Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 12.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХI
граждански състав, в публичното заседание на единадесети юли през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при
секретаря Веска Андреева като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА
гр. д. № 1472 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с
предявен иск с правно основание чл.109, ал.1, изречение второ от Закона за здравното
осигуряване (ЗЗО) по реда на чл.422 ГПК.
Ищецът УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от К* Д*, чрез
пълномощника му адв. Р.Е., е предявил против С.А.П. с ЕГН ********** ***, иск
за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдената със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№ 7523/ 20.08.2018г., по частно гр. дело № 13318/2018г. на РС Пловдив, Х гр. състав,
сума в размер на 388,80 лева, представляваща стойност на предоставена
медицинска помощ по клинична пътека за болничен престой за периода 21.02.2016г.
- 23.02.2016г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението- 14.08.2018г. до окончателното й погасяване. Ищецът твърди, че на
20.02.2016г. около 22,30 часа ответникът С.А.П. ***, с ЕГН ********** е
постъпил по спешност в УМБАЛ Св.Георги, в Спешно отделение. Твърди, че бил
транспортиран до лечебното заведение от екип на Центъра за спешна помощ като *
от *. Твърди, че от там била насочен към стационарно болнично лечение във Втора
клиника по хирургия, където бил хоспитализиран на 21.02.2016г. в 00,59 часа.
Твърди, че при приемането му бил с диагноза „Контузия на гръдния кош и корема“.
Ищецът твърди, че към този момент ответникът бил с прекъснати здравно-
осигурителни права, които не е възстановил към момента на изписването си от
болничното заведение. Твърди, че на ответника била оказана медицинска помощ по
алгоритъм на Клинична пътека 183, като при изписването била издадена и
епикриза. Твърди се, че ответникът бил изписан на 23.02.2016г. Твърди, че към
момента на болничното лечение пациентът е бил неосигурен поради което на
основание чл.109 ал.1 ЗЗО следва да заплати сам стойността на пътеката си, в
размер на 408,80 лева. Твърди, че съгласно чл.52 ЗЗО, стойността на
предоставената медицинска помощ следва да се заплати на цени, определени от
лечебното заведение в ценоразпис. Твърди, че поради неплащане на сумата, на
01.06.2018г. лечебното заведение поканило ответника доброволно да заплати
сумата с покана за доброволно плащане. Твърди, че поканата била върната в
цялост, поради което ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение. Твърди, че ответникът възразил срещу
заповедта, което обуславя правния интерес от водене на настоящето дело.
В едномесечния
срок, ответникът не представя писмен отговор и не изразява становище по
исковата молба.
В съдебно
заседание страните не се явяват и не се представляват. Преди съдебното
заседание е постъпила молба от процесуалния представителна ищеца, с която моли
съда да постанови неприсъствено решение. Със същата молба ищецът е уточнил, че
поради допусната техническа грешка при изписването е посочил цена на иска
408,80 вместо 388,80 лева и моли съда да счита исковата молба предявена за
388,80 лева вместо 408,80 лева.
Видно от приложените към делото отрязъци от съобщения и
призовки, ответникът е редовно уведомен за образуваното дело, като е получил
препис от исковата молба и доказателствата. С оглед неподаването на писмен
отговор, съдът приема, че ответникът съгласно чл.133 от ГПК вече е загубил
правото си да даде такъв отговор, да вземе становище и да направи възражения,
както и да посочи доказателства и да представи писмени доказателства.
Ответникът не се е явил в първото по делото заседание – на 02.07.2019г., за което е бил редовно призован и не е направил
искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
На страните
по делото изрично са били указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа, включително последиците за ответника по чл.133 от ГПК относно писмения отговор, а така също и това, че може да бъде постановено
неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно заседание на
ответника. При тези изводи, съдът приема, че е налице
условието на чл.239, ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение.
Налице е
според съда и второто условие на чл.239, ал.1
т.2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата
молба обстоятелства и представените
писмени доказателства
:
Със заповед № 7523/ 20.08.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по частно гр. дело № 13318/2018г. на ПРС, ответникът е бил осъден да
заплати на ищеца сумата в размер на 408,80 лева, представляваща стойност на
предоставена медицинска помощ по клинична пътека за болничен престой за периода
21.02.2016г. - 23.02.2016г., ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на заявлението- 14.08.2018г. до окончателното й погасяване, както и
разноските в заповедното производство в размер на 25 лева- за държавна такса.
Срещу заповедта е подадено възражение и съдът
е указал на заявителя, че може да предяви установителен иск. Исковата молба е
подадена в срок, допустима и следва да се разгледа по същество. Представена е
медицинска документация за лечението на ответника- история на заболяването,
направление за хоспитализация, декларация за информирано съгласие, епикриза, Сметка
на пациент с посочена цена на всяка от предоставените на ответника медицински
услуги. Представени са резултати на клинична лаборатория, резултати от образно
диагностично изследване. Представен е и ценоразпис на платените услуги,
предоставяни от ищеца, както и заповеди за утвърждаване и изменение на цените
на медицинските услуги в лечебното заведение. Видно от справка от ТД на НАП
приложена на лист 7 от делото, ответникът е бил с прекъснати
здравноосигурителни права за периода на болничния си престой 21.02.2016г. - 23.02.2016г.
До ответника е изпратена покана за доброволно плащане (приложена на листк 13 от
делото), но пратката е върната като "непотърсена".
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
От приетите писмени доказателства се
установява, че ответникът е постъпил като пациент в спешно отделение на
ищцовото лечебно заведение, но след преглед е насочен към хоспитализация,
защото е било преценено, че състоянието му не може да бъде успешно овладяно в
спешен кабинет. Пациентът е подписал декларация за информирано съгласие, с
което се е запознал с условията, при които НЗОК плаща извършените медицински
дейности по оказаната здравна помощ, а наред с това е информиран и за
ценоразписа на предоставяните услуги от болницата.
По случая е съставена необходимата медицинска
документация, като същата е издадена от компетентни длъжностни лица в кръга на
техните служебни задължения, поради което това представляват официални
свидетелстващи документи, които се ползват с материална доказателствена сила за
отразените в тях факти и обстоятелства. От епикризата се установява състоянието
на пациента по време на болничния престой, както и проведеното му лечение.
Същото е продължило за три дни- за времето от 21.02.2016г. до 23.02.2016г.,
като за този период, видно от справката от ТД на НАП, лицето е било с
прекъснати здравно-осигурителни права. Пациентът не е възстановил правата си на
здравно осигурено лице до напускане на болницата, поради което на основание чл.109, ал.1, изречение второ от ЗЗО следва сам да заплати стойността на оказаната му
медицинска помощ. Тази стойност съгласно нормата на чл.52 от ЗЗО следва да се плати по цени на лечебното заведение, чийто цени са
посочени в ценоразписа на болницата, който е общодостъпен (публикуван в
интернет страницата на лечебното заведение) и приет като писмено доказателство
по делото.
Според действащото законодателство разходите
за оказване на спешна медицинска помощ до момента на хоспитализиране на
пациента се поемат от Държавата. В този смисъл са разпоредбите на чл.99 от Закона за здравето ("Държавата организира и финансира система за
оказване на медицинска помощ при спешни състояния") и на чл.7 от Наредба № 25/ 04.11.1999 г. ("Разходите по оказване на спешна медицинска
помощ до хоспитализиране на пациента се поемат от Държавата"). При това
положение, спешната медицинска помощ е безплатна само, ако пациентът не е приет
за лечение в болнично заведение и доколкото в настоящия случай ответникът е бил
хоспитализиран именно поради невъзможността здравословното му състояние да бъде
овладяно в спешен кабинет на болницата, той следва да заплати стойността на
оказаната му медицинска помощ. За да ползва обаче безплатно медицинско
обслужване, той трябва да е заплатил здравноосигурителните си вноски, а след
като по делото се установява противното, лицето дължи заплащане на оказаната му
медицинска помощ.
Заплащането на предоставените от ищеца услуги
става по ценоразписа на лечебното заведение, като с подписване на декларацията
за информирано съгласие пациентът е запознат със стойността на медицинските
услуги на болницата. Видно от представената сметка на пациент, за ответника са
били извършени медицински услуги на обща стойност от 388,80 лева, като за всяко
едно от изследванията са представени писмени доказателства и сумата за
отделните изследвания съвпада със стойностите им по ценоразписа на болницата.
Така предявеният иск се явява доказан както по основание, така и по размер,
поради което следва да се уважи изцяло.
В заключение следва да се приеме, че в полза
на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вземане
вече е била издадена заповед за изпълнение.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски по делото в размер 205 лева от които 25 лева държавна
такса и 180 лева адвокатско възнаграждение. Ответникът следвап да бъде осъден
да заплати на ищеца и разцноски в заповедното производство в размер на 25 лева
за държавна такса.
Поради
изложеното и при условията на чл.239 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.А.П. с ЕГН **********
***, ДЪЛЖИ на УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от К*Д*, сумата в размер на 388, 80
лева, представляваща стойност на предоставена медицинска помощ по клинична
пътека за болничен престой за периода 21.02.2016г. - 23.02.2016г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението- 14.08.2018г.
до окончателното й погасяване, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № 7523/20.08.2018г. по ч.гр.дело 13318/2018г. по описа на
РС Пловдив.
ОСЪЖДА С.А.П. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на УМБАЛ
"Св. Георги" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от К* Д*, разноските в заповедното производство в размер на 25
лева- държавна такса, както и разноските по настоящото дело, както следва:
сумата в размер на 25 лева- държавна такса и сумата в размер на 180 лева
адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: