Решение по дело №600/2020 на Окръжен съд - Русе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №  260 103                      

гр.Русе, 20.11.2020 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

  Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публичното заседание на десети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                          Председател:     НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА 

                                          Членове:         АГЛИКА ГАВРАИЛОВА 

                                                                       АНТОАНЕТА АТАНАСОВА

                               

          при секретаря Мариета Цонева като разгледа докладваното от съдия Атанасова  в. гр. д. № 600 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

          Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

  ЗК „Лев Инс“ АД чрез адв. Т.П. обжалва решение № 790/19.06.2020 г., постановено по гр. д. № 7242/2019 г. на Русенския Р.онен съд, с което е уважен предявеният от срещу дружеството иск с правно основание чл. 432, ал. КЗ за заплащане на имуществени вреди, причинени от ПТП на 12.08.2019 г. за сумата от 1149,58 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.08.2019 г. до окончателното изплащане и върху него са възложени разноските по делото. Заявява, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалните и процесуалните правила. Твърди, че Р.онният съд неправилно е възприел и е ценил проформа фактурата, представена от ищцата за ремонт на увреденото МПС в автосервиз. Заявява, че претърпените от ищцата имуществени вреди не са конкретизирани  в исковата молба. Намира присъдената сума за завишена, несъответна на действителния размер на вредите като счита, че в случая обезщетението ги надвишава. Заема позиция, че с изплатеното от него доброволно обезщетение е репарирал изцяло претърпените от ищцата от процесното ПТП вреди. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявеният срещу него иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ответницата по жалбата Ж.Д.И. не е подала отговор по реда и в срока по чл. 263 ГПК. В о. с. з.  пред настоящата инстанция взема становище за неоснователност на жалбата и прави искане тя да не се уважава, а решението като правилно и законосъобразно да се потвърди.  Претендира разноски.

 Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. След извършена служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то е валидно и допустимо, а за да се произнесе по съществото на спора, съобразно наведените от страните доводи, взе предвид следното:    

           Предмет на делото е предявеният от ищцата Ж.Д.И. – собственик на МПС, увредено при ПТП, настъпило на 12.08.2019 г. в гр. Русе, на ул. „Р.“, на паркинг до хотелски комплекс „Р.“, пряк иск срещу застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на виновния за ПТП водач на другото МПС – участник в произшествието автобус "МАН" с ДК № *****.

           Претенцията си ищцата обосновава с твърденията, че застрахователят на виновния за ПТП водач дължи обезщетяването в пълен размер на причинените й в резултат на това пътно произшествие имуществените вреди, които счита, че са на стойност 1550,89 лева. И тъй като застрахователят й е заплатил доброволно единствено сума в размер на 401,31 лева, то разликата от 1149,58 лв. е дължима.

        Така предявеният иск намира своето правно основание в нормата на чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането. В предмета на делото е включена и акцесорната претенция на ищцата за осъждане на ответника да й заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от датата на уведомяване на застрахователя до окончателното му плащане.

        По делото не е налице спор относно фактите от значение за възникване на деликтната отговорност на другия водач – участник в ПТП, съответно относно наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на неговия застраховател – ответното дружество ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, гр. София.

         Така между страните по делото не е налице спор, че на 12.08.2019 г. в гр. Русе, на ул. „Р.“, на паркинг до хотелски комплекс „Р.“, в резултат на виновното противоправно поведение на водача на автобус "МАН" с ДК № ***** Х.Д.Р., е причинено ПТП, при което са настъпили щети за л. а. "Алфа Ромео" с рег. №*****, собственост на ищцата Ж.Д.И..

         Липсва спор и относно това, че управляваният от виновния за ПТП водач Х.Р. автобус "МАН" с ДК № *****, е бил застрахован в ответното дружество по сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" със срок на застрахователно покритие от 14.03.2019 г. до 13.03.2020 г.

          Собственикът на пострадалия автомобил, ищцата Ж.И., уведомила на 12.08.2019 г. застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП - ответното дружество, което на същата дата съставило опис - заключение за вреди на МПС като в него подробно са описани увредените детайли.

          Безспорно е, а това се установява и от представените с исковата молба писмени доказателства, че за отстраняване на щетите на пострадалия при ПТП автомобил л. а. "Алфа Ромео" с рег. №*****, ответният застраховател е заплатил на ищцата сумата 401,31 лева.

          По отношение на основния, а по същество и единствен, спорен въпрос между страните относно размера на претендираното от ищцата застрахователно обезщетение, което според ответника надхвърля средните пазарни стойности, е налице многобройна задължителна практика на ВКС, обективирана в решения по реда на чл. 290 ГПК, в т. ч. решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК на ВКС и посочените в него решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г., решение № 109/14.11.2009 г. по т. д. № 870/2010 г. и решение № 153/22.12.2011 г. по т. д. № 896/2010 г., съгласно която застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка, при която оценка Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН, съставлява единствено указание относно начина на изчисляване на размера на щетата само в случаите когато на застрахователя не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз, както е в настоящия казус. При предявен пред съда пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие като за целта се базира на кредитирано експертно заключение. В тези случаи е напълно възможно експертната оценка да надвишава дадената такава от застрахователя именно поради това, че последният се е придържал към минималните граници по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г., а действителната стойност на вредата се съобразява с пазарните условия към момента на настъпване на тази вреда.

        Доколкото в настоящия случай ищцата не е представила по делото разходни документи за действително извършен преди завеждане на делото ремонт, в който случай съдът следваше да ги зачете при определяне на дължимото й се обезщетение при съобразяване със застрахователната стойност на вещта, а е релевирала единствено проформа фактура от автосервиз, в която са остойностени необходимите за ремонта части и труд, доказателствената тежест да установи размер, по-голям от определения от застрахователя, лежи върху нея. Във връзка с това по делото е назначена АТЕ. Неправилно обаче първоинстанционният съд не е кредитирал заключението на вещото лице, а се е позовал на представената проформа фактура и е уважил предявения иск в пълен размер. Основателни в този смисъл са възраженията на застрахователното дружество, изложени във въззивната му жалба. Представената от ищцата проформа фактура от 26.09.2019 г. представлява оферта относно разходите по нужния ремонт. В качеството й на частен документ тя се ползва с формалната доказателствена сила на чл. 180 ГПК, която се простира единствено по отношение на факта, че издателят е направил отразените в нея изявления. Фактурата обаче не притежава материална доказателствена сила относно верността на удостоверените в нея факти. В случая експертът е изчислил стойността на нужния ремонт като е дал три варианта за изчисляване на часовото заплащане на разходите за труд. Въззивният съд намира, че същите следва да бъдат определени при средната стойност, а именно 12 лв./ч, или общо 401,40 лв. за труд, 63,66 лв. за резервна част, 112 лв. за боя и 100,80 лв. за материали, или общо необходимите разходи за възстановяване на щетите по автомобила от процесното ПТП възлизат на 677,86 лв. Следователно дължима се явява разликата между изчисленото от вещото лице обезщетение и извънсъдебно изплатеното обезщетение, която разлика възлиза на 276,55 лв. и до този размер искът подлежи на уважаване. Над тази сума искът като недоказан следва да се отхвърли.

          Предвид изложеното, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено за сумата над 276,55 лв. до присъдените 1149,58 лв. като неправилно, а в останалата обжалвана част да бъде потвърдено.   

          Поради частичната отмяна на решението на първоинстанционния съд на корекция подлежат присъдените от първоинстанционния съд размери на разноски.

          Видно от материалите по делото, оказаната на ищцата от адвокат правна защита и съдействие е при условията на чл. 38, ал.1, т. 3 от Закона за адвокатурата, което изрично е посочено в приложеното по делото пълномощно /л. 5/. С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане в полза на пълномощника на ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение съобразно уважения размер на иска. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото се определя от съда в размер на 300 лв. за всяка от двете инстанции. Доколкото с обжалваното решение на адв. М. са присъдени 310 лв. за процесуалното представителство пред първата инстанция, то решението следва да бъде отменено за горницата над 300 до 310 лв.

           Пред първата инстанция ищцата е претедирала и сторени разноски в размер на 300 лв. за депозит за вещо лице. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК,  съобразно уважената част от иска, такива й се следват в размер на 72,17 лв. С оглед изхода на спора, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в тази част за сумата над 72,17 лв. до присъдения размер от 300 лв.

       Мотивиран така, Русенският окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

           ОТМЕНЯ Решение № 790/19.06.2020 г., постановено по гр. д. № 7242/2019 г. на Русенския Р.онен съд в частта, с която „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на Ж.Д.И., ЕГН ********** сумата над 276,55 лв. до 1149.58 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие претърпяно на 12.08.2019 год. ПТП, ведно със законната лихва считано от 12.08.2019 год., както и сумата над 72,17 лв. до 300 лв., представляваща съдебно - деловодно разноски и в частта, с която „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на адвокат С.М. *** сумата над 300 лв. до 310 лв. за адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство пред първата инстанция и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 ОТХВЪРЛЯ иска на Ж.Д.И., ЕГН ********** против  „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие претърпяно на 12.08.2019 год. ПТП за сумата над 276,55 лв. до пълния предявен размер от 1149,58 лв.,  ведно със законната лихва считано от 12.08.2019 год. като недоказан.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 790/19.06.2020 г., постановено по гр. д. № 7242/2019 г. на Русенския Р.онен съд в останалата част.

            ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“, № 67А да заплати 300 лева на адвокат С.М. ***, с адрес на кантората: гр. Русе, ул. „А.“, № **, вх.*, ет.* като пълномощник на Ж.Д.И. за адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство пред въззивната инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. .

  Решението е окончателно.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: