О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 373
гр.Добрич 22.06.2018 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият
окръжен съд
гражданско отделение
На
двадесет и втори юни 2018 год.
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:………………………
Прокурор:………………………
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно
частно гражданско дело №253 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от Н.А.И. *** срещу определение №2475/28.12.2017 г.
по гр.д.№2279/2017 г. на Добричкия районен съд,с което е прогласено,че Добрички
районен съд не е международно компетентен да разгледа спора,и производството по
делото е прекратено като международно неподведомствено на български съд.С
доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение се настоява за
отмяната му и за връщане на делото на ДРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба Ш.Т.Ш. ***,с настоящо
местоживеене в Р.П.,изразява в писмен отговор становище за неоснователност на
жалбата.
Като постави на разглеждане депозираната частна
жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния
срок по чл.275 ал.1 от ГПК /страната е уведомена за определението на 02.01.2018
г.,а жалбата е депозирана на 04.01.2018 г. при изтекъл срок за обжалване на 09.01.2018
г./.Същата изхожда от активно легитимирано лице с правен интерес от атакуване
на неизгодното за него преграждащо определение от категорията по чл.274 ал.1
т.1 от ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.
Гр.д.№2279/2017 г. на ДРС е образувано по повод искова
молба,с която са предявени от Н.А.И. с ЕГН ********** срещу Ш.Т.Ш. с ЕГН **********
обективно кумулативно съединени искове на основание чл.127 ал.2 от СК във
връзка с чл.59 от СК и чл.142-143 от СК,с които се настоява родителските права
върху роденото от съвместното съжителство на страните малолетно дете О. Ш. да
бъдат предоставени на майката Н.,при която да се определи и местоживеенето на
детето;да се определи режим на лични отношения между детето и бащата;бащата да
бъде осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 150
лв,ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.
В исковата молба е изложено,че страните са заживели на
съпружески начала през
От гореизложените факти е безспорно ясно,че обичайното
местопребиваване на детето към датата на предявяване на настоящите искове /28.06.2017
г./ е в П.,като това пребиваване там е постоянно и без прекъсване от раждането
на детето-повече от година и половина към настоящия момент.
За да постанови липса на своя компетентност да
разгледа предявените искове,районният съд се е позовал на разпоредбите на
Регламент /ЕО/ №2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. относно
компетентността,признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и
делата,свързани с родителската отговорност,с който се отменя Регламент /ЕО/
№1347/2000.Приел е,че съгласно чл.8 параграф 1 от горния Регламент компетентни
по делата относно родителската отговорност за дете са съдилищата на
държавата-членка по обичайното местопребиваване на детето към датата на
сезиране на съда и съобразно чл.17 от Регламента служебно е прогласил своята
некомпетентност.
Според общото правило на чл.8 параграф 1 от горния
Регламент компетентни по делата относно родителската отговорност за дете са
съдилищата на държавата-членка по обичайното местопребиваване на детето към
датата на сезиране на съда,т.е. в случая съдилищата на Р.П..Следва да се
съобразят и разпоредбите на чл.12 параграф 3 от цитирания Регламент,в които е
уредено изключение от общото правило на чл.8 параграф 1 от Регламента,т.нар.
„пророгация на компетентността”.Според чл.12 параграф 3 съдилищата на
държавите-членки също са компетентни по отношение на родителската отговорност в
производство,различно от това по смисъла на пар.1 на чл.12 /забел. имат се
предвид в пар.1 производства по молби за развод и унищожаване на брака,в които
се разрешават и въпроси относно родителската отговорност/,т.е. са компетентни в
самостоятелни производства относно въпроси на родителската отговорност като
настоящото,когато кумулативно са налице следните предпоставки-б.”а”/детето има
основна връзка с дадената държава-членка и особено по силата на факта,че
единият от родителите има обичайно местопребиваване в тази държава-членка,или че детето е гражданин на тази
държава-членка и
б.”б”/компетентността на съдилищата е била изрично или по друг недвусмислен
начин приета от съпрузите или носителите на родителската отговорност към
момента на сезирането на съда и е във висш интерес на детето.Предпоставките по
б.”а” и „б” следва да са налице кумулативно.В случая майката е с обичайно
местопребиваване в Р.България /предпоставка по б.”а”,определяща основна връзка
на детето с Р.България/,но не е налице втората кумулативна предпоставка по
б.”б” за дерогиране на общото правило,а именно другият родител бащата изрично е
заявил в писмения си отговор на исковата молба /листи 98 и сл. от делото на
ДРС/,че не признава компетентността на българския съд,т.е. липсва между родителите
съгласие делото да се гледа от български съд.В този случай компетентността на
полския съд не е дерогирана и по общото правило на чл.8 пар.1 от Регламента
именно полският съд е компетентен да разгледа спора.Първоинстанционното
определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №2475/28.12.2017 г. по
гр.д.№2279/2017 г. на Добричкия районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията
на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.