Р Е Ш Е Н И Е
№ /26.03. 2021 Година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
15.02. 2021година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И.ЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Стойка И.
Като
разгледа докладваното от съдията Караджова
Търг.д.
№ 227 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по искова
молба, предявена от С.М.С. и М.Ю.С. и двамата от гр.Н. срещу ЗАД „Д.“ ЕАД – гр.С.,
с правно основание чл.432, ал.1 във вр. с чл.380 от КЗ във вр. чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба С.М.С. и М.Ю.С. сочат, че на 09.12.2018 г., на път Ш-5007,
при км. 15, общ. М., обл. С.З., водачът на лек автомобил марка „БМВ“, модел
„320“, с per. № СТ 4613 РВ - К.Т.М. поради движение с несъобразена скорост с
пътя и релефа на местността, на прав участък, губи контрол над управлявания от
него автомобил, излиза от пътното платно и се удря в крайпътно дърво, с което
предизвиква ПТП. При инцидента е причинена смъртта на И. С.М. - пътник в лекия
автомобил, управляван от К.М..
За произшествието бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с per. № УРИ
284р-25232/17.12.2018 г. Образувано е и досъдебно производство № 1480/2018 г.,
по описа на РУ-К..Починалият, в резултат на злополуката, И. С.М. е роден син на
С.М.С., а М.Ю.С. го е отгледал като свой собствен син и се е грижил за И. М. до
смъртта му. Отношенията между ищците и починалият са били основани на силна
привързаност, взаимопомощ, обич и уважение. С.С., М.С. и починалият И. М. били
едно сплотено и задружно семейство, силно привързани един към друг. Всички
заедно са живеели в едно домакинство и в атмосфера на любов и разбирателство, С.
и М.С. отглеждали и възпитали своя син И. М.. С.С. изключително много обичала
сина си, била силно привързана към него, грижила се за него във всеки един
аспект, а синът й от своя страна, бил опора за майка си, тя разчитала на него и
двамата взаимно се подкрепяли.
Между починалият И. М. и М.С., също е
съществувала силна емоционална връзка. Още от раждането на И., М. се грижил за
него, отглеждал го е като свой собствен, роден син, обичал го, подкрепял го във
всяко едно отношение и бил неотлъчно до него. Двамата имали много общи
занимания и обичали да прекарват време заедно. Починалият от своя страна бил
силно привързан както към своята майка, така и към М.С., когото приемал за свой
баща, наричал го е „татко“ и разчитал изцяло на него. И. М. подкрепял,
подпомагал с каквото може и споделял ежедневието си със своето семейство. Бил
до майка си винаги и показвал своята обич и подкрепата си във всеки важен
момент от живота. М.С. показвал своята привързаност и обич към И. М.. Бил в
изключително близки отношения с него и му осигурявал бащина подкрепа и
разбиране. И. М. бил добър и любящ син. Той имал дълбока емоционална и духовна
връзка, както със своята майка, така и с М.С., когото чувствал като свой роден баща. Те се уважавали, взаимно се подкрепяли и заедно
преодолявали житейските несгоди. С.С., М.С. и И. М. живеели в хармония, обичали
се и били изключително близки.
С трагичната гибел на своя син, ищците са
загубили най-ценното в живота си, своето дете, което са отгледали с много любов
и отдаденост, поради което след смъртта на И., усещат празнота, която никой не
може да запълни. В резултат на внезапната трагедия ищците са изпаднали в тежко
емоционално състояние. Непрекъснато плачат, нямат апетит и не желаят да се
хранят, не могат да спят и изпитват непрестанно чувство на страх и
безпокойство.
Към настоящия момент, ищците все още не
могат да преодолеят мъката от преживяната трагедия. Ритъмът им на живот е
изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба. Без съмнение ще изпитват болка и
ще скърбят до края на дните си. Тази болка никога няма да отшуми, тъй като за
човешкия живот няма еквивалент. Моралните страдания на ищците, претърпяната
скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през
целия й живот. Психиката им е белязана завинаги с травмата от загубата на
тяхното дете.
Видно
от справката, извършена на страницата на Информационен център към Гаранционния
фонд, към момента на събитието, виновният водач е управлявал лек автомобил
марка „БМВ“, модел „320“, с per. № СТ 4613 РВ, който е имал валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, сключена
със ЗАД „Д.” ЕАД, с полица № BG/30/118002786955, валидна от 25/09/2018 г. до
25/09/2019 г.
Законодателят в чл. 432, ал.1 от КЗ
регламентира възможността на увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, при спазване на изискванията на
чл. 380 КЗ, т.е. след като отправи извънсъдебно към застрахователя, писмена
застрахователна претенция. Целта на законодателя е всяко увредено лице в
резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие да
получи от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент
на всички претърпени щети. Съгласно чл.429, ал.1, т.1 КЗ, застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума. отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. В този смисъл по силата на закона пълното
обезщетяване на всички претърпени неимуществени вреди изисква обезщетението да
бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от увреденото лице.
Във връзка с гореизложеното, с молба с
вх. № 248 от 22.01.2019 г., ищците отправили претенция до застрахователя на
отговорния за ПТП водач - ответника ЗАД „Д.“ ЕАД, с искане да бъде определено и
изплатено дължимото застрахователно обезщетение.
Към настоящия момент въпреки, че е
изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не е определил и изплатил
застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което поражда
правния интерес на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ от предявяването на настоящата претенция по исков ред.
С оглед обстоятелството, че деянието е
извършено на 09.12.2018 г„ то от този момент върху присъдените суми следва да
бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.
Моли
съда да осъди „З.Д.“ ЕАД, ЕИК: ***, да заплати на ищците обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, свързани със
загубата на И. С.М., починал в резултат на процесното ПТП от 09.12.2018г. в общ
размер на 300 000 (триста хиляди) лева, както следва:
- За С.М.С.,
с ЕГН: **********, обезщетение в размер на 200 000 /двеста хиляди/ лева, която
сума представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди- продължителни
болки и страдания, изразяващи се в безпокойство, тъга, стрес, напрежение,
свързани със загубата на нейния син И. С.М., починал в резултат на ПТП,
настъпило на 09.12.2018 г., на път Ш-5007, при км. 15, общ. М., обл. С.З. по
вина на водачът на лек автомобил марка „БМВ“, модел „320“, с per. № СТ 4613 РВ
- К.Т.М., който поради движение с несъобразена скорост с пътя и релефа на
местността, на прав участък е загубил контрол над управлявания от него
автомобил, излезнал е от пътното платно и се е ударил в крайпътно дърво, ведно
със законната лихва считано от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице
-22.01.2019 г, до окончателното издължаване на сумата;
- За М.Ю.С., с ЕГН: **********, обезщетение
в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева, която сума представлява обезщетение за
претърпени неимуществени вреди- продължителни болки и страдания, изразяващи се
в безпокойство, тъга, стрес, напрежение, свързани със загубата на И. С.М.,
който М.С. е отглеждал като свой роден син и който е починал в резултат на ПТП,
настъпило на 09.12.2018 г., на път Ш-5007, при км. 15, общ. М., обл. С.З. по
вина на водачът на лек автомобил марка „БМВ“, модел „320“, с per. № СТ 4613 РВ
- К.Т.М., който поради движение с несъобразена скорост с пътя и релефа на
местността, на прав участък е загубил контрол над управлявания от него автомобил,
излезнал е от пътното платно и се е ударил в крайпътно дърво, ведно със
законната лихва считано от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице
-22.01.2019 г., до окончателното издължаване на сумата.
Претендират изплащане на сторените по делото разноски.
В законния срок
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който заявява, че исковата
молба е недопустима по отношение на ищеца М.Ю.С., който не е баща и биологичен
или законен родител на И. С.М. - обстоятелството не се оспорва от ищците. На
това основание, тъй като няма родствена връзка с И. М., М.С. не е активно
легитимиран да претендира обезщетение за вреди от неговата смърт.
Оспорва изцяло
исковата молба от ищците по основание и размер. ПТП не е настъпило по описания
в исковата молба механизъм. По случая тече досъдебно производство по описа на
РУ К., което не е приключило, поради което на този етап причините за ПТП
остават неизяснени.
Заявява на
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД възражение за съпричиняване във вредите от
пострадалия, като твърди, че И. М. не е използвал предпазен колан, с който е
бил фабрично оборудван автомобилът БМВ, в който е пътувал като пасажер и не е
използвал и детски обезопасителен стол (система за обезопасяване на деца),
съгласно изискването на ЗДвП, предвид което действията му са в пряка причинна
връзка с настъпилите телесни увреждания и леталния изход. Като последица от
неизползване на колан и система за обезопасяване при ПТП той е наранен от
свободното движение на тялото си в купето на автомобила и понесените удари от
тъпи интериорни части на автомобила.Твърди се ,че ако И. М. е използвал предпазният колан и детско
обезопасително столче, телесните увреждания щяха да бъдат с по-малка
интензивност и обем и нямаше да доведат до смърт. Съгласно § 1, т. 48 от ДР на
ЗДвП "Система за обезопасяване на деца" е комплект от компоненти,
които могат да включват комбинация от ленти или гъвкави компоненти с
осигурителна ключалка, регулиращи устройства, присъединителни приспособления и
в някои случаи допълнителен стол и/или екран срещу удар, които могат да бъдат
закрепвани към превозното средство. Тя е предвидена да намали риска от
увреждане на пътника в случай на удар или рязко спиране на превозното средство
посредством ограничаване подвижността на тялото на пътника.
По
отношение на ищеца М.Ю.С., който не е баща и биологичен или законен родител на И.
С.М., твърди, че исковата молба се явява неоснователна и на това самостоятелно
основание. М.С. не се е грижил за И. М., дори и да е живял фактически с
неговата майка, не е бил привързан към него, между тях не е съществувала
дълбока и емоционална връзка, както между баща и син.
Оспорва предявения
иск и по размер, тъй като същият не може да бъде обоснован по никакъв начин. В
този смисъл прави възражение за прекомерност на претендираните обезщетения от
всеки един от ищците, като счита, че размера на претендиралата сума не е
съобразена със социално-икономическите условия в страната, със социалния статус
на ищците, с материално-битовите им условия на живот и потребностите им като
членове на обществото. Признава за установено съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по силата на процесната застрахователна полица
„ГО” сключена със „ЗАД Д.” АД относно процесния лек автомобил. Не възразява
това обстоятелство да бъде отделено от съда като безспорно и ненуждаещо се от
доказване.Оспорва следните обстоятелства: Изключителната вина на водача на лек
автомобил БМВ К.М., като твърди в рамките на възражението за съпричиняване, че
вина за пътния инцидент има и пострадалия И. М., който с поведението си е
допринесъл за настъпване на вредоносните последици от произшествието поради
неизползване на предпазен колан и детска обезопасителна система, евентуално от
ищците, които са допуснали да пътува необезопасен.
Оспорва се и
противоправността на действията на водача К.М.,както и причинно-следствента
връзка между действията на водача и настъпилите вреди , механизмът на ПТП,
описан в исковата молба, според който К.М. е нарушил правилата за движение по
пътищата и твърдението, че ищците са получили психически травми от ПТП.Оспорва
размера на претенциите за неимуществени вреди като прекомерно завишени.
В допълнителната искова молба, ищците
считат, че е безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и деликвента към момента
на процесното ПТП.
Считат за
неоснователни доводите на ответника за недопустимост на предявеният от М.С.
иск. Твърдят, че е налице активна процесулана легитимация, тъй като между ищеца
и починали са съществували отношения като родител и дете. Ищецът е отглеждал
пострадалия от раждането му, възпитавал го е и е полагал грижи за него. Тримата
са живеели в едно домакинство, били са сплотено и задружно семейство,
възпитавали са детето си в атмосферата на любов и уважение.
М.С. е
отгледал И. М. като свой роден син, полагал е грижи за него още от раждането
му, гледал го е като свое родно дете. Ищецът е възпитавал И., осигурявал е
неговата издръжка, помагал му е морално и го е наставлявал. Пострадалият И. е
приемал ищеца за свой баща, наричал го е „татко“, а М. е бил до него във всеки
един важен момент от живота му. Между двамата е съществувала дълбока обич и
уважение. За И. единствения баща винаги е бил М.С., който го е отгледал и се е
грижил за него.
Счита за неоснователно възражението на ответника, с което се оспорва
иска по основание и размер. Неоснователно е и направеното от ответника
възражение на описания механизъм на ПТП и причините за неговото настъпване. С
исковата молба е представено писмено доказателство, а именно Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица с per. № УРИ 284р-25232/17.12.2018 г., който
по категоричен начин установява, че водачът на лек автомобил марка „БМВ“, модел
„320“, с per. № СТ 4613 РВ - К.Т.М., поради движение с несъобразена скорост с
пътя и релефа на местността, на прав участък, е загубил контрол над
управлявания от него автомобил, излезнал е от пътното платно и се е ударил в
крайпътно дърво. В резултат на процесното ПТП е причинена смъртта на И. С.М. -
пътник в лекия автомобил, управляван от К.М.. Представеният Констативен
протокол за ПТП представлява официален документ, съставен от длъжностно лице в
кръга на служебните му задължения, съгласно Решение № 24 от 10.03.2011 г. по т.
д. № 444/2010 г., ТК, I т. о. на ВКС. ОФициалният свидетелстващ документ има
материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили
така, както е отразено в този документ.
Оспорват наличието на съпричиняване от страна на
пострадалия И. С.М., като според ответника „е бил без поставен обезопаселен
колан“. В тази връзка следвало да се посочи, че към датата на ПТП- 09.12.2018
починалият И. С.М. е бил почти пълнолетен (имал е навършени 17 години и 5
месеца.Посочва се, че неоснователно е оспорването от страна на процесуалния
представител на ответника на претърпените от ищците неимуществените вреди, в
това число и на психически травми, както и оспорването на твърденията за
наличието на дълбока емоционална връзка между ищците и починалия.
Възразяват
срещу оспорването на съществуващите отношения между ищеца М.С. и починалият,
както и на твърденията, че М. се е грижил за И. и между тях е съществувала
дълбока и емоционална връзка, както между баща и син. Тези твърдения и
възражения на ответника почивали изцяло на предположения, без да са подкрепени
по някакъв начин с доказателства или конкретни факти. Поддържат подадената
искова молба в предявения й размер.Болките и страданията, които ищците са претърпели
и продължават да търпят в резултат на смъртта на техния син, отгледан с много
грижа и любов, това, че ритъмът им на живот е подчинен изцяло на скръбта от
голямата загуба и че без съмнение ще изпитват болка и ще скърбят цял живот за
своето дете, загинало така нелепо и неочаквано, са обстоятелства, които са
релевантни за размера на застрахователното обезщетение и следва да бъдат взети
предвид.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявеният иск
е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 и сл. от ЗЗД, за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди.
В хода на
произшествието се установява следното:Местопроизшествието е настъпило на
09.12.2018 г, на път III-5007 /свързващ с. В. с гр. Н./, на около 2,4 км.
източно от източната табела на с. В., на прав равнинен участък от пътя. Водача
на лекия автомобил БМВ - К.М. чрез въздействие над органите за управление
привежда автомобила в състояние на загуба на странична устойчивост което води
до пълна загуба на управление за водача. В последствие автомобила напуща
платното за движение откъм северния му край и настъпва удар с крайпътно дърво.
След удара с него, лекия автомобил се завърта по посока обратна на часовата
стрелка. Произшествието е настъпило през нощта, в условия на намалена видимост
от видимата пред автомобила зона, осветена от светлините на фаровете на
автомобила. Скоростта на автомобила в момента на удара с дървото е
била около 83 км/ч. Вследствие
на ПТП на И. С.М. на
17 г. са установени следните травматични увреждания: Съчетана гръдна и коремна
травма при автозлополука,охлузвания и кръвонасядания на лицето и главата, оток
на мозъка,вдишване на кръв в белия дроб,счупване на ребра вдясно I- IV, вляво I
и V,разкъсване на черния дроб, левия бъбрек и слезката,кръвоизлив 2 л. в корема,счупване
на таза в областта на срамната кост вляво,охлузвания и разкъсно-контузни рани
по тялото и крайниците,
кръвоизливи по вътрешната обвивка на лявата сърдечна
камера .
Смъртта е
настъпила вследствие на кръвозагуба вследствие на кръвоизлив в корема от
разкъсаните слезка, бъбрек и черен дроб.Описаните увреждания са причинени от
действието на твърди тъпи и тъпо- ръбести предмети, условие за каквото има в
купето на лек автомобил при автозлополуката.Уврежданията са прижизнени, видно
от кръвонасяданията, кръвоизлива, анемията и вдишването на кръв.Смъртта е
настъпила бързо и е била неизбежна./видно от заключението на съдебната автотехническа
и съдебно-медицинска експертиза/.
Според
експертните изводи описаните увреждания са причинени от действието на твърди
тъпи и тъпо- ръбести предмети, условие за каквото има в купето на лек автомобил.Установява
се още,че пострадалият е бил без поставен предпазен колан. Видно от експертното
заключение невъзможно е да се посочат
конкретните увреждания, които би получил пострадалия при правилно поставен
предпазен колан. Несъмнено тялото му не би се преместило вътре в купето, където
е намерено при огледа. Уврежданията биха били с по-малък мащаб. Възможно е
уврежданията, които биха били получени при описаната автозлопопука с правилно
поставен предпазен колан да са и такива, изключващи настъпването на бърза смърт
от кръвозагуба вследствие разкъсване на коремни органи.
Като писмено
доказателство по делото е прието заключението на назначената по делото съдебна
автотехническа и медицинска експертиза.От това заключение се установява,че от
техническа гледна точка приетото от водача количество алкохол 2,33 на хиляда
увеличава времето му за реакция със 150 %. Това от своя страна води до
увеличаване на опасната му зона за спиране, съответно при така изчислената му
скорост на движение от 130 м на 205 м. От техническа гледна точка намалява и
технически съобразената му скорост на движение при движение с включени къси и
дълги светлини на фаровете, както следва:
-При движение с включени къси светлини от 57 км/ч на 35
км/ч;
-При движение с включени дълги светлини от 122 км/ч на 88
км/ч;
Предвид експертните
изводи установената концентрация е в границите на средна степен алкохолно опИ.е
(1,50-2,50), характеризираща се със значителни нарушения в мисловната дейност,
речта, съобразителността,вниманието,ориентировката,координацията на движенията,
силно забавени реакции, афекти, понякога сънливост. Тези признаци, съпровождащи
алкохолното опИ.е са забележими за околните.
В хода на производството са събрани
гласните доказателства на свидетеля И. М. К..Видно от неговите
показания С. и М. са започнали да живеят заедно,когато И. е бил на две или три
години. Двамата работили в чужбина. М. имал и други деца, но той никога не бил
правил разлика между неговите деца и детето на С.. Неговите деца живели отделно
и С. имала дъщеря. И. не е бил лишен от нищо. С. и М. винаги са се грижили за
децата си, не са имали проблеми. И. възприемал М. като баща, много го обичал. Наричал
го „татко“, никога не били имали скандали. С. и М. работили в чужбина,а когато
ги нямало бабата се грижела за детето. В деня на инцидента майката и бащата били
в Германия.И. бил 16 – 17 годишен, бил ученик. Изпращали пари, тъй като в Н.
нямало банка, С. се обаждала по телефона на свидетеля. Според него
в месеца по два пъти изпращали пари за
семейството.
Разпитаният по
делото свидетел Н.Д.К. ***, избран ,считано от 05.11.2019г., а към датата на
ПТП не е бил кмет. Заявява,че визуално познава ищците и двамата са сериозно
семейство и финансово стабилни. Пострадалият винаги бил спретнат тийнейджър с добри обноски
и според свидетеля се грижели добре за него.
Имали хубава къща в Н., даже няколко имота като къщите им
били перфектни.
Свидетелят С.К.Т.
бил приятел с пострадалия от много години. Според този свидетел И. бил
отглеждан от г-н С.. И. растял много щастлив. С., М. и И. живеели в едно
домакинство. И. приемал като собствен баща М.,обръщал се към него като го наричал
„татко“. М. се отнасял към И. като собствен син. Свидетелят заявява, че М. имал
други деца, те живеели в отделна къща. М. не правел никаква разлика, приемал И.
за свой роден син. И. ходел на училище,
искали да посещава училище - да се образова, да е културен, да е в добро
състояние.
В хода на
производството са събрани гласните показания на свидетеля Й.Р.Г. .Същият е брат
на С.С.. С. била много добра майка и много добре се грижела за И., не бил лишен
от нищо. Той бил малък, когато С. се разделила с родния му баща, на около 2
години. Нямали проблеми отношенията си , уважавали се.И. много обичал М.. Когато С. и М. били в чужбина
общували по телефон. Като били заедно излизали на кафе, ходели по градовете, по
центровете, и на море ходили.След като разбрали за смъртта на И. С. и М. били много зле, много изтормозени,
много се променили от тогава. Говорели за И., страдали за него, ходели на
гробищата. Свидетелят също заявява,че познава
биологичния баща на И., той живеел в Я.. И. никога не бил общувал с него, не го
познава. Заявява,че не знае по каква причина М. не е осиновил И..
Разпитани са
и свидетелите И.А.С. и М.Н.М..Същите установяват обстоятелства относно
посещението на пострадалия в нощното заведение,както и подробности относно
пътуването в автомобила на деликвента.
С оглед на
събраните по делото доказателства съдът приема ,че за ищците по делото
съществува правен интерес от
предявяването на настоящия иск за обезщетение на причинени неимуществени
вреди.Същите са активно легитимирани страни в производството.От изслушаната по
делото комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза се
установява,се пострадалият не е бил с поставен предпазен колан.Може да се
направи извода ,че настъпилите увреждания не биха били толкова тежки ,ако
същият е поставил предпазния колан. Следва да се приеме ,че е налице
съпричиняване относно настъпването на вредоносния резултат като следва да се
определи процент на съпричиняване-30%.
В хода на
производството се установява,се С.С. като рождена майка много тежко е преживяла
загубата на сина си.Същата е изпитала неимоверни болки и страдания от загубата
на сина си.Съдът намира,че предявеният иск за обезщетение на причинени
неимуществени вреди следва да бъде уважен до размера на 150 000 лв. ,но
предвид определения процент на съпричиняване следва да бъде присъдена сумата 105 000
лв. ведно със законните последици.
М.С. не е
рожден баща на И. С.М.,но се е грижил за него от детска възраст.Безспорно от
събраните гласни доказателства по делото се установява връзката на привързаност
между двамата.Обстоятелството,че ищците са работили извън територията на
страната за определени периоди от време не променя горните изводи,тъй като
същите са се интересували за И. С.М. и са изпращали пари за неговото
отглеждане.Предявеният от М.С. иск за обезщетение на причинени неимуществени
вреди следва да се уважи до размера на 60000 лв.Предвид определеният процент на
съпричиняване следва да бъде присъдена сумата от 42 000 лв.
В полза на
ищците следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част на
предявените искове,а в полза на ответника съобразно отхвърлената част на
същите.
Водим от изложеното, Окръжен съд - гр. С.З.
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Д.“
ЕАД – гр.С. ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***, представлявано от
представителите *** да заплати на С.М.С.
ЕГН ********** от гр.Н. кв.“*** , сумата от 105 000лв. (сто и пет хиляди
лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, свързани със
загубата на нейния син И. С.М., починал в резултат на ПТП, настъпило на 09.12.2018
г., на път Ш-5007, при км. 15, общ. М., обл. С.З. , ведно със законната лихва
считано от датата на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице -22.01.2019 г, до
окончателното изплащане на сумата като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата част до претендирания размер 200 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.“ ЕАД – гр.С. ЕИК:***, със седалище и адрес
на управление: гр. С., п.к. ***, представлявано от представителите *** да заплати на М.Ю.С. ЕГН ********** от гр.Н.
кв.“*** , сумата от 42 000лв. (четиридесет и две хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, свързани със загубата на И. С.М.,
който М.С. е отглеждал като свой роден син и който е починал в резултат на ПТП,
настъпило на 09.12.2018 г., на път Ш-5007, при км. 15, общ. М., обл. С.З.,
ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице
-22.01.2019 г., до окончателното издължаване на сумата като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск в останалата част до претендирания размер 100 000 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.“ ЕАД – гр.С. ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***,
представлявано от представителите *** да
заплати на адв. Р.М. САК в качеството на пълномощник на С.М.С. ЕГН ********** и на М.Ю.С. ЕГН ********** сумата
3 739,70лв. с вкл.ДДС -адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА съобразно
уважената част на двата субективно съединени иска.
ОСЪЖДА С.М.С. ЕГН ********** и М.Ю.С. ЕГН ********** , действащи чрез адв.
Р.М. САК да заплати на ЗАД „Д.“ ЕАД – гр.С. ЕИК:***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., п.к. ***, представлявано от представителите *** сумата 614,55лв.-разноски по делото съобразно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.“ ЕАД – гр.С. ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***, представлявано от
представителите *** да заплати по сметка
на Окръжен съд –С.З. сумата 368 лв.-разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр.П. в
двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото постановяване с
приложен препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: