№ 669
гр. София, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20211001000495 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от Н. С. Д. срещу решение №
260 217 от 23.10.2020 г., постановено по т.д. № 8 543/16 г. по описа на Софийски градски
съд, Търговско отделение, 17 състав, с което е обявен по иск с правно основание чл. 135
ЗЗД, предявен от „Инвестиционна компания” АД срещу Н. С. Д. и „Комерсиал хаус” ЕООД
за недействителен по отношение на кредитора „Инвестиционна компания” АД на договор за
продажба на недвижим имот, сключен на 11.06.2013 г., с нотариален акт № 44, том I, per. №
2 947, дело № 39 от 2013 г. на нотариус С. З., с район на действие Районен съд - гр. София, в
частта, с която В. Б. Д. и Н. С. Д., в качеството им на продавачи, продават на и „Комерсиал
хаус” ЕООД, в качеството му на купувач, 1/2 ид.ч. от собствения им недвижим имот,
придобит по време на брака им и представляващ тяхна съпружеска имуществена общност,
представляващ апартамент № 2, находящ се на първи етаж, със застроена площ от 52.68
кв.м. и разгърната застроена площ от 71.19 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с
кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и два балкона, при граници: коридор и асансьорна
шахта, апартамент № 3, калкан към ул. „Средна гора“ № 99, двор и апартамент № 1, ведно
със склад № 5 с площ от 5.38 кв.м., ведно с 3.596 % ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху поземления имот, в който тя е построена, ведно с 3.137 % ид.ч. от
правото на собственост върху поземления имот, представляващ УПИ IV-18 в кв. 158 по
регулационния план на гр. София, местност „Зона Б 3“, целият с площ от 487.50 кв.м., при
граници по скица: ул. „Средна гора“, УПИ V-19, УПИ III-10,11, УПИ II-17, ведно с
паркомясто в същата сграда, представляващо обект 2, с площ от 12.40 кв.м., при граници и
съседи: проход между паркоместата, паркомясто 1, калкан към ул. „Средна гора“ 95 и
паркомясто 3 и е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. С. Д. и „Комерсиал хаус” ЕООД
да заплатят на „Инвестиционна компания” АД сума в размер на 4 194.44 лв.,
представляваща направени разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано. В тази връзка
се оспорват изводите на съда по отношение качеството кредитор на ищеца по отношение на
ответника. Инвокира доводи свързани с нотариалните заверки на подписите на ответника и
1
ищеца, като твърди, че от момента на удостоверяване подписа на ищеца (24.10.2014 г.)
споразумението е породило действие по отношение на страните. Прави извод, че от този
момент ищецът е придобил качеството си на кредитор на ответника, а сделката е извършена
преди това – 11.06.2013 г. Твърди, че съдът необосновано е приел, че сделката е сключена на
30.09.2011 г., както и че нотариалната заверка на подписите на страните е от 09.11.2011 г., а
не споменава и не обсъжда, че споразумението е подписано от ищеца на 22.10.2014 г.
Твърди, че съдът неправилно не иска да се произнесе по отношение на наведеното
твърдение за нищожност на сделката (споразумението). Моли съда да постанови решение, с
което да отмени атакуваното като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постанови
ново, с което да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан.
Въззиваемата страна „Инвестиционна компания” АД оспорва подадената
жалба. Твърди, че същата е недопустима, тъй като назначеният особен представител има
права само до приключване на производството пред Софийски градски съд. В случай, че
жалбата се приеме за допустима оспорва нейната основателност, като твърди, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установяват предпоставките за
основателност на предявеният иск с правно основание чл.135 от ЗЗД. Твърди, че е кредитор
още от 09.11.2011 г., както и че от събраните по делото доказателства се установява и
наличието на другите две предпоставки. Твърди, че ответникът не е оборил презумпцията за
знание, предвид свързаността на лицата. Моли съда да постанови решение, с което да
потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно. Претендира разноски като
представя списък.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното
решение № 260 217 от 23.10.2020 г., постановено по т.д. № 8 543/16 г. по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, 17 състав, съдът е обявил по иск с правно основание чл.
135 ЗЗД, предявен от „Инвестиционна компания” АД срещу Н. С. Д. и „Комерсиал хаус”
ЕООД за недействителен по отношение на кредитора „Инвестиционна компания” АД на
договор за продажба на недвижим имот, сключен на 11.06.2013 г., с нотариален акт № 44,
том I, per. № 2 947, дело № 39 от 2013 г. на нотариус С. З., с район на действие Районен съд -
гр. София, в частта, с която В. Б. Д. и Н. С. Д., в качеството им на продавачи, продават на и
„Комерсиал хаус” ЕООД, в качеството му на купувач, 1/2 ид.ч. от собствения им недвижим
имот, придобит по време на брака им и представляващ тяхна съпружеска имуществена
общност, представляващ апартамент № 2, находящ се на първи етаж, със застроена площ от
52.68 кв.м. и разгърната застроена площ от 71.19 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с
кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и два балкона, при граници: коридор и асансьорна
шахта, апартамент № 3, калкан към ул. „Средна гора“ № 99, двор и апартамент № 1, ведно
със склад № 5 с площ от 5.38 кв.м., ведно с 3.596 % ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху поземления имот, в който тя е построена, ведно с 3.137 % ид.ч. от
правото на собственост върху поземления имот, представляващ УПИ IV-18 в кв. 158 по
регулационния план на гр. София, местност „Зона Б 3“, целият с площ от 487.50 кв.м., при
граници по скица: ул. „Средна гора“, УПИ V-19, УПИ III-10,11, УПИ II-17, ведно с
паркомясто в същата сграда, представляващо обект 2, с площ от 12.40 кв.м., при граници и
съседи: проход между паркоместата, паркомясто 1, калкан към ул. „Средна гора“ 95 и
паркомясто 3 и е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. С. Д. и „Комерсиал хаус” ЕООД
да заплатят на „Инвестиционна компания” АД сума в размер на 4 194.44 лв.,
представляваща направени разноски по делото.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че ищцовото
дружество има парично вземане към ответника Н.Д. за получаване на сума в размер на 300
000 щ.д., което произтича от договор, сключен между тези лица в писмена форма с
нотариална заверка на подписите. Не се спори, а се установява и от доказателствата по
делото, че за описаното парично вземане на „Инвестиционна компания” АД към Н. С. Д. е
установено със стабилизирана заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1 447/14 г. по
2
описа на PC - Търговище на 30.10.2014 г. Видно от същата, с нея е разпоредено длъжникът
Н. С. Д. да заплати солидарно с още четири юридически лица на „Инвестиционна компания”
АД следните суми: сума в размер на 300 000 щ.д., представляваща част от задължение в общ
размер на 685 194 щ.д., дължима съгласно чл. 5 вр. чл. 4, т. 1 от споразумение, сключено на
30.09.2011 г., с нотариална заверка на подписите на страните, ведно със законната лихва
върху тази сума за периода от 29.10.2014 г. до окончателно изплащане на задължението,
сума в размер на 9 205.32 лв., представляваща направени в заповедното производство
разноски. Видно от доказателствата по заповедното производство, липсва подадено от
длъжника Н.Д. възражение, е което той да е оспорил дължимостта на вземането, присъдено
в полза на ищеца със заповедта за изпълнение и съответно липсват доказателства да е
образувано исково съдебно производство по предявен иск по чл. 422 ГПК, което да има за
предмет съществуването на описаното вземане. В настоящето производство ответника не
прави изявления и не твърди да е подавал възражение. Видно от представеното в
заповедното производство, както и настоящето исково производство споразумение, същото
е сключено на 30.09.2011 г. (датата отбелязана в самото него), като на 09.11.2011 г. е
поставена нотариална заверка на подписа на длъжниците, всички представлявани от
физическото лице Н.Д..
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че нотариалната
заверка на подписа на представляващия „Инвестиционна компания“ АД С. Д. И. е
извършена на 24.10.2014 г.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
с договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 44, т.1, рег. № 2 947, дело № 39 от
2013 г. от 11.06.2013 г. В. Б. Д. и Н. С. Д. са прехвърлили на Комерсиал хаус“ ЕООД
правото на собственост върху недвижим имот съпружеска общност, представляващи
апартамент № 2, находщ се на първи етаж, със застроена площ от 52.68 кв.м. и разгърната
застроена площ от 71.19 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с кухненски бокс, спалня,
баня с тоалетна и два балкона, при граници: коридор и асансьорна шахта, апартамент № 3,
калкан към ул. „Средна гора“ № 99, двор и апартамент № 1, ведно със склад № 5 с площ от
5.38 кв.м., ведно с 3.596 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот, в който тя е построена, ведно е 3.137 % ид.ч. от правото на собственост
върху поземления имот, представляващ УПИ IV-18 в кв. 158 по регулационния план на гр.
София, местност „Зона Б 3“, целият е площ от 487.50 кв.м., при граници по скица: ул.
„Средна гора“, УПИ V-19, УПИ III-10, 11, УПИ II-17, ведно с паркомясто в същата сграда,
представляващо обект 2, с площ от 12. 40 кв.м., при граници и съседи: проход между
паркоместата, паркомясто 1, калкан към ул. „Средна гора“ 95 и паркомясто 3 за сумата от
102 437.10 лв.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е неоснователна.
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба са предявени
обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване с правно
основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД - за обявяване относителна недействителност по отношение
на „Инвестиционна компания" АД на сключеният между Н. С. Д. и „Комерсиал хаус”
ЕООД за недействителен по отношение на кредитора „Инвестиционна компания” АД на
договор за продажба на недвижим имот, сключен на 11.06.2013 г., с нотариален акт № 44,
том I, per. № 2 947, дело № 39 от 2013 г. на нотариус С. З., с район на действие Районен съд -
гр. София, в частта, с която В. Б. Д. и Н. С. Д., в качеството им на продавачи, продават на и
„Комерсиал хаус” ЕООД, в качеството му на купувач, 1/2 ид.ч. от собствения им недвижим
имот, придобит по време на брака им и представляващ тяхна съпружеска имуществена
общност, представляващ апартамент № 2, находящ се на първи етаж, със застроена площ от
52.68 кв.м. и разгърната застроена площ от 71.19 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с
3
кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и два балкона, при граници: коридор и асансьорна
шахта, апартамент № 3, калкан към ул. „Средна гора“ № 99, двор и апартамент № 1, ведно
със склад № 5 с площ от 5.38 кв.м., ведно с 3.596 % ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху поземления имот, в който тя е построена, ведно с 3.137 % ид.ч. от
правото на собственост върху поземления имот, представляващ УПИ IV-18 в кв. 158 по
регулационния план на гр. София, местност „Зона Б 3“, целият с площ от 487.50 кв.м., при
граници по скица: ул. „Средна гора“, УПИ V-19, УПИ III-10,11, УПИ II-17, ведно с
паркомясто в същата сграда, представляващо обект 2, с площ от 12.40 кв.м., при граници и
съседи: проход между паркоместата, паркомясто 1, калкан към ул. „Средна гора“ 95 и
паркомясто 3.
С атакуваното решение № 260 217 от 23.10.2020 г., постановено по т.д. № 8
543/16 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 17 състав, съдът е обявил
по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявен от „Инвестиционна компания” АД срещу
Н. С. Д. и „Комерсиал хаус” ЕООД за недействителен по отношение на кредитора
„Инвестиционна компания” АД на договор за продажба на недвижим имот, сключен на
11.06.2013 г., с нотариален акт № 44, том I, per. № 2 947, дело № 39 от 2013 г. на нотариус С.
З., с район на действие Районен съд - гр. София, в частта, с която В. Б. Д. и Н. С. Д., в
качеството им на продавачи, продават на и „Комерсиал хаус” ЕООД, в качеството му на
купувач, 1/2 ид.ч. от собствения им недвижим имот, придобит по време на брака им и
представляващ тяхна съпружеска имуществена общност, представляващ апартамент № 2,
находящ се на първи етаж, със застроена площ от 52.68 кв.м. и разгърната застроена площ от
71.19 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и
два балкона, при граници: коридор и асансьорна шахта, апартамент № 3, калкан към ул.
„Средна гора“ № 99, двор и апартамент № 1, ведно със склад № 5 с площ от 5.38 кв.м., ведно
с 3.596 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот,
в който тя е построена, ведно с 3.137 % ид.ч. от правото на собственост върху поземления
имот, представляващ УПИ IV-18 в кв. 158 по регулационния план на гр. София, местност
„Зона Б 3“, целият с площ от 487.50 кв.м., при граници по скица: ул. „Средна гора“, УПИ V-
19, УПИ III-10,11, УПИ II-17, ведно с паркомясто в същата сграда, представляващо обект 2,
с площ от 12.40 кв.м., при граници и съседи: проход между паркоместата, паркомясто 1,
калкан към ул. „Средна гора“ 95 и паркомясто 3 и е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
Н. С. Д. и „Комерсиал хаус” ЕООД да заплатят на „Инвестиционна компания” АД сума в
размер на 4 194.44 лв., представляваща направени разноски по делото.
Релевираните в жалбата доводи за незаконосъобразност свързани с
твърденията, че не са налице предпоставките на чл.135, ал.1 от ЗЗД, тъй като не е
установено по безспорен начин качеството на кредитор на ищеца към момента на
сключването на сделката, както и за необоснованост на същото, по отношение на липсата на
обсъждане и произнасяне от страна на съда на наведено възражение за нищожност. Така
наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, съдът в настоящия си
състав намира за неоснователни по следните съображения:
За да защити кредитора от бездействията на длъжника или от неговите активни
действия, водещи до намаляване на неговото имущество законодателят е уредил в чл.135 от
ЗЗД правото в полза на всеки кредитор да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо
него действията, с които длъжникът го уврежда. Правото на кредитора да обяви за
недействителни спрямо него увреждащи го актове на длъжника възниква екс леге, при
наличието на фактическия състав, на установените от законодателя елементи – да е налице
вземане, да е налице извършване на действие, което уврежда кредитора, субективното
намерение на длъжника да увреди кредитора. Павловият иск се предявява срещу длъжника и
лицето, което е придобило права от него. Вземането, което кредитора има към длъжника
следва да е действително такова, т.е. такова което да не е прекратено или погасено по
4
давност. То трябва да е възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за
недействително се иска. Тежестта на доказване на това задължение е върху кредитора.
Релевираните от въззивника основания за незаконосъобразност, свързани с
липсата на валидно възникнало към момента на извършване на сделката, с която е
прехвърлена собствеността съдът, в настоящия си състав намира за неоснователни по
следните съображения:
Според легалната дефиниция на чл. 8, ал. 1 от ЗЗД, договорът е съглашение
между правни субекти, насочено към създаване, уреждане или унищожаване на правна
връзка между тях. В чл. 9 от ЗЗД е закрепен основният принцип на договорното право -
принципът за свобода на договарянето, който признава на договарящите свободата сами да
определят съдържанието на договорите помежду си и същевременно обявява повелителните
норми на закона и добрите нрави като граница, до която е допустимо разпростирането на
автономията на волите. Сключеният в границите на чл. 9 от ЗЗД договор обвързва страните
със силата на закон, съгл. чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД. Видно от събраните и неоспорени от
страните доказателства, подписаното между тях споразумение, от което ищецът черпи
своите права на кредитор на ответника е подписано на 30.09.2011 г., каквато дата е
отбелязана на самият него. По своята същност подписаното между страните споразумение е
частен свидетелстващ документ. Съгласно чл. 180 ГПК частните документи, подписани от
лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в
тях, са направени от тези лица. В този смисъл са Решение № 57 от 29.04.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 354/2012 г., IV г. о., ГК,; Решение № 748 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. №
801/2009 г., IV г. о., ГК ; решение № 506 от 8.09.10 г. по гр. дело № 705/09 г. на IV г. о.
Частен документ, подписан от лицето, което го издава, съставлява доказателство, че
съдържащото се изявление е направено именно от това лице. С оглед на това всеки
неоспорен (или оспорен, но оспорването е недоказано) частен писмен документ от гледна
точка на подписа документ, е автентичен, а доколкото не е спорен от гледна точка на
съдържание, то този документ е истински и следва да се зачете формалната му
доказателствена сила относно съдържащото се в него изявление. Видно от подаденият
отговор на исковата молба ответникът е оспорил достоверността на датата, отразена в
споразумението, като е твърдял, че задължението за него е възникнало от момента на
нотариалната заверка на подписа на представляващия дружеството кредитор. Това
оспорване на момента на възникване на задължението е по същество оспорване на
достоверността на датата. Задълженията по сключеното споразумение за ищеца възникват
от датата на неговото сключване. Авторът на частния документ - физическото лице, което го
е подписало, очевидно не е трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК. Той самият,
обаче, макар и да е удостоверил датата на документа с подписа си, разполага с
процесуалната възможност да я оспори пред съда, който преценява достоверността с оглед
останалите обстоятелства по делото - чл. 181, ал. 2, във вр. с чл. 175 от ГПК, като тежестта за
доказване в този случай е за автора на частния документ, оспорващ собственото си
удостоверително изявление в документа относно неговата дата. В конкретния случай
5
ответникът не е ангажирал доказателства от които да се установи по безспорен начин, че
датата на сключване на споразумението е различна от тази посочена в самото споразумение.
Извършените след сключване на споразумението нотариални заверки на подписите на
договарящите страни не могат да разколебаят изводите, че споразумението е сключено на
датата посочена в него-. Те по същество са официални удостоверявания на подписите на
договарящите страни, който могат да бъдат извършени и в един по-късен момент. С оглед
на изложеното и предвид характера на споразумението, с което същият е поел задължения
както в лично качество, така и от името и за сметката на търговски дружества, настоящият
състав намира, че въведеното твърдение за липса на качеството на кредитор на ищеца е
неоснователно.
По отношение на второто наведено основание за незаконосъобразност на
атакуваното решение, изразяващо се в необоснованост, поради непроизнасяне от съда по
отношение на въведеното в процеса твърдение за нищожност на споразумението, съдът в
настоящия си състав намира същото за неоснователно. Видно от отговора на исковата молба
ответникът е релевирал твърдение за нищожност на споразумението поради липсата на
предмет. Съгласно задължителните указания дадени в мотивите на Тълкувателно решение
№ 3/2014 г. по т.д. № 3/14 г. на ОСГК, невъзможен предмет на сделката е налице тогава,
когато към момента на постигане на съгласието предметът е фактически или правно
невъзможен. Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в
реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според
природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към
момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала
преди постигане на съгласието, а правната невъзможност на предмета означава, че за
неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка,
която може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или
ограничения за обособяването на обекта. Със сключеното споразумение между страните
ответникът е поел задължението да заплати определени суми, т.е. поел парично задължение.
С оглед на това следва да се приеме, че не е налице невъзможен предмет - предметът на
престацията на длъжника не е нито несъществуващ, нито e налице нормативна забрана
същият да бъде предмет на правна сделка, доколкото страните не са нормативно ограничени
да поемат задължения.
По изложените съображения съдът в настоящия си състав намира, че
атакуваното решение е правилно и законосъобразно на твърдените от въззивника основания,
поради което същото следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски в размер
на 1 900 лв., заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 1 555 лв., представляваща
заплатено възнаграждение за служебен защитник.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 217 от 23.10.2020 г., постановено по т.д. № 8 543/16 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 17 състав, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА Н. С. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, ет. *, ап.
** да заплати на „Инвестиционна компания“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „Цар Симеон I” № 29 сумата от 1 900 (хиляда и деветстотин)
лв., заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 1 555 (хиляда петстотин петдесет и
пет) лв., представляваща разноски, на основание чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните, при условията на чл.280 от ГПК пред
Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7