РЕШЕНИЕ
гр. МОНТАНА,
13.07.2010г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на двадесет и осми
май през две хиляди и десета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН П.
при секретаря Т.И., като разгледа докладваното от
съдията П. гражданско (брачно) дело №
70621 по описа за 2009 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Искът е за
РАЗВОД и с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.
Ищцата П.Г.А.
xxx твърди в исковата си молба, че с ответника сключили граждански брак на 24.11.2001г.
в гр. Берковица с акт № 55 от същата дата, първи и за двамата, от който брак имат
родено едно дете: Т. Т. А. –р. на 7.02.2002г. Твърди, че първоначално брачните
им отношения протичали нормално, но с течение на годините ответникът се
променил и започнал да води свой самостоятелен живот, без да зачита и се
интересува от семейството. Ищцата твърди още, че ответникът започнал да
злоупотребява с алкохола, често се прибирал в къщи в нетрезво състояние, при
което предизвиквал скандали “за всевъзможни неща” и се държал агресивно... Ищцата
търпяла поведението му най-вече заради детето, но на 4.06.2009г. не издържала и
потърсила помощ от органите на Полицията, които по този повод му съставили
протокол за предупреждение. В резултат от влошените им взаимоотношения
настъпила фактическа раздяла между двамата съпрузи на 5.06.2009г., като
ответникът се изнесъл от семейното жилище и отишъл да живее при родителите си.
Ищцата
поддържа, че бракът им с ответника е напълно изпразнен от съдържание, като
вината за дълбокото и непоправимото му разстройство е изключително на ответника.
Поради което моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака, като допусне
развод по изключителна вина на ответника; родителските права спрямо детето им Т.
съдът да предостави на нея за упражняване, а на бащата (ответника) бъде
определен подходящ режим за лични контакти с детето); ответникът да бъде осъден
да заплаща по 60 лева месечна издръжка на детето, считано от датата на
завеждане на исковата молба; да й предостави семейното жилище находящо се в гр.
Монтана, ул. xxxx , както и съдът да постанови след развода тя да
носи предбрачното си фамилно име Б..
Ответникът Т.А. xxx не е изразил
становище по така предявения иск за развод.
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са писмени и
гласни.
СЪДЪТ, като прецени всичките
доказателства по делото и доводите на страните според своето вътрешно убеждение
(чл. 12 ГПК), съобразявайки и разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК приема
за установено от фактическа и от правна страна следното:
Страните по делото са съпрузи, като
бракът помежду им е първи за двамата и е бил сключен на 24.11.2001г. в гр. Берковица,
за което е съставен Акт за гр. брак № 55/24.11.2001г. От брака страните имат
родено едно дете: Т. Т. А. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, видно от приложените удостоверения
за граждански брак (л. 3) и удостоверение за раждане на детето (л. 4 от делото).
Данните по делото без съмнение
сочат, че след сключванато на брака съпрузите са живяли в гр. Монтана на адрес:
ул. xxxx , ап. 11. В началото брачните им
взаимоотношения изглежда са се развивали общо взето нормално. Постепенно обаче
се появили противоречия между двамата съпрузи, които започнали да прерастват в
конфликти на междуличностна основа. Ответникът се държал грубо със съпругата си,
често устройвал скандали по всевъзможни поводи, започнал да злоупотребява с
алкохол, при което ставал особено агресивен и се държал неконтролируемо... В
потвърждение на това е и съставеният от органите на МВР Монтана протокол за
предупреждение на 4.06.2009г. (фотокопие от същия документ приложен на л. 5)
при пореден битов инцидент, непосредствено преди фактическата раздяла между
съпрузите.
Съдът приема гореизложената
фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, при положение, че тя е
изцяло в унисон със събраните по делото доказателствени средства, включително
свидетелските показания на Г. П. Б. (баща на ищцата) и С. Т. Г., които
потвърдиха и фактическата раздяла между двамата съпрузи датираща от месец юни
2009г. и на чиито показания съдът дава вяра, като обективни, безпротиворечиви и
убедителни доказателствени средства, като показанията на първия свидетел се
прецениха и с оглед на чл. 172 ГПК. Въз основа на събраните доказателства съдът
приема за установено по един категоричен и убедителен начин факта за укоримото
от морална гледна точка поведение на ответника, чийто проявни форми в обобщен
вид се посочиха по-горе в настоящето изложение.
На основание гореизложеното съдът
намира, че в процесния случай се касае за брачна връзка
изпразнена от всякакво съдържание. Видно от
доказателствата по делото този брак е лишен от смисъла който законът и моралът
влагат в него и на практика съществува само формално. Както се посочи по-горе, установено
е по делото, че страните са в трайна фактическа раздяла от началото на м. юни
2009
година и всякакви контакти между тях са преустановени. В
същото време несъмнено е налице ясно
отчетлива тенденция към необратимост предвид очевидната
дезинтересираност и настъпилото пълно отчуждение между съпрузите, като в тази
връзка съдът съобрази и това, че от момента на раздялата няма данни да е
проявяван интерес, насочен към възстановяване и укрепване на брачните отношения.
Според константната съдебната
практика на ВКС продължителната фактическа раздяла между съпрузите може да
предизвика дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но отражението й върху
състоянието на брачните отношения следва да се преценява за всеки конкретен
случай (т. 3 от П 10-71-Пл. ВС). Данните по делото без съмнение сочат за
разкъсване на семейната общност, за което съдът, като съобрази наличните факти
приема, че причините да се стигне до това положение в несравнимо по-голяма
степен се дължат на поведението на ответника предвид доказаната негова склонност
към злоупотреба с алкохол, с всички произтичащи от едно такова пристрастяване
негативни последици за личността на ответника, включително и агресивното
поведение към съпругата му – ищцата по делото.
Съдебната практика също така
приема, че докато бракът не бъде прекратен, съпрузите са длъжни да изпълняват
произтичащите от него задължения и в този смисъл брачното нарушение на единия
съпруг не освобождава другия от брачните му задължения. Реакцията на единия от
съпрузите срещу нарушенията на брачните задължения на другия съпруг, когато не
надхвърля границата на житейски допустимото реагиране обаче е оправдана и не
трябва да се оценява като брачна вина (т. 7 от П 10-71-Пл. ВС). По делото се
установиха данни сочещи за тежки провинения на ответника и укоримо негово
поведение (злоупотреба с алкохол, пристрастяване към хазартни игри) и в същото
време не са налице никакви данни, от които да е видно, че ищцата също е
нарушила брачните си задължения.
Като краен резултат всичко
изложено по-горе се е стигнало до едно дълбоко и непоправимо разстройство на
брака и това положение с оглед данните по делото не може да бъде преодоляно и
да се възстановят нормални съпружески отношения.
От гореизложеното логично следва
извод, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, като това
разстройство е непреодолимо, поради което и същият следва да бъде прекратен, като
се допусне РАЗВОД.
Въз основа на наличните
доказателства съдът приема, че ВИНА за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство има съпругът
Т.А.А. – ответникът по делото.
С оглед на обстоятелството, че
роденото от брака дете Т. Т. А. –р. 7.04.2002 г. към настоящия момент е
малолетно, поради което и на основание чл. 322, ал. 2 ГПК следва да бъдат
определени мерки относно упражняването родителските права след развода, режимът
за поддържане на лични контакти на другия родител с детето, както и присъждане
на месечна издръжка в полза на детето. В този смисъл съдът, изхождайки от
конкретните обстоятелства по делото и вземайки под внимание съдебната практика
на ВКС намира, че в случая родителските
права спрямо ненавършилото пълнолетие дете Т. –р. 7.04.2002 г. следва да се
предоставят за упражняване от майката П.Г.А., а на бащата Т.А.А. да се определи
един подходящ режим за поддържане на
лични отношения с детето, а именно: може да го вижда всяка първа и трета
събота от месеца от 09 до 18 ч ., както и да го взема за един месец през лятото,
несъвпадащ с платения отпуск на майката. На основание чл. 143, ал. 2 СК
ответникът дължи и следва да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка, която съдът съобразявайки
петитума на ИМ (неизменен в хода на производството) определя в размер на 60
(шестдесет) лева, приемайки, че на този етап от развитието на детето така
определената издръжка съответства на възрастта и основните му потребности. Още
повече като се има предвид че в чл. 142, ал. 2 от сега действащия СК се
предвиди законоустановен минимум на
издръжката за едно дете в размер на ¼ от минималната месечна работна
заплата, т. е. в момента този минимум възлиза на 60 лева месечно) и не би предизвикал особени затруднения за ответника при осигуряването на
неговата собствена издръжка.
По отношение на семейното жилище: Данните по делото
сочат, че същото находящо се в гр. Монтана, ул. xxxx , ап.
11 в което са живяли двамата съпрузи след сключването на брака до фактическата
раздяла помежду им (5.06.2009г. ) най-вероятно е собственост на родителите на
ищцата, предвид факта, че е посочено в исковата молба като нейн постоянен и
настоящ адрес, а така също като настоящ адрес в протокола за полицейско
предупреждение от 4.06.2009г. (т. е. непосредствено преди радялата). Ето защо и
с оглед на останалите релевантни обстоятелства въпросното жилище следва да бъде
предоставено именно на ищцата за ползване след развода.
С настоящето съдебно решение
следва да бъде постановено, че след
развода ищцата ще носи предбрачното
си фамилно име Б..
Продължение на решението по гр. (бр. ) д. № 70621/2009г. на
РС– Монтана, ІІІ гр. състав – стр. 3
ПРИ ТОЗИ
ИЗХОД НА ДЕЛОТО ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен
съд–Монтана остатъкът от дължимата държавна такса за допускането на развода в
размер на 25.00 лева (разликата до пълния размер на тази д. т. от 50.00 лева), както
и 86.40 лева д. т. върху размера на присъдената издръжка за детето, 15.00 лева
д. т. за промяна на име, а така също и 5 лева д. т. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцата и следва да бъде
осъден да й заплати сумата 225.50 лева направени в производството разноски.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД между П.Г.А. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx (съдебен
адресат: адв. Ивайло Василев от АК–Монтана) и Т.А. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 24.11.2001г. в гр. Берковица с Акт за гр. брак
№ 55/ 24.11.2001г., поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в
брака.
ВИНАТА за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на съпруга Т.А.А..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права спрямо ненавършилото пълнолетие дете Т. Т. А. –роден на xxx xxx, ЕГН xxxxxxxxxx
(Акт за раждане № 184/10.04.2002г. ) на майката П.Г.А., като определя на бащата
Т.А.А. режим за поддържане на лични
отношения с детето, както следва: същият да може да вижда детето всяка
първа и трета събота от месеца, както и да го взема за един месец през лятото, който
не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА Т.А.А. с посочени по-горе адрес и ЕГН ДА ЗАПЛАЩА на П.Г.А. с посочени по-горе адрес и ЕГН в качеството й
на майка и законна представителка на ненавършилото пълнолетие дете Т. Т. А. –р.
7.04. 2002 г. по 60 (шестдесет) лева месечна
издръжка, считано от 21.12.2009 г. до настъпването на законо-установени
причини и условия за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до изплащането
й. На осн. чл. 242, ал. 1 ГПК РЕШЕНИЕТО
в тази му част подлежи на ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.
СЕМЕЙНОТО
ЖИЛИЩЕ, находящо се в гр. Монтана, ул. xxxx , ап.
11 се предоставя за ползване след развода от съпругата П.Г.А..
След развода съпругата П.Г.А. да
носи занапред предбрачното си фамилно име Б..
ОСЪЖДА Т.А.А.
с посочени по-горе ЕГН ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РАЙОНЕН СЪД–МОНТАНА 25.00 лева
(двадесет и пет лева нула стотинки) допълнителна държавна такса за допускане на развода, а така също 86.40 лева (осемдесет и шест лева
четиридесет стотинки) държавна такса
върху присъдения размер на издръжката, 15.00
лева (петнадесет лева нула стотинки) държавна
такса за промяна на име, както и 5.00
лева (пет лева нула стотинки) държавна
такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист, а на П.Г.А. с посочени адрес по-горе и ЕГН ДА ЗАПЛАТИ сумата 225.50 лева (двеста двадесет и пет лева петдесет стотинки) разноски по водене на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН
СЪД–МОНТАНА в двуседмичен срок от датата на връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: