Решение по дело №1831/2020 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 февруари 2021 г. (в сила от 14 юли 2021 г.)
Съдия: Мария Димитрова Каранашева
Дело: 20202230101831
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ 

гр. Сливен, 10.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Сливенския районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари, през две хиляди двадесет и първа  година, в състав:

 

                                                    Председател : Мария Каранашева

 

при секретаря Добринка Недкова

като разгледа докладваното от съдия Каранашева

гр. дело № 1831 по описа за 2020 год.

на Сливенски районен съд ,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

В исковата молба ищецът твърди, че на 9.08.2019г. е получил чрез работодателя си  призовка за принудително изпълнение по изп.д.№1432/2012г. на ЧСИ Недолчо Митев.След като получил призовката ищецът извършил справка по делото и констатирал, че производството е образувано по молба на Профи кредит България ЕООД , изпълнителния титул е изпълнителен лист от 28.11.2011 и изпълнителен лист от 3.02.2012г. на СГС по арбитражно дело за сумите 3 728.66лв, представляваща главница, законната лихва от постановяване на съдебното решение,90лв разноски за арбитражното  производство и 363.72лв юрисконсултско възнаграждение.Сочи се, че ищецът не дължи заплащане на претендираните вземания, поради изтичането на обща пет годишна погасителна давност за главницата и акцесорните вземания.Твърди се, че изпълнителното производство е образувано на 27.01.2012г. и е изпратено съобщение за запор до работодателя на ищеца.Сочи се, че запорното съобщение не е стигнало до работодателя и не е породило действие. Твърди се, че изпълнителното производство е образувано на 27.01.2012г. и е изпратено съобщение за запор до работодателя на ищеца.Сочи се, че запорното съобщение не е стигнало до работодателя и не е породило действие. Твърди се, че на 16.11.2012г.  е изпратено съобщение за запор до работодателя на ищеца.Сочи се, че запорното съобщение не е стигнало до работодателя и не е породило действие. Твърди се, че на 20.07.2015г.  е изпратено съобщение за запор до работодателя на ищеца.Сочи се, че запорното съобщение не е стигнало до работодателя и не е породило действие.Твърди се,      че на 30.07.2019г. е конституиран нов взискател по изпълнителното производство Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД.Сочи се, че погасителната давност по изпълнителното дело е последно прекъсната на 5.03.2012г. и от този момент е започнал да тече две годишния срок за перемпция на изпълнителното дело, като се твърди, че всички извършени след изтичането на 2 годишния срок действия по изпълнителното дело са негодни да прекъснат давността.

            Поискано е да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите 3 728.66лв, представляваща главница, законната лихва от постановяване на съдебното решение,90лв разноски за арбитражното  производство и 363.72лв юрисконсултско възнаграждение.

Съдът е квалифицирал така предявения  отрицателен установителен иск, като такъв с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във връзка чл.439, ал.2 от ГПК.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника  е постъпил.

В отговора е заявено, че на ищецът многократно през годините са изпращани покани за доброволно изпълнение и са му налагани запори и не са били налице основанията за перимиране на изпълнителното дело, както и за изтичането на пет годишната погасителна давност за погасяването на главницата и акцесорните задължения.Направено е възражение, че погасителна давност не е текла по време на изпълнителния процес.Сочи се, че ищецът не е потърсил писмото за извършената цесия на вземането, а ако се приеме, че не е уведомен за цесията да се счете, че уведомяването е станало с отговора.

Поискано е да бъде отхвърлен предявения иск и да бъдат присъдени направените по делото разноски

В съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния представител в писмено становище поддържа предявените  отрицателни установителни иска и моли да бъдат уважени и да  бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски.

Ответника, редовно призован, представител не се явява, в писмено становище  моли предявените искове да бъдат отхвърлени, излага подробни съображения за това и да му бъдат присъдени направените по делото разноски-юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С изпълнителен лист от 28.11.2011г. е осъден    Н.Г.Г. по арб.д.№214/2011г. на СГС да заплати на Профи кредит България ЕООД главница в размер на 3728.66лв главница, ведно със законната лихва от постановяването на съдебното решение до окончателното погасяване на задължението, 90лв разноски по арбитражното производство, 50 лв разноски по т.д.

С изпълнителен лист от 3.02.2012г. е осъден      Н.Г.Г. по арб.д.№214/2011г. на СГС да заплати на Профи кредит България ЕООД сумата от 363.72лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

На 27.01.2012г. е подадена молба от Профи кредит България ЕООД до ЧСИ Неделчо Митев, с която е поискано да бъдат събрани сумите по двата издадени изпълнителни листа срещу Н.Г.Г.. По молбата е образувано изпълнително дело №1432/2012г. на ЧСИ Неделчо Митев с район на действие СГС.

На 28.02.2012г. е връчена покана за доброволно изпълнение по изп.д. №1432/2012г. на ЧСИ Неделчо Митев с район на действие СГС до Н.Г.Г. при условията на чл.47,ал.1 от ГПК.

На 28.02.2012г. е изпратено запорно съобщение до Хоум декорейшън БГ ЕООД, с което е наложен запор върху  трудовото възнаграждение на Н.Г.Г..Запорното съобщение не е връчено на работодателя, а е залепено уведомление.

На 5.03.2012г. е наложен запор върху банковите сметки на Н.Г.Г. в Пиреус банк.На 19.03.2012г. Пиреус банк е уведомила ЧСИ Н.Митев, че запора е наложен и е преведена наличната сума от 25.08лв.

На 12.12.2012г. е връчена покана за доброволно изпълнение по изп.д. №1432/2012г. на ЧСИ Неделчо Митев с район на действие СГС до Н.Г.Г. при условията на чл.47,ал.1 от ГПК чрез залепване на уведомление.

На 13.12.2012г. е залепено уведомление до Хоум декорейшън БГ ЕООД, с което са уведомени, че следва да получат запорно съобщение наложен запор върху  трудовото възнаграждение на Н.Г.Г..

На 24.03.2014г. е изпратена призовка за принудително изпълнение до Н.Г.Г., а именно опис на движимото му имущество , който ще се състой на 30.04.2014г. в 12.00часа.Обратната  разписка към призовката е върната като непотърсена.

На 20.07.2015г. е изпратено запорно съобщение до Хоум декорейшън БГ ЕООД, с което е наложен запор върху  трудовото възнаграждение на Н.Г.Г..Запорното съобщение не е връчено на работодателя а е залепено уведомление  на 23.07.2015г.

На  9.11.2015г. е депозирана молба от Профи кредит България ЕООД, с която е поискано  да бъде извършен опис и да бъде описано движимо имущество по изп.д. №1432/2012г. на ЧСИ Неделчо Митев с район на действие СГС.

На 17.08.2017г. е изпратена призовка за принудително изпълнение до Н.Г.Г., а именно опис на движимото му имущество на адрес с.Гаврайлово, ул.Божур №3, който ще се състой на 30.04.2014г. в 12.00часа.Обратната  разписка към призовката е върната като непотърсена.

На 18.04.2019г. по изпълнителното дело е подадена молба за конституиране на нов взискател по делото Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД.

На 18.04.2019г. по изпълнителното дело е подадена молба за конституиране на нов взискател по делото Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД.Към молбата е представен договор за прехвърляне на вземания по силата, на който Профи кредит България ЕООД е прехвърлило на Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД вземания на 8.08.2018г., като в приложение №1 под номер ********** е записан като длъжник Н.Г.Г. с главница 3381.88лв

На 30.07.2017г. е изпратена призовка за принудително изпълнение до Н.Г.Г., чрез работодател Хоум декорейшън БГ ЕООД, а именно опис на движимото му имущество на адрес с.Гаврайлово, ул.Божур №3, който ще се състой на 30.04.2014г. в 12.00часа.Обратната  разписка към призовката е върната като връчена на 9.08.2019г.

На 30.07.2019г. е изпратено запорно съобщение до Хоум декорейшън БГ ЕООД, с което е наложен запор върху  трудовото възнаграждение на Н.Г.Г..Запорното съобщение не е връчено на работодателя. Обратната  разписка към запорното съобщение е върната като връчена на 9.08.2019г.

На 21.08.2019г. е депозирана молба от Н.Г.Г. по изп.д. №1432/2012г. на ЧСИ Неделчо Митев с район на действие СГС, с която е поискано да му бъдат предоставени копия от изпълнителен лист от 28.11.2011г. и 3.02.2012г., копие от молба за доброволно изпълнение от 16.11.2012г.

На 5.06.2020г. е заведена молбата с предявените отрицателни установителни искове предмет на разглеждане на настоящото производство.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства, които са ясни и непротиворечиви, кореспондират помежду си,поради което съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на предявените искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК съдът приема, че ищеца има правен интерес от предявяването на три отрицателни установителни иска, че  не дължи сумите цитирани в доклада, поради  изтекла погасителна давност и неуведомяване за цесията.

            По основателността на предявения иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПКотрицателен установителен иск за признаване на установено, че ищеца не дължи на ответника 3728.66лв главница, ведно със законната лихва от постановяването на съдебното решение до окончателното погасяване на задължението, 90лв разноски за арбитражното  производство и 363.72лв юрисконсултско възнаграждение,поради  изтекла погасителна давност и неуведомяване на длъжника по договора за цесия. Доказа се в производството, че изпълнителните листи са издадени въз основа на на арбитражни производства.  .Безспорно се установи в производството, че  въз основа на  издадените изпълнителни листи е образувано изпълнително дело №1432/2012г. на ЧСИ Неделчо Митев с район на действие СГС, По изпълнително дело №1432/2012г. на ЧСИ Неделчо Митев с район на действие СГС не са извършвани никакви същински изпълнителни действия за периода от 27.01.2012г. до 9.08.2019г.. Съдът приема, че за конкретното вземания за главница е относима погасителната давност, визирана в чл. 110 от ЗЗД, а именно с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които закона не предвижда друг срок. Не се доказа в производството, че е налице прекъсване на погасителната давност по отношение на вземанията от момента на започналото изпълнително производство 27.01.2012г. до 9.08.2019г., когато на длъжника е връчена покана за принудително изпълнение и е връчено запорното съобщение на работодателя .  Съгласно т. 10 от ТР 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Във въпросното тълкувателно решение изрично е упоменато, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното производство, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника. С оглед изложеното, съдът приема, че е изтекла петгодишната погасителна давност по отношение на вземанията за главница. Не се доказа в производството, че от момента на образуване на първото изпълнително производство-27.01.2012г. до момента на връчване на поканата за принудително изпълнение и запорното съобщение 9.08.2019г. да има прекъсване на давността по което и да било от двете изпълнителни дела.  В Т. 10 от ТР 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на извършването на разпределение. В тълкувателното решение изрично е посочено, че прекъсва давността- насочване на изпълнение, чрез налагане на запор или възбрана, извършването на опис и оценка на вещите, насрочването и извършването на продан. Не е изпълнително действие подаването на молба от взискателя за образуване на изпълнително дело с посочването на изпълнителни способи и възлагането на ЧСИ на правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Подаването на  молба за образуването на изпълнително производство не прекъсва давността, но дори да се приеме, че прекъсва е изтекъл пет годишния давностен срок от подаването на  молбата за образуване на изпълнително производство 27.01.2012 г. до връчването на поканата за поканата за принудително изпълнение и запорното съобщение 9.08.2019г.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.7,ал.2, т.4 от НМРАВ и с оглед на направеното възражение за прекомерност в молбата на ответното дружество и предвид на направеното искане от страна на процесуалния представител на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, съдът намира, че същото е основателно и ще следва да бъде уважено, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 731.14 лв., представляващи  адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА и държавна такса.По направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, съдът приема, че възражението е неоснователно.

Мотивиран от горното и на основание чл.235,ал.1 от ГПК, Съдът

                                                    РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че Н.Г.Г., ЕГН **********,***, НЕ ДЪЛЖИ на Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Пенчо Владигеров №21, Бизнес център Люлин 6, ет.2 сумата от  3728.66лв, представляваща главница , законна лихва върху главницата, считано от постановяването на съдебното решение до окончателното плащане, 90лв разноски по арбитражното производство, 50лв –разноски по т.д.№3931/2011г. на СГС и юрисконсултско възнаграждение по т.д.№3931/2011г. на СГС , поради  изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Пенчо Владигеров №21, Бизнес център Люлин 6, ет.2 на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на Н.Г.Г., ЕГН **********,*** направените по делото разноски  в размер на 731.14 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Решението може да бъде обжалвано с  въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването  му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ: