№ 9118
гр. София, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20211110153072 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на ... против ..., с която e предявен осъдителен иск за
заплащане по договор за имуществено застраховане на лек автомобил „Волво XC 90” с рег.
№ СВ .. МА на вреди от ПТП на 24.03.2021 г. пред Централната поща в гр.Варна, в размер
на 3635,81 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, с правно
основание чл.411 от КЗ.
В исковата молба ищецът ... твърди, че на 24.03.2021 г. пред Централната поща в
гр.Варна е реализирано ПТП между застрахованото при ищеца МПС л.а. „Волво XC 90” с
рег.№ СВ .. МА, което е било паркирано и л.а. „Рено Меган Сценик” с рег.№ В .. ВН. От
приложения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 24.03.2021 г. било
видно, че виновен за настъпване на ПТП бил водачът на л.а. „Рено Меган Сценик” с рег.№ В
.. ВН, който поради неспазване на необходимото странично разстояние от спрелия на
обособено паркомясто автомобил „Волво XC 90” с рег.№ СВ .. МА го удря в двете леви
врати. Вследствие на процесното ПТП са причинени вреди на л.а. „Волво XC 90” с рег.№ СВ
.. МА, за който към момента на процесното ПТП има сключена имуществена застраховка
при ищеца, който твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 3635,81
лв. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., които ответникът отказал да заплати.
Ищецът твърди, че гражданската отговорност на другия участник в процесното ПТП е била
застрахована при ответника. Поради това ищецът претендира заплащане на дължимото
обезщетение, доколкото за причинените вреди отговоря другият участник в процесното
ПТП (и съответно застрахователят по гражданската му отговорност), която е в размер на
3650,81 лв., с включени 15 лева ликвидационни разходи, заедно със законната лихва върху
застрахователното обезщетение от датата на предявяване на иска - 13.09.2021 г. до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответното
дружество ... е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск по
1
основание и размер. Твърди, че вина за настъпване на ПТП има водачът на автомобила,
застрахован при ищеца, тъй като пътник в автомобила в нарушение на чл.95, ал.1 от ЗДвП
при отваряне на задна лява врата на автомобила, за да слезе от него не се съобразява с
преминаващия л.а. „Рено Меган Сценик” с рег.№ В .. ВН и реализира ПТП с него.
Евентуално оспорва размера на предявения иск. Твърди, че по образуваната щета са
заплатени детайли и операции, които не са резултат от процесното ПТП. Моли за
отхвърляне на иска и претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2
вр. чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от
установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1/
наличие на валиден и действащ към сочената дата на ПТП договор за имуществено
застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения
автомобил; 2/ настъпване на описаното в исковата молба ПТП, съставляващо покрит
съгласно договора застрахователен риск; 3/ заплащане на застрахователно обезщетение от
ищеца в полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 4/
отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди в претендирания размер и
вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 5/ сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", със застрахователно покритие към датата на ПТП,
по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за
вреди на виновния водач.
Между страните не се спори, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с
доклада по делото е обявено за безспорно, че гражданската отговорност на другия участник
в процесното ПТП е била застрахована при ответника, както и, че е извършено плащане на
посочената в исковата молба стойност на лицето, извършило ремонт на автомобила от
ищеца.
От приложения по делото ДКППТП от 24.03.2021 г., заключението на САТЕ и
показанията на свидетеля Г. Г. Щ., като водач на л.а. „Волво XC 90” с рег.№ СВ .. МА, че на
24.03.2021 г. в гр.Варна около 16:30 ч. на ул. „Никола Кънев“, в района на Централната
поща е настъпило ПТП при следните обстоятелства: л.а. „Волво XC 90” с рег.№ СВ .. МА е
паркиран и водача е отворил задна лява врата. По същото време, л.а. „Рено Меган Сценик” с
рег.№ В .. ВН се движи по ул. „Никола Кънев“ и при маневра за заобикаляне на спрелия л.а.
„Волво XC 90” с рег.№ СВ .. МА, водача със страничната дясна част го удря в задна лява
врата. Вещото лице дава заключение, че към момента на увреждането, л.а. „Волво XC 90” с
рег.№ СВ .. МА задната лява врата се е намирала в отворено положение. От експертното
заключение се установява, че не всички увреждания по процесния автомобил, отразени в
съставения от ищеца опис на щети, са причинени в резултат от реализираното ПТП, при
съобразяване механизма на настъпването му. С изключение на позиция „врата предна лява -
боядисване“, отразена в описа „не е от това събитие“, всички останали описани щети са
вследствие на реализираното ПТП на 24.03.2021 г. Съгласно констатациите на вещото лице
стойността за възстановяване на автомобила, определена по средни пазарни цени, съгласно
описа на уврежданията, възлиза на 3 497,81 лв. При ликвидация на щетата застрахователя е
използвал метода за ликвидации – възстановяване в доверен фирмен сервиз.
Възстановяването е извършено от автосервиз „Мото Пфое“ ЕООД, за което е приложена
фактура на стойност 3 635,81 лв. При максимално разрешена скорост на движение в
населени места, водачът на лек автомобил Рено Меган е имал техническа възможност да
спре преди мястото на удара, ако е възприел опасността от разстояние, не по-малко от 34
метра.
2
От изслушаната допълнителна САТЕ се установява, че уврежданията по предна лява
врата не са следствие от реализираното ПТП на 24.03.2021 г. Стойността за
възстановяването и възлиза на сумата от 318,72 лв. или общата стойност за възстановяване
на автомобила възлиза на 3 816,53 лв.
Съдът при преценка на двете заключения на САТЕ, съобразно правилото на чл. 202
ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени обективно, компетентно и
добросъвестно.
Не е спорно, че след изпълнение на задълженията си по застрахователния договор
ищецът е предявил регресна претенция срещу ответника за сумата от 3650,81 лв.,
формирана от платеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер
от 15 лв., получена на 11.06.2021 г.
С оглед прието по-горе за установено от фактическа страна, съдът счита за доказана
механизмът на настъпване на ПТП, изложен в исковата молба. Недоказано остана
възражението на ответника, че е налице нарушение на чл.95, ал.1 от ЗДвП на собственика на
увредения автомобил.
Спорен между страните е въпросът дали пълният претендиран от ищеца размер на
вземането му съответства на размера на подлежащите на репариране вреди, за които
ответникът отговаря по регреса.
Съобразно правилата на чл. 411 КЗ застрахователят по имуществена застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно
обемът на регресната отговорност е обусловен от размера на застрахователното
обезщетение, платено от правоимащия застраховател, което съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ е
съизмеримо със стойността на действително претърпените вреди, причинени от третото
лице на застрахования, определена към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Това обезщетение следва да покрие действителната /при пълна загуба/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на увреденото имущество – обект на
застраховане, т. е. стойността, срещу която вместо него може да се купи друго еквивалентно
по вид и качество, респ. стойността, необходима за възстановяване на имуществото във вида
му преди увреждането, като и в двата случая дължимата за обезвредата сума трябва да е в
пределите на определената застрахователна сума.
За определяне размера на спорното вземане по делото е прието заключение на
съдебна автотехническа експертиза, което съдът цени като компетентно и обосновано
изготвено. От експертното заключение се установява, че не всички увреждания по
процесния автомобил, отразени в съставения от експерти на ищеца опис на щети, са
причинени именно в резултат от реализираното ПТП. Съгласно констатациите на вещото
лице действителната стойност за възстановяване на автомобила към датата на ПТП възлиза
на 3 497,81 лв., без да се включва поправката на уврежданията по предна лява врата, за
които вещото лице посочва, че не следствие на процесното ПТП. Стойността на ремонтните
дейности за възстановяването на автомобила по средни пазарни цени, изчислена също към
датата на ПТП, е 3 497,81 лв.
Настоящият съдебен състав при извършена съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства намира, че предявения иск е частично основателен, поради което
следва да бъдат частично уважен. Съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не
може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. За
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго със същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за
възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи. До
размера на сумата от 3 497,81 лв. следва да бъде ангажирана отговорността на
3
застрахователя по застраховка "ГО" на прекия причинител, при предявената срещу него
регресна претенция, тъй като тази сума представлява действителната стойност на вредата от
процесното ПТП изчислена по правилата на чл. 390, ал. 2 КЗ. Към нея следва да се прибавят
ликвидационни разноски в размер на 15 лева или общо дължимата сума по регресната
претенция е 3 512,81 лева. За тази сума следва да бъде уважен предявеният регресен иск с
правно основание чл. 411 КЗ, а за разликата до пълния претендиран размер от 3650,81 лв.
искът подлежи на отхвърляне. Доколкото по делото липсват доказателства, че
застрахователят е поел задължение да носи отговорността за плащане на застрахователно
обезщетение по цени в оторизиран сервиз, то и съдът намира, че следва дължимото
застрахователно обезщетение да се определи по средни пазарни цени. Като последица от
частичното уважаване на иска в полза на ищеца следва да се присъди и законна лихва върху
главницата от считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
При този изход на спора по делото, право на разноски имат и двете страни, съобразно
уважената, респективно – отхвърлена част от исковете. Съобразно представения списък по
чл. 80 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 506,14 лева разноски, а
ответникът има право на разноски в размер на 7,55 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ..., да
заплати на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, княз ..., на основание
чл.411 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 3 512,81 лева, представляващ регресно вземане на
ищеца, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по договор за имуществено
застраховане на лек автомобил л.а. „Волво XC 90” с рег.№ СВ .. МА за вреди от ПТП
настъпило на 24.03.2021 г. пред Централната поща в гр.Варна, ведно със законната лихва
върху посочената сума от 13.09.2021 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 3650,81 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „.. да заплати на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр. София, княз ..., сумата от 506,14 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, княз ..., да заплати на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „.., сумата от 7,55 лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4