О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /09.01.2009г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти състав, в закрито
заседание,
проведено на девети януари през две хиляди и деветата година,
в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Н.Н.
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело №2375 по
описа за 2008г. на ВОС, съобрази
следното:
Производството
е
по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова
молба /уточнена с допълнителни молби/ от Община Варна срещу Д.В.В., В.В.П., Б.Л.Д.,
К.П.К., Ц.К.В., Е.Й.И. и А.Г.С. за заплащане на сумата от 25 600 лв.,
претендирана на осн. чл. 72 ЗС. Ищецът излага, че считано от 17.09.1991г. по
силата на Закона за местното самоуправление и местната администрация е станал
собственик на ЦДГ №4 «Теменужка» - имот,
находящ се в гр. Варна, ул. «Шейново» №18, представляваща дворно място, с площ
880 кв.м. съставляващо имот №16 в кв. 6 по плана на 8-ми подрайон на гр. Варна,
ведно с находящата се в него масивна сграда. Преди тази дата имотът е бил
държавна собственост, като собствеността е била придобита чрез отчуждаване от
наследодателката на ответниците - Надежда Димитрова Радева, със Заповед №13/26.02.1962г.
на Председателя на ИК на ГНС-гр. Варна. След отчуждаването, сградата е била
надстроена и пристроена с оглед използването и за детски дом. Към дворното
място са придадени 157 кв.м., отчуждени от съседен парцел. С решение №979/13.12.2007г.,
постановено по адм. Дело №464/2007г., по
описа на ВОС, влязло в законна сила на 02.01.2008г., съдът е отменил
отчуждаването, като е възстановил на ответниците правото на собственост върху
целия имот. С оглeд изложеното, ищецът моли ответниците да бъдат осъдени да му заплатят
сумата от 25 100 лв., представляваща сумата, с която се е увеличила стойността
на имота вследствие на извършените в имота подобрения /подробно описани в
исковата молба и уточняващата молб вх. №44732/19.11.2008г./,
за периода 31.12.1972г. до 02.01.2008г., на осн. чл.72, ал.1 ЗС както и сумата от 500.00 лв., представляваша
необходими разноски за запазване на имота, извършени през периода 31.12.1972г.
до завеждане на иска.
В исковата молба са направени искания по
доказателствата: за прилагане по делото на заверено копие от: АОС №1778/27.04.2000г., АПОС №4254/14.03.2007г.,
скица на имота №1689/30.10.2008г., копие от част от плана на 8-ми м.р. на гр.
Варна от 1962г., решение от 18.12.2007г. по адм. Дело №464/2007г. на ВОС,
удостоверение за наследници на Д. Радев Кунев, Вярка Димитрова Радева,
Димитричка В. Митева, Наеджда Георгиева Радева, Кънчо В. Къчнев; нот. Акт №165/1918;
нот. Акт. №572, дело №857/1919; договор за продажба на наследство от
26.10.1944г., протокол №30/03.06.1972г. на Комисията по пар.85 от ППЗПИНМ;
решение по гр. дело №2158/1972г., на Варненски градски съд и заключение по
същото дело, изготвено от инж. Васил Костов Бурханларски, заедно със скица,
билет за строеж №170/09.08.1973г.-арх. Градоустр. и констр.-Варна; архитектурен
проект на сградата във вида и преди отчуждаването; арх. Проект за пристрояване
и надстрояване на сградата; фактури - 10бр., акт образец 19 - 10 бр. и
тристранен протокол -10 бр. /по приложено писмо опис ПНО 7-1000/44/31.10.2008г.
Направено е искане за назначаване на СТЕ, по която вещото лице, след като се
запознае с материалите по делото, оглед на място и при необходимост справка в
Община Варна и район «Одесос» да даде заключение: 1. Какви подобрения са
извършени в недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. «Шейново» №18,
представляващ дворно място с площ 880 кв.м., съставляващо имот пл. №16 в кв.6
по плана на 8-ми подрайон на града, ведно с изградената в него масивна
постройка след отучждаването на имота през 1972г.? 2. Каква е сумата, с която
се е увеличила стойността на имота, в следствие на извършените подобрения? 3.
Каква е стойността на подобренията към
момента на извършването им? 4. Каква е стойността на направените през периода
от 31.12.1972г. до датата на завеждане на иска разноски за запазване и
поддържане на имота?. Направено е и искане за допускане до разпит на 4-ма
свидетели, с чиито показания да се установят какви подобрения са извършени в
имота, кога и от кого са извършени.
Ответниците, чрез адв. Г. с писмен отговор вх. №49289/29.12.2008г. излагат, че искът е допустим
и частично основателен. Не оспорват изложените в исковата молба обстоятелства с
изключение на твърденията относно площта на отчуждения имот, като твърдят, че още към момента на отчуждаването, неговата
площ е била 880 кв.м., тъй като
праводателя им е закупил части от съседните имоти. Обстоятелството, че в
отчуждителния протокол неправилно е отбелязано 723 кв.м. е ирелвантно по
отношенение на възстановяване на собствеността, защото ако се приеме, че разликата
в площта не е отчуждена по реда на благоустройствения закон, то тогава е на
лице хипотезата на чл.2 ЗВСВОНИ и тази разлика се счита възстановена по силата
на самия закон. Излагат, че са съгласни да заплатят сумата от 178 лв., дължима
за площта от 168 кв.м. На следващо място твърдят, че извършеното от ищеца
преустройство, пристрояване и надстрояване е незаконно. Не оспорват посочените
от ищеца подобрения нито като вид работа, нито като количество, нито като
стойност, нито като период на извършване, нито относно обстоятелството, че
именно ищецът ги е извършил. На последно място твърдят, че тъй като Община
Варна не ги е канила да заплатят сумата за претендираните подобрения, то те с
поведението си не са дали повод за завеждане на делото, поради което не следва
да дължат заплащането на съдебно-деловодни разноски. Излагат и следните възражения по
основателността на исковете: Община Варна не е добросъвестен владелец, тъй като
отчуждителните закони имат конфискационен характер; при извършване на
подобренията ищецът не е бил добросъвествен тъй като те са извършени без
строителен план и разрешение. Считат, че тъй като по принцип рестутуираният
собственик не дължи заплащане на подобренията /каквато била трайната съдебна
практика/, то и те в качеството си на такива не дължат, поради което искът се
явява неоснователен. Заявяват и не оспорват, че ще заплятат всички, направени
след 1992г. подобрения в имота, в която връзка молят Общината да утчони кои
подобрения са направени след тази дата, на каква стойност са, и по коя банкова
сметка следва да бъде приведена сумата.
По отношение на доказателствата, ответниците не се
противпоставят да бъдат приети писмените доказателства, представени в исковата
молба; противопоставят се на назначаването на СТЕ с формулираната в исковата
молба задача, и на събирането на гласни доказателства, тъй като не псорят за
вида, количеството и стойността на подобренията; молят да бъдат приети
представените с отговора писмени доказателства, които са от значение за
установяване на площта на имота и
закоността на извършеното преустройство, пристрояване и надстрояване: скица с
виза за проектиране от 07.08.1973г., декларация за подлежащи на облагане имоти
от Д. Радев Кънчев; банково бордеро от 11.01.2008г. и скица изх. №3794/27.12.2006г. На осн. чл. 190, ал.1 ГПК
молят община Варна да бъде задължена да представи препис от протокол №7/17.02.1973г.
на СПИНМ НС, заверено копие застроителния план към 1973г., в случай, че има
такъв, както и списък на паметниците на
културата, находящи се на територията на Община Варна, район Одесос.
Правната квалификация на
предявените в производството искове е чл.72, ал.1 и
ал.2 ЗС.
Ищецът претендира, че е
добросъвестен владелец на имота и в това си качество иска ответниците да му заплатят подобренията, които е направил, както и необходимите разходите, направени във връзка със
запазването на имота.
Подлежащите на установяване факти по иска с правно основание чл.72,
ал.1 ЗС са: наличие на добросъвестно владение; наличие на подобрения- в какво
се изразяват, кога и кой ги е направил, стойността им към момента на
извършването; сумата, с която увеличават
стойността на имота; по ал.2 от чл. 72 ЗС следва да се установи какви по
вид разходи са направени за вещта, каква
е тяхната стойност и необходимо ли е било тяхното извършване с оглед запазването на имота.
Тежестта за установяване на посочените
обстоятелства е за ищеца по делото, съобразно принципа за разпределение на
доказателствената тежест в гражданския процес определен в чл.154, ал.1 от ГПК,
като според чл. 70, ал.2 ЗС добросъвестността се предполага до доказване на
противното.
Следователно, в тежест на ответниците е да оборят
законовоустановената презумция за добросъвестност; да установяват, че в имота
не са извършени претендираните подобрения; че тяхната стойност е различна от
посочената от ищеца, че не последният ги е извършил; че те не водят да
увеличаване на стойността на имота; по отношение за разноските – относно
тяхната стойност; и липсата на необходимост от извършването им с оглед
запазване на имота.
По делото с исковата молба са представени доказателства относно
наличието на добросъвестност и наличието
на подобрения и по-точно в какво се
изразяват. Описаните по-горе писмени доказателства следва да бъдат приобщени
към делото тъй като са относими и допустими с оглед изясняване на спорния
предмет.
С отговора са представени писмени
документи - скица за площадката на детския дом, декларация на имоти, подлежащи
на данък върху сградите, скица на ПИ 1064. Доколкото те касаят площта на
отчуждения имот и разрешен ремонт на сградата, находяща се в същия, съдът
намира, че доказателствата следва да се приобщят по делото.
В тази връзка съдът указва на
ищеца, на осн. чл.146, ал. 2 ГПК, че
следва да представи доказателства /включително да поиска назначаването на СТЕ/
относно точната площ на процесния имот-дворно място към момента на отчуждаването, каква е квадратурата му към настоящия момент, и ако
има разлика на какво се дължи и по какъв начин се е получила; каква е
стойността на придадените кв.м. към момента на придаването им, и каква е сумата
с която те увеличават стойността на имота към настоящия момент. По отношение на
сградата следва да установи, че извършеното преустройство, надстрояване и
пристрояване са извършени законосъобразно – в съответствие с надлежно издадено
разрешение за това.
Във връзка с установяване на
обстоятелствата какви подобрения, кога и от кого са извършени са поискани
гласни доказателства. В отговора ответниците излагат, че не оспорват вида,
количеството и стойността на извършените подобрения, нито това от кого и кога
са извършени. В тази връзка съдът намира, че искането поначало е допустимо и
относимо, но с оглед липсата на спор с ответниците, ищецът в първото по делото заседание следва да уточни дали го поддържа
или се отказва от него.
Искането за назначаване на
съдебно-техническа експертиза също е относимо и допустимо, направено във връзка
с установяване стойността на подобренията и стойността, с която в резултат на
същите се е увеличила стойността на имота. И по отношение на това искане
ответниците са се противопоставили като твърдят, че за обстоятелствата, чието
установяване се цели с тази експертиза липсва спор. С оглед изложеното, съдът намира, че на ищеца
следва да бъде дадена възможност в първото по делото съдебно заседание да
посочи дали поддържа искането си за назначаване на СТЕ.
Съдът указва на ищеца, че по отношение
на претенцията по чл. 72, ал.2 ЗС не е уточнил /въпреки дадената възможност/
претендираната сума от 500 лв. какви точно разноски включва и в за какво са
дадени. Предвид което съдът намира, че на ищеца следва да бъде дадена
допълнителна възможност да посочи какви разходи за поддържане на имота е
направил, за кой период и в какво се изразяват, след което съдът ще се
произнесе по искането за назначаване на СТЕ с такава задача. Формулираната в
т.4 от исковата молба задача е недопустима. Едва след като страната посочи
какво е направила за запазване на имота, вещото лице може да бъде задължено да
даде стойноста на тези разноски.
Искането, съдържащо се в отговора,
а именно община Варна да бъде задължена да представи препис от протокол №7/17.02.1973г. на СПИНМ НС, и заверено копие от
застроителния план към 1973г., в случай, че има такъв, е относимо и следва да
се уважи.
По искането за представяне на
списък на паметниците на културата,
находящи се на територията на Община Варна, район Одесос съдът ще се произнесе
в с.з. след уточняване на обстоятелството в каква връзка е необходимо
изискването на това доказателство.
Въпреки наличието на изявление в
тази насока от страна на ответниците, на този етап съдът не може да направи
категоричен извод за това кои права и
обстоятелства се признават и от двете страни за безспорни и кои не се нуждаят
от доказване, съобразно разпоредбата на
чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК.
Производството по делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание. На страните по делото бъде дадена
възможност, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение, да изразят писмено становище по доклада на иска, като на ищеца се
връчи препис от писмения отговор на ответниците.
Указва на адв. Г. в случай, че
разполага с пълномощни от всички
ответници /както е посочено в заглавната част на отговора/, да представи същите
по делото, или да посочи точните адреси на лицата с оглед редовното им
призоваване за съдебно заседание.
Предвид изразената готовност от
страна на ответниците, включително и чрез представяне по делото на платежно
нареждане, настоящият състав намира, че съществува реална възможност за
изънсъдебно уреждане на спора, поради което напътва страните съобразно
правомощията, дадени му с разпоредбата на чл. 140, ал.3 ГПК, да помислят за
доброволно уреждане на отношенията си - чрез медиация ли по друг подходящ начин.
С
оглед на горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото заверени
копия от: АОС №1778/27.04.2000г., АПОС №4254/14.03.2007г.,
скица на имота №1689/30.10.2008г., копие от част от плана на 8-ми м.р. на гр.
Варна от 1962г., решение от 18.12.2007г. по адм. Дело №464/2007г. на ВОС,
удостоверение за наследници на Д. Радев Кунев, Вярка Димитрова Радева,
Димитричка В. Митева, Наеджда Георгиева Радева, Кънчо В. Къчнев; нот. Акт №165/1918;
нот. Акт. №572, дело №857/1919; договор за продажба на наследство от
26.10.1944г., протокол №30/03.06.1972г. на Комисията по пар.85 от ППЗПИНМ;
решение по гр. дело №2158/1972г., на Варненски градски съд и заключение по
същото дело, изготвено от инж. Васил Костов Бурханларски, заедно със скица,
билет за строеж №170/09.08.1973г.-арх. Градоустр. и констр.-Варна; архитектурен
проект на сградата във вида и преди отчуждаването; арх. Проект за пристрояване
и надстрояване на сградата; фактури-10бр., акт образец 19-10 бр. и тристарнен
протокол -10 бр/ по приложено писмо опис №ПНО 7-1000/44/31.10.2008г.; скица за площадката на детския дом, декларация на имоти, подлежащи на
данък върху сградите, скица на ПИ №1064.
ДАВА възможност на ищеца с писмена молба, с препис
за ответната страна, най-късно в съдебно заседание да уточни претенцията си по
чл. 72, ал.2 ЗС за сумата от 500 лв., като посочи какви точно разноски включва и защо
са били необходими, както и да направи доказателствените си искания в тази
връзка.
При неизпълнеие в указания срок,
производството ще бъде прекратено в тази част.
На осн. чл.146, ал. 2 ГПК съдът
указва на ищеца, че не е представил доказателства относно обстоятелството каква
е била площта на процесния имот-дворно място
към момента на отчуждаването, каква
е към настоящия момент, и ако има разлика на какво се дължи и по какъв
начин се е получила; каква е стойността на придадените кв.м. към момента на
придаването им, и каква е сумата с която те увеличават стойността на имота към
настоящия момент. По отношение на сградата - относно обстоятелството, че
извършеното преустройство, надстрояване и пристрояване са извършени
законосъобразно – в съответствие с надлежно издадено разрешение за това.
На осн. чл. 140, ал.2 ГПК,
съдът отлага произнасянето по искането за назначаване на СТЕ с посочената в
исковата молба задача, за първото по делото съдебно заседание, с оглед
уточненията, които ищецът следва да направи съобразно указанията по- горе,
както и предвид липсата на оспорване от отсрещната страна.
На осн. чл. 140, ал.2 ГПК,
съдът отлага произнасянето по искането за допускане до разпит на 4 свидетели за
установяване на обстоятелството какви подобрения да извършвани в имота, кога и
от кого, за първото по делото съдебно заседание, предвид липсата на оспорване
от ответниците.
На осн. чл. 140, ал.2 ГПК, съдът
отлага произнасянето по искането на ответнците Община Варна да бъде задължена
да представи списък на паметниците на
културата, находящи се на територията на Община Варна, район Одесос, за първото
по делото съдебно заседание, след уточняване на обстоятелството в каква връзка
е необходимо изискването на това доказателство.
На осн. чл. 190, ал1 ГПК задължва
Община Варна да представи препис от протокол №7/17.02.1973г.
на СПИНМ НС, и заверено копие застроителния план към 1973г., в случай, че има
такъв.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.02.2009г. от 9.30 часа, за която
дата и час да се призоват страните. На същите да се връчи препис от настоящото
определение, като на ищеца се връчи и препис от писмения
отговор на ответника.
Указва на адв. Г. в случай, че
разполага с пълномощни от всички
ответници /както е посочено в заглавната част на отговора/, да представи същите
по делото, или да посочи точните адреси на лицата с оглед редовното им
призоваване за съдебно заседание.
Предвид
заявената готовност от страна на ответниците, включително и чрез представяне по
делото на платежно нареждане, настоящият състав намира, че съществува реална
възможност за извънсъдебно уреждане на спора, поради което напътва страните
съобразно правомощията, дадени му с разпоредбата на чл. 140, ал.3 ГПК, да
помислят за доброволно извънъседебно уреждане на отношенията си - чрез медиация
ли по друг подходящ начин.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по
доклада на иска.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: