Разпореждане по дело №41/2023 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 101
Дата: 30 ноември 2023 г.
Съдия: Атанас Дечков Христов
Дело: 20233300900041
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 101
гр. Разград, 30.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на тридесети ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Търговско дело №
20233300900041 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № 4714
от 08.11.2023г., с която са предявени от ищеца "Роуд дизайн" АД, ЕИК
*********, чрез пълномощника адвокат П. З. от АК – Разград, ПРОТИВ
ответника "ХИМИК" АД, ЕИК *********, обективно кумулативно съединени
установителни искове по чл. 71 ТЗ във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК за
прогласяване нищожността на Декларация за оттегляне на пълномощия с
нотариална заверка на подпис на Я.Г.К. с рег. № 8529/04.09.2023г. на
нотариус Н.С., и нищожността на съдържащото се в тази декларация
волеизявление на Я.Г.К., че оттегля изцяло пълномощията на прокуриста на
Химик АД В.Т.С. изброени в пълномощно с рег. № 6029/30.06.2023г. на
нотариус Н.С..
Ищецът твърди, че:
1. Считано от 31.08.2023г. Я.Г.К. няма качество на изпълнителен
директор на Химик АД и представителна власт по отношение на дружеството,
защото е освободен като член на Съвета на директорите на Химик АД с
решение на Общото събрание на дружеството от 31.08.2023г. К. продължава
да бъде вписан в търговския регистър като член на съвета на директорите на
Химик АД и като изпълнителен директор на дружеството, само защото,
злоупотребявайки с процесуалното право на иск предизвикал
постановяването на Определение № 45 от 01.09.2023г. по ч.т.д. № 28/2023г.
на РОС за спиране на неговото заличаване в търговския регистър. Във
вътрешните отношения между акционери, членове на съвета на директорите и
прокурист, обаче, приетите на 31.08.2023г. от Общото събрание промени са
настъпили на същата дата с тяхното приемане.
2. Дори К. все още да притежаваше качеството на член на Съвета на
директорите на Химик АД и на изпълнителен директор на дружеството,
неговото изявление за оттегляне на упълномощаването на прокуриста, отново
щеше бъде нищожно, защото прокуристът е избран и упълномощен от като
1
такъв по единодушно решение на Съвета на директорите от 30.06.2023г. и
може да бъде освободен само по решение на същия колективен орган. Не
съществува решение на Съвета на директорите на Химик АД за
освобождаване на прокуриста и за оттегляне на упълномощаването му,
поради което те не са настъпили.
3. Липсва адресирано до прокуриста волеизявление за оттегляне на
упълномощаването му като такъв. Процесната Декларация за оттегляне на
пълномощия с нотариална заверка на подпис на Я.Г.К. с рег. №
8529/04.09.2023г. на нотариус Н.С. не е адресирана до прокуриста, не му е
връчвана и по тази причина поначало не е годна да породи каквито и да е
правни последици.
Ищецът е мажоритарен акционер в Химик АД, като именно това му
качество обуславяло правния му интерес от установяването на нищожността
на „Декларация за оттегляне на пълномощия“ и на съдържащото се в нея
изявление.
С разпореждане № 94 от 10.11.2023г. /л.24-25, 27/ съдът е указал на
ищеца да обоснове правния си интерес от предявените искове. Така
Определение № 379 от 2.10.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1248/2020 г., II т. о.,
ТК и Определение № 446 от 8.07.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 354/2019 г., II т.
о., ТК.
В изпълнение на това указание ищецът, чрез пълномощника си адвокат
П. З. от АК – Разград, е депозирал молба с вх. № 5056 от 29.11.2023г. В нея е
посочил, че качеството на ищеца на акционер в ответното дружество
обуславя активната му процесуална легитимация и правния му интерес от
предявяването на иск по ч. 71 ТЗ. Освен горното е посочил, че извършеното
от Я.К. правно действие /волеизявление/ от името на Химик АД, а именно
атакуваното оттегляне на упълномощаването на прокуриста, материализирано
в процесната „Декларация за оттегляне на пълномощия“, пряко нарушава
членствените права на ищеца, тъй като създава условия за недобросъвестно
еднолично негово управление на Химик АД. Я.К. се опитвал без съгласието
на мнозинството от членовете на съвета на директорите, да прекрати
прокурата и така да установи еднолична и безконтролна власт върху Химик
АД в своя полза и във вреда на ищеца.
Съдът намира, че предявените искове са недопустими, поради което
следва да върне исковата молба, на осн. чл. 130 ГПК, по следните
съображения:
Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в
Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по т. дело № 1/2002 г. на ОСГК на
ВКС, решение № 75/31.05.2010 г. по т. дело № 538/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о.
и решение № 50/16.06.2014 г. по т. д. № 1087/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о. с
оглед вида на търсената защита на материалното право, исковете по чл. 71 ТЗ
могат да бъдат установителни, конститутивни или осъдителни.
Допустимостта на установителния иск по чл. 71 ТЗ във връзка с чл. 124,
2
ал. 1 ГПК се обуславя от наличието на правен интерес като абсолютна
процесуална предпоставка. Правен интерес за предявяване на този иск
съществува винаги, когато органите на дружеството нарушават с действията
си законово регламентирани членствени права на конкретния акционер или
изобщо отричат правото му на членство. По отношение на осъдителните и
конститутивните искове правният интерес е презумптивен с оглед изложеното
в обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Всеки иск с правно
основание чл. 71 ТЗ е иск за защита на членствени права и включва
установяване, както наличието, естеството и обема им, така и факта на
нарушаването им. Установяването на материалноправната легитимация на
ищеца като акционер е въпрос, относим към основателността на иска по чл.
71 ТЗ, а не към неговата допустимост. Така и Определение № 696 от
5.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 500/2019 г., II т. о., ТК
Не е необходимо интересът от търсената защита да е непосредствен –
достатъчен е и само евентуалният правен интерес. Вж. и Определение № 542
от 16.08.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 622/2019 г., II т. о., ТК.
Допустимостта на иска следва да се преценява с оглед конкретиката на
всеки отделен спор. Така и Решение № 78 от 10.08.2022 г. на ВКС по т. д. №
675/2021 г., I т. о., ТК.
Съдът намира, че процесната Декларация за оттегляне на пълномощия
с нотариална заверка на подпис на Я.Г.К. с рег. № 8529/04.09.2023г. на
нотариус Н.С. и съдържащото се в тази декларация волеизявление на Я.Г.К.,
че оттегля изцяло пълномощията на прокуриста на Химик АД В.Т.С.
изброени в пълномощно с рег. № 6029/30.06.2023г. на нотариус Н.С.не не
засягат акционерните права на ищеца и не ги увреждат, за да съществува
правен интерес за последния от съдебното установяване на нищожността им
чрез иска по чл. 71 от ТЗ във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК. Отсъствието на правен
интерес обуславя недопустимост на предявения иск и на образуваното по
повод на него производство, което подлежи на прекратяване. Вж. и Решение
№ 202 от 22.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 764/2009 г., II т. о., ТК, Определение
от 14.08.2006 г. на ВКС по д. № 164/2006 г., II т. о., Определение № 558 от
17.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 2185/2022 г., I т. о., ТК, Определение № 42 от
23.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2758/2019 г., I т. о., ТК, Определение № 446
от 8.07.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 354/2019 г., II т. о., ТК, Определение №
381 от 12.09.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1443/2018 г., I т. о., ТК.
Мотивиран от горното, съдът на осн. чл. 130 ГПК,
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 4714 от 08.11.2023г., въз основа на
която е образувано търговско дело № 20233300900041 по описа за 2023
година на Окръжен съд - Разград, като процесуално НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 20233300900041
3
по описа за 2023 година на Окръжен съд – Разград, като недопустимо.
Препис от разпореждането да се връчи на ищеца, на осн. чл. 7, ал.2
ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
4