Р Е Ш Е Н И Е
№ ..............................., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна, Двадесет и втори
състав в открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЯНКА ГАНЧЕВА
При секретар Анна Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията Я. Ганчева административно дело № 709 по описа
на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 186, ал. 4 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, вр. чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „Л**-72“ ЕООД,
представлявано от И.И., чрез адвокат А., против против Заповед № 69-ФК/18.03.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ -
Варна в Главна дирекция /ГД/ „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП-София, с която на
осн.чл.186 ал.1, т.2 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка
/ПАМ/– запечатване на търговски обект, представляващ хранителен магазин, с площ
от 24 кв.м., находящ се в гр. Варна, местност „Св. Никола“ № 102Б, стопанисван
от дружеството-жалбоподател, и забрана на достъпа до него за срок от 14
(четиринадесет) дни на осн.чл.187 ал.1 от ЗДДС.
Заповедта се атакува като незаконосъобразна -
необоснована, постановена при допуснати нарушения на материалния закон и в
нарушение на целта на закона. Мярката по чл. 186 ал.1 т.2 от ЗДДС има
превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго
противоправно поведение от страна на нарушителя. Тази възможност следва да се
обоснована с посочване на конкретни обстоятелства. При определяне срока на
налагане на мярката, административния орган действа при оперативна
самостоятелност, но това не го освобождава от обосноваване на определения срок.
В случая липсва повторно нарушение, нарушен е принципа за съразмерност, и е
налице несъответствие с целта на закона. Част от посочените в оспорения акт
мотиви не са относими към процесния казус, коментирано е неиздаването на касов
бон за извършена покупка, не е посочено как разположението на обекта е оказало
влияние при определяне на срока. Липсват констатации относно организацията на
дейността в обекта. Не е ясно и как се отнася целта да се осигури защита на
обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушение към приложимостта на този срок. Абсолютно необяснимо е с какво
запечатването на обекта за срок от 14 дни ще доведе до осигуряване на
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността на търговеца, като още при констатиране на нарушението търговеца е
взел необходимите мерки, закупил е фискално устройство отговарящо на всички
изисквания, представил е договор и свидетелство за регистрация на същото. В случая наложената ПАМ не е свързана с
разкриване на неотчетени приходи от задълженото лице, тя не отговаря и на
специфичните изисквания на ЗДДС. По изложените доводи моли да се отмени акта. В
с.з. процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата, моли да се
отмени оспорената ПАМ и де се присъдят
сторените по делото разноски.
Ответната страна – Началник Отдел „Оперативна
дейност“ гр. Варна в Главна Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП в писмени
бележки, депозирани от гл. юрисконсулт Т-Д оспорва жалбата като твърди, че тя е
неоснователна. Сочи, че административният акт е издадена от компетентен орган
при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание, съобразен е с
материално-правните разпоредби и с целта на закона. С оглед изложеното, моли
съда да остави жалбата без уважение и да присъди юрисконсултско възнаграждение
в полза на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 148 АПК,
административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана
възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или
в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е предвидено
задължително административно обжалване, от което следва извод, че жалбата е
предявена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок,
като за оспорващото търговско дружество е налице правен интерес от обжалването,
поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и като взе предвид доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 16.03.2021 г. е извършена проверка на търговски обект по
смисъла на § 1, т.
41 от ДР на ЗДДС – хранителен магазин, находящ се в гр. Варна, местност
„Св. Никола“ № 102Б, стопанисван от „Л** - 72“ ЕООД с ЕИК ***,
при която е констатирано, че същото в качеството на лице по чл. 3 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 год. на МФ не е изпълнило задължението си да работи с ФУ от
одобрен тип, което да отговаря на функционалните изисквания, с което е
допуснало нарушение на Наредбата. На 16.03.2021 г. е извършена контролна
покупка на 1 бр. минерална вода на стойност 0.60 лв. от орган по приходите, при
легитимацията в 14.39 ч за която е издаден ФКБ е извършен преглед на последния.
Установено е, че касовия бон не съдържа като реквизит двумерен баркод по
смисъла на чл. 26 ал.1 т.16 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Преценено е,
че ФУ не е от одобрен тип по смисъла на чл. 8 ал.2 от същата наредба, тъй като
не отговаря на функционалните изисквания по ал.1 на същия член, като фискалната
касова бележка, издавана на клиента, трябва да съдържа реквизитите по чл. 26
ал.1 и 2. Търговеца е следвало да
приведе дейността си в съответствие с изискванията на
§71 ал.1 от ПЗР към Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. На осн. чл.12 ал.2
от същата наредба след изтичане на срока или при промяна на техническите и/или
функционалните изисквания към ФУ, устройствата от съответния тип, не се считат
за такива от одобрен тип. При проверката ФУ е иззето.
Резултатите от проверката са обективирани в
Протокол за извършена проверка /ПИП/ Серия АА №0434677/16.03.2021 год.,
съставен на основание чл.110, ал.4 във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК.
Въз основа на проверката срещу „Л** - 72“
ЕООД на 24.03.2021 г. е съставен АУАН №
F606789 за извършено от дружеството нарушение на чл. 8, ал.2 от Наредба №
Н-18/200бг. на МФ.
На 18.03.2021 г. началник отдел
"Оперативни дейности" – Варна при ГД "Фискален контрол" при
ЦУ на НАП издал оспорената Заповед за налагане на принудителна административна
мярка /ЗНПАМ/ № 177-ФК предвид резултатите от проверката, при която е
установеното, че „Л** - 72“ ЕООД в
качеството на лице по чл. 3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ не е привел
дейността си в съответствие с изискванията на §71 ал.1 от ПЗР към Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ и за търговския обект няма регистрирано фискално
устройство от одобрен тип, с което търговецът осъществил състав на нарушение по
чл. 8, ал. 2 вр. ал.1 т.1 вр. § 71 от
ПЗР към Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на
МФ. Със заповедта на търговското дружество на основание чл. 186, ал.1 от ЗДДС и
чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена ПАМ запечатване на търговски обект, представляващ
хранителен магазин, с площ от 24 кв.м., находящ се в гр. Варна, местност „Св. Никола“
№ 102Б, и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира, следното:
Заповедта е връчена лично на управителя на
дружеството на 24.03.2021 год., видно от приложената към административната
преписка разписка. Жалбата е депозирана пред ответника на 1.04.2021 год.
Изложеното налага извод, че оспорването е направено от надлежна страна –
адресат на заповедта, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на
обжалване административен акт, пред надлежен съд, поради което жалбата е
допустима.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС,
принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед
на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Според чл.
7, ал. 1, т. 1 от Законът за националната агенция по приходите /ЗНАП/
изпълнителният директор на НАП е орган по приходите. Със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020
г. на изпълнителния директор на НАП, приложена към административната преписка,
е определено началниците на отдели "Оперативни дейности" в Дирекция
"Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол"
в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.
186 от ЗДДС, което налага извод, че разглежданата в настоящото производство
заповед е издадена от компетентен орган.
Стопанисваният от оспорващото дружество обект
хранителен магазин, находящ се в гр. Варна представлява „търговски обект“ по
смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС. Според легалната дефиниция на понятието,
„търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси,
сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се
извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или
съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище
или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж,
мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно
средство, от което се извършват продажби.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба
Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен в конкретно посочени
хипотези, към които настоящият случай не се отнася.
Съгласно чл.8, ал.2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г., фискално устройство от одобрен тип е устройство, което
отговаря на техническите и функционалните изисквания съгласно ал. 1, има
издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9
от същата Наредба. Съгласно чл. 26 ал.1
т.16 касовата бележка следва да съдържа двумерен баркод (QR код), с изключение
на фискална касова бележка, която се издава и визуализира само на дисплей на
ФУВАС, без да се издава хартиен документ. Нормата на чл. 12 ал.2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. сочи, че след изтичане на срока по чл. 12 ал.1 или при
промяна на техническите и/или функционални изисквания към ФУ, устройствата от
съответния тип, не се считат за такива от одобрен тип.
Не е спорно между страните, че
при извършена проверка на 16.03.2021 г. в търговския обект на дружеството е
извършена контролна покупка, като е издаден фискален бон. Не се оспорва от
жалбоподателя факта, че фискалния бон не съдържа двумерен баркод, т.е. не
отговаря на изискванията на чл. 26 ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
От събраните по делото гласни доказателства се установи, че по време на
проверката е присъствал управителя на дружеството, той е указал пълно
съдействие на проверяващите, като е заявил, че не е запознат с новите
изисквания, след което незабавно е предприел мерки за отстраняване на
нарушението.
По изложените доводи съдът
приема, че е налице извършено нарушение.
Съгласно чл.186, ал.1 от ЗДДС
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба. Не се спори по делото, че
издадената фискална касова бележка не е отговаряла на изискванията на Наредба Н-18/2006 г. Не се
спори и, че фискална касова бележка е издадена и фиска не е ощетен по никакъв
начин.
Съгласно изричния текст на чл. 22
от ЗАНН, уреждащ общите правила,
относими и към принудителните административни мерки, същите
могат да имат за цел
предотвратяване или преустановяване на нарушението, както и да
предотвратят или да отстранят вредните последици от него. Законодателят изрично е предвидил, че
принудителната административна мярка задължително следва да е свързана с
конкретно нарушение и неговите вредни последици и не може да изпълнява цели,
свързани с нарушенията „по принцип“ или „изобщо за в бъдеще“.
Принудителните административни
мерки нямат и не могат да имат характер на санкция и на тях не могат да бъдат
възлагани посочените в мотивите на обжалваната заповед функции „предупреждаване
и превъзпитание на нарушителя и възпитание и предупреждение върху останалите
правни субекти“, които от своя страна са цел и задача на
административнонаказателната дейност.
Налагането на принудителната
административна мярка в конкретния случай не отговаря на нито една от целите на
ПАМ, които са закрепени в ЗАНН. Доколкото липсва презумпция, че във всеки един
случай продължаването на търговската дейност в обекта ще бъде в нарушение на
изискванията за отчитане на продажбите, запечатването не може да бъде оправдано
от предотвратяване на други нарушения от същия вид. Още повече, че от
доказателствата по делото е видно, че нарушението е отстранено още на следващия
ден, като жалбоподателят е закупил нов касов апарат, който е регистрирал по
законоустановения ред.
Изложените от органа по
приходите общи и бланкетно формулирани
съображения за негативни последици за фиска и опасност от настъпване на вреди,
не отговарят на вида и характера на описаното формално нарушение. Необосновано
в акта е посочено, че е необходим определен срок за промяна на организацията на
дейността в конкретния обект, без да са налице данни, че в обекта има практика
да не се издават касови бонове. Изложените доводи за продължителността на срока
на ПАМ са общо формулирани формални изявления и нямат характер на същински
мотиви. Не става ясно как е определен срок измежду 30 нормативни възможности,
кои обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест.
Предвид горното, основателни се
явяват твърденията на оспорващото
дружество, че в оспорената заповед липсват фактически и правни основания
за налагане на процесната заповед, както и че същата не отговаря на целите на
закона.
Преценката за съответствие на ПАМ
с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й и има
превантивно действие – да се предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна нарушителя, като изводът за съществуване на такава
възможност следва да е мотивиран и обоснован. От момента в който не съществува
вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който
противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е
фактически обосновано, защото прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на
една от проявните форми на принципа за съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2
от АПК, съобразно която административният акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава. В случая оспорващото дружество е представило
пред съда Свидетелство за регистрация на фискално устройство от 16.03.2021 г., модел DP-150, индивидуален № на ФУ DT893295 и индивидуален № на фискалната
памет ***, собственост на „Л** – 72“ ЕООД,
регистриран в търговски обект на дружеството, находящ се в гр. Варна. Съдът
извърши служебна проверка в АГКК – Служба геодезия и кадастър Варна, при която
се установи, че хранителния магазин на дружеството, находящ се в гр. Варна
местност „Св. Никола№ 102б е с административен адрес: Варна, ул. „Д-р Б.О“ № 6.
Едновременно със свидетелството за регистрация на ФУ е представен и гаранционен
договор № 6451. От изложеното се налага извод, че към датата на постановяване
на съдебното решение, както и към датата на издаване на АУАН и към датата на
издаване на ПАМ дружеството е привело дейността си в търговския обект в
съответствие с изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Още към момента на
издаването си процесната заповед за налагане на ПАМ е загубила както своята
превантивна, така и преустановителната си функция, каквито са легитимно
преследваните от закона цели.
Съдът намира още, че при издаване
на обжалваната заповед административният орган е действал в нарушение на
принципа на съразмерност, и по-специално на правилото, закрепено в член 6, ал.
5 от АПК, съгласно което административните органи трябва да се въздържат от
актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с
преследваната цел.
Освен, че ограничава правата на търговеца, това води
и до пропуснати приходи за държавата от данъчни и осигурителни плащания. В
заповедта липсват мотиви, съдържащи анализ и съпоставка на потенциалните вреди
за търговеца и вредите за фиска с ползата от налагането на мярката за конкретно
определения срок.
Предвид изложеното не може да се
сподели мотива, изложен в оспорената заповед, че контролната дейност е била
възпрепятствана, още повече че са произтекли вреди за фиска.
С оглед установената фактическа
обстановка наложената ПАМ – запечатване на търговски обект и забрана за достъп
до него за срок от 14 дни се явява необоснована и несъразмерна на установеното
нарушение. Вреди за фиска, за които АО твърди, че е било целено да бъдат предотвратени, в
случая не бяха установени и доказани.
В заключение действията на АО по
налагане на оспорената ПАМ не са насочени към постигане на преследваната цел –
да се предотвратят нови нарушения и да се преустанови констатираното формално
нарушение. С оспорения акт правата и
законните интереси на задълженото
лице се засягат в по-голяма степен от
необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на
чл. 6, ал. 2 АПК.
Когато ПАМ е наложена след
преустановяване на нарушението, както е в процесния случай, тя има характер на
санкция, а ПАМ не изпълняват такава функция. За такова административно
нарушение законът предвижда имуществена санкция, която се налага с други цели –
за да се предупреди и превъзпита нарушителя. В този смисъл е и практиката на
ВАС – решения по адм.д. № 5056/2020 г., адм.д.№ 1410/2019 г., адм.д. №
5363/2018 г., адм.д. № 392/2021 г. адм.д. № 13645/2020 г. и др.
С оглед изхода на спора, на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер от 550 лв., от които 50
лв. внесена д.т. и 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Варна, ХХІІ състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Л**-72“ ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от И.И.
Заповед № 69-ФК/18.03.2021 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в Главна дирекция /ГД/ „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП-София, с която на осн.чл.186 ал.1, т.2 от ЗДДС е
наложена принудителна административна мярка /ПАМ/– запечатване на търговски
обект, представляващ хранителен магазин, с площ от 24 кв.м., находящ се в гр.
Варна, местност „Св. Никола“ № 102Б, стопанисван от дружеството-жалбоподател, и
забрана на достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на осн.чл.187 ал.1
от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национал агенция за приходите да заплати на „Л**-72“
ЕООД, с ЕИК ***,представлявано от И.И. сумата от 550 /петстотин и петдесет/
лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
Съдия: