Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София , 03.12.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми ноември
през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №5953 по описа на
СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен
е иск по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ .
И.К. С..ЕГН ********** от гр.София иска
да се осъди П.на Р.Б.да
му заплати на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ сумата от 30 000 лева
неимуществени вреди /болки и страдания / от незаконно обвинение по което е
оправдан с влязла в сила присъда от 19.04.2017 г по н.о.х.д.№2021/11 г на СРС ,
НО , 107 състав ; ведно със законната лихва от 05.05.2017 г до окончателното
заплащане на сумата .
Ищецът твърди , че от посоченото
наказателното производство се накърнило името и авторитетът му в обществото ,
личната чест и достойнство . Страхувал се , станал необщителен , чувствал се изолиран
от съседи и приятели , разделил се с приятелката си . Прекратил се договорът му
с „П.АЛ“ ЕООД , а през 2016 г бил освободен като изпълнителен директор на „С.Е.“
ЕАД и не могъл да започне работа .
Ответникът оспорва исковете и по
основание , но с оглед характера на производството , основно по размер . Счита
, че исковата молба е нередовна , защото липсва пълномощно и в нея се визира
забавено правосъдие . Не са доказани неимуществени вреди в претендирания размер
, както и причинна връзка между обвинението и твърдените болки и страдания . Делото
продължило пред СРС твърде дълго , но това не е било по причина на П.. Налице
са били обективни причини – невъзможност да се призове редовно друг обвиняем . П.е
пледирала за оправдаване на ищеца и не е протестирала решението на СРС. Ищецът
е бил с мярка за неотклонение „подписка“ и П.не е разгласявала делото. На ищеца
не е налагана мярка „забрана за напускане на пределите на РБ“ , той е можел да
пътува и обвинението няма връзка с евентуални служебни проблеми на същия .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
С постановление от 12.08.2008 г
ищецът е привлечен като обвиняем за грабеж / чл.198 ал.1 пр.1 НК във вр.чл.20
ал.2 НК и му е определена мярка за неотклонение „подписка“.
С постановление от 28.01.2009 г по
сл.д.№254/0г на 06 ТО – ССлС отново е привлечен като
обвиняем .
Според свидетелство за съдимост ищецът е
осъждан за кражба през 1998 г по н.о.х.д.№16/98 г на Районен съд-Своге .
Образувано е н.о.х.д.№2021/11 г на СРС ,
НО , 107 състав по което за проведени 21
/двадесет и едно/ о.с.з в периода 06.10.2011 г – 19.04.2017 г . При
повечето заседания не е дават ход на делото поради нередовно призоваване на
друг обвиняем , както и на пострадалия . Ищецът е оправдан с присъда от
19.04.2017 г , като според мотивите на присъдата представителят на П.не е
поддържал обвинението . Присъдата не е протестирана и
е влязла в сила в 15 дневен срок .
Ищецът представя уведомление от „С.Е.“
ЕАД от 29.03.2016 г до ищеца , според което последният се освобождава
като член на съвета на директорите на дружеството , защото срещу него има
повдигнато обвинение.
Ищецът представя споразумение и анекс за
проучване и намиране на обекти за изпълнение и супервизия
в И.К.от 11.07.2011 г между „П.АL Е.“ ЕООД
Ищецът представя заповед от 12.10.2011 г
на директора на „П.АЛ“ ЕООД за
прекратяване на договор , тъй като ищецът не може да присъства непрекъснато на
територията на И.К..
Ответникът представя протокол на СД на „С.Е.“
ЕАД от 17.09.2014 г , според който ищецът е избран за член на СД на дружеството
и да го представлява .
Ответникът представя протокол на
едноличния собственик на „С.Е.“ ЕАД от 20.02.2016 г , според който
ищецът е освободен като член на СД на дружеството .
Ответникът представя протокол на СД на „С.Е.“
ЕАД от 22.02.2015 г , според който ищецът не е член на СД на дружеството .
Според справка на ТД на НАП София от
25.07.2018 г ищецът няма сключени действащи трудови договори .
Според разпитания пред съда свидетел М.В.,
някъде през 2008 г ищецът бил обвинен в грабеж . Делото продължило до 2017 г и
ищецът тежко го преживял . Станал депресиран и параноичен , не излизал , не
можел да си намери работа и му помагали родителите . Трябвало да стане
консултант в чужбина , но не го взели , защото не можел да пътува заради
делото. Разделил се с приятелката си М., която работела в съда . Ищецът щял да
става директор във фирма за самолети , но и там всичко се провалило. Ищецът бил
със средно образование , но много сръчен и се справял добре с техника и
електроника .
Според разпитания пред съда свидетел В.К.срещу
ищеца имало 10 години наказателно дело за кражба . Наложило се ищецът да се раздели с приятелката
си , защото родителите й работели в съда . С..бил директор на фирма за самолети
, но не бил допуснат , защото срещу него се водело дело .
При
така събраните доказателства съдът приема от правна страна следното :
Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ . Претендираното право произтича от следните обстоятелства : настъпване на неимуществени вреди /болки и
страдания/ ; причинени от незаконно обвинение
на ищеца в извършване на престъпление , за което
същият е бил оправдан .
Исковата молба не е нередовна . Налице е
редовно пълномощно на адв.Н. , а оплакванията за
продължителността на наказателното производство не представляват иск за
забавено правосъдие по чл.2б ЗОДОВ . Трайна е практиката на ВКС , че и при иск
по чл.2
ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ при определяне размера на обезщетението съдът взема
предвид продължителността на наказателното производство . При иск по чл.2б ЗОДОВ е без значение изходът
на делото , като искът може да се уважи дори ищецът да е осъден с влязла в сила
присъда . При иск по чл.2б ЗОДОВ се изследва само дали има забавеното
правосъдие ; докато искът по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ е такъв за обезщетяване
и за незаконно обвинение , /и евентуално/ и за забавено правосъдие по това
обвинение .
Доколкото по делото е представено
наказателното производство , реално спорът между страните е дали са настъпили
претендираните неимуществени вреди ; както и за размера на
обезщетението . Ответникът оспорва причинната връзка между описаните от
ищеца болки и страдания и незаконното обвинение .
Безспорно са налице болки и страдания на
С..от водене на наказателното производство срещу него . В този смисъл са показанията
на свидетелите , които съдът кредитира частично , тъй като не личи да познават
добре случая и да са безпристрастни . Съгласно задължителната практика на ВКС /решение №4 от 24.01.2011 г по гр.д.
№ 855/2010 г, ГК, ІV ГО на ВКС , решение №291 от 16.11.2011 г по гр.д.№
109/2011 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС и др./ при определяне на размера на дължимото
обезщетение по чл.52 ЗЗД трябва да се вземат предвид :
-
тежестта на повдигнатото обвинение /дали е от общ характер, дали е за
няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него / ;
- вида на наказателното производство -
дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство ;
- продължителността на наказателното
производство (като период от време) ;
- видът на взетата мярка за
неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането ;
- има ли разгласяване чрез медиите ;
- има ли влошаване на здравословното
състояние ;
- конкретните преживявания на ищеца и
отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда ;
- други обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат
значение и други и предишни обвинения и осъждания , задържания и ефективно
изтърпяване на наказания .
Съдът трябва
да се отчете само вредите, явяващи се пряка и непосредствена последица от
увреждането, т.е. вредите, настъпването на които е в пряка причинна връзка с
непозволеното увреждане.
Трайната
практика на ВКС приема, че при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по
чл. 2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване
наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е
да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно
обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността , както и социалното му общуване.
Когато се
твърди причиняване на болки и страдания, над обичайните за такъв случай,
или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с
оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или
обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено
пълно и главно доказване - решение №3 от
29.01.2014
г по гр.д.№2477/2013 г на ВКС , IV ГО , решение № 388 по гр.д. № 1030/2012 г., ІV
ГО, ВКС и др. Следователно – освен при данни напълно изключващи настъпването на вреди и
наличие на причинна връзка – би следвало да присъди справедлив размер на
обезщетение за неимуществени вреди.
В случая релевантните факти за
определяне на обезщетението за неимуществени вреди , включително и според
указанията на ВКС са :
- тежест на
повдигнатото обвинение – за тежко престъпление ;
- вид и продължителност
на проведеното наказателно преследване – около 9 години в досъдебна фаза и
съдебна фаза . Надвишен е разумния срок, защото са проведени изключително много
нередовни съдебни заседания . Действително , налице са били трудности по
призоваването на друг обвиняем и на пострадалия , но тези трудности не са по
причина на ищеца. Легитимиран ответник е П.на РБ и е без значение по
настоящото дело дали СРС е можел да приключи делото и по-бързо ;
- наложена мярка
за неотклонение – най-леката – „подписка“ , като няма данни на ищеца да се
налагана забрана за напускане на пределите на РБ ;
- разгласяване
в медиите – делото не е разгласено ; съдът не намира разумна причина
познати и съседи да са се отдръпнали от ищеца поради делото ;
- влошаване
на здравословното състояние . Не се твърди в исковата молба ;
- наложено
наказание – не е налагано , прокурорът не е поддържал обвинението в о.с.з .
- интензитет
и продължителност на душевните болки , страдания и неудобства в личния
живот . Показанията на свидетеля М.В.са неубедителни и противоречиви , а
показанията на свидетеля В.К.– твърде общи и схематични . От една страна се
твърди , че ищецът бил със средно
образование и „сръчен“ , а също депресиран , параноичен , не излизал , не
можел да си намери работа и му помагали родителите . От друга страна изведнъж
ищецът щял да става директор на фирма за самолети . Едва ли директор на
истинска фурма за самолети /авиокомпания/ може да стане едно депресирано момче
от квартала , което поправя мотоциклети /според обвинението/ , който наистина е
сръчен с електрониката , но няма никакво относимо и
сериозно образование и квалификация . Двата факта са в пълно противоречие ,
както са и със съмнителна стойност споразумение и заповед за ищеца като
„консултант“ в И.К..
- затруднения
в професионалната дейност – Не са доказани . Писмените доказателства - споразумение
и анекс за проучване и намиране на обекти за изпълнение и супервизия
в И.К.от 11.07.2011 г между „П.АL Е.“ ЕООД и заповед от
12.10.2011 г на директора на „П.АЛ“ ЕООД
за прекратяване на договор – като частни документи - не доказват други
факти , освен че са подписани . Не става ясна и ролята на ищеца в „С.Е.“ ЕАД –
въобще имала ли е дейност тази компания , ищецът реален член на съвета на директорите
ли е бил или подставено лице на „Т.В.“, получавал ли е някакво възнаграждение ,
защо е освободен и пр.
- затруднения
в личния живот – не са доказани по убедителен начин да са свързани само в
наказателното производство . Неубедителна е версията на свидетелите , че ищецът
се разделил с приятелката си М., защото тя или нейни роднини работели в съда.
Не е ясно и доколко въпросната връзка е била сериозна и имала ли е перспектива ;
- предишни
осъждания – ищецът е осъждан един път за кражба , но вече е
реабилитиран . Независимо от реабилитацията трябва да се вземе предвид , че
това не е първото обвинение на ищеца.
Размерът на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 30 000 лева не е доказан и на ищеца трябва да се присъди
обезщетение от 8000 лева , основно поради прекомерната продължителност
на обвинението и многото на брой заседания , на които ищецът е трябвало да
присъства За разликата до 30 000 лева искът трябва да се
отхвърли . Върху обезщетението трябва да се присъди и лихва за забава от
претендираната дата . Присъдата на СРС е обявена на 19.04.2017 г и е влязла в сила на 05.05.2017 г.
С оглед изхода
на делото на основание чл.10 ал.3 изр.1 ЗОДОВ в тежест на ответника са
деловодни разноски на ищеца от 10,97 лева /държавна такса и банкова комисионна /.
Водим от
горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на РБ да заплати на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ на И.К. С..ЕГН ********** от гр.София сумата от 8000 лева
неимуществени вреди /болки и страдания / от незаконно обвинение по което е
оправдан с влязла в сила присъда от 19.04.2017 г по н.о.х.д.№2021/11 г на СРС ,
НО , 107 състав ; ведно със законната лихва от 05.05.2017 г до окончателното
заплащане на сумата .
ОТХВЪРЛЯ посочения иск за неимуществени вреди за разликата над
8000 лева до предявения размер от 30 000 лева , ведно със законната
лихва 05.05.2017 г до окончателното заплащане на сумата .
ОСЪЖДА П.на РБ да заплати на И.К. С..ЕГН ********** от
гр.София сумата от 10,97 лева деловодни
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчване
на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :