен
установителен иск е равнозначно като последици /вкл. и сила на пресъдено нещо
на решението/ на това да се отхвърли отрицателен установителен иск и обратно.
Още повече, че всяка страна има спрямо фактите, твърдяни от другата страна и
изгодни за нея, положението на ответник,
какъвто е и настоящия случай.
Давността
е срок, но не е само срок. Тя е срок на бездействие на носителя на едно
субективно право. Погасителната давност е период от време, определен по
продължителност от закона, през течение на който ако носителят на едно
субективно право не го упражни, това право се погасява. Това определение обаче
се нуждае от две уточнения: едното, отнасящо се до термина "погасява
се", а другото - до това как настъпва погасяването. Съгласно чл. 118 ЗЗД ако длъжникът
изпълни задължението си, той няма право да иска обратно платеното. Следователно
той пак плаща един свой дълг, т. е. неговият кредитор има право да получи
платеното. От това се налага изводът, че субективното право съществува, то не
се е погасило. Погасило се е правото на кредитора да иска принудително
осъществяване на своето право, погасило се е правото му на иск (в исковия
процес), правото да се търси защита на нарушеното субективно право.
Съгласно чл. 120 ЗЗД давността
не се прилага служебно. Не е достатъчно обективното изтичане на срока от време,
за да настъпи веднага погасителното действие. Необходимо е още нещо и това е
волеизявлението на длъжника, който се позовава на давността. Следователно
погасителната давност може да бъде определена и като право на длъжника да
погаси с волеизявление пред компетентен орган за защита правото си или правото
на принудително изпълнение поради това, че то не е упражнено в определен от
закона срок от време. Като юридически факт погасителната давност е период от
време, през който носителят на едно право бездейства. Този юридически факт
поражда в полза на длъжника едно субективно право, а именно това право с
волеизявление да погаси правото на защита на нарушеното субективно право или
правото му на принудително изпълнение,
каквото е било приложено в случая по цитираното изпълнително дело по описа на
ЧСИ С.Б..
В съдебната практика се застъпва
становището, че с разпоредбата на чл. 118 ЗЗД не се отрича
възможността длъжникът да изпълни доброволно задължението си и след изтичането
на давността, което обаче изключва противното разрешение /за допустимост на
принудителното изпълнение/, дори то да се основава на аргументи, изведени от
общия правен принцип на справедливостта.
С оглед на горното така предявения иск за заплащане на
сумата от 800.00 лева се явява основателен и доказан, доколкото сумите по
вземането на ответника не са платени доброволно а са събрани по принудителен
ред след изтичане на определения в
закона давностен срок и следва да бъде
уважен до пълния предявен размер, тъй като същите подлежат на връщане.
Съгласно чл.84 ал.2 от ЗЗД, когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора. Ако няма такава, за покана следа да се смята
исковата молба, поради което иска с правно основани чл.86 ЗЗД, се явява
основателен и доказан, като следва да бъде присъдена и законната лихва върху главниците от 800.00 лева, считано от дата на
предявяване на иска - 18.11.2019г., до
окончателното изплащане на сумата
.
С оглед изхода на делото
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 353.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА "Топлофикация
- Перник" АД, ЕИК:
*********, с адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ “Република”,
представлявано от изпълнителния директор: Любомир Спасов, да заплати на А.С.А. с ЕГН: **********, с адрес: ***,
сумата
от 800 /осемстотин/ лева, принудително
събрани от ищеца чрез ЧСИ С. Б. по изп.дело № ***/**** г., след изтичане на 3
годишен давностен срок, по изпълнителен лист издаден по гр. дело № ****/**** г.
по описа на ПРС в полза на ответното дружество, както и заплащане законната
лихва върху главница от 800.00 /осемстотин/ лева от датата на исковата молба - 18.11.2019г., до окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на 353.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишки окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия :
Вярно с оригинала:С.Г.