Определение по дело №147/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М. П. П. – ЕГН * от гр.Б., чрез адв.А. М. от БАК насочена против ЗК»Уника», ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С. 1612, ул.»Ю.» № 1., представлявана от Председателя на УС К. Р. и от двама изп.директори заедно – Н. Г. И. и Н. Г. К., с която са предявени при условието на обективно кумулативно съединяване правна претенция по чл.267, ал.1, т.1, във вр. с чл.45 ЗЗД и такава чл.86, ал.1 ЗЗД

Твърди се в исковата молба, че на 25.05.2010 г. около 9 ч., на кръстовището между ул."Григор Пърличев" и ул."Братя Миладинови" в Б., пресичайки на пешеходна пътека, ищцата била блъсната от движещият се в посока от ЦЦГ № 8 към ЦСМП - Б., лек автомобил марка „Хонда CRV", с ДК № W 953 PLG, управляван от К. П. К., с ЕГН *.

Срещу последната било образувано НОХД № 1279/2010 г., по описа на РС Б., по което на 04.11.2010 г. същият постановил решение № 7915, с което признал К. П. К., за виновна в това, че 25.05.2010г. около 9 ч., в Б. на кръстовището, образувано между ул."Братя Миладинови" и ул."Григор Пърличев", в посока на движение ул."Григор Пърличев", при управление на МПС - лек автомобил, марка „Хонда", с ДК № W 953 PLG, е нарушила правилата за движение по пътищата, установени в чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, а именно: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците", в следствие на което, е допуснала пътно - транспортно произшествие и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на М. П. П., ЕГН * от гр.Б., изразяваща се в счупване на шийката на дясната бедрена кост, което и е причинило трайно задруднение в движенията на десния долен крайник, за около 12 месеца, като деецът е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата - престъпление по чл.343а, ал.1, б."а", пр. 2, във връзка с чл.343, ал.1, б."б", пр. 2, във връзка с чл.342, ал.1, пр. 3 от НК, във връзка с чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, поради което и на основание същия текст и чл.78 а от НК я освобождава от наказателна отговорност, като и налага административно наказание „глоба" в размер на 1 500 лева.

Със същото решение и на основание чл.343г, във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК, съдът наложил на К. П. К. и наказание „лишаване от право да управлява МПС", за срок от 2 (два) месеца.

Решението на БлРС влязло в законна сила на 20.11.2010 г.

Твърди се още, че т.к. като МПС, собственост на виновният водач - К. П. К. и управлявано от същата към датата и часа на произшествието, било предмет на валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" в ответното дружество, съгласно застрахователна полица № 029762/14.04.2010 г., сключена на 14.04.2010 г., между К. П. К. и ЗК „УНИКА" , със срок на действие от 15.04.2010г. до 14.04.2011 г., на 02.06.2010 г., в качеството на представител на ищцата С. П. Б. уведомила ответното дружество ЗК „Уника" , чрез „Генерална агенция - Б.", за реализираното ПТП и настъпването на застрахователно събитие, като същата подала и Уведомление за щета.

Въз основа на това в ответното дружеството била образувана щета № */02.06.2010г., а към уведомлението бил представен и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 14/25.05.2010 г., издаден от Първо РУ при ОД на МВР - Б..

След влизане в сила на решението на БлРС, на 22.12.2010 г. отново чрез пълномощник - адв.Адриана Мелниклийска, на основание чл.273, ал.1 от КЗ ищцата изпратила до ответното дружество молба за заплащане на застрахователно обезщетение, за причинени й в следствие на престъплението неимуществени и имуществени щети, ведно с всички писмени документи, установяващи механизма на ПТП, вината на водача, възникването на застрахователното правоотношение, настъпването на застрахователното събитие, вида и размера на причинените щети и др.

Общият размер на претенцията била в размер на 103 814.50 лева, от които 3 814.50 лева - имуществени щети и 100 000 лева - неимуществени щети.

Поради изключително лошото здравословно състояние на ищцата и към настоящият момент, в молбата си изрично уведомила ответника, че не възразява, а дори настоява негов представител (медицинско лице) да я посети вкъщи и да й извърши личен преглед, за да се запознае и лично да установи - какво е обективното й здравословно състояние, тъй като в следствие на ПТП била неподвижна.

Наред с това уведомила ответника, че е запозната и със съдебната практика, и с тази на застрахователните дружества, досежно размера на застрахователните обезщетения и уведомила същото, че в случай на съдебен спор, размерът на претендираните от суми за обезщетение ще бъде двойно завишен, тъй като освен размера на претенцията за имуществени и неимуществени щети, ще претендира и заплащане на съдебни и деловодни разноски, мораторна и законна лихви за забава, адвокатско възнаграждение и др.

Поддържа се, че през м.февруари 2011 г. пълномощникът на ищцата адв.Адриана Мелниклийска получила уведомително писмо с изх. № 361, в което ответното дружество я уведомявало, че същото признава претенцията ми за основателна, поради което предлага, да ми заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от мен неимуществени щети.

Във връзка с претенцията за заплащане и на имуществени щети, ответникът поискал да се представят приложените към молбата фактури в оригинал и поканило ищцата, в случай, че е съгласна и приема така предложеното обезщетение, да се свърже с представител на застрахователя за подписване на тристранно споразумение.

Поддържа се, че предложението на ответното дружество представлявало грубо и дори цинично отношение към ищцата, предвид изключително лошото й здравословно състояние след произшествието, поради което и тя отказала да подпише споразумение със застрахователя.

Поддържа, че в следствие на ПТП й били причинени големи по своя характер и размер щети, а именно:

Според назначената и извършена в хода на реализираното наказателно производство съдебно - медицинска експертиза, както и съгласно медицинските документи, непосредствено след реализиране на ПТП, тя била транспортирана по спешност за оперативно лечение, във Втора клиника при УМБАЛСМ „Пирогов", в „Секция по ортопедична травматология", където бях приета за лечение от 25.05.2010 г. до 01.06.2010 г.

В посоченото здравно заведение било установено, че в следствие на удара й е причинено счупване на шийката на дясната бедрена кост, поради което по спешност било проведено оперативно лечение - бе извършена метална остеосинтеза.

Както било отбелязано и в съдебното решение и в експертизата, в следствие на удара при реализираното ПТП виновният водач на МПС - К.К., причинила на ищцата средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на дясната бедрена кост, което довело до трайно затруднение в движението на долен десен крайник за около 12 месеца и й причинило трайни болки и страдания.

След изписването й от болничното заведение в стабилизирано общо състояние й било назначено последващо и продължително амбулаторно лечение.

Към настоящият момент същата продължавала да е почти напълно обездвижена, изпитвала силни болки и била в невъзможност да се движи за да задоволявам самостоятелно елементарните си нужди, поради което за нея денонощно се грижело наето от нея лице, на което заплаща възнаграждение, т.к. живее сама.

Освен това за приключване на лечението щяло да бъде необходимо и извършването на повторна оперативна медицинска интервенция, въз основа на която ще бъде отстранен (изваден) метала от направената остеосинтеза. Според вещото лице по извършената медицинска експертиза изрично посочило, че при такива счупвания е възможно да настъпят и допълнителни усложнения, като в най-скоро време предстояло и явяване на ищцата пред ТЕЛК, която да установи процента на инвалидност.

Твърди се, че освен търпените от нея ежедневно физически болки и страдания, поради невъзможността да се движи, ищцата нямам никакви социални контакти, не можела да излиза от стаята, в която живея, да задоволявам елементарните си нужди самостоятелно и независимо, като почти не става от леглото. Не можела да поема сама издръжката си и най-вече - нямам надеждата и сигурността, че в бъдеще ще мога отново да работи и да имам доходи. Чувствала се изключително притеснена и обезверена в бъдещето.

В следствие на всичко случило се била в дълбока и постоянна депресия - психиката й била все по-лабилна, плачела все повече, не спяла, не се хранела добре, неврологичното й състояние се влошавало непрестанно и нищо не е в състояние да й повлияе позитивно и да я обнадежди.

Относно имуществените вреди, посочени по-горе, от датата на реализираното ПТП до настоящият момент, по отношение на нея се осъществявало непрекъснато медицинско лечение, с различни по естеството си медикаменти, които не се поемат от НЗОК, поради което цялото лечение се заплащало изключително и само от нея.

Същевременно ищцата нямала никакви доходи, освен обезщетението за временна неработоспособност, заплащано ежемесечно от работодателят й, а изключително оскъдните ми спестявания били почти напълно изразходвани. Към настоящият момент сумата, изразходвана от нея за цялостното й лечение възлизала на общо 1 470,10 лева.

Твърди се, че ищцата е в невъзможност да осъществявам трудова дейност, тъй като от датата на увреждането е в отпуск по болест.

Поради това ежемесечно била лишавана от приход, в размер на 10 % от трудовото ми възнаграждение (тъй като при отпуск по болест, работодателят изплаща само 90 % от трудовото възнаграждение).

Предвид че брутният размер на трудовото й възнаграждение възлиза на сумата от 630 лева, то аз ежемесечно губя и сумата от 63 лева (10 % от трудовото ми възнаграждение), а за целият период на лечение от общо девет месеца (от 25.05.2010г. до 25.02.2011г.), размерът на тази имуществена вреда е сумата от 567 лева.

Общата сума на претърпените до настоящият момент имуществени щети според ищцата е в размер на 2 037,10 лева - закупени медикаменти в размер на 1 470.10 лв. и загуба на доход от възнаграждение 567 лв.

Наред с изложеното, лечението й следва и ще продължи и занапред, за неизвестен за мен и неопределен във времето период, през който дори следва да бъде извършена и нова операция. Всичко това ще наложи, изразходването на допълнителни средства за лечение, необходими за пълното ми възстановяване ако такова въобще е възможно.

Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл.257, ал.1 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка "ГО" на автомобилистите е гражданската отговорност на ФЛ и ЮЛ, за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или ползването на МПС.

В настоящия казус осъдената К. К. имала качеството на застрахован, тъй като същата е собственик на управляваното от нея МПС, съгласно текста на ал.2 от същата разпоредба, а ищцата имала качеството на трето лице - пострадал от ПТП.

Освен това с влязлото в сила съдебно решение по отношение на К. К. е установена и призната за виновна в реализиране на ПТП и причинената в следствие на същото средна телесна повреда на ищцата, а към датата и часа на ПТП застрахователният договор е бил валиден.

Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.267, ал.1 от КЗ, застрахователят следвало да заплати застрахователно обезщетение, включващо имуществени и неимуществени щети, лихви и разноски по делото.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ЗК „УНИКА" да заплати на ищцата сумата от общо 203 295.23 лева, от които: 200 000 лева - причинени ми неимуществени щети, 2 037.10 лв. причинени ми имуществени щети; 1 258.13 лева - мораторна лихва върху сумата от 202 037.10 лева, считано за периода от 07.02.2011г. (датата, на която застрахователя се произнесе по претенцията ми) до 28.02.2011г. (датата на завеждане на иска), както и законната лихва върху сумата от 202 037.10 лева, от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, както и сторените по делото съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответното застраховетелно дружество чрез юрисконсулт Мариана Николаева.

В същият на първо място се прави възражение за недопустимост на заявените претенции /поради нередовността на исковата молба/, а алтернативно – за неоснователност на същите.

Навеждат се доводи, че предпоставките на иска по чл.226 КЗ включват валидно и действащо към момента на процесното събитие застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите и всеки един от елементите на непозволеното увреждане.

В тежест на ищеца е да докаже предпоставките на материалноправната си легитимация по този иск.

В случая обаче ищцата не е представила валиден и действащ към момента на твърдяното ПТП застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, доказващ качеството „застраховано лице" по смисъл на чл.257, ал.2 КЗ на водача на лекия автомобил „Хонда", както и че управляваният от К. П. К. автомобил „Хонда" е бил предмет на застраховане по застрахователен договор със ЗК „УНИКА" , вкл. решение № 7915/04.11.2010 г. на PC - Б. по НАХД № 1279/2010 г.

На следващо място само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността, но не и решението на съда по чл.78 а НК (арг. от чл.300 ГПК).

Липсвали доказателства за причинната връзка между твърдяното ПТП и твърдените увреждания, а и ищцата не сочела и не представяла доказателства в тази връзка, вкл. относно причинната връзка между противоправното поведение на водача на лек автомобил „Хонда" с ДР и настъпилото ПТП.

Освен това решението на наказателния съд по реда на чл.78 а от НК (освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание) се постановява единствено при кумулативните предпоставки на букви а-в, ал.1 от същия член. Това означава, че причинителят е възстановил причинените имуществени вреди на увредения (чл.78 а, буква „в" НК), което поставя въпроса доколко претенцията за имуществени вреди в настоящото производство е допустима.

Поддържа се и че размерът на иска за неимуществени вреди е прекомерен с оглед съществуващата съдебна практика по чл.52 ЗЗД. Целта на обезщетението за неимуществени вреди не е да компенсира евентуални пропуснати ползи на увредения, нито да осигури стандарт на живот над средния в страната, а да даде справедлив израз на болки и страдания, чийто размер не може да бъде определен по друг начин освен по справедливост.

Твърди се и че ищцата била допринесла за настъпилото ПТП, тъй като не е спазила правилата за движение на пешеходците, установени в чл.114, т.1 и 2 от ЗДвП.

Освен това нямало данни твърдените от нея телесни увреждания да са изцяло в причинна връзка с настъпилото ПТП, а твърдяното счупване имало връзка със съществуващи отпреди това заболявания на ищцата.

По отношение предявения иск за заплащане на причинени имуществени вреди се поддържа, че липсвали доказателства за наличие на трудово правоотношение между ищцата и работодател и за свързаното с него трудово възнаграждение, както и за причинната връзка между разходите за медикаменти и процесното събитие.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като прецени приобщените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приобщеното НАХД № 1279/2010 г. по описа на РС Б., че с Решение № 7915/04.11.2010 г., влязло в сила на 20.11.2010 г. , съдът е признал свидетелката К. П. К., за виновна в това, че 25.05.2010г. около 9.00 ч., в Б. на кръстовището, образувано между ул."Братя Миладинови" и ул."Григор Пърличев", в посока на движение ул."Григор Пърличев", при управление на МПС - лек автомобил, марка „Хонда", с ДК № W 953 PLG, е нарушила правилата за движение по пътищата, установени в чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, а именно: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците", в следствие на което, е допуснала пътно - транспортно произшествие и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на М. П. П., ЕГН * от гр.Б., изразяваща се в счупване на шийката на дясната бедрена кост, което и е причинило трайно задруднение в движенията на десния долен крайник, за около 12 месеца, като деецът е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата - престъпление по чл.343а, ал.1, б."а", пр. 2, във връзка с чл.343, ал.1, б."б", пр. 2, във връзка с чл.342, ал.1, пр. 3 от НК, във връзка с чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, поради което и на основание същия текст и чл.78 а от НК я е освобождил от наказателна отговорност и й наложил административно наказание „глоба" в размер на 1 500 лева, вкл. наказание „лишаване от право да управлява МПС", за срок от 2 (два) месеца на осн.чл.343г във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК.

Както от показанията на самата К., така и от приобщените писмени доказателства по застрахователна претенция № *02, представени от ответника, се установява безспорно, че към момента на извършване на посоченото по-горе нарушение на ЗДвП, респ. – осъществяване състава на престъплението по чл. чл.343а, ал.1, б."а", пр. 2, във връзка с чл.343, ал.1, б."б", пр. 2, във връзка с чл.342, ал.1, пр. 3 от НК, във връзка с чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, между К. К. и ответната ЗК е имало сключен договор за застраховка, обективиран в комбинирана застрахователна полица № 05-510/029762/14.04.2010 г. за вид застраховка „Гражданска отговорност на автомобилист”. за автомобил марка „Хонда” с посочен номер на рама /шаси/.

Срокът на застраховката е бил от 15.04.2010 г. до 14.04.2011 г., като в него не е посочена застрахователната сума по застраховката "ГО".

Установява се още от представената преписка от ответника, че на 02.06.2010 г. ЗК”Уника” е било уведомено с уведомление за щета от трето увредено лице по застраховка „ГО” от Славка Бобева, в качеството й на представител на ищцата П., че на 25.05.2010 г. последната е била блъсната при пресичане на пешеходна пътека от управлявания от К. автомобил, като й е причинено счупване на шийката на тазобедрената става.

Към уведомлението е била приложена епикриза, издадена от МБАЛСМ”Пирогов” - л.134 от делото.

Установява се от заключението на допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза, че на мястото на ПТП - на кръстовището, образувано между ул."Братя Миладинови" и ул."Григор Пърличев", в посока на движение ул."Григор Пърличев", няма начертани както осева линия, разделяща улиците на две, така и пешеходна пътека.

Ул.”Славянска” /”Братя Миладинови”/ има незначителен надлъжен наклон от 9,2% мерено срещу знак „Стоп”, който се увеличава до 10,8% мерено на 7 м. в посока, обратна на движението на л.а. „Мазда”, управляван от свидетелката К..

Поставени знаци в района на кръстовището са знак „Б2” – „Стоп” – поставен и валиден от двете посоки на ул.”Славянска” и знак „В27” – забранени престоя и паркирането”.

Експертизата описва механизма на ПТП, според който пешеходката е започнала да пресича пред л.а.”Хонда”, като удар между нея и автомобила е осъществен поради това, че преди удара л.а. се е движил направо, а пешеходката – отляно на дясно на движението. Контакта между пешеходката и автомобила е настъпил от лавата й страна, като в този момент пешеходката се е намирала пред предния ляв ъгъл на бронята и левия калник.

Скоростта на автомобила пред удара /съприкосновението/ с пешеходката е била 12,8 км.ч., а мястото на удара, определено чрез координати спрямо знака „Стоп” по посока на л.а. са 3,30 м. след линията на стойката на знака „Стоп” гледано в посоката на движение на л.а.”Хонда” и на 3 м. в ляво от стойката на знака „Стоп” , гледано в посоката на движението на л.а.”Хонда”.

Причината за настъпване на ПТП не е бил технически, а от субективен характер, предвид че при „опасна зона” за спиране на л.а. „Хонда” при движение със скорост 12,8 км.ч., по-голяма от разстоянието до коридора за движение на пешеходката, за водачката не е съществувала техническа възможност за предотвратяване на ПТП чрез спиране.

Според вещото лице водачката е привела в движение л.а.”Хонда”, като не се е съобразила с релефа и техническите възможности на МПС за спиране преди коридора за движение на пешеходката.

При този темп на движение за П. не е съществувала техническа възможност да напусне коридора за движение на МПС на безопасно разстояние от минимум 0,30 в., с което да избегне удара.

Вещото лице е категорично, че от техническа гледна точка на водача на л.а. нищо не е пречило да види пешеходката още на тротоара, след появата иззад оградата и е имала техническа възможност да наблюдава и следи действията й около 2,62 секунди преди пешеходката да стъпи на платното за движение. Общото време за виждане на пешеходката до момента на удара е около 4,4 секунди.

Настоящият състав кредитира установеното от техническата експертиза, т.к. заключението е компетентно и пълно, изготвено след оглед на мястото на ПТП и след преценка и анализ от страна на вещото лице на всички налични данни по делото, вкл. съдържащите се по НАХД № 1279/2010 г. и приложеното към него ДП № 666/2010 г. на І-во РУ на МВР Б..

Същото е в унисон и с показанията на самата К. К., които освен това дават данни и за наличието на други субективни предпоставки за допускане от нейна страна на ПТП, довело до увреждането на ищцата.

Първата от тях е фактът, че л.а. марка „Хонда”, с който е причинено ПТП, е било закупено непосредствено преди произшествието от К. и съпруга й, като в деня на самото произшествие те са отивали да го регистрират в КАТ.

Освен че водачката е управлявала автомобил, който е нов за нея, същият е имал и други технически особености – бил е закупен от Англия и е бил с десен волан, както и с автоматични скорости.

К. твърди, че е спряла на описания и в техническата експертиза знак „Стоп”, като предвид факта, че колата е била с автоматични скорости, не е ползвала спирачка, а е дръпнала ръчната за паркинг. Пред нейния автомобил имало спрели други коли.

К. сочи, че е видяла М. П. да идва по тротоара от към болницата, още докато изчаквала потеглянето на стоящите пред нейния автомобил други такива.

Възприела и факта, че П. минава /пресича пътното платно/ пред автомобила й, като след освобождаване на платното от другите автомобили се огледала наляво и дясно и потеглила бавно, като в този момент съпругът й извикал „жена”.

К. веднага спряла и видяла П. паднала на земята, като не могла да се изправи сама, вкл. след опитите за помощ от страна на съпруга на К..

След това била извикана Бърза помощ.

Според свидетелката тя възприела факта на преминаване на П. пред автомобила й, пресичайки пътното платно, като последно проследила движението й до момента, когато тя била вече на ниво на левия калник на автомобила. След това се огледала за движение на други автомобили и като не установила такова, дръпнала лоста и потеглила леко, след което последвало и съприкосновението с пострадалата.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, изпълнена от вещи лица – лекари, със специалности „травматология и ортопедия” и „съдебна медицина”, вкл. поясненията по същото, дадени от тях в с.з., от приложените по делото медицински документи, касаещи ищцата се установява, че същата е получила счупване на шийката на дясната бедрена кост и е било проведено оперативно лечение.

Към момента на изготвяне на експертизата се установила асептична некроза на главичката на шийката на дясната бедрена кост и скъсяване Ѕ на шийката на дясната бедрена кост.

Вещите лица сочат, че П. не е боледувала от заболявания, които да водят до временна нетрудоспособност преди получаване на гореописаната травма – счупване на шийката на дясната бедрена кост при ПТП на 25.05.2010 г. вкл. и такива, които да благоприятстват получаване на счупванията и/или да затруднят, забавят зарастването на получените счупвания.

Данните относно здравословното състояние на ищцата преди ПТП са били снети от експертите от личния й здравен картон.

Според тях посочената травма – счупване на шийката на бедрената кост, причинява трайно затруднение на движенията на засегнатия долен крайник за около 12 месеца.

След посочения период основната функция на долния крайник – ходенето, се възстановява, но пострадалите продължават да имат различно по степен ограничение в движенията и да изпитват болка.

В случая при ищцата последици от травмата ще има за цял живот и не е възможно да настъпи пълно възстановяване, поради започналата асептична некроза, която ще доведе до необходимостта от оперативно лечение – алопластика /поставяне на изкуствена става/.

Според експертите счупването на големи тръбни кости, както и възстановяването след такива счупвания винаги са придружени първоначално от болка с голям интензитет /в първите месеци/, а по-късно, при веникализиране и раздвижване, което е част от лечебния процес, пострадалите също изпитват болка със значителен интензитет.

Изпитването на болка продължава и след периода на лечение при по-продължително или по-интензивно натоварване на болния крайник, като болка се изпитва при прехода на сезоните и особено през студените зимни месеци.

В случаи като процесния лечението е свързано освен това с продължително обездвижване до възстановяването на основните функции, а по-късно невъзможност за нормална физическа активност, каквато е имало преди травмата.

В конкретния случай това е довело до значително увеличаване на телесното тегло, което от своя страна също води до намаляване на физическата активност, т.е. създава се порочен кръг, т.к. от своя страна затлъстяването е предпоставка за възникване или отключване на много други заболявания, които обаче към момента на изготвяне на експертизата не са констатирани при ищцата.

Според експертите пълно възстановяване при ищцата със сигурност няма са настъпи, а напротив – асептичната некроза е необратимо състояние, което в бъдеще време, без да може да се посочи конкретен срок за това, ще доведе до необходимост от подмяна на засегнатата става.

Същите сочат още, че най-точно определената степен към момента на изготвяне на експертизата е тази, определена от решението на ТЕЛК /№ 1585-092/17.06.2011 г./ , а именно – 50 % трудова неработоспособност, а ограниченията, които се налагат при ищцата произтичат от обективно ограничените възможности вследствие на счупването, а не са във връзка с провежданото лечение.

И двамата експерти са категорични, че травмата на П. е причинена от блъскане от лявата й страна, но не със силен удар, а от съприкосновение с автомобила, респ. – падането на дясната страна. При това падане и от полученото от тялото ускорение е причинено счупването на шийката на дясната бедрена кост.

Според вещите лица не е задължително при блъскане и даване ускорение на тялото, последвано от падане, да останат видими увреждания от страната на автомобила, но дори и да е имало такива, то целта при оказване на първа помощ е да се обезболи и обездвижи, както и да се фиксира мястото на травмата, поради което е възможно по-леки увреждания да бъдат пропуснати при описване на ПТП.

Горният извод се налагал т.к. шийката на бедрената кост е сравнително масивна, носи тежестта на цялото тяло при придвижване и извършва основна функция, каквато е ходенето.

Не е възможно и са изключително редки случаите, в които при падане от височината на собствения ръст да се случи счупване, а най-често това се случва при блъскане или силен удар в тази област.

Съдът кредитира установеното от обсъдената експертиза, която е пълна и компетентно изготвена и не се оспори от страните по делото, като е в пълно съответствие с данните от останалите приобщени по делото като писмени доказателства епикризи и медицинска документация, касаещи здравословното състояние на ищцата след ПТП.

И двете вещи лица сочат, че към момента на извършения от тях преглед на П. тя се е предвижвала с помощно средство – патерица, поради което и изпълняването на трудовите й функции /същата е медицинска сестра в отделение „Гастроентерология” в МБАЛ Б./, е затруднено.

От показанията на свидетелката Бебева – сестра на ищцата се установява, че ищцата не е семейна, живее сама, и получената от нея травма в резултат на ПТП се отразило крайно неблагоприятно както на физическото й, така и на психическото й състояние.

Бебева сочи, че след самото произшествие ищцата е имала дълъг болничен престой, като за период от четири месеца е била на легло, не е могла да се движи и да се обслужва сама.

В този период от време за нея се грижили както Бебева, така и другата им сестра, която починала пред м.август 2010 г., а в последствие – след като започнало раздвижването й, за нея се грижил и друг човек.

Включително след четвъртия месец от ПТП и извършеното оперативно лечение за отстраняване на причинената травма, П. се движела първоначално с патерица, а в последствие – с бастун.

Свидетелката сочи, че лечението ищцата заплащала сама, т.к. здравната каса не поемала нищо от манипулациите, които се налагало да бъдат извършвани, като вкл. тя й дала заем в размер на 2 800 лв.

Показанията на Б. в посочената им част се подкрепят изцяло от показанията на свидетелката В. – съсед на ищцата.

Същата сочи, че живее в един блок с П. от дълги години и е близка с нея, както и че е ходила да я вижда след ПТП. При тези й посещения винаги са й отваряли сестрите на ищцата, т.к. тя не могла да се движи и този факт много я притеснявал – била винаги разстроена и често плачела, не искала други хора да я посещават и да я виждат в състоянието, в което се намира – неподвижна и безпомощна.

Според В. ищцата била на легло близо 5 – 6 месеца.

Съдът кредитира показанията и на двете свидетелки, преценявайки тези на Бебева в светлината на чл.172 ГПК, поради близките й родствени отношения с ищцата, доколкото същите се подкрепят изцяло както от приобщените по делото писмени доказателства, касаещи здравословното състояние на П. /десет броя болнични листа, три броя епикризи, искания и резултати от образно изследване, три броя протоколи на МК до ТЕЛК и два броя експерти решения на ТЕЛК при МБАЛ”Б.”/, така и от заключението на съдебно-медицинската експертиза.

От представените общо 10 броя фактури, издадени в периода от 31.05.2010 до 17.12.2010 г. и приложените фискални бонове към същите се установява, че с тях ищцата П. е закупила необходими за лечението й консумативи и лекарства на обща стойност от 1 470,30 лв.

Според протокола от 04.02.1011 г. от проведеното заседание на застрахователно медицинскато комисия на ЗД”Уника” последната приела, че за претърпените от ищцата неимуществени, имуществени вреди, пропуснати ползи и лихви, вследствие на ПТП, следва да й бъде предложено обезщетение от 10 000 лв., като за имуществените претенции следвало да се предоставят оригинални фактури.

Следва да се отбележи още, че в този протокол комисията на ответното ЗД е приело, че увреждането на ищцата е причинено от виновното поведение на водача на лекия автомобил „Хонда”.

При приетото за установено по-горе от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявените обективно съединени искове са допустими.

Нормата на по чл.267, ал.1, т.1 е установила, че застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в т.ч. пешеходци вреди, вследствие на притежаването или използването на МПС, като в т.ч. се включват имуществените и неимуществените вреди в следствие на телесно увреждане.

В случая ищцата твърди именно, че е пешеходец, на когото са причинени имуществени и неимуществени вреди в следствие на телесно увреждане от използването на МПС, управлявано от застрахован по задължителна застраховка „ГО” при ответното ЗД.

И т.к. процесуалната легитимация на страните са определя от ищеца, в случая с оглед поддържаното от ищцата предявеният главен иск се явява процесуално допустим.

Същият е обективно съединен и с претенцията за заплащане на обезщетение за забава на дължимото парично задължение, считано от 07.02.2011 г. /датата, на която застрахователят се произнесъл по претенцията на ищцата/ до предявяване на исковата молба, вкл. и за заплащане на законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

Предявените искове са частично основателни.

При приетите за безспорно установени по-горе факти решаващият състав счита, че ищцата установи в хода на производството при условието на пълно и главно доказване факта, че автомобилът м.»Хонда CRV” с ДК № W 953 PLG, управляван на 25.05.2010 г. от свидетелката К. К., е имал валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното застрахователно дружество /договорът е бил със срок на действие от 15.04.2010 г. до 14.05.2011 г.

В т.см. безсъмнено се установи фактът, че К. е имала качеството на „застрахован” по смисъла на чл.257, ал.2 КЗ и § 1, т.4 от ДР на КЗ.

Фактът, че към момента на настъпване на ПТП посоченият по-горе лек автомобил е бил управляван от К. не е спорен по делото – същият не се оспорва от самата К. и се установява от писмени доказателства по НАХД № 1279/2010 г., приобщено към настоящето дело.

Поради последното и въпреки установеното от съдебната практика, че решението на съда, постановено при условията на чл.78а НК няма обвързващо действие за гражданския съд относно вината на дееца, както и относно неговата противоправност, с оглед събраните и обсъдени по-горе в настоящето производство доказателства /гласни – показанията на самата К., писмени – преписката по заведената в ответното дружество щета, както и заключението на съдебно-техническата експертиза/ решаващият състав намира за безспорно установени в казуса факта на вината и противоправността на деянието на К..

Последните са приети за установени и от нарочната комисия на ответното дружество, сформирана по повод уведомлението за щета на ищцата /така протокола от заседанието на комисията/.

Вън от горното следва да се посочи, че вината на деликвента е призумптивна и е в негова тежест да я опровергае независимо от решението, постановено при условията на чл.78а от състав на РС Б., каквото доказване в хода на настоящето производство не бе проведено.

Напротив – анализът както на вече изброените доказателства води на безсъмнен извод, че на 25.05.2010 г. около 9.00 ч. К., управлявайки новозакупения от нея л.а.м.”Хонда”, с десен волан /обратен на движението в страната/, с автоматични скорости, с които още не е била свикнала и възприемайки безпроблемно движението по пътното платно на ищцата, е допуснала нарушение на правилата за движението по пътищата, установени в чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, а именно: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците" и е увредила ищцата, причинявайки й средна телесна повреда – счупване на шийката на дясната бедрена кост.

Безспорно се установи от доказателствата по делото, че това счупване е причинило трайно затруднение на движението на десния долен крайник на ищцата за повече от 12 месеца, а според заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза, затруднението на движението ще продължи за неопределен период, като пълно възстановяване със сигурност няма да настъпи.

Напротив – асептичната некроза, която е получила ищцата, е необратимо състояние, което в бъдеще време ще доведе до необходимост от нова оперативна интервенция за подмяна на засегнатата става.

Горният факт отнесен към установеното от гласните доказателства досежно претърпените от ищцата болки, страдания и неудобства от момента на ПТП до датата на самото с.з. навеждат на извода, че предявеният иск за заплащане на неимуществени вреди е доказан по основание.

По размер, съобразявайки изложените факти и нормата на чл.52 ЗЗД, както и тази на §27, ал.2 от ДР на КЗ /в застрахователната полица няма посочена застрахователна сума по полицата/ съдът счита, че искът се основателен до размер от 50 000 лв., като в останалата му част, за разликата до претендираната сума от 200 000 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен.

Сумата от 50 000 лв. е дължима от ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на предявяване на иска /така петитума на исковата молба/ до окончателното й плащане.

По отношение претенцията за причинени имуществени вреди решаващият съд по аргументите, изложени досежно доказаността по основание на претенцията за неимуществени вреди намира, че и този иск се явява доказан по основание.

По размер същият се явява доказан за сумата от 1 470,30 лв., установена от приобщените писмени доказателства, удостоверяващи направени от ищцата разходи за закупуване на медикаменти и медицински принадлежности, свързани с лечението на причиненото й от ПТП телесно увреждане.

В останалата й част, за разликата до претендирания размер от 2 037,10 лв. претенцията следва да се отхвърли, като недоказана.

По отношение на акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва върху претендираната от ищцата като главница сума от общо 202 037,10 лв. същата следва да се отхвърли като неоснователна, като недоказана по размер, предвид че от страна на ищцата не се ангажираха каквито и да е доказателства в тази насока.

С оглед изхода от спора ответното дружество ще следва да заплати на ищцата и сторените от нея по делото разноски в размер на 310 лв. за възнаграждение на вещите лица по назначената съдебно-медицинска експертиза.

Мотивиран от горното и на посочените основания, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЗК»Уника», ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С. 1612, ул.»Ю.» № 1., представлявана от Председателя на УС Клаудиа Рознак и от двама изп.директори заедно – Н. Г. И. и Н. Г. К.да заплати на М. П. П. – ЕГН * от гр.Б., с адрес за призоваване – гр.Б., ул.”П.” № 1, .2, чрез адв.А. М. от БАК сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и сумата от 1 470,30 лв. /хиляда четиристотин и седемдесет лева и тридесет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди от пътно транспортно произшествие на 25.05.2010 г. с л.а. марка „Хонда CRV”, с ДК № W 953 PLG, управляван от К. П. К., както и сумата от 310 /триста и десет/ лева разноски по делото за възнаграждение на вещите лице по съдебно-медицинската експертиза.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените искове от М. П. П. – ЕГН * от гр.Б., с адрес за призоваване – гр.Б., ул.”П.” № 1, .2, чрез адв.А. М. от БАК против ЗК»Уника», ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С. 1612, ул.»Ю.» № 1., представлявана от Председателя на УС К. Р. и от двама изп.директори заедно – Н. Г. И. и Н. Г. Каварджиклиев за заплащане на обезщетение причинени неимществени вреди за разликата от уважения размер от 50 000 /петдесет хиляди/ лева до претендирания размер от 200 000 /двеста хиляди/ лева, както и за заплащане на обещетение за причинени имуществени вреди за разликата до присъдения размер от 1 470,30 лв. /хиляда четиристотин и седемдесет лева и тридесет стотинки/ до претендирания размер от 2 037,10 лв. /две хиляди тридесет и седем лева и десет стотинки/.

Решението поделжи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: