№ 10388
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110116102 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявени ЗДЕ ЕИК *** против
ЗО АД, ЕИК:***, иск с пр. осн. чл. 411 КЗ, с който се ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 683,76 лв. – главница, представляваща
непогасен остатък от изплатено застрахователно обезщетение по щета №
***/16.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че по договор за имуществена застраховка “Каско” е
заплатил сума в размер на 3684,44 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за нанесени на МПС марка ***, с рег. № *** щети, настъпили в
резултат от ПТП, виновно причинено от водач на л.а. марка „***“, с peг. №
***, реализирано на 15.05.2024 г., в гр. *** на път ***. Сочи се, че нанесените
имуществени вреди били описани в протоколи за оглед и оценка на щети. Въз
основа на изготвените протоколи за оглед било определено обезщетение в
размер на 3684,44 лв., което било е изплатена на застрахованото лице. Твърди
се, че след получена покана, ответникът е одобрил да изплатил на ищеца,
сумата в размер на 3015,68 лв.
С оглед изложеното се моли ответникът да бъда осъден да заплати на ищеца
сумата от 683,76 лв. – главница, представляваща непогасен остатък от
изплатено застрахователно обезщетение по претенция по щета №
***/16.04.2024г.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата
молба, с която оспорва предявения иск по размер. Не спори да е застраховател
по ГО на водача на МПС „***“, с peг. № ***.
Не оспорва механизма на ПТП, както и че е получил покана за доброволно
изпълнение, в резултат на която е изплатил сума в размер на 3015,68 лв.
Посочва, че действителната стойност на увреденото МПС към датата на
1
настъпване на процесното ПТП, е в по нисък размер от изплатения на
пострадалото лице. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира
следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор
за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който
и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на
чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства.
С определение № 18749 от 25.04.2025 г. по настоящото дело, съдът е
отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146,
ал. 1, т. 4 ГПК следните обстоятелства: че на 15.05.2024 г., в гр. *** на път ***
е реализирано ПТП между МПС марка ***, с рег. № *** и л.а. „***“, с peг. №
***“, като вина за настъпилото ПТП има водачът на л.а. „***“, с peг. № ***; че
към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на МПС „***“, с peг.
№ *** е била застрахована при ответника; че МПС ***, с рег. № *** е
отремонтирано и ищецът е заплатил на пострадалото лице сума в размер на
3684,44 лв.; че ответникът е изплатило на ищеца „сумата от 3015,68 лева –
обезщетение за възстановяване на вреди по лек автомобил марка ***, с рег. №
***, причинени от ПТП, настъпило на 15.05.2024 г., в гр. *** на път ***, който
обстоятелства съдът на основание чл. 146, ал.1, т.4 ГПК намира, че следва да
отдели като безспорни и ненуждаещи се от доказване.
По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), съгласно
заключението на която стойността на действително причинените вреди на
МПС ***, с рег. № ***, изчислена по средни пазарни цени към датата на
увреждането, възлиза на 3297,05 лв. Съдът кредитира заключението на вещото
лице като обективно, компетентно и неоспорено от страните.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.411 КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл.
411 КЗ.
Застрахователното обезщетение следва да се определи в рамките на
действителната пазарна стойност на увреденото МПС към момента на
настъпване на застрахователното събитие, а такава е сумата, която е адекватна
на стойността, необходима за ефективното отстраняване на причинените в
2
резултат на пътно-транспортното произшествие вреди /решение № 115 от
09.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 627/2008 г., II т.о., ТК /.
От прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза, която съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че стойността,
необходима за възстановяване на увредения лек автомобил ***, с рег. № ***,
изчислена по средни пазарни цени към датата на увреждането, възлиза на
3297,05 лв.
По делото не са налице доказателства установяващи, че процесния лек
автомобил към датата на извършване на ремонта е бил в гаранция, с оглед
възстановяването му с оригинални части, поради и което да подлежи на
отремонтиране в оторизиран на марката сервиз. Следва да се отбележи, че
дали автомобилът е бил гаранционен или не е без значение за изпълване по
основание на фактическия състав на така предявената претенция, но има
отношение към размера й. Ако автомобила е бил в гаранция, то
отремонтирането му в обикновен сервиз би преустановило правата на
правоимащото лице по гаранцията. Няма спор по делото, че ако увреденият
автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по
цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизирания сервиз,
щом това е условие за запазване на гаранцията. Доколкото по делото не бе
установен този факт, а именно че процесния лек автомобил *** е бил
гаранционен, то стойността на възстановяването му следва да се изчисли по
средни пазарни цени към датата на ПТП, с алтернативни части.
Ответникът е възстановил на ищеца сума в размер на 3015,68 лв.
Следователно, остатъкът, който ищецът има право да получи по регресния си
иск, е разликата между действително причинените вреди и вече платената от
ответника сума, а именно: 3297,05 лв. – 3015,68 лв. = 281,37 лв.
Поради изложеното съдът намира, че искът е основателен до размера на
281,37 лв., като за разликата до пълно предявения размер от 683,76 лв. (т.е. за
сумата от 683,76 лв. - 281,37 лв. = 402,39 лв.) искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан .
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите разноски,
направени в производството са в размер на 144,03 лв., представляващи
заплатена държавна такса, депозит за СТЕ и и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на чл. 78, ал.8 ГПК.
Съобразно уважената част от иска (41,15 %) в тежест на ответника следва да
се присъдят разноските, направени от ищеца в размер на 144,03 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете, в размер на 176,55 лв., съобразно
отхвърлената част от исковете (извършени разноски в размер на 300 лв. (200
лв. депозит за ВЛ и 100 лв. юрк. възнаграждение) при 58,85% отхвърлена част
от иска).
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗО АД, ЕИК ***, да заплати на „ЗДЕ" АД, ЕИК ***, на
основание чл. 411 КЗ, сумата от 281,37 лв. (двеста осемдесет и един лева и
тридесет и седем стотинки), представляваща непогасен остатък от изплатено
застрахователно обезщетение по щета № ***/16.04.2024г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
19.03.2025г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 281,37 лв. до пълния предявен размер от 683,76 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗО АД, ЕИК ***, да
заплати на „ЗДЕ" АД, ЕИК ***, сумата в размер на 144,03 лв., представляваща
съдебни разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „ЗДЕ" АД, ЕИК ***, да
заплати на ЗО АД, ЕИК ***, сумата в размер на 176,55 лв., представляваща
съдебни разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4