№ 946
гр. Варна, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20223110107561 по описа за 2022 година
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Предявена е искова молба от „**“ ООД, ЕИК *. със седалище и адрес
на управление гр. *, „* зона – *“, база "**", срещу „*“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н *, ж.к. „*, кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ
и 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните незаплатени
суми от продажби на стоки по силата па устни договори за продажба на стоки
и реализирано митническо представителство, както следва: сумата от 2734.90
лева с ДДС, съставляваща остатък от общото дължимо плащане в размер на
4754.46 лева с ДДС Фактура №********** от 16.03.2018 г., сумата от 1176.74
лева, представляваща обезщетение за забава за заплащане на остатъка от
задължението от 2734.90 лева, в размер законната лихва, за периода от
18.03.2018 год. до 13.06.2022 г.; сумата от 10174.26 лева с ДДС, за която е
издадена Фактура №* от 20.06.2018 г., сумата от 4106.46 лева,
представляваща обезщетение за забава за заплащане на сумата от 10174,26лв.
в размер законната лихва, за периода от 22.06.2018 г. до13.06.2022 г.; сумата
117.35 лева с ДДС, за която е издадена Фактура №* от 29.06.2018 г., както и
сумата от 47.08 лева представляваща обезщетение за забава за заплащане на
задължението от 117,35лв., в размер законната лихва, за периода от
01.07.2018 год. до 13.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на депозиране на исковата молба /13.06.2022 г./ до
окончателното плащане.
В съдебно заседание ищецът моли да се постанови неприсъствено
решение.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „*“ ЕООД, ЕИК * не е
депозирал писмен отговор на исковата молба, поради което делото с
определение № 12778/16.11.2022 год. е насрочено за разглеждане в о.с.з.
Първо по делото заседание е проведено на 24.02.2023 г., като редовно
призования ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, а ищецът е направил такова за постановяване на
неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че между страните са
сключени устни договори за покупко-продажба на стоки и митническо
представителство, а именно два договора за продажба на 3 броя контейнери
тип „*“ и един за реализирано митническо представителство. Твърди се, че са
извършени следните доставки: С Фактура № ********** от 16.03.2018 год. е
продаден на ответника Контейнер „*“ с №* доставен с Товарителница Серия
А №* от 03.04.2018 г. и с Фактура № * от 20.06.2018 г. са продадени на
ответника 2 броя Контейнери „*“ с №* и № * доставени с Товарителница
Серия А №* от 21.06.2018 г. Сочи се че, с фактура №* от 29.06.2018 г. е
начислено реализирано митническо представителство на ответника. Излага
се, че падежът на всяка една от фактурите, е в деня следващ тяхното
издаване. Твърди се, че въпреки отправените покани сумите не за заплатени.
По тези съображения моли за уважаване на исковете.
Ответникът не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията с правно основание чл. 327 ТЗ ищецът е
представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията за
изискуемо в полза на ищеца парично вземане.
Преценени в тяхната съвкупност доказателствата обуславят извода за
вероятна основателност на претенциите.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и
претенциите следва да се уважат по този ред.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят сторените
разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК ищеца претендира
сумата от 5лв. За издаване на обезпечителна заповед в обезпечителното
производство и 97,04лв. за образуване на изпълнителното дело по
привеждане в изпълнение на обезпечителната заповед, които обаче не са
сторени такива в настоящото производство, за да е допустимо присъждането
им. Разноските за изпълнителното произовдство се изчисляват и присъждат
от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния процес и не са предмет
на разглеждане от съда по предявения иск. Същите представляват разноски за
привеждане в изпълнение на обезпечителната заповед. Те не са свързани с
производството по обезпечаване на исковете, а са форма на реализиране на
2
обезпечението, което излиза извън обезпечителното производство по смисъла
на част IV от ГПК, като исковият съд не е компетентен да се произнесе по
тях, а те следва да търсят в рамките на производството пред съдебния
изпълнител - арг. чл. 79, ал. 1 ГПК.
Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ
размер на 1930,63 лева, от които 830,63 лева за заплатена държавна такса и
1100лева адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.239, ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, р-н *, ж.к. „*, да заплати на „**“ ООД, ЕИК *. със седалище и адрес
на управление гр. *, „* зона – *“, база "**", следните незаплатени суми от
продажби на стоки по силата па устни договори за продажба на стоки и
реализирано митническо представителство, както следва: сумата от 2734.90
лева с ДДС, съставляваща остатък от общото дължимо плащане в размер на
4754.46 лева с ДДС Фактура №********** от 16.03.2018 г., сумата от 1176.74
лева, представляваща обезщетение за забава за заплащане на остатъка от
задължението от 2734.90 лева, в размер законната лихва, за периода от
18.03.2018 год. до 13.06.2022 г.; сумата от 10174.26 лева с ДДС, за която е
издадена Фактура №* от 20.06.2018 г., сумата от 4106.46 лева,
представляваща обезщетение за забава за заплащане на сумата от 10174,26лв.
в размер законната лихва, за периода от 22.06.2018 г. до13.06.2022 г.; сумата
117.35 лева с ДДС, за която е издадена Фактура №* от 29.06.2018 г., както и
сумата от 47.08 лева представляваща обезщетение за забава за заплащане на
задължението от 117,35лв., в размер законната лихва, за периода от
01.07.2018 год. до 13.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на депозиране на исковата молба /13.06.2022 г./ до
окончателното плащане, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, р-н *, ж.к. „*, да заплати на „**“ ООД, ЕИК *. със седалище и адрес
на управление гр. *, „* зона – *“, база "**", сумата от 1930,63 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени на ищеца на
следната банкова сметка: IBAN :BG58UNCR76301053096283, открита в
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 от
ГПК.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 от
ГПК.
3
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4