Присъда по дело №1466/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 126
Дата: 14 декември 2021 г.
Съдия: Георги Митев
Дело: 20213110201466
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 126
гр. Варна, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Митев
СъдебниЕкатерина Панайотова Дянкова

заседатели:Капка Александрова Микова
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
и прокурора Милена Тунчева Неделчева (РП-Варна)
като разгледа докладваното от Георги Митев Наказателно дело от общ
характер № 20213110201466 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ БР. М. М., роден на *** в гр. Разград,
живущ в гр. София, ****, българин, българско гражданство, с висше
образование, неженен, осъждан, работи, ЕГН **********.

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ през периода 12.09.2016 г. до 03.04.2017 г.
включително в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, с
цел да набави за себе си имотна облага:
На 12.09.2016 г. възбудил заблуждение у Г.И. Д., починал на 25.09.2016
г., че за оперативната му интервенция в МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД, следва
да бъдат вложени материали - протезно платно на стойност 542 лева, цената
на което не се покрива от Здравната каса, с което на 13.09.2016 г. причинил на
П. Г. Д. - негова дъщеря, имотна вреда в размер на 542,00 лева;
На 18.01.2017 г. възбудил заблуждение у ЯНК. СТ. Г., Г. СЛ. Г. и С.С. Г.,
че за оперативната интервенция на ЯНК. СТ. Г. в МБАЛ „Св. Анна - Варна"
АД, следва да бъдат вложени материали - протезно платно на стойност 1360
лева, цената на което не се покрива от Здравната каса, с което причинил на
ЯНК. СТ. Г. имотна вреда в размер на 1 360 лева;
1
През периода 27.03.2017 г. - 03.04.2017 г. възбудил заблуждение у Д. Й.
ЗЛ. от гр. Варна, че за оперативната интервенция на баща й Й.З.Д. в МБАЛ
„Св. Анна - Варна" АД, са били вложени материали - циркулярен ушивател
31 мм., на стойност 1572.00лв. и пълнител за механичен ушивател, на
стойност 438.00лв., цената на които не се покрива от Здравната каса, с което
причинил на З. имотна вреда в общ размер на 2010 лева, заплатени с фактура
№ **********/03.04.2017 г. в МБАЛ „Св. Анна-Варна"АД и върнати на З. с
фактура № **********/17.05.2017 г.;
всичко в общ размер на 3 912 лева, с което е осъществил състава на
престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, поради което и на
основание чл.209, ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК МУ НАЛАГА
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК
отлага с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по първоначално
повдигнатото му обвинение по отношение на крайната дата на
инкриминирания период 31.03.2017 г.

На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК съдът НАЛАГА най-
тежкото от наказанията по НОХД № 19/2015 г. по описа на Окръжен съд
Разград, НОХД № 716/2018 г. по описа на Районен съд Разград и НОХД №
1466/2021 г. по описа на Районен съд Варна, а именно наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ, като на
основание чл.66 ал.1 от НК отлага изпълнението на наложеното наказание за
изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.
На основание чл.23 ал.2 от НК към така определеното най-тежко
наказание ПРИСЪЕДИНЯВА наказанието глоба в размер на 600 лева.
На основание чл.25 ал.2 от НК ПРИСПАДА изтърпяната до момента
част от наказанията по горепосочените присъди.

На основание чл.189 от НПК ОСЪЖДА подс. БР. М. М. да заплати за
разноски на досъдебното производство сумата от 1901,22 лева по сметка на
ОД на МВР гр. Варна, направените разноски по делото за сумата от 608,94
лева в полза на РС- Варна.

Веществените доказателства: 1 брой компакт диск от МБАЛ Света
Анна-Варна АД с данни за лечението на Йордан Дедев след влизане в сила на
присъдата да остане по делото.

На основание чл.310 ал.2 вр. чл.308 ал.1 от НПК СЪДЪТ обявява на
2
страните, че мотивите ще бъдат изготвени в срок до 60 /шестдесет/ дни.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15 – дневен срок от
днес, пред Окръжен съд - Варна.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

към присъда № 126 от 14.12.2021 г.
по НОХД № 1466 по описа за 2021 година
на Районен съд Варна, Пети наказателен състав


По отношение на обвиняемия Б. М. М. ЕГН ********** е внесен в Районен съд
Варна обвинителен акт вх.№ 5224/09.04.2021 г. от Районна прокуратура Варна по тяхна
преписка № 5962/2017 г., по който е образувано наказателно дело от общ характер за
извършено престъпление по чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от Наказателния кодекс НК/ за
това, че през периода от 12.09.2016 г. до 31.03.2017 г. включително в гр. Варна, при
условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага
извършил следните деяния:
1. На 12.09.2016 г. възбудил заблуждение у Г.И. Д., починал на 25.09.2016 г., че за
оперативната му интервенция в МБАЛ Света Анна-Варна АД следва да бъдат
вложени материали - протезно платно на стойност 542 лева, цената на което не се
покрива от Здравната каса, с което на 13.09.2016 г. причинил на П. Г. Д. - негова
дъщеря, имотна вреда в размер на 542 лева;
2. На 18.01.2017 г. възбудил заблуждение у ЯНК. СТ. Г., Г. СЛ. Г. и С.С. Г., че за
оперативната интервенция на ЯНК. СТ. Г. в МБАЛ Света Анна-Варна АД следва
да бъдат вложени материали - протезно платно на стойност 1360 лева, цената на
което не се покрива от Здравната каса, с което причинил на ЯНК. СТ. Г. имотна
вреда в размер на 1 360 лева;
3. През периода 27/31.03.2017 г. възбудил заблуждение у Д. Й. ЗЛ. от гр.Варна, че за
оперативната интервенция на баща Й.З.Д. в МБАЛ Света Анна-Варна АД са
били вложени материали - циркулярен ушивател 31 мм, на стойност 1572 лева и
пълнител за механичен ушивател, на стойност 438 лева, цената на които не се
покрива от Здравната каса, с което причинил на З. имотна вреда в общ размер на
2010 лева, заплатени с фактура № **********/03.04.2017 г. в МБАЛ Света Анна-
Варна АД и върнати на З. с фактура № **********/17.05.2017 г.;
всичко в общ размер на 3 912 лева.

Пострадалите лица П. Г. Д., ЯНК. СТ. Г. и Д. Й. ЗЛ. бяха уведомени за правата
им по чл.76 и по чл.84 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК/ да се конституират
като частен обвинител и/или граждански ищец по делото. До започване на
разпоредителното заседание по делото не бе подадена молба от пострадалите лица за
участие в съдебното производство като частен обвинител съгласно разпоредбата на
чл.77 ал.3 от НПК или предявяване на граждански иск съгласно разпоредбата на чл.85
ал.3 от НПК. Пострадалите лица бяха редовно уведомени за датата на
разпоредителното заседание. П. Г. Д. и ЯНК. СТ. Г. не се явиха на заседанието, Д. Й.
ЗЛ. се яви на разпоредителното заседание, отново бе запозната от съда с правата си, но
заяви, че няма да се възползва от тях.
В разпоредителното заседание бе изразено становище от защитника и
подсъдимия, че не желаят да се възползват от възможността за разглеждане на
съдебното производство при условията на особените правила, поради което съдебното
1
производство бе проведено и решено по общия ред с разпити на свидетелите и вещите
лица, посочени в приложението към обвинителния акт.
Представителят на прокуратурата поддържа изцяло повдигнатото обвинение
срещу подсъдимия Б. М. М.. Счита, че обвинението е доказано по категоричен и
безспорен начин чрез разпитите на свидетелите, заключенията на вещите лица и
писмените доказателства. В резултат на измамливите действия на подсъдимия
пострадалите лица са се разпоредили със свое имущество, в резултат на което им е
била причинена имотна вреда. Те не биха били извършили тези действия без
заблуждението, в което са били въведени. Подсъдимият е имал съзнанието, че ще
набави парични средства по измамлив начин, с които да се разпореди в свой интерес,
като въобще не е имал намерение да изпълни поетите задължения. Деянието е
извършено с користна цел набавяне на имотна облага, за която подсъдимия съзнавал,
че същата не му се следва. Подсъдимият е извършил деянието под форма на вината
пряк умисъл, целейки постигане на облагодетелстването си. Според прокурора
смекчаващи вината обстоятелства не се установяват, като отегчаващи вината
обстоятелства отчита предходна съдимост. Счита, че целите на наказанието биха били
постигнати с налагане на наказание на подс.М. лишаване от свобода за срок от три
години, като основание чл.66 ал.1 от НК същото да бъде отложено с изпитателен срок
от пет години. Моли съда да осъди подсъдимия да заплати направените по делото
разноски.
Защитникът на подсъдимия адв.Ж. анализира свидетелските показания, които
не били категорични относно вложените медицински изделия при извършените
операции от подс.М.. Кредитира обясненията на подсъдимия като подкрепящите се от
медицинската практика и заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза и
изготвеното заключение от съдебен одит, че правилно са проведени хирургическите
намеси, правилно са отразени в оперативните протоколи и че единствено от
компетентността на оператора е да прецени сложността на операцията и какви
консумативи ще са му необходими и да използва същите по време на интервенцията.
Кредитира показанията на св.Т., че е било поставено платно при операцията на
пациента Г. Д., а прокуратурата обвинява М., че не е поставил платно, въвел е в
заблуждение неговите близки и е набавил за себе си облагата – стойността на платното.
Счита, че касателно пациента Г. Д. нито от обективна, нито от субективна страна е
доказано деяние, съставомерно по чл.209 от НК. Според защитата медицинските
експертизи категорично и безспорно посочват, че са вложени консумативи, които не се
поемат от Здравната каса, но никой не може да задължи пациента откъде да се снабди с
такива консумативи. Никой не може да задължи пациента да купува от болничната
аптека. По отношение на втория пункт на обвинението касателно пациентката ЯНК.
СТ. Г. счита, че подс.М. коректно е информирал пациентката и близките ѝ, че трябва да
се ползва такова платно по време на операцията, те са си избрали такова платно,
предали сумата за закупуването на платното, което е закупено и поставено при
операцията, което било установено при втората операция на Г.. Подсъдимият не е
въвеждал никого в заблуждение и не е получил средства за себе си. За случая с Й.Д.
според защитата няма никакво престъпление. Не е извършена измама, защото облагата
е за болницата. Трябвало е да се ползва циркулярен съшивател по време на тази
операция, това казват и вещите лица, защото е сложна, защото пациента е бил в
изключително тежко състояние, операцията е била животоспасяваща и е било
необходимо да се използва такъв циркулярен съшивател. Но той се е оказал негоден,
въпреки това е ползван. В последствие М. бил накаран да закупи такъв съшивател и да
2
го възстанови на болницата. Другите участници в операцията д-р Д. и Г.И. не видели
дали е използван циркулярен ушивател и пълнител към него. Голяма част от
приложените медицински документи били с невярно съдържание. Оперативния
протокол за операцията на Й.З.Д. не е подписан от подс.М.. При операцията на Д.
анестезиолог е била д-р Х., а не записания д-р М. К. СЛ.. Според защитата към
досъдебното производство са приложени документи, които са съставени постфактум,
единствено и само за да може да се уличи д-р М. в някакви дисциплинарни нарушения
и полицията да започне разследване. Акцентира върху заключението на графологична
експертиза, че няма ръкописен текст в история на заболяването на Й.Д., в оперативен
протокол, декларация за информирано съгласие на пациента и в талон за медицинско
изделие, изписан от подс.М.. В подписите имало съвпадащи признаци с подписа на М.,
но не може да се направи категорично заключение, че са положени от него.
Наложените наказания на подс.М. са били отменени от съдебните инстанции като
незаконосъобразни. При операцията на Д. М. е използвал съшивател, но той се оказал
негоден. Заплащането на съшивател от дъщерята на пациента е довело евентуално до
облага за болницата, поради което деянието е субективно несъставомерно по чл.209 от
НК, тъй като не е довело до негова лична облага и не е била такава целта му.
Защитникът пледира, че събраните доказателства по категоричен и безспорен начин
доказвали липсата както на субективна, така и на обективна съставомерност на деяния
по чл.209 от НК, извършени от неговия подзащитен и моли съда да го признае за
невиновен по повдигнатите му обвинения.
При разпитите на предварителното производство подсъдимият Б. М. М. не се
признава за виновен В дадените обяснения посочва, че при операцията на Й.Д. бил
подготвил циркулярен съшивател, но при отварянето му установил, че е дефектен и
направил шевовете ръчно с линеен шев с друг апарат, наличен в операционната зала.
Тъй като неизползвания съшивател не се поема от здравната каса решил, че следва да
бъде възстановен и казал на старшата сестра и на дъщерята на Д., че следва да се
поръча и заплати на болницата такъв съшивател. След това бил задължен от д-р К. и
той купил и върнал на болницата такъв съшивател. Асистент на операцията бил д-р Д..
Оперативния протокол за операцията не е писан от него, поднесен му е много след това
и той го подписал. В историята на заболяването оперативната намеса е писана от д-р Д.
и в оперативния журнал. За операцията на Я.Г. бил използвал и вложил протезен
материал - платно, който те заплатили, той го купил и поставил.
В съдебно заседание подсъдимия М. не се признава за виновен по повдигнатото
обвинение. Обяснява, че е работил в болницата в гр.Разград 24 години и след покана от
д-р К. и д-р Т. е започнал работа в болница Света Анна на 01.12.2015 г. като лекар
неврохирург в Първа хирургия. Според подс.М. проблемите му с д-р К. и
ръководството на болницата започнали след като едно момче починало след операция,
в която участвали той и д-р К. и искали той да излезе виновен за смъртта на момчето, а
да се оневини д-р К.. След това започнали да търсят начин да се освободят от него и му
правили постоянни проверки. Установил, че всеки хирург при операциите ползва
остатъчни платна от предишни операции. Относно пациента Й.З.Д. – той е постъпил в
МБАЛ Света Анна на 27.03.2017 г. сутринта, но приемащия лекар преценил, че няма
данни за остър хирургичен корем. Около 11 часа д-р М. го прегледал в отделението и
веднага разпоредил да бъде подготвен за спешна операция, тъй като бил с чревна
непроходимост - състояние изискващо спешна оперативна намеса. В отделението
отишла дъщерята на пациента доцент Д.З., разговаряли и обяснил, че на баща е
необходимо извършване на спешна операция, защото той е с остър перитонит и най-
3
вероятно перфорация. Обяснил , че може да се наложи извършване на резекция на
голяма част от тънкочервата и използване на автоматичен съшивател. Тя знаела, че
тези консумативи не са по Здравна каса. Казал на старшата сестра, че вероятно при
операцията ще трябва съшивател, тя му отговорила, че при нея има и ще го свали в
залата. При операцията този съшивател се оказал дефектен и той не могъл да го
използва и направил операцията с наличните инструменти в операционната зала.
Извършил операцията, болният го настанили в реанимация. З. му се обадила да пита
как е баща . Той обяснил какво е извършил и че е във видимо добро състояние, тя
поискала лична среща с него, но подсъдимият отказал. На другата сутрин след
операцията подс.М. казал на старшата сестра, че апаратът е бил повреден и не го е
ползвал, тя му казала, че апаратът е изписан и трябва да се плати. Старшата сестра е
говорила с Д.З. и казала, че трябва да плати циркулярен ушивател и пълнител. Не е
попълвал талон за медицинското изделие и не го е подписвал. Той обяснил и на З., че
не е ползвал апарат. След това му поискали обяснение и той написал такова ръкописно
до директора на болницата, което в последствие било подменено с печатно, което не
било подписано от него. Оперативният протокол бил фалшифициран, но не от него. Д-
р А. не е участвал в операцията. Не е поставял стикери в оперативния протокол, той не
е писал този протокол. Относно пациента ЯНК. СТ. Г. обяснява, че е приета по
спешност. Тя поискала от него да сложи качествено платно, била със съпруга си,
прегледали каталога и си избрали платно, М. се обадил на фирмата-доставчик и
поръчал платно, което Г. и близките платили на фирмата и той го поставил при
операцията. Пари не бил взел от тях. За пациента Г. Д. обяснява, че не му е бил
лекуващ лекар, на 13.09.2016 г. бил дежурен и установил, че Д. трябва да се оперира по
спешност. Не е имал никакви уговорки с този пациент за някакви платна, за нещо
друго, което трябва да му се поставя на него. При операцията останал голям отвор и д-
р А. казал на сестрата да намери от някъде някакво парче платно. Сестрата донесла
този стерилизиран протезен материал и той бил поставен в коремната кухина. Не е
ставало въпрос за някакви пари, близки не са ходили при него, нито той е водил
разговор с този пациент. След това е направена и втора операция, по по-късно
пациентът починал. Била направена аутопсия, която установила, че направената от
него операция няма връзка със смъртта на пациента. В последната си дума подс.М.
заявява, че не е извършил никакви престъпления и моли да бъде оправдан.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, съобразно изискванията на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за
установено следното:
Със заповед № АД-62/23.01.2013 г. на изпълнителния директор на МБАЛ Света
Анна АД/т.3 л.142 от досъдебното производство/ДП/ на основание чл.82б ал.1 от
Закона за здравето е наредено медицинските изделия, за които болницата има сключен
договор с фирми доставчици, стойността на които не се поема от НЗОК или частично
се поема от НЗОК, пациентът да заплаща в касата на болницата, а в почивни дни в
касата на регистратурата въз основа на издаден талон от клиниката/отделението.
От изпълнителният директор на МБАЛ Света Анна АД били утвърдени и
Вътрешни правила относно реда за заявяване, закупуване и отпускане на медицински
изделия в МБАЛ Света Анна АД/т.1 л.10, т.2 л.157 от ДП/. Съгласно точки 4,5 и 6 от
тези правила медицинските изделия, за които болницата има сключен договор с фирми
доставчици, стойността на които частично се поема от НЗОК или не се поема от НЗОК,
4
пациентът заплаща в касата на лечебното заведение, а в почивните и празничните дни в
касата на регистратурата въз основа на издаден талон от клиниката/отделение. В
талона лекуващият лекар е трябвало да изпише медицинското изделие с точното му
наименование и номер по спецификация. След заплащане на пациентът е следвало да
се издаде от касата фактура с касов бон и копие от същите, които той да представи в
клиниката/отделението. Въз основа на предоставеното от пациента копие от фактура
старшата медицинска сестра изписва медицинското изделие от болничната аптека с
искане за отпускане на материали, в което е посочено името и номер на историята на
заболяването на пациента. Искането е трябвало да бъде издадено с дата, съвпадаща с
датата на фактурата на пациента.
Подс.Б. М. М. на 01.12.2015 г. започнал работа като лекар ординатор-хирург в
клиника „Коремна хирургия", Първо хирургично отделение в Многопрофилна болница
за активно лечение/МБАЛ/ Света Анна-Варна АД гр.Варна.
Досъдебното производство е водено и приключено за три случая на приемане
на пациенти в МБАЛ Света Анна-Варна АД, Първо хирургично отделение и
проведените от подс.М. операции, както следва:

1. Относно пациента Г.И. Д.:
На 09.09.2016 г. Г.И. Д. бил приет по спешност в клиника Коремна хирургия,
Първо хирургично отделение в МБАЛ Света Анна-Варна АД гр.Варна, с диагноза
„чревни сраствания с непроходимост постоперативна евентрация". Поради
неповлияване от консервативното лечение, се наложило да се премине към оперативно
такова, което било насрочено за 13.09.2016 г. в екип подс. М. - ординатор, св. д-р К.
АНГ. АНГ. – асистент и св. д-р Н. ДР. Г. - анестезиолог.
На 12.09.2016 г. пациента Д. уведомил по телефона дъщеря си - св. П. Г. Д., че
лекуващият лекар - подс.М. му казал, че трябва да заплати сумата от 542 лева, които не
се покриват от здравната каса, за да му постави протезен материал - платно при
извършване на операция от херния. Казал, че парите веднага трябва да се донесат, за да
може на следващия ден да се направи операцията. Св.Д. още същият ден набавила
парите и около 19 часа заедно с приятеля си св.Д. ИВ. СТ. отишли в болницата, където
ги уведомили, че подс.М. си е тръгнал. Св.Д. оставила исканата сума на баща си и се
прибрали. На следващия ден сутринта пациента Д. предал „на ръка" на подс.М.
исканата сума в размер на 542 лева, за поставяне на протезен материал – платно, което
споделил със св.Д. при телефонен разговор .
Още същият ден - 13.09.2016 г., подс.М. в екип от посочените по-горе медици
предприел оперативно лечение на пациента Д.. По време на операцията подс.М.
извършил разрез на предна коремна стена, разплитане на червата и освобождаване на
срастванията. Подсъдимият направил пластика на предна коремна стена с платно, но
не използвал ново платно, а остатъчен протезен материал от други платна -
престелиризиран консуматив - протезно платно. Същата вечер в 19 часа св.Д. отишла в
болницата и баща споделил, че преди операцията е предал на д-р М. сумата от 542
лева и че операцията е преминала успешно. Св.Д. попитала медицинските сестри ще
бъде ли издадена фактура за предадената сума, а те отговорили, че след като парите са
били дадени на д-р М., той следвало да им даде документ за това.
Св.д-р К.А. не помни поставеното платно дали е било престерилизирано или
чисто ново. Св.д-р Г. не знае дали по време на операцията е използвано платно, тъй
като се намирала от страната на главата на пациента, където бил поставен чаршаф,
5
който пречел да наблюдават хирургическата част на операцията.
В оперативният протокол № 573/13.09.2016 г. – 11:00 часа - 12:30 часа /т.3 л.252
от ДП/ е отразено, че операцията е била извършена от екип д-р Б.М. като оператор и
ръководител екип, асистент д-р К.А. и анестезиолог д-р Н. ДР. Г.-С., не са вписани
имената на операционна сестра и на анестезиологична сестра. В протокола е посочено,
че е извършена пластика на предната коремна стена с протеза. В протокола има
положен подпис за „Оператор:“, без да е посочено име.
Няколко дни след това пациентът Д. направил следоперативно усложнение,
което наложило нова операция. На 25.09.2016 г. Г.И. Д. починал и била извършена
аутопсия. От аутопсионният протокол № 35/26.09.2016 г./т.3 л.332 от ДП/ е видно, че
причина за смъртта е дифузен фибринозно-гноен перитонит, довел до остра сърдечно-
съдова и полиорганна недостатъчност, като роля е изиграла и двустранна катарално-
хоморогична пневмония, довела до дихателна недостатъчност. Издаден е акт за смърт
№ 0257 от 26.09.2016 г. от Община Варна/л.31 от НОХД/.
След като св.Д. била уведомена, че баща е починал, се срещнала с подс.М. и
поискала да представи документ за предаването на сумата от 542 лева. Подсъдимият
отговорил, че документ ще бъде издаден при получаване на епикризата от главната
сестра на отделението. При предаване на епикризата медицинските сестри заявили
пред св.Д., че документ за дадената сума следва да издаде подс.М., тъй като той е
получил сумата.
На 17.10.2016 г. св.Д. подала жалба до управата на МБАЛ Света Анна-Варна
АД и ИА Медицински одит-София по електронна поща/т.3 л.250 от ДП/ за извършване
на проверка за причината за смъртта и правилно ли е използвано платното. В жалбата
св.Д. посочва, че е оставила 542 лева на баща си Г. Д., които той предал на д-р М. за
протезен материал-платно, което да бъде вложено при операцията, но след това не им
бил даден документ за тази сума и няма гаранции, че било поставено такова платно. От
Изпълнителна агенция Медицински одит при Министерство на здравеопазването била
извършена по жалбата проверка от 23.01.2017 г. до 27.01.2017 г. в МБАЛ Света Анна-
Варна АД, която приключила с Констативен протокол за извършена проверка № КП-
27-25/08.02.2017 г./т.3 л.144-148 от ДП/. От констатациите, отразени в този протокол, е
видно, че при операцията на Г. Д. на 13.09.2016 г. е вложено медицинско изделие
„полипропиленово херниално платно“. Няма документи за неговото изписване от
болничната аптека и заплащането му. Липсват документи за внасяне на 542 лева от
жалбоподателката и в касата на лечебното заведение. Още в Оперативната програма
предварително е определена „пластика“ и е следвало да се заяви и изпише
медицинското изделие от болничната аптека. В случая в медицинската документация
на пациента Д. във връзка с проведеното лечение нямало отразен съответен баркод на
използваното платно, каквото било изискването. Липсвал и касов бон за извършено
плащане на касата на болницата.
С писмо изх.№ 1141/18.06.2020 г. от изпълнителния директор на МБАЛ Света
Анна-Варна АД до Окръжен следствен отдел/ОСлО/ при Окръжна прокуратура
Варна/т.3 л.155 от ДП/ е изпратено заверено копие от История на заболяването №
15877/2016 г. на Г. Д./т.3 л.246-302 от ДП/.
От служебно изисканото удостоверение за наследници изх.№ 662/10.05.2021
г./л.32 от НОХД/ е видно, че наследници на починалия Г.И. Д. са дъщерите му ИВ. Г.
Д. и П. Г. Д..

6
2. Относно пациента ЯНК. СТ. Г.:
На 17.01.2017 г. около 01 часа св.ЯНК. СТ. Г. постъпила по спешност в МБАЛ
Света Анна-Варна АД, Първо хирургично отделение. На следващата сутрин -
18.01.2017 г. била посетена от дъщеря си - св.СТ. Г. СТ. и съпруга си - св.Г. СЛ. Г.. В
болничната стая влязъл и лекуващият лекар подс.М., който пред всички заявил, че
св.Г. трябва да бъде оперирана по спешност, тъй като е с диагноза „Илеус. Перитонит".
Заявил още, че трябва да се постави протезно платно, което не се покрива от
здравната каса, след което завел свидетелите С. и Г. в кабинет, където им представил
каталог с протезни платна и ценоразпис. Двамата избрали протезно платно на стойност
на стойност 1 360 лева. Подс.М. им казал, че трябва да му предадат посочената сума,
тъй като същият ден трябвало да го поръча, но не казал откъде. Тъй като не
разполагали с посочената сума, завели с автомобил св. Г. до клон на Пощенска банка в
гр.Варна на бул.Вл.Варненчик, за да изтегли пари. Св.Г. изтеглила посочената сума
чрез дебитната си карта и дала парите на дъщеря си. След това я върнали в болницата,
а св.С. отишла при подс.М. и лично „на ръка" му предала сумата от 1 360 лева.
Документ за това не получила. Подсъдимият М. заявил, че при издаване на епикриза
стикерът за закупуване на платното щял да бъде залепен на същата.
На следващия ден - 19.01.2017 г. подс.М. извършил операция на св. Г., като не
поставил ново платно, а използвал остатъчен материал от други платна -
престелиризиран консуматив - протезно платно. Асистент по време на операцията бил
св.д-р В. В. СТ., анестезиолог - св.д-р К. ХР. НЯГ..
В оперативният протокол № 38/19.01.2017 г. – 12:00 часа - 14:35 часа /т.2 л.132
от ДП/ е отразено, че операцията е била извършена от екип д-р Б.М. като оператор и
ръководител екип, асистент д-р В.С. и анестезиолог д-р К.Н., не са вписани имената на
операционна сестра и на анестезиологична сестра. В протокола е посочено, че е
извършена пластика на херниалният дефект с протезен материал тип париетекс
композите. В протокола има положен подпис за „Оператор:“, без да е посочено име.
След оперативната интервенция св.Г. и роднините не забелязали залепен на
епикризата стикер от медицинското изделие.
В история на заболяването № 972/18.01.2017 г. на пациентката Г., както и в
оперативния журнал /т.2 л.131 от ДП/ липсвали лепенки с бар-кодовете от
оригиналните опаковки на платна. В оперативния протокол било отразено, че е
използван протезен материал - платно с оператор д-р М.. В документацията липсва
касов бон за извършено плащане на касата на болницата. Впоследствие св.Г. била
изписана.
На 01.02.2017 г. св.Г. била приета по спешност в първа клиника по хирургия
при УМБАЛ Света Марина ЕАД Варна. Била оперирана същият ден от св.д-р АНТ. Й.
Т., който извършил ревизия на оперативната рана. Било установено следоперативно
възпаление, довело до абсцес. Възпалението било в непосредствена връзка с
оперативната намеса на 19.01.2017 г. Поставеното по документи протезно платно не се
намерило възпалително усложнено. С писмо изх.№ АД-2702/22.07.2020 г. от
изпълнителния директор на УМБАЛ Света Марина ЕАД е представена и приложено по
досъдебното производство цялата медицинска документация за престоя на Я.Г. в
болницата/т.3 л.63-138 от ДП/.
От приложената справка/т.2 л.12 от ДП/, изготвена от главния счетоводител на
МБАЛ Света Анна-Варна АД е видно, че за пациента ЯНК. СТ. Г. няма извършени
плащания по време на болничния ѝ престой.
7
Видно от справка /т.2 л.126 от ДП/ на МБАЛ Света Анна-Варна АД, ЯНК. СТ.
Г. не е заплатила нищо на касата на болницата.
От приложения доклад /т.З л.138 от ДП/ на МБАЛ Света Анна-Варна АД е
видно, че ЯНК. СТ. Г. в срока на болничния престой не е извършвала плащания на
лечебното заведение.
С писмо изх.№ 1141/18.06.2020 г. от изпълнителния директор на МБАЛ Света
Анна-Варна АД до ОСлО Варна/т.3 л.155 от ДП/ е изпратено заверено копие от
История на заболяването № 972/2017 г. на Я.Г./т.3 л.172-209 от ДП/.
По принцип до 2017 година било разрешено да се ползват престерилизирани
платна. Остатъчни платна се съхранявали в стерилизирани пакети в операционната зала
в метален стерилен сандък, като на всеки пакет било записано името на съответния
хирург. При използване на нов консуматив, всеки пациент заплащал стойността на
платното, определена с ценоразпис от болничната каса, т.е. закупувал се от болничната
аптека от пациента или близките му. При спешни случаи били използвани остатъчни
платна.
Със Заповед № АД 125/08.03.2017 г. на изпълнителния директор на МБАЛ
Света Анна-Варна АД/т.3 л.149 от ДП/ било забранено престерилизацията на
остатъчни части от херниални платна, като престерилизацията на херниални платна,
както и последващото им използване се допуска от ръководителите на съответните
структури след изрично съгласие на изпълнителния директор.

3. Относно пациента Й.З.Д.:
На 27.03.2017 г. Й.З.Д. бил приет по спешност в МБАЛ Света Анна-Варна АД,
Първо хирургично отделение, с диагноза „чревна непроходимост". В този момент
дежурен лекар бил подс.М., който обяснил на св.Д. Й. ЗЛ. - дъщеря на Д., че трябва да
се направи неотложна операция, тъй като в противен случай Д. ще направи
„перитонит" и ще се стигне до летален край. Заявил още, че по време на операцията
може да се наложи да използва консумативи, които не се покриват от здравната каса.
Преди операцията около 13 часа същият ден подс.М. предложил на свидетеля - д-р Д.
Д. Д. да му асистира при извършване на спешна операция и той се съгласил, като се
явил в оперативния блок на втора операционна зала.
От ръководството на МБАЛ Света Анна-Варна АД са представени и приложени
към досъдебното производство документите от История на заболяването № 512/2017 г.
за Й.Д./т.1 л.32 от ДП/, сред които и оперативен протокол на л.46, компакт диск с
рентгенови снимки, искане л.73, талон и фискални бонове – л.74, приемно-
предавателен протокол – л.75,76.
В оперативният протокол № 166/27.03.2017 г. – 15:30 часа – 17:30 часа /т.1 л.46
от ДП/ е отразено, че операцията е била извършена от екип д-р Б.М. като оператор и
ръководител екип, асистент д-р Т. СТ. АЛ. и анестезиолог д-р М.С., не са вписани
имената на операционна сестра и на анестезиологична сестра. В протокола било
отразено, че е извършена аностомоза с използването на циркулярен съшивател № 31,
като след изваждането на същия целостта на участъка бил възстановен с линеарен
съшивател. В протокола има положен подпис за „Оператор:“, без да е посочено име.
Приложен е и твърд диск с рентгенови снимки/т.1 л.72 от ДП/, при които не са
открити следи от използване на съшивател.
Операцията на пациента Д. била извършена от подс.М. и вместо д-р А. като
8
асистент присъствал св.д-р Д. Д. Д.; като анестезиолог се явила св.д-р Ж.Х., оперативна
сестра - св.Г. ЦВ. ИВ. и анестезиологична сестра - св.ИР. В. ЕМ.. По време на
операцията подс.М. не използвал циркулярен механичен ушивател и пълнител към
него.
Д-р Д. и св.Г.И. присъствали по време на цялата операцията на пациента Д., но
не видели да е бил използван циркулярен механичен ушивател и пълнител към него. В
операционния блок нямало в наличност автоматични съшиватели за спешност. Такива
се закупували от болничната аптека със заявка. По тази причина операцията на
пациента Д. била извършена с „единични шевове на два етажа". Св.д-р Ж. Х. Х. и
медицинската сестра св.ИР. В. ЕМ. не знаят дали по време на операцията е използван
ушивател, тъй като се намирали от страната на главата на пациента, където бил
поставен чаршаф, който пречел да наблюдават хирургическата част на операцията.
Св.д-р М. К. СЛ. посетил операцията за минута-две, след което се прибрал в
отделението като дежурен в реанимация. Д-р Т.А. присъствал при други оперативни
интервенции като асистент на подс.М., при които забелязал, че същият не е използвал
автоматичен ушивател, но в документацията било отразявало, че такъв е използван.
След операцията подс.М. поканил св.З. в лекарския кабинет, като заявил, че се
наложило по време на оперативната намеса да използва циркулярен ушивател на цена
1 729 лева, която сума не се покривала от здравната каса и св.З. следвало да заплати.
Св.З. отговорила, че било известно, че разходите по лечението се заплащат на касата
на болницата преди изписване на пациента. Подсъдимият казал, че това не може да
стане при изписването, тъй като болницата разполагала само с 2-3 броя такива
ушиватели и много бързо следвало да се възстанови сумата за използвания на пациента
Д. ушивател, в случай, че трябва да се използва за друг пациент. Св.З. заявила, че щом
се налага, на следващия ден ще заплати посочената сума на касата на болницата.
Подс.М. отговорил, че не е в нен интерес да заплати на касата на болницата, защото
там щели на начислят ДДС, което ще увеличи размера на сумата. Св.З. му предложила
да даде координатите на фирмата дистрибутор, от която да закупи ушивател, който
да върне на болницата за възстановяване на използвания. Получила отговор, че
физическо лице не може да купува от тези фирми. Подсъдимият обяснил, че фирмите
дистрибутори давали отстъпки на лекарите, които използват тези консумативи, като
предложил на св.З. да предаде парите на него, вместо да ги плаща на касата с ДДС, а
той ще ги даде на фирмата. Св.З. казала, че трябва време да помисли как да постъпи.
Тъй като баща бил преведен в реанимация, следващите два дни подс.М. я
информирал по телефона за неговото състояние. На третия ден я уведомил, че ще
преведат баща в отделението и може да отиде на свиждане. Св.З. отишла на обед при
баща си и в този момент там дошъл подс.М.. Отново напомнил, че е поставил
ушивател при операцията, тъй като се наложило. След това показал таблица, която
нарекъл „ценоразпис", в която били изписани различни модели ушиватели, били
посочени и цени. На св.З. направило впечатление, че това не е официален ценоразпис
на болницата, нито фирмен каталог с цени, а хвърчащ лист. Заявила, че ще заплати
исканата сума, но са нужни фактура и касов бон. Подс.М. отговорил, че няма
проблем и той ще даде фактура от фирмата, доставяща ушивателите, тъй като
работел със същата. Св.З. продължила да настоява да получи фактура издадена от
болницата.
От приложеното заверено копие от страница от журнал за хирургичните
операции в МБАЛ Света Анна-Варна АД, Първо хирургично отделение, започнат на
02.08.2016 г./т.1 л.29 от ДП/, завършен на 27.12.2016 г. е видно, че операцията на Й.З.Д.
9
е отразена под № 166.
На 30.03.2017 г. подс.М. срещнал св.Д. и го извикал в залата за обсъждане,
където му казал, ако някой го пита от ръководството на болницата или близки на
пациента, да каже, че в операцията на същия пациент е употребен ушивател.
На 30.03.2017 г. подс.М. наредил на св.З. П. Ц. - старша медицинска сестра, да
направи заявка за циркулярен ушивател с пълнител към него във връзка с операция на
пациента Д.. Бил издаден талон за медицинско изделие/т.1 л.74, т.2 л.45 от ДП/ за
циркулярен ушивател 31 мм ковидин с цена 1572 лева и пълнител за механичен
ушивател джия с цена 438 лева. На мястото „Подпис/лекуващ лекар“ в бланката
фигурира единствено ръкописно изписа текст „Д-р М.“ без подпис. Св.Ц. помислила,
че ще бъде извършена реоперация на същия пациент, тъй като операцията му била
извършена на 27.03.2017 г. Поръчала такъв ушивател, като направила заявка по
установения ред за поръчване на планови консумативи от фирма „РСР" ЕООД.
На 30.03.2017 г. за нуждите на I ХО-МБАЛ Св.Анна Варна с приемно-
предавателни протоколи № 36 и № 38/т.1 л.75-76 от ДП/ били приети от старша
медицинска сестра З.Ц., която в протоколите фигурира с фамилия А.а, пълнител за
механични ушиватели на стойност 438 лева и циркулярен стаплер на стойност 1572
лева.
На 31.03.2017 г. св.З.Ц. изготвила искане до аптеката в болницата № 25008/т.1
л.73 от ДП/ за отпускане на материални ценности – циркулярен ушивател 31 и
пълнител за линеарен ушивател за пациент Й.З.Д..
Още същият ден получила ушивателя с пълнителя чрез болничната аптека с
протокол, на който фигурирали датите, когато била направена доставката.
На 31.03.2017 г. св.З. посетила баща си и отново се срещнала с подс.М., който ѝ
казал, че щом настоява да плати на касата на болницата, да отиде при старшата сестра
да даде бележка, след което да плати. Св.З. отговорила, че този вариант я устройва и
напуснала болницата.
На 03.04.2017 г. сутринта св.З. отишла отново в отделението, където подс.М.
казал на старшата сестра да напише талон, с който да отиде на касата да плати. Бил
фактуриран циркулярен ушивател 31 мм. на цена 1 572 лева и пълнител за механичен
ушивател на цена 348 лева. Св. З. заплатила сума в общ размер на 2 010 лева, за което ѝ
била издадена фактура № **********/03.04.2017 г. и касови бонове/т.1 л.74 от ДП/.
Към този момент д-р Н. П. К. бил изпълнителен директор на лечебното
заведение. Лично от св.З. разбрал, че подс.М. е поискал пари за автоматичен
хирургичен съшивател. При проведена среща с лекарите присъствали на операцията на
пациента Д. установил, че такъв не бил използван. За достоверност на техните
твърдения направил рентгенова снимка на корем, от която било установено, че липсват
рентгенологични данни за употреба на ушивател, тъй като същият съдържал метални
скоби, които са рентгенопозитивни. При проверка в документация, изготвена от
подс.М. било установено, че поставеният стикер за употребата на съшивател е същият
като този, който бил използван през месец ноември 2016 година от д-р К. при негова
операция. Било установено още, че през периода от 15.01.2017 г. до 28.02.2017 г., за
пациентите Ю.И.М., ЯНК. СТ. Г., С. М. М. и Г. ИВ. К. в оперативните протоколи било
описано, че е вложен протезен материал - платно по време на оперативната
интервенция. При извършена проверка се установило, че липсва касов бон за
извършено плащане на касата на болницата. Във връзка с това бил изпратен сигнал
изх.№ 592/27.03.2017 г./т.1 л.3 от ДП/ до Сектор Икономическа полиция при ОД на
10
МВР Варна.
Била издадена Заповед № 14/19.04.2017 г. на изпълнителния директор на
МБАЛ Света Анна АД /т.2 л.138 от ДП/, в която се посочва, че в оперативен протокол
№ 166 за пациент Й.З.Д., съставен от оператора д-р М. е отразено, че е използван
циркулярен съшивател и линеарен съшивател, а такива медицински изделия не са били
използвани, поради което е наказан д-р Б. М. М. с дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“. С Решение № 3497/25.07.2018 г. на Районен съд
Варна, 35 състав, по гражданско дело № 238/2018 г./л.87 от НОХД/ е признато за
незаконосъобразно и е отменено дисциплинарното наказание „предупреждение за
уволнение“, наложено на Б.М.. С Решение № 2089/04.12.2018 г. на Окръжен съд Варна,
Гражданско отделение, по въззивно гражданско дело № 2142/2018 г./л.92 от НОХД/ е
потвърдено решение на Районен съд Варна.
Впоследствие след установяване на факта, че не бил използван ушивател,
изпълнителният директор на лечебното заведение - св.д-р К. разпоредил да бъде
възстановена сумата на св.З. - фактура № **********/03.04.2017 г./т.2 л.43 от ДП/ и
кредитно известие № **********/17.05.2017 г./т.2 л.42 от ДП/ с получател Й.З.Д. и
доставчик МБАЛ Света Анна-Варна АД за сумата от 2010 лева за невложено
медицинско изделие съгласно талон. Св.К. поискал от подс.М. да възстанови
хирургичния ушивател, след като последният заявил, че не е използвал такъв.
Подсъдимият предал ушивател, но се установило, че фирмите – доставчици, с които
болницата имала сключен договор, не предлагали такъв.
Практиката в болницата била, че всяко медицинско изделие, в случая
ушивател, се получавало с четири стикера с еднакъв номер. Единият се залепвал в
оперативния журнал в операционния блок, вторият - в история на заболяването, третия
и четвъртия - в други документи.
В оперативния журнал на операцията на пациента Д. фигурирали залепени два
стикера, които не били използвани на операцията извършена на 27.03.2017 г. При
извършената проверка било установено, че единият стикер бил използван със същия
уникален номер през месец октомври 2016 година при друга подобна операция.
Със Заповед № 23/17.11.2017 г. на изпълнителния директор на МБАЛ Света
Анна АД /т.2 л.160 от ДП /д-р Б. М. М. бил наказан с дисциплинарно наказание -
уволнение. На същата дата е издаден и акт за прекратяване на трудовото
правоотношение № 152/т.2 л.163 от ДП/. С Решение № 1674/22.04.2019 г. на Районен
съд Варна, Гражданско отделение, 9 състав, по гражданско дело № 237/2018 г./л.98 от
НОХД/ е признато за незаконно и е отменено уволнението на Б.М.. С Решение №
885/15.07.2019 г. на Окръжен съд Варна, Гражданско отделение, по въззивно
гражданско дело № 1106/2019 г./л.101 от НОХД/ е потвърдено изцяло решението на
Районен съд Варна. С Определение № 459/26.05.2020 г. на Върховния касационен съд,
Трето гражданско отделение, по гражданско дело № 3744/2019 г./л.105 от НОХД не е
допуснато касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна.
Видно от писмо на МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД изх. № 809/15.04.2020 г., /т.З,
л.141/, във връзка с изискванията на чл.82б от 3акона за здравето, изпълнителният
директор със Заповед № АД-62/23.01.2013 г. и утвърдени от него „Вътрешни правила
относно реда за закупуване, заявяване и отпускане на медицински изделия", разписва
реда, по който се осигуряват необходимите медицински изделия за пациентите,
хоспитализирани в лечебното заведение. Т.е. скъпо струващите медицински изделия, в
това число и херниални платна, необходими за лечението на пациентите, чиято
11
стойност не се реимбурсира от НЗОК, се осигуряват от пациентите от болничната
аптека на лечебното заведение, а пациентите ги заплащат по цените, на които ги е
закупило лечебното заведение.

На 02.06.2017 г. с постановление на прокурор Вл.Т. от Районна прокуратура
Варна/т.1 л.1А от ДП/ било образувано досъдебно производство/ДП/ № 211/2017 г. по
описа на ОД на МВР Варна.
С постановление от 23.06.2017 г. на окръжен прокурор на Окръжна
прокуратура Варна/т.2 л.3 от ДП/ е постановено разследването по ДП № 211/2017 г. по
описа на ОД на МВР Варна да се извърши от следовател при Окръжна следствена
отдел/ОСлО/ при Окръжна прокуратура Варна и е заведено като ДП № 98/2017 г. по
описа на ОСлО при Окръжна прокуратура Варна.
От заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза/т.2 л.97 от ДП/,
изготвена в хода на досъдебното производство от вещите лица д-р П. Л., д-р Б.Н. и д-р
П.Д. за операцията на пациента Й.З.Д. е видно, че:
Поставената диагноза на Й.З.Д. „чревна непроходимост в резултат на волвулус
на сигмата/“завъртане на дебелото черво"/ е поставена правилно.
Болният е опериран веднага по спешност след превеждането от
гастроентерология. Технически операция е проведена правилно – след резекцията на
сигмата е направена термино-терминална или латеро-латерална анастомоза/термина
означава съединяване на два органа, в случая съединяване на краищата на изрязаните
черва/. При тази оперативна намеса лумените на двата чревни участъка са достатъчно
широки, което позволява анастомозата да се извърши с единични прошивни конци и на
два етажа.
Спазени са изискванията на съответната клинична пътека за хоспитализация,
изследвания и дехоспитализация; оперативната интервенция е била успешна – в тези
отношения добрата лекарска практика е спазена.
Не е спазено изискването при такава голяма по обем операция екипът да се
състои от трима лекари - оператор и двама асистенти. В случая е включен само един
асистент - д-р Д..
Отговор на въпроса дали са вложени в операцията на Д. от д-р М. циркулярен
ушивател 31 мм и пълнител за механичен ушивател, може да се основава единствено
на свидетелските показания на д-р Д., Г.И./операционна сестра/ и З.Ц., според които д-
р М. категорично не е използвал циркулярен ушивател и пълнител за него при
изпълнението на тази оперативна намеса. В тяхна подкрепа е показанието на д-р Н.К.
за извършено обективно изследване - рентгенография, при което той не е установил
наличието на рентгенопозитивни метални скоби.
От заключението на допълнителната тройна съдебно-медицинска
експертиза/т.3 л.354 от ДП/, изготвена в хода на досъдебното производство от вещите
лица д-р П. Л., д-р Б.Н. и д-р П.Д. за операциите на пациентите Г.И. Д. и ЯНК. СТ. Г. е
видно, че:
Поставените диагнози на пациентите ЯНК. СТ. Г. и Г. Д. са правилни.
Я.Г. е изписана рано от хирургическото отделение - на деветия ден - 27.01.2017
г. и рано са свалени конците, за което свидетелства фибрилитетът още на следващия
ден, както и развитите наскоро след това усложнения.
Лечението на Я.Г. е проведено правилно с изключение на ранното изписване,
12
но не може да се твърди, че настъпилите усложнения са последствие от ранното
изписване от болничното заведение.
Относно лечението на Д. са налице недостатъци по отношение на
своевременността на хирургичното лечение - приет е на 09.09.2016 г., а е опериран на
13.09.2016 г., като през това време е провеждана консервативна терапия. Оперативните
интервенции са извършени правилно.
При престерилизираните платна най-често няма срок на годност, което е
предпоставка за употреба извън допустимите 6 месеца след престерилизация и е
нерядко срещана практика. И в двата разглеждани случая в историята на заболяването
няма съответен баркод на използваното платно, което насочва към извода, че
операторите са използвали именно такива платна. Тази практика не е съобразена със
заповедта на изпълнителния директор от 08.03.2017 г., но тя е издадена една година
по-късно.
Само по себе си използването на престерилизирани остатъци от протезен
материал за операцията, при спазване на изискванията /срок на стерилизация, начин на
съхранение/, не може да доведе до развитието на перитонит, който е причина за
смъртта на Д..
В съдебно заседание вещите лица поддържат заключенията. Посочват, че
оперативния протокол за проведената операция се изготвя от оператора и той следва да
следи за достоверността на отразените в него констатации. Херниално платно се
поставяло при операции на по-големи хернии и неговото предназначение е да заздрави
коремната стена. За всяка операция най-често операторът преценявал какво платно и
помощни средства да използва. Остатъците от използвани платна след стерилизация и
правилно съхранение можели да се използват при друга операция. Нямало изискване за
задължително поставяне на платно, но при някои големи операции поставянето му
било неизбежно. Съшивател се използвал при чревна анастомоза, замества шиенето на
ръка, съединяването ставало автоматично и било много сигурно. Автоматичният
съшивател бил за еднократна употреба. Според вещите лица единственият начин да се
установи използването на скоби от такъв съшивател при операция е изготвяне на
рентгенова снимка, при която те се виждат.
От заключението на съдебно-почерковата експертиза по Протокол №
90/11.10.2021 г., изготвена в хода на съдебното производство от вещото лице Ем. Анг.
Ат./л.62 от НОХД/ е видно, че:
Няма ръкописен текст в медицинските документи – История на заболяването №
5112 на Й.З.Д., Оперативен протокол № 166 от 27.03.2017 г., Декларация за
информирано съгласие на пациента по отношение източника на заплащане за
диагностика и лечението на неговото заболяване от 03.04.2017 г. и в Талон за
медицинско изделие към ИЗ № 5112, изпълнен от Б. М. М..
В подписите, положени в История на заболяването № 5112 на Й.З.Д. и
Оперативен протокол № 166 от 27.03.2017 г. съвпадащите признаци са устойчиви, но са
малко и са често срещащи в подписите на отделни лица, които позволяват да се
направи само допускане, че изследваните подписи са изпълнени от Б. М. М..
В Декларация за информирано съгласие от 03.04.2017 г. и в Талон за
медицинско изделие към ИЗ № 5112, не са положени подписи от Б. М. М..
В съдебно заседание вещото лице А. поддържа заключението. Посочва, че е
малка вероятността подписите да са положени от лицето Б.М., но това не може да се
посочи в процентно съотношение и да се каже каква може да е вероятността. Посочил е
13
само вероятност, а не категорично заключение, тъй като подписът е много опростен,
много е лесен за изпълнение и всяко едно лице е възможно да го положи този подпис.
Частните признаци според вещото лице са много малко като количество. Относно
изписания ръкописно текст заключението му е категорично – няма ръкописен текст,
изписан от лицето Б.М..
Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен
начин от обясненията на подсъдимия М., както и от събраните гласни и писмени
доказателства на досъдебното и съдебно производство. Това са показанията на
свидетелите К. АНГ. АНГ., Н. ДР. Г.-С., П. Г. Д., Д. ИВ. СТ., ЯНК. СТ. Г., СТ. Г. СТ., Г.
СЛ. Г., В. В. СТ., К. ХР. НЯГ., АНТ. Й. Т., Д. Й. ЗЛ., Д. Д. Д., Ж. Х. Х., Г. ЦВ. ИВ., ИР.
В. ЕМ., Н. П. К., ЕВГ. ЕМ. К., Т. СТ. АЛ., М.К. С., З. П. Ц., М. С. М. и М. ХР. ХР.,
приложените и приети по делото на основание чл.283 от НПК писмени
доказателствени средства, посочени по-горе.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
По гласните доказателствени средства:
Обяснения на подс.Б.М.:
Между наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени
по реда и със средствата, предвидени в НПК, не съществуват противоречия досежно
някои от основните моменти на така приетата за установена от съда фактическа
обстановка. Единствено изключение правят обясненията на подсъдимия М..
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия М. в частта им:
че казал на старшата сестра, че вероятно при операцията на Д. ще трябва
съшивател и тя му отговорила, че при нея има и му го свалила в залата, но той се
оказал дефектен и не го ползвал. Това твърдение не се потвърждава от
показанията на старшата сестра З.Ц. и участващите други лекари в операцията и
няма представени писмени доказателства за изписване на такова изделие преди
операцията съгласно утвърдения ред;
че е обяснил на З., че не е ползвал съшивател при операцията на баща , тъй като
противоречат на свидетелските показания на З. и писмените доказателствени
средства по заплащането на изделията;
че не е изготвял той операционните протоколи, тъй като той е бил оператор и
ръководител на операционните екипи в трите случая и негово е задължението да
изготви тези протоколи, а за това дали ги е подписал той съдът приема
заключението на експертизата, че не може да се даде категорично заключение;
че при пациента ЯНК. СТ. Г. тя поискала от него да сложи качествено платно, с
близките си прегледали каталога, избрали платно, той се обадил на фирмата-
доставчик и поръчал платно, което Г. и близките платили на фирмата и той го
поставил при операцията, като не е взел пари от тях, тъй като няма представени
писмени доказателства относно поръчка и доставка на такова платно и
обясненията на подс.М. противоречат на свидетелските показания на ЯНК. СТ.
Г., СТ. Г. СТ. и Г. СЛ. Г.;
че не е имал никакви уговорки с пациента Г. Д. и близките му за поставяне на
платно и заплащането му, тъй като противоречат на свидетелските показания на
П. Г. Д. и Д. ИВ. СТ. и писмените доказателствени средства.

14
Съдът кредитира обясненията на подс.М. в частта им, че:
всеки хирург при операциите ползвал остатъчни платна от предишни операции,
тъй като това се подкрепя от свидетелските показания на лекарите от
отделението;
са били налице пропуски и нарушения в организацията на работата в отделението
по отношение на определяне на лекуващия лекар, реда на изписване и използване
на медицински изделия и оформяне на медицинската документация, тъй като
тези обстоятелства се установяват и при разпитите на другите длъжностни лица
от отделението и писмените доказателствени средства;
няма категорични доказателства той да е подписал операционните протоколи, тъй
като това обстоятелство се подкрепя от заключението на съдебно-почерковата
експертиза. Но това не води до недостоверност на отразените в тези протоколи
обстоятелства, които се доказват от останалите доказателства по делото и не
разколебава съда в убеждението, че подс.М. е извършил деянието, за което му е
повдигнато обвинение. В случая той няма повдигнато обвинение за извършена
документна измама и обстоятелството относно истинността на операционните
протоколи не се отразява върху доказаността на основното обвинение.

По свидетелските показания:
Съдът кредитира показанията на свидетеля д-р К. АНГ. АНГ. относно
обстоятелствата, че е бил асистент-оператор на операцията на Г. Д., при която била
направена пластика на предна коремна стена с платно-протезен материал, но не може
да си спомни дали платното е престелизирано или е било чисто ново. По принцип е
имало остатъчни платна в операционната зала, като на всеки пакет било записано
името на съответния хирург. До 2017 година можело да се използват тези платна при
спешни случаи, какъвто бил този случай. Платното се предавало от операционната
сестра на оператора в случая М..
Съдът кредитира свидетелските показания на д-р Н. ДР. Г.-С., че е била
анестезиолог при операцията на Г. Д.. Не може да каже дали е използвано протезно
платно, възможно е поради обема на операцията.
Съдът кредитира показанията на свидетеля П. Г. Д., дъщеря на Г. Д., относно
фактите, че баща се обадил да каже, че трябва да заплати сумата от 542 лева за
заплащане на платно, за да му се постави при операцията, която сума същия ден след
работно време оставила на баща си. На другия ден сутринта от телефонен разговор с
баща си разбрала, че той е дал тази сума на д-р Б.М. и чака да го оперират. Не им е бил
даден никакъв документ за тази сума. Приятелят Д.С. също бил запознат с проблема.
По нейно желание била извършена аутопсия. Така и не е разбрал дали е поставено
платно при операцията и какво е било то.
Показанията на свидетеля Д. ИВ. СТ., приятел на П.Д., съдът кредитира
относно фактите, че след като баща на П.Д. се обадил заедно с нея отишли в Първа
коремна хирургия в Окръжна болница, където бил приет. Бащата на Д. казал, че трябва
да даде парите лично на доктора за закупуване на платно, оставили му 540 лева. След
като Г. Д. починал С. поискал от д-р М. касова бележка за дадените пари и той му
отговорил, че когато си вземат документите ще им бъде дадена касовата бележка. Но
при получаването на документите не получил такава бележка.
Съдът кредитира свидетелските показания на ЯНК. СТ. Г., дъщеря СТ. Г. СТ.
и съпруга Г. СЛ. Г.. След постъпването на Я.Г. в болницата решили, че ще направи
15
операция, при проведен разговор д-р М. им казал, че трябва да се закупи платно,
показал им каталог с платна и те избрали платно за 1360 лева. Те нямали в момента
пари, отишли в Пощенска банка и изтеглили пари, като П.Д. ги дала на ръка на д-р М..
Била проведена операцията, била изписана Г., но като се прибрала в дома си се
чувствала зле. Била приета в МБАЛ Света Марина АД, където направили втора
операция. Не могат да кажат дали при операцията от д-р М. е поставено платно, но
при последващите операция лекарите казали на Г., че трябва да се махне поставеното
платно, поради което те приемат, че е било поставено платно, но не могат да кажат
дали е било ново или остатък от старо платно.
Съдът кредитира показанията на свидетеля В. В. СТ. – относно фактите, че е
асистент при операцията на пациента Я.Г. през 2017 г. на д-р М.. От посоченото в
историята на заболяването, че оперативните интервенции са пластики с хирургично
платно, а липсват лепенки с бар-кодове, автоматично се разбирало, че става въпрос за
използване на простелизиран консуматив-протезно платно, остатъчен материал от
други платна. Оперативният протокол е бил изготвен от М..
Съдът кредитира показанията на свидетеля д-р К. ХР. НЯГ. – анестезиолог при
проведената операция от д-р М. на пациентката Я.Г., че няма спомен да е използвано
протезно платно, но е възможно е да е поставено платно поради обема на операцията.
Показанията на свидетеля д-р АНТ. Й. Т., извършил втората операция на Я.Г.,
съдът кредитира относно фактите, че по документи е поставено при предната операция
от д-р М. протезно платно, не е установено възпаление и вероятно не е причина за
възникналото възпаление, видял е поставено платно.
Съдът кредитира свидетелските показания на св.Д. Й. ЗЛ. – дъщеря на Й.Д..
Според тези показания още при предварителния разговор подс.М. казал, че по време
на операцията може да се наложи да използва консумативи, които не се покриват от
Здравната каса и дали е съгласна да се вложат такива консумативи, които да заплатят и
З. се съгласила. След операцията подс.М. казал, че е използвал циркулярен ушивател,
който е на стойност 1 729 лева и който тя трябва да заплати, З. казала, че ще ги заплати
на касата на болницата. М. посочил, че възстановяването на ушивателя трябва да стане
спешно, тъй като може да се наложи да се ползва при друг пациент, казал , че не е
задължително да плати на касата на болницата, защото там ще начислят и ДДС,
предложил тя да даде парите на него, а той ще го закупи с отстъпка, но З. не се
съгласила на такъв вариант. При следващото посещение в болницата показал един
лист с цени и видове на съшиватели. Казал , че ако му даде парите той ще даде
фактура от фирмата-доставчик, но З. отново не се съгласила, категорично отказала да
плаща пари на ръка и настояла да заплати при изписването на баща на касата на
болницата. При изписването на баща старшата сестра на отделението написала
талон, тя заплатила сумата на касата на болницата, била издадена фактура и касов
бон. При изписването на баща З. настояла да направят рентгенова снимка, за да се
установи дали е бил използван този циркулярен ушивател. При рентгеновата снимка не
се установили метални клипси при зашиването на червото, след което направили
сторно на фактурата и възстановили сумата поради невложено медицинско изделие.
З. говорила с д-р К. като управител на болницата, защото била притеснена от факта, че
се настоява да даде пари на ръка. Първоначално като говорила с д-р М. след
операцията повярвала, че е използван такъв ушивател, той бил убедителен, поради
което заплатила тези изделия на касата на болницата, защото той през цялото време я
убеждавал, че го е използвал.
Свидетелските показания на Д. Д. Д. съдът кредитира относно фактите, че на
16
27.03.2017 г. го срещнал М. и му предложил да му асистира на спешна операция и той
се съгласил. Оперативният протокол бил изготвен от М.. Присъствал през цялото време
на операцията, не е използван от М. механичен съшивател и пълнител към него. На
30.07.2017 г. М. му казал ако го пита някой от ръководството на болницата или близки
на пациента да каже, че е използван ушивател. В съдебно заседание свидетелят
потвърди, че под диктовка на д-р М. е описал операцията, но не е подписвал
оперативния протокол.
Съдът кредитира свидетелските показания на Ж. Х. Х., че била анестезиолог и
е присъствала на операцията на Д., но се намирала от към главата на пациента и ги
разделя чаршаф, който им пречи да наблюдават хирургическата част на операцията и
не може да каже дали М. е използвал съшивател и пълнител.
Показанията на свидетелката Г. ЦВ. ИВ. съдът кредитира относно фактите, че е
била операционна сестра, в операцията участвали д-р М. и д-р Д. и анестезиологичния
екип и санитарка. За тази операция не е използван от д-р М. съшивател за
приключването . В последствие се запознала с документацията по случая и
установила, че в оперативния журнал имало поставен стикер, но не от съшивател, а от
платно. Автоматични съшиватели не се съхранявали в операционния блок, носели се
за всеки пациент индивидуално, изписвали се от отделението и се доставяли за
операцията. Стикерите за използваните изделия се поставяли от хирурга оператор.
Съдът кредитира показанията на ИР. В. ЕМ. – анестезиологична сестра,
присъствала на операцията на Д., но се е намирала се откъм главата на пациента и
имало чаршаф, който им пречи да наблюдават хирургическата част на операцията, не
може да каже М. дали е използвал съшивател и пълнител.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Н. П. К. – изпълнителен директор
на МБАЛ Света Анна от 04.02.2017 г. до 28.09.2017 г. През пролетта на 2017 година
при него постъпил сигнал от една преподавателка в Икономически университет Варна
доцент З. за искане на парични средства на ръка от д-р М. за употребата на съшивател,
който се използва при съответни хирургични интервенции. Попитал свои колеги как
може да се разбере дали е употребяван съшивател при тази операция и те му
отговорили, че при една рентгенова снимка се вижда дали червото е обхванато от
скобичките на съшивателя, които са метални и не остават скрити за рентгена. След
направената рентгенова снимка такива скобички нямало, той лично видял тази снимка.
Като изпълнителен директор свикал борда на директорите и предложил д-р М. да бъде
наказан и М. получил наказание последно предупреждение за уволнение. Издал
заповед за силно ограничаване на случаите на използване на престериализирани
платна. Установил и други случаи и изпратил сигнал до Икономическа полиция при
ОД на МВР Варна.
Съдът кредитира показанията на свидетеля ЕВГ. ЕМ. К. – началник отделение
Първа хирургия относно факта, че по времето, когато М. е работел в отделението
неговите колеги внесли заявление пред изпълнителния директор, че не желаят да
работят с М. поради влошени колегиални отношения.
Показанията на свидетеля Т. СТ. АЛ. съдът кредитира относно фактите, че е
бил специализант по хирургия в Първа хирургия в МБАЛ Света Анна. По график е бил
на разположение, т.е. трябвало е да асистира на дежурния хирург, името му е било
записано като участник на операцията, извършена от д-р Б.М. на Й.Д., но той не бил
извикан за самата операция и не е участвал в нея. Оперативният протокол се изготвял
от оператора доколкото е негово задължение. Участвал е при други операции на М.
17
като асистент.
Съдът кредитира показанията на свидетеля М.К. С., че не е присъствал на
операцията на Д., вписан е в анестезиологичния лист като първи анестезиолог, а като
втори е записана д-р Х.. Посетил операционния блок в рамките на 1-2 минути,
установил, че всичко е наред с анестезията и д-р Х. продължила воденето на
анестезията. След това приел пациента в реанимацията. Не е присъствал и не може да
каже дали М. е използвал съшивател и пълнител.
Съдът кредитира показанията на свидетеля З. П. Ц., работела като старша
медицинска сестра в Първа коремна хирургия. Като материално отговорни лица по
заповед старшите сестри изписвали, поръчвали и доставяли консумативи. Когато ги
изписвала пускала три документа – заявка, искане и талон за плащане на пациента, тъй
като не е по Здравна каса консуматива и след това през аптеката получавала
необходимия консуматив и го давала на доктора за операцията. Заплащането се
извършвало по талон, на който се изписвали имената на пациента и се давал на
близките или на самия пациент, ако е в движение да се заплатят на касата на
болницата. Там се издавала касова бележка с фактура, че е заплатил консуматива, като
на нея давали копие. В този случай по същия начин е процедирано. Бил е заплатен
продукта от дъщеря на пациента, на която дала талон. Ако е спешна операцията
можело да се заплати малко по-късно.
Съдът кредитира показанията на изброените свидетели, тъй като същите са
непротиворечиви, взаимнодопълващи и подкрепящи се и се подкрепят и от писмените
доказателствени средства по делото.
Съдът изключва от доказателствения материал по делото свидетелските
показания на свидетелите М. С. М., Г. ИВ. К. и М. ХР. ХР., включени в приложението
към обвинителния акт и разпитани в съдебно заседание, тъй като първите двама
действително са били оперирани от подс.М., а Х. е асистирал на д-р М., но нямат
абсолютно никаква връзка с разследваните случаи и техните показания не съдържат
факти от значение за разкриване на обективната истина.
Съдът кредитира изцяло заключенията на тройната съдебно-медицинска
експертиза, допълнителната тройна съдебно-медицинска експертиза и съдебно-
почерковата експертиза. Вещите лица са изследвали целия наличен доказателствен
материал и са дали обективни, точни, компетентни и мотивирани заключения.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателствени средства, приобщени
по реда на чл.283 от НПК към делото.
Съдът кредитира приложеното веществено доказателство компакт диск от
МБАЛ Света Анна-Варна АД с направените рентгенови снимки на пациента Й.Д. като
годно веществено доказателствено средство за отразяване на намиращите се в тях
фактически данни за обстоятелствата по делото.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така приетата фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Досъдебно производство № 195/2020 г. по описа на № 98/17 г. по описа на
ОСлО при Окръжна прокуратура Варна е образувано на 23.06.2017 г., в последствие
срокът на разследването е продължаван няколкократно до 25.03.2021 г. Досъдебното
производство е приключено в срок на 04.03.2021 г./т.3 л.403 от ДП/. Извършените
18
процесуално-следствени действия и приобщените писмени доказателствени средства
са извършени по реда на НПК и са с годна доказателствена стойност.
Районна прокуратура Варна е внесла обвинителен акт срещу Б. М. М. за
извършено деяние по чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК за три случая на измама.
Съдът счита, че от обективна и субективна страна подс.М. е осъществил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Обект на престъплението по чл.209 от НК е гарантираното от закона право за
разпореждане въз основа на свободно и съзнателно взето решение. Засегнати са
обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване правото на
собственост върху движими вещи - с деянието е засегнато правото на пострадалите
свободно да се разпореждат със свои вещи - пари. В конкретния случай с деянието е
засегнато правото на пострадалите да се разпореждат със своите финансови средства,
като са били въведени в заблуждение относно условията за това разпореждане –
именно, че дават парите за закупуване и влагане на медицински изделия при техни
операции или операции на свои близки.
От обективна страна за деянието са характерни два предмета на посегателство -
върху физическо лице и върху имущество. В случая подсъдимият М. е въздействал
върху пострадалите, без да притежава фактическа власт върху движимите вещи/пари/,
намиращи се във фактическа власт и собственост на пострадалите, като е формирал у
тях неправилна представа относно условията на разпореждане с парите.
Изпълнителното деяние „възбудил заблуждение“ се обуславя от активните
действия на подс.М., посредством които е мотивирал пострадалите П. Г. Д., ЯНК. СТ.
Г. и Д. Й. ЗЛ. да се разпоредят с вещите - пари, намиращи се в тяхна фактическа власт,
като ги предадат във владение и собственост на подс.М., считайки, че заплащат с това
стойността на необходимите и вложени медицински изделия - у Д. Й. ЗЛ. заблуждение,
че за оперативната интервенция на баща Иордан Златев Д. са били вложени
материали - циркулярен ушивател 31 мм на стойност 1572 лева и пълнител за
механичен ушивател; у ЯНК. СТ. Г., че за оперативната интервенция на ЯНК. СТ. Г.
следва да бъдат вложени материали - протезно платно на стойност 1360 лева; у П. Г.
Д., че при оперативната интервенция на баща Г.И. Д. следва да бъдат вложени
материали - протезно платно на стойност 542 лева. Именно вследствие на това
противоправно мотивиране измамените П. Г. Д., ЯНК. СТ. Г. са се разпоредил с
парите, предавайки ги във владение и собственост на подсъдимият М., а Д. Й. ЗЛ.
внасяйки ги в касата на лечебното заведение. В последствие чрез разговори с
пострадалите подсъдимият М. осъществил и изпълнителното деяние „поддържане на
заблуждение“, че медицинските изделия са вложени при операциите и с това затвърдил
създадената невярна представа у тях.
Подс.М. въобще не е имал намерение да закупи и използва посочените
медицински материали, което обуславя и субективния елемент - предварителния му
умисъл. Единствената му цел е била да придобие имотна облага.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината
пряк умисъл. Подс.М. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на съставомерните последици и е целял именно тяхното
настъпване с користна цел - да набави за себе си имотна облага. Подс.М. е действал с
категоричното знание, че няма да достави и вложи платна при операциите на Г. Д. и
Я.Г. и че не е ползвал съшивател при операцията на Й.Д., но въпреки това въвел и
поддържал заблуждение у пострадалите, че тези медицински изделия са вложени.
19
При установяване на мотивите на подс.М. за извършване на деянието съдът
намери, че подсъдимият е бил мотивиран от възможността да си набави парични
средства, без за това да му се налага да полага обществено полезен труд или да
извършва действия на разпореждане със свое имущество.
Причините за извършеното престъпление са стремеж към лично
облагодетелстване.
След преценка на всички доказателства по делото съобразно разпоредбата на
чл.14 от НПК – поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимият Б. М.
М. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.209
ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК за това, че през периода през периода 12.09.2016 г. до
03.04.2017 г. включително в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, с
цел да набави за себе си имотна облага:
На 12.09.2016 г. възбудил заблуждение у Г.И. Д., починал на 25.09.2016 г., че за
оперативната му интервенция в МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД, следва да бъдат
вложени материали - протезно платно на стойност 542 лева, цената на което не се
покрива от Здравната каса, с което на 13.09.2016 г. причинил на П. Г. Д. - негова
дъщеря, имотна вреда в размер на 542 лева;
На 18.01.2017 г. възбудил заблуждение у ЯНК. СТ. Г., Г. СЛ. Г. и С.С. Г., че за
оперативната интервенция на ЯНК. СТ. Г. в МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД следва да
бъдат вложени материали - протезно платно на стойност 1360 лева, цената на което не
се покрива от Здравната каса, с което причинил на ЯНК. СТ. Г. имотна вреда в размер
на 1 360 лева;
През периода 27.03.2017 г. - 03.04.2017 г. възбудил заблуждение у Д. Й. ЗЛ. от
гр.Варна, че за оперативната интервенция на баща й Й.З.Д. в МБАЛ „Св. Анна - Варна"
АД, са били вложени материали - циркулярен ушивател 31 мм., на стойност 1572 лв. и
пълнител за механичен ушивател, на стойност 438 лв., цената на които не се покрива от
Здравната каса, с което причинил на З. имотна вреда в общ размер на 2010 лева,
заплатени с фактура № **********/03.04.2017 г. в МБАЛ „Св. Анна-Варна"АД и
върнати на З. с фактура № **********/17.05.2017 г.;
всичко в общ размер на 3 912 лева, с което е осъществил състава на
престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Квалификацията на деянието по чл.26, ал. 1 от НК се определя от факта, че
подс.М. е осъществил е извършил три деяния, които осъществяват поотделно състава
на едно и също престъпление по чл.209 от НК, извършени са през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото.
Съдът счете, че неправилно от прокуратурата е определена крайната дата на
деянието в третия случай относно операцията на Й.Д. – 31.03.2017 г. Категорично бе
доказано в хода на производството, че пострадалата Д.З. е платила сумата на
03.04.2017 г., деянието по чл.209 ал.1 от НК е довършено когато настъпи имотната
вреда за пострадалия, поради което съдът оправда подсъдимия М. за крайната дата на
инкриминирания период 31.03.2017 г. и го осъди с крайна дата 03.04.2017 г.
Съдът не приема възражението на защитника на подсъдимия, че в случая с
пациента Й.Д. не е налице извършено деяние по чл.209 ал.1 от НК, защото в крайна
сметка се е получила облага за болницата и подс.М. не е имал при този случай цел да
набави за себе си имотна облага. Целта на подс.М. и при този случай е била да набави
20
за себе си имотна облага, като е възбудил заблуждение у св.Д.З., че е използвал
съшивател и пълнител и е поискал тя да възстанови стойността на тези изделия, като
му предаде парите на него. По този начин би бил изпълнен и користния резултат от
деянието, а именно набавяне за подсъдимия имотна облага. Но тъй като св.З. не се
съгласила на този вариант, вдигнало се е шум и е започнало разследване по случа,
тогава подс.М. е променил поведението и се е съгласил на варианта сумата за
изделията да бъдат заплатени на касата на болницата. Но това не променя основния
факт, че в резултат на възбуденото и поддържаното от подс.М. заблуждение у св.З. е
настъпила за нея имотна вреда и не променя първоначалната цел на подсъдимия
именно той да получи тази имотна облага.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Подсъдимият Б. М. М. е роден на *** г. в гр. Разград, живущ в гр. София,
българин, български гражданин, с висше образование, неженен, осъждан, работи, ЕГН
**********.
За престъплението по горепосочената квалификация законът предвижда
наказание лишаване от свобода от една до шест години.
На първо място степента на обществена опасност на деянието се явява към
средната в сравнение с обичайните случаи от този вид с оглед размера на причинената
вреда.
На следващо място съдът съобрази и степента на обществена опасност на
дееца, като взе предвид следното:
По делото не се установиха смекчаващи отговорността обстоятелства.
Отегчаващи отговорността обстоятелства – наличието на предишни присъди за
престъпления от общ характер, които не влияят на квалификацията на настоящето
деяние. От актуалната справка за съдимост на М./л.34 от НОХД/ е видно, че до този
случай той има наложени наказания по три дела за престъпления от общ характер:
– по НОХД № 19/2015 г. по описа на Окръжен съд Разград за деяние,
извършено на 22.12.2013 г., наказуемо по чл.249 ал.1 пр.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от
НК с наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, изпълнението на
което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години с
присъда в сила от 14.11.2017 г.;
– по НОХД № 716/2018 г. по описа на Районен съд Разград за деяние,
извършено на 15.11.2014 г., наказуемо по чл.209 ал.1 от НК с наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 3 години, изпълнението на което на основание чл.66
ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години с присъда в сила от 19.11.2019
г.;
– по НОХД № 412/2020 г. по описа на Окръжен съд Шумен, по което на
26.01.2021 г. е одобрено споразумение за деяние, извършено в периода 02.11.2018 г. –
04.02.2019 г., наказуемо по чл.354б ал.5 вр.чл.20 ал.3 и ал.4 вр.чл.26 ал.1 от НК с
наложено наказание пробация за срок от 1 година.
Действително присъдите са влезли в сила след извършване на деянието,
предмет на разследване на настоящето дело, но всичките деянията са осъществени
преди това деяние.
С оглед на изложеното съдът прие, че в случая съответстващо на обществената
опасност на деянието и дееца и справедливо наказание ще бъде лишаване от свобода в
21
размер на две години. Налице са материално-правните предпоставки на чл.66 ал.1 от
НК: налага се наказание лишаване от свобода до три години, лицето не е осъждано на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът намери, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да
изтърпи наказанието.
Поради това съдът отложи изпълнението на наложеното наказание с
изпитателен срок от 3 години.
Според съда такова наказание би изиграло предупредителна и възпираща роля
спрямо подсъдимия.
На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК съдът наложи най-тежкото от
наказанията по НОХД № 19/2015 г. по описа на Окръжен съд Разград, НОХД №
716/2018 г. по описа на Районен съд Разград и НОХД № 1466/2021 г. по описа на
Районен съд Варна, а именно наказание „лишаване от свобода” за срок от три години,
като на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание за
изпитателен срок от пет години. На основание чл.23 ал.2 от НК към така определеното
най-тежко наказание присъедини наказанието глоба в размер на 600 лева и на
основание чл.25 ал.2 от НК приспадна изтърпяната до момента част от наказанията по
горепосочените присъди.

ПО РАЗНОСКИТЕ:
След като съдът призна подс.Б.М. за виновен, на основание чл.189 ал.3 от НПК
го осъди да заплати направените по делото разноски – по досъдебното производство
сумата от 1901,22 лева по сметка на ОД на МВР гр. Варна и по съдебното
производство сумата от 608,94 лева в полза на Районен съд Варна
Съдът разпореди вещественото доказателство - 1 брой компакт диск от МБАЛ
Света Анна-Варна АД с данни за лечението на Й.Д. след влизане в сила на присъдата
да остане по делото
По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :

22
Съобщи за изтекли лични данни