Определение по дело №177/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Е. Б. Е.” - Г. сочи в исковата молба, че подали заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за вземанията си към М. „Д. Ат.Д. – Г., за което било образувано ч.гр.д № 1819/2013 г. по описа на РС – Кърджали. Твърди се, че ищцовото дружество в качеството си на краен снабдител по смисъла на разпоредбата на чл.98а от ЗЕ и Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, поело задължение да снабдява ответника с електрическа енергия и да му предоставя мрежови услуги за обекти на потребление, находящи се в Г., бУ.Б.. В изпълнение на задълженията си ищецът доставил на ответника за периода от 01.06.2013 г. до 31.10.2013 г. мрежови услуги на обща стойност 140 657.61 лв. Поради забава в плащането на дължимата сума ответникът дължал лихва за забава за периода от датата на падежа на фактурата, посочен в същата до датата на образуване на ч.гр.д. № 1819/2013 г. по описа на РС – Кърджали. Издадените фактури, техния падеж, размерът и периодът на дължимата лихва били подробно описани в приложения препис – извлечение от клиентската сметка на ответника. На 29.11.2013 г., 09.12.2013 г., 13.12.2013 г. и 30.12.2013 г. ответното дружество извършило частични плащания на претендираните суми в общ размер на 54 729.74 лв. Актуалния размер на задълженията на ответното дружество към 08.01.2014 г. бил даден в табличен вид. Моли съда да признае за установено съществуването на вземанията на „Е. Б. Е.” Е. към М. „Д. Ат.Д. – Г. съгласно издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д № 1819/2013 г. по описа на РС –Кърджали, както следва: 85 927.87 лв., представляващи стойността на доставената електрическа енергия и предоставените мрежови услуги за периода 01.06.2013 г. – 31.10.2013 г.; 2278.06 лв., представляващи стойността на лихвата за забава върху горепосоченото вземане за периода 12.07.2013 г. – 21.11.2013 г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 21.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски. В допълнителна искова молба се сочи, че след входиране на исковата молба в съда ответното дружество извършило частични плащания – на 16.01.2014 г. в размер на 20 000 лв. и на 22.01.2014 г. в размер на 17 307.20 лв. Изразява становище, че ответното дружество е дало повод за завеждане на иска и следва да понесе отговорността за разноски в съдебното производство съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание ищецът не се представлява. В представена писмена молба се сочи, че ответникът извършил и друго частично плащане на 28.02.2014 г. в размер на 15 000 лв. Моли съда да признае за установено съществуването на вземанията на „Е. Б. Е.” Е. – Г. към М. „Д. Ат. Д. – Г., както следва: 33 620.67 лв., представляващи стойността на доставената електрическа енергия и предоставените мрежови услуги за периода 01.08.2013 г. – 31.10.2013 г.; 2278.06 лв., представляващи стойността на лихвата за забава върху горепосоченото вземане за периода 12.07.2013 г. – 21.11.2013 г.; законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът М. „Д. Ат.Д. –Г. е представил отговор на основание чл.367 от ГПК, в който не оспорва и признава предявения иск и заявява, че същият е основателен в претендираните размери. Изразява становище, че с поведението си ответното дружество не е дало повод за завеждане на иска, като твърди, че не е преустановявало плащанията на електрическа енергия и ако е имало забавяния, то те са били в периоди, когато лечебното заведение не е получавало своевременно от НЗОК стойността на извършените медицински дейности по болнична помощ. Моли съда да постанови решение съобразно признанието на иска. На основание чл.78, ал.2 от ГПК моли съда да не възлага в тежест на ответното дружество направените от ищеца в настоящото производство разноски. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител, ответникът поддържа становището си, изразено в представения отговор. Заявява, че дружеството погасявало ежемесечно задълженията си. Моли съда да постанови решение с оглед признанието на иска, като признае за установено съществуването на вземанията на ищеца в размер на 33 620.67 лв., представляващи стойността на доставената електрическа енергия и лихва в размер на 2278.06 лв. Моли съда да не възлага разноските на ответника, тъй като същият не е дало повод за завеждането на делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца „Е. Б. Е.” - Г. към М. „Д. Ат.Д. –Г., както следва: 85 927.87 лв., представляващи стойността на доставената електрическа енергия и предоставените мрежови услуги за периода 01.06.2013 г. – 31.10.2013 г.; 2278.06 лв., представляващи стойността на лихвата за забава върху горепосоченото вземане за периода 12.07.2013 г. – 21.11.2013 г.; законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата. В хода на делото са извършени частични плащания, като ищецът претендира установяване на вземания в размер на 33 620.67 лв., представляващи стойността на доставената електрическа енергия и предоставените мрежови услуги за периода от 01.08.2013 г. до 31.10.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 21.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 2278.06 лв., представляваща стойността на лихвата за забава върху горепосоченото вземане за периода от 12.07.2013 г. до 21.11.2013 г.

Ответното дружество е направило признание на иска, като на основание чл.237, ал.1 от ГПК с протоколно определение в съдебно заседание съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение съобразно признанието на иска. С оглед на това следва да бъде постановено решение при признание на иска, с което да се признае за установено по отношение на М. „Д. Ат.Д. –Г. съществуването на вземанията на „Е. Б. Е.” - Г., както следва: сумата вразмер на 33 620.67 лв., представляващи стойността на доставената електрическа енергия и предоставените мрежови услуги за периода 01.08.2013 г. – 31.10.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 22.11.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 2278.06 лв., представляваща стойността на лихвата за забава върху горепосоченото вземане за периода от 12.07.2013 г. до 21.11.2013 г. Искът с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК в частта и за разликата от 33 620.67 лв. до пълния му предявен размер от 85 927.87 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради извършените в хода на производството частични плащания.

При този изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски. В тази връзка, не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК за възлагане на разноските на ищеца, поради което на същия следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3998 лв., от които 1774 лв. държавна такса и 2224 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Ето защо и на основание чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, във във вр. с чл.237, ал.1 и 2 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. „Д. Ат.Д. –Г., бУ.Б. № *, с ЕИК * съществуването на вземанията на „Е. Б. Е.” - Г., „Х. Д.” №*, с ЕИК * както следва: сумата в размер на 33 620.67 лв., представляваща стойността на доставената електрическа енергия и предоставените мрежови услуги за периода от 01.08.2013 г. до 31.10.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 22.11.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2278.06 лв., представляваща стойността на лихвата за забава върху горепосоченото вземане за периода от 12.07.2013 г. до 21.11.2013 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д № 1819/2013 г. по описа на РС –Кърджали, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, В ЧАСТТА и за разликата от 33 620.67 лв. до пълния му предявен размер от 85 927.87 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА М. „Д. Ат.Д. –Г., бУ.Б. № *, с ЕИК * да заплати на „Е. Б. Е.” - Г., „Х. Д.” № *, с ЕИК * направените по настоящото дело разноски в размер на 3998 лв., от които 1774 лв. държавна такса и 2224 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: