Решение по дело №1487/2020 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ ________

 

Варна, ______________

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание на тридесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:		ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:		ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА  ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря	Галина Владимирова		и с участието
на прокурора	Силвиян Иванов		изслуша докладваното
от съдията	Искрена Димитрова
адм. дело № 1487/2020г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Н.Г.Г., ЕГН: **********,***, чрез адв.Д.К., против Решение № 752/05.06.2020г. на ВРС, ХХVІІІ-ми състав, постановено по НАХД № 913/2020г. по описа на същия съд, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 1506015 на ОДМВР-Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.2, т.6 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 420лв. Със същото решение в полза на ОДМВР-Варна са присъдени разноски в размер на 80лв.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Конкретно сочи, че в решението е посочен електронен фиш, различен от този, за който е образувано производството пред ВРС, поради което е постановено решение за нарушение, за което не е санкциониран. Твърди и че ВРС е установил неправилно фактите относими към авторството на деянието. Неправилно АНО е приел, че не е подал декларация в срока по чл.189, ал.5 ЗДвП. Първоначално с УРИ: 819000-56051/14.11.2019г. е подал декларация, ведно с копие от свидетелство за управление, за това, че водачът, извършил нарушението е Г.П.Г.. Впоследствие, след предявяване на снимков материал е подал втора декларация УРИ: 819000-62460/13.12.2019г., в която е посочил лицето, което действително е управлявало автомобила на посочената във фиша дата. По изложените съображения сочи, че е безспорно установено, че не той е управлявал автомобила, с който е извършено нарушението. Отделно, като се позовава на ТР № 1/26.02.2014г. на ВАС твърди, че установяването и заснемането на нарушение може да се осъществява само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. ВРС не е взел предвид и че при съставянето на електронния фиш не е отчетен законовоустановения толеранс от 3 км./ч., което е от съществено значение за определяне на наказанието по ЗДвП. В условия на евентуалност твърди и че се касае за маловажен случай. По изложените съображения моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени електронния фиш. Претендира и разноски за две инстанции.

Ответната страна - ОДМВР-Варна, оспорва жалбата по подробни съображения изложени в писмени бележки С.д. № 9062/29.07.2020г. Счита, че решението е постановено при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти. Правилно ВРС е констатирал, че при съставянето и издаването на процесния електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушението е доказано и наказанието е правилно определено. В тази връзка сочи, че в хода на административнонаказателното производство на Г. на два пъти е предоставяна възможност да декларира на кого е предоставил управлението на автомобила. Доколкото е направил това несвоевременно, не може да се приеме, че е изпълнено изискването на чл.186, ал.5 ЗДвП за да бъде анулиран процесния фиш. Обстоятелството, че виновният водач е посочен след изтичане на 14 дневния срок не следва да се цени в полза на Г., т.к. по този начин се осуетява проверката и се възпрепятства административнонаказателното производство.  Ангажирането на отговорността му за деяние, което не е извършил се дължи единствено на неговото виновно поведение. Намира за правилна преценката на ВРС, че не са налице основания за приложението на чл.28 ЗАНН. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и не са налице основания за неговата отмяна.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 15.02.2017г. в 14,03 часа, автомобил „Пежо 206“ с рег.№ В****РК, собственост на Н.Г.Г., бил управляван по път Е-70 в посока гр.Варна, до бензиностанция „Петрол“ със скорост 134км./ч. при въведено ограничение на скоростта 80км./ч. За това бил издаден процесния ел.фиш, като нарушението било установено с автоматизирано техническо средство - мобилна система на видеоконтрол. В деня на нарушението Н.Г. ***. Същият разполагал със служебен автомобил, поради което не използвал личния си. Понякога го предоставял на баща си, който бил професионален шофьор, а видно от подадената декларация - и на съпругата си.

За да потвърди електронния фиш ВРС е приел, че административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 ЗАНН. В ел.фиш са посочени териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършването му, рег.номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано, нарушените разпоредби, размера на глобата и сметка за доброволното ѝ плащане. Прието е, че АТСС, с което е установено нарушението, е от одобрен тип, за което са представени протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол и удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол приложение към чл.10, ал.1 от Наредбата, съставен от обслужващия го полицейски служител, в който са посочени изчерпателно релевантните обстоятелства - точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на измерване, началото и края на работната смята и номерата на първия и последния запис. На кадрите от снимковия материал, снет от записания клип, се наблюдава ясно автомобила, неговото разположение и посока на движение в момента на сработването на мобилното средство за видеоконтрол, което изключва всякакво съмнение чия скорост е регистрирало АТСС. Относно авторството на деянието ВРС е приел, че ЕФ е издаден срещу собственика на автомобила Н.Г., т.к. макар да е подал декларация по чл.189, ал.5 и копие от СУМПС, не е посочил в 14-дневен срок лицето, което е управлявало автомобила, а е посочил друго лице.

Така постановеното решение е неправилно.

Основателно е оплакването в касационната жалба досежно допуснати от ВРС съществени нарушения на процесалните правила.

Видно от материалите по административнонаказателната преписка, на 15.02.2017г. срещу Н.Г.Г. е съставен електронен фиш Серия К1506815. Именно фиш с този номер е обжалван пред ВРС, но в решение № 752/05.06.2020г. на ВРС е разглеждан и е потвърден ел.фиш № 1506015. Така ВРС е допуснал съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

Отделно, ВРС се е произнесъл при непълнота на доказателствения материал като неизяснена е останала датата, на която ел.фиш Серия К1506815 е съобщен на наказаното лице - обстоятелство, което е от съществено значение за преценката относно началния момент на срока по чл.189, ал.5 ЗДвП, респ. за установяване на авторството на деянието в контекста на подадените от Г. две декларации, с които е посочил лицата, на които е предоставял автомобила за ползване. По преписката е представена справка „Списък намерени фишове“ за фиш Серия К № 1387772 - какъвто е коментиран от наказаното лице в писмените обяснения от 06.12.2019г., но липсва справка относно датата на съобщаване на ел.фиш Серия К1506815. Така ВРС се е произнесъл по оплакването - че авторът на нарушението е друго лице, при липсата на доказателства относно началния момент за подаване на декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП.

ВРС не е обсъдил и в цялост документите по административнонаказателната преписка, като не е коментирал първоначално подадената декларация от Г., както и обстоятелствата, при които е установено лицето, което в действителност е управлявало автомобила на 15.02.2017г. Така изводът, че отговорността на Н.Г. е ангажирана в следствие на собственото му неправомерно поведение, не кореспондира със събраните по делото доказателства.

По изложените съображения се налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС.

При новото разглеждане на делото следва да се прецени законосъобразността на ел.фиш Серия К1506815, като се съберат доказателства относно датата, на която същият е съобщен на Г. и се обсъдят подадените от същия декларации по чл.189, ал.5 ЗДвП.

Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви касационен състав, на основание чл.222, ал.2 от АПК

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 752/05.06.2020г. на ВРС, ХХVІІІ-ми състав, постановено по НАХД № 913/2020г.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС при спазване на указанията в настоящото решение.

 

Решението е окончателно.

Председател:                                              

 

Членове:       1.                               

 

2.