МОТИВИ: С Решение № 90 от
09.12.2019г. по ВНОХД № 101/2019г. по описа на ОС Габрово е отменена присъда №
440 от 25.09.2019г. постановена по НОХД № 52 по описа за 2019г. на РС Габрово и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Срещу
подсъдимия И. *** е предявено обвинение по чл. 206 ал.1 от НК.
В проведеното съдебно заседание представителят на РП
Габрово поддържа обвинението.
Разпитан в хода на разследването подсъдимият не взема становище по вината,
дава обяснения.
Разпитан в хода на съдебното следствие подсъдимият не се
признава за виновен, дава обяснения.
Въз основа обясненията дадени от подсъдимия И.А. в хода
на съдебното следствие, съпоставени с показанията на свидетелите И.В.Д., Д.С.Б.
–дадени в хода на съдебното следствие и
тези приобщени по реда на чл. 281 от НПК, М.И.С., Н.Н.Е. – дадени в хода на
съдебното следствие и приобщените по реда на чл. 281 от НПК, заключението на оценъчната експертиза, както
и писмените материали съдържащи се в ДП № 560 / 2015г. по описа на РУ Габрово,
приобщени по предвидения от НПК ред и имащи значение за изясняване
обстоятелствата по делото, както следва: копие от свидетелство за регистрация
част І – л.8, писмо от ЗК ”Лев Инс” АД
ведно с полица за сключена на 06.02.2014г. и полица сключена на
17.05.2014г. – л. 17-19, писмо от ЗК
„Лев Инс” АД ведно с копие на полица и
сметки и сертификат – л. 47-50, приходна квитанция от 24.08.2016г. – л.73, приходна
квитанция от 09.03.2017г.– л.74, протокол за разпозване на лица и предмети,
ведно с фотоалбум – л. 76 – 78, справка
от Община Габрово, Дирекция „МДТ” ведно с дубликати на приходни квитанции от 20.03.2014г., 24.08.2016г. и от
09.03.2017г. – л. 87- 90, писмо от
Община Габрово, Дирекция „МДТ” ведно с
копия на квитанции от 20.03.2014г., 24.08.2016г. и от
09.03.2017г. –л. 92-94, Справка от ЗК „Олимпик – клон България” ведно с копие от оригинал на полица сключена
по отношение на автомобил „Опел Астра” -
л. 96-97, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,
справка за съдимост, съдът намери за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.А.
се занимавал с покупко-продажба на употребявани автомобили.
Свидетелят
И.Д. *** е собственик на лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ЕВ 6609 АТ. През месец декември
2013г. решил да продаде автомобила, тъй като вече не му бил удобен, а и си бил
закупил нов автомобил.
Подсъдимият
А. разбрал от свой познат, че
автомобилът „Опел Астра” се продава и заедно със свидетелите Н.Е. и М. Стайков
отишъл до блока, в който живеел
свидетелят Д.. Намерили свидетеля пред гаражите на блока. Подсъдимият разговарял със свидетеля Д. за
автомобила, огледал и самия автомобил, който не бил в добро състояние.
Постигнали уговорка за продажбата на автомобила, като подсъдимият заплатил на
свидетеля Д. договорената сума от 400 лева. След заплащане на продажната цена
за автомобила, свидетелят Д. предал на подсъдимия лекия автомобил, заедно с
ключовете за него, свидетелство за регистрация част ІІ, полица за застраховка и
документ за преминат технически преглед, както и комплект гуми за
автомобила. Уговорили се след няколко
дни да отидат при нотариус, където да сключат нотариално заверен Договор за
покупко-продажба на МПС, като Д. следвало да предаде на подсъдимия и
свидетелството за регистрация част І. Подсъдимият обяснил на свидетеля Д., че
купува автомобила с цел препродажба. Двамата си разменили телефонните номера и
се разбрали да оформят документално продажбата на автомобила.
След
като взел автомобила, подсъдимият
извършил ремонтни дейности по него и го обявил за продажба в специализиран
сайт. Междувременно подсъдимият се свързал със свидетеля Д. за оформяне на
продажбата, но свидетелят заявил, че не
може без да обясни причината. Много скоро след публикуване на обявата, свидетелят Б. се свързал с подсъдимия с
желание да закупи автомобила. На 27.12.2013г. свидетелят Б. пристигнал в гр.
Габрово и се договорили с подсъдимия за закупуването на автомобила за сумата от
1 300 лева. Подсъдимият потърсил свидетелят Д. за прехвърлянето на
автомобила направо на купувача, но в
деня на пристигането на св. Б., свидетелят Д. не отговарял на телефона. В
следващите дни и месеци, при настоятелно търсене от страна на подсъдимия за
прехвърляне собствеността върху автомобила от свидетелят Д. било на него или на
купувача отказвал без обяснения. При последния осъществен конктакт, когато
подсъдимият отново поискал от св. Д. да оформят отношенията си свързани със
собствеността на автомобила, свидетеля поискал разликата от продажната цена,
която бил изкарал подсъдимия, като условие за прехвърляне на собствеността
върху автомобила.
В
следващите години свидетелят Б. управлявал закупеният от подсъдимия А. лек
автомобил, заплащал дължимите за него данъци, сключвал полици за задължителна
застраховка, както и преминавал технически преглед на автомобила. Свидетелят Б.
разбрал от подсъдимия за съществуващия проблем с прехвърляне на собствеността
върху автомобила, като разговорял и по
телефона със свидетелят Д., който поставил, като условие за уреждане на
отношенията допълнително заплащане на автомобила.
Междувременно
свидетелят Д. установил, че няма дължим данък за лекия автомобил „Опел Корса”,
както и че полица за застраховка Гражданска отговорност е сключена в гр.
Пазарджик. На 20.02.2015г. свидетелят Д. ***.
От
извършената по делото оценъчна експертиза е видно, че стойността на лекия
автомобил „Опел Астра”, собственост на св. И.Д. е 1695 лева.
Подсъдимият
И.А. дава обяснения, в които подробно разкрива срещата осъществена между него и
свидетеля Д., уговорката, която са
постигнали във връзка с продавания автомобил, заплащането на окончателната
продажна цена за автомобила, факта, че не е изготвена разписка за платената
сума, както и неосъщественото впоследствие документално оформяне на
осъществената продажба на автомобила от страна на свидетеля Д., въпреки
настоятелното търсене от страна на подсъдимия за уреждане на отношенията.
Фактически по делото не се оспорва, че свидетелят Д. е
предал владението върху собствения му лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ЕВ
6609 АТ на подсъдимия И.А. въз основа на
постигнато устно договаряне за продажбата на автомобила и заплатена за него цена, като собственикът е поел
ангажимент впоследствие продажбата да бъде оформена по изискуемия от закона
начин.
Оспорва
се, с осъществената последаваща продажба на лекия автомобил от подсъдимия А. да
е осъществено противоправно деяние по чл. 206 ал.1 от НК.
Обясненията
дадени от подсъдимия А. са последователни и логични и разкриват в
цялост отношенията им със свидетеля Д. по повод закупения лек автомобил.
На тях се противопоставят показанията на пострадалия И.Д.. Свидетелят
се явява и пострадал от деянието, поради което неговите показания следва да бъдат внимателно
анализирани и съпоставени с останалия доказателствен материал от една страна и
с обясненията дадени от подсъдимия от друга.
При
детайлен анализ на показанията на свидетеля Д. на преден план изпъква вътрешното им противоречие и нелогичност. От заявеното не може да се придобие единна и
непротиворечива картина за случилото се.
В показанията дадени от него единствено безспорен е факта, че е продавал
притежаваният от него лек автомобил „Опел Астра”. Относно продажната цена, свидетелят посочва
различен размер, като заявява, че са се уговорили на продажна цена - 2 500 лева, 700-750 лева, 1 500лв. Посочва различни
по размер суми, получени от подсъдимия за автомобила. Не уточнява, дали е имало
уговорка за доплащане, а ако е
имало, кога и какъв размер е следвало да
бъде доплащането. В показанията си посочва различни периоди от време, в които е
установил, че за автомобила се плаща застраховка „ГО”, както и кога е отишъл в
полицията за подаване на жалба. Твърди, че никой не го е търсил за оформянето
на продажбата на автомобила, заявява, че не имал телефонен номер на подсъдимия,
нито го е знаел по име. Заявява, че е дал на подсъдимия автомобила за да го
измие на автомивка, а в понеделник да отидат при нотариус. Не са имали уговорка
за час и за нотариус, при който да отидат.
Цялостното
поведение на свидетеля Д., обрисувано от самия него е изключително
противоречиво и липсва логично обяснение за действия му.
Липсва
обяснение за това автомобилът да бъде преданен от Д., ведно с документите и допълнителният
комплект гуми, с изключение на свидетелството за регистрация част І на
подсъдимия, за когото твръди, че не познава, няма никаква информация за него и
начин да се свърже с него, в случай, че действително не са били сключили устна
сделка за продажбата на автомобила. Тази нелогичност се наблюдава и в заявените
различни по размер продажни цени на автомобила, уговореният размер на цена за закупуване на автомобила, платената от
подсъдимия сума, в какъв размер е била тя и какво качество има тя- дали е
капаро или окончателна продажна цена и ако е имало сума за доплащане, каква по
размер е тя. Липсва твърдение от страна на свидетеля, че като условие за
сключването на Договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите е
било доплащане на автомобила. Изминал е
дълъг период от време от фактическото предаване на автомобила на подсъдимия, в
който свидетелят е преустановил
заплащането на данък за автомобила,
установил е, че се сключва и заплащат необходимите вноски за застраховка ГО и е
нелогично, в случай, че не е отчуждил автомобила си и че автомобилът е предмет
на противоправни действия, да не е подаде своевременно сигнал за липсата му до
компетентните за това органи, а това е
било сторено повече от година
след фактическото предаване на автомобила. Твърдението, че не е продал
автомобила, а го е предоставил на
подсъдимия да го измие на автомивка и да му го върне в понеделник, когато
трябвало да отидат при нотариус, при положение, че му е предоставен с
документите и с комплект гуми е житейски недостоверно. Твърдението на свидетеля
Д., че никой не го е търсил във връзка с оформяне по надлежния ред на
фактически продадения автомобил се
опровергава от показанията на
свидетелите Е., С. и Б..
Цялата
непоследователност в думите и действията на свидетеля Д. поражда съмнение в
достоверността на заявеното от него.
Твърдението, че фактически не е продал
автомобила си на подсъдимия не съотвества на събраните по делото
доказателства. В тази насока са както
обясненията дадени от подсъдимия, така и показанията на свидетелите Н.Е., М.С.
и Д.Б..
В
показанията си свидетелите Е. и С. подробно разкриват осъществената среща между
подсъдимия и свидетелят Д. във връзка с продажбата на автомобила, постигнатите
уговорки, заплащането на продажната цена, предаването на автомобила от Д. на
подсъдимия, последващите ремонтни действия по автомобила, осъществената
продажба на автомобила впоследствие от
подсъдимия на св. Б., както и многократните опити на подсъдимия да оформят по
предвидения от закона ред прехвърлянето на собствеността върху автомобила и
липсата на съдействие от страна на свидетеля Д. за това. Техните показания
намират продължение и в показанията на свидетеля Б., който подробно изяснява
обстоятелствата, при които е закупил автомобила от подсъдимия, състоянието в
което се е намирал автомобила, заплащането на дължимите данъци за него и
сключването на задължителна застраховка, както и проведения със свидетеля Д.
разговор, в който поискал доплащане на автомобила.
Относно
заплатената сума при предаването на автомобила от свидетеля Д. на подсъдимия,
свидетелите Е. и С. посочват сума около 300 – 400 лева, подсъдимият сочи сума
350 лева, без да е категоричен. От
приобщените показания на свидетеля Е., дадени в хода на разследването, същият е
заявил договорена и заплатена сума от 400 лева. Предвид това, че приобщените
показания са дадени в период по-близък до осъщественото предаване на
автомобила, съдът приема, че това е сумата, която е била заплатена от
подсъдимия на св. Д..
Съпоставяйки
от една страна показанията на свидетеля Д. и от друга страна показанията на свидетелите Е., С. и Б., тяхната описателност,
детайлност и пълнота на разказа, последователност, непротиворечивост и вътрешна
логичност, съдът счита, че показанията на свидетелите от Е., С. и Б. са логични и последователни, детайлни, в тях липсва вътрешно противоречие и изцяло ги кредитира.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че подсъдимият А. е владеел лекия
автомобил на правно основание, доколкото същият му е бил предаден от
собственика въз основа на устна уговорка
за продажба на автомобила и заплатена окончателна продажна цена. Установява се от доказателствата по делото по
категоричен начин, че подсъдимият е извършил на 27.12.2013г. действително
фактическо по своя характер разпореждане с автомобила, който е владеел.
Независимо
от посоченото по-горе фактическо разпореждане с чуждата вещ от страна на
подсъдимия, следва да се има предвид, че за да е налице осъществен състав на
престъплението обсебване е необходимо, освен това, от субективна страна да е
установено, че деецът е съзнавал, че с чуждата вещ, предоставена му от собственика
на правно основание се е разпоредил противозаконно, излизайки извън предоставените му правомощия.
В конкретния
случай, подобно субективно отношение на подсъдимия не се установява от събраните по делото
доказателства. От
доказателствата по делото се устяновява, че предаденият на
подсъдимия автомобил не е бил предоставен с право за ползване и със задължение за връщане, а свидетелят Д. фактически е осъществил
продажба на лекия
автомобил, макар сделката да не е била оформена в писмена форма с
нотариална заверка на подписите. Фактическата власт върху автомобила е била
предадена на подсъдимия, след постигната устна уговорка за продажбата му и след
като за него е била заплатена окончателната цена. Налична е била уговорката
за надлежно оформяне на сделката, като
собствеността бъде прехвърлена на подсъдимия или на евентуален купувач, като не
е установена причина, препятстваща окончателното оформане на сделката. В
съзнанието на подсъдимия, последвалото разпореждане от негова страна с
автомобила, не представлява излизане извън рамките на правомощията, които е
имал върху автомобила. Формално той не е бил собственик, но фактически е
владеел тази вещ със съзнанието, че е негова собственост.
Предвид
липсата на установено умишлено поведение у подсъдимия И.И.А., съдът го счете за
НЕВИНЕН, поради което го ОПРАВДА по така предявеното обвинение в присвоителното
престъпление по чл.206 ал.1 от НК.
На
основание чл. 190 ал.1 от НПК направените по делото разноски остават в тежест
на държавата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: