№ 3022
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Георги Кацаров
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20231100506184 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Д. А. Н., чрез адв. К., срещу
решение № 3230/01.03.2023г., постановено по гр.дело № 56610/2022г. по описа на СРС,
125-и състав, в частта, в която е признато за установено по предявените от ищеца
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи
на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата 702.49 лева, представляваща цена на
доставена в периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. топлинна енергия в топлоснабден
имот – ап. 17, в гр. София, ж.к. „*******, с аб. № *******, ИД № 172556, ведно със
законната лихва от 21.06.2022г. до окончателното изплащане, сумата 122.27 лева –
обезщетение за забава за периода от 15.09.2019г. до 30.05.2022г., сумата 39.56 лева –
цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2019г. до
30.04.2021г., ведно със законната лихва от 21.06.2022г. до окончателното изплащане, и
сумата 7.72 лева – мораторна лихва за периода от 01.07.2019г. до 30.05.2022г., за които
вземания по ч.гр.д. № 33313/2022г. по описа на СРС, 125-и състав на 29.06.2022г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното от СРС
решение в обжалваната част, поради неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост. По делото било установено, че в имота не била потребявана топлинна
енергия и че ответникът Н. не била във владение на имота. От писмените доказателства
1
било установено, че лицето А. П. предявила срещу нея и В.Н. иск за предаване на
владението на процесния имот. Установено било, че още през 2002г. Н. подал
декларация до ищцовото дружество за изключване на отоплението, поради
заминаването му в чужбина, в представените по делото отчети било видно, че
консумацията на вода била 0 (нула). Искът би бил основателен единствено за ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, определена по установения в ОУ на търговеца
начин, но ищецът, чиято била доказателствената тежест, не провел доказване за
законосъобразното начисляване на ТЕ, отдадена от сградната инсталация и не
ангажирал доказателства за избрания начин за дялово разпределение по см. чл. 71 НТ,
чл. 73 НТ, което било от значение за начина на определяне на месечната дължима сума
на клиентите в СЕС. Излага подробни съображения в тази връзка. Моли за отмяна на
решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД
депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за
въззивното производство.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД не заявява становище
по жалбата.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение
настоящият съдебен състав намира следното:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия,
респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл. 155 ЗЕ.
От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. нотариални актове и
съдебни решения по делото се установява, че ответникът Д. А. Н. през исковия период
била носител на 75.51% от правото на собственост върху процесния недвижим имот
апартамент № 17, находящ се в гр. София, ж.к. *******
От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. извлечение от сметка,
съобщения към фактури, изравнителни сметки и др., както и от заключението на СТЕ
2
по делото се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес през
процесния период била топлоснабдена.
Предвид цитирания по-горе законов текст ответникът Д. А. Н., като собственик
на топлоснабден имот, била обвързана по силата на закона от облигация с ищцовото
дружество досежно доставяната до собствения й имот топлинна енергия, без да е
необходимо нарочно изявление от нейна страна, че желае да закупува доставяната в
имота от ищеца „Топлофикация София” ЕАД топлинна енергия. Доколкото законът
обвързва качеството клиент/ползвател на топлинна енергия с притежаваните вещни
права върху топлоснабдения имот, то и отговорността на ответника за задължения за
цена на доставена до имота топлинна енергия във връзка с чл. 150 ЗЕ следва да е
съответна на участието й в съсобствеността – или във връзка с чл. 30, ал. 2 ЗС, същата
следва да отговаря за 75.51% от дължимата цена за доставената до имота топлинна
енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без
приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се възползвала от правото си по чл.
150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното между страните бил сключен действителен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
Въз основа на заключенията на СТЕ и писмените доказателства по делото в т.ч.
талони за отчет, извлечение от сметка, съобщения към фактури и др. по делото се
установява количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната
стойност.
При приложение на чл. 202 ГПК съдът кредитира неоспореното заключение на
СТЕ и приема за установено по делото, че процесният имот бил обслужван от абонатна
станция, с монтиран общ топломер. От отчетеното количество топлинна енергия за
сметка на топлопреносното дружество били приспаднати технологичните разходи, а
разликата се разпределяла от ФДР между всички потребители. Разход за ТЕ от общи
части не бил начисляван поради изключване на стълбищната отоплителна инсталация
– протокол от 14.11.2000г. ТЕ, отдадена от радиаторите в имота била начислена въз
основа на осъществени отчети. ТЕ за БГВ не била начислявана за първия и последния
отоплителен период, поради липса на консумация на топла вода (в отчетите стойността
е нула), а за отчетния период от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. служебно бил начислен
3
разход за БГВ, поради неосигурен достъп за отчет. Разходът за ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, бил начислен съобразно изискването на Наредбата за
разпределението й между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми
обеми на имотите по проект. В случая пълната отопляема кубатура на процесния имот
била 193 куб.м, който бил отнесен към общата кубатура на сградата от 5 092 куб.м.
Съобразно неоспореното заключение на СТЕ изчисленията, извършени от ФДР
съответствали на действащата нормативна уредба.
При кредитиране заключението по СТЕ, изготвено въз основа на събраните по
делото доказателства и извършени справки при ищеца и при ФДР, съдът приема за
установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция
съответствали на нормативно установените изисквания към същите, подлагани били на
изискуемия контрол и точно отразявали количествата отдадена топлинна енергия.
Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия били
съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ФДР при спазване
поднормативната уредба. Не се установи по делото и да са правени рекламации от
ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на
топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията
по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия,
за които на ответника са начислени сметките за процесния период.
От таблицата при отговора на задачите по т. 4 от заключениeто на СТЕ е видно,
че задължението за топлинна енергия за разглеждания от настоящата инстанция
период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. е формирано единствено от суми за ТЕ, отдадена
от сградната инсталация, по отношение на която въззивникът в жалбата си не спори, че
дължи, и служебно начислената поради неосигурения достъп такава за БГВ (за
отчетния период 2019/2020г.).
Ответникът не твърди и не установява да е осигурила достъп за отчитане на
уредите – в случая на водомера за топла вода за отчетния период 2019/2020г. Поради
неосигурения достъп за отчитане и топлата вода била начислена при условията на
неосигурен достъп за 1 брой потребител при норма разход 0.140 куб.м за 1 потребител
за 1 денонощие и в съответствие с нормативната уредба (в табличен вид при отговор
на задача 2.1 от заключението на СТЕ). От ТЛП по делото са представени и
протоколите за неосигурен достъп, приети като писмени доказателства и неоспорени от
страните по делото. Същите носят подпис на лице от ЕС с посочено име и номер на
апартамент. Разпоредбата на т. 6.7. от Методиката към Наредбата за
топлоснабдяването предвижда, че клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат
допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в срокове, указани в
общите условия на договорите и изискванията на наредбата /чл. 29 от приложимите
ОУ предвижда тримесечен такъв от получаването на изравнителните сметки от лицето
4
по чл. 28, ал. 2 ОУ/. По делото нито се твърди, нито се установява ответникът да се е
възползвала от тази си възможност и да е поискала допълнителен отчет и преработване
на данните след получаването от упълномощеното по реда на чл. 28 лице на
изравнителните сметки за процесния период. Ето защо се налага извод, че предвид
неосигурения достъп за отчет на уредите за дялово разпределение начислението на
топлинна енергия за БГВ било извършено в съответствие с установените нормативни
правила, почиващи върху принципа, че никой не може да черпи права и следва да
понесе нормативно установените последици от собственото си неправомерно
поведение.
В обжалваното решение СРС правилно кредитирал заключението на СТЕ и
съобразил, че ответникът Д. Н. била собственик на 75.51% от правото на собственост
върху процесния топлоснабден имот, като отговорността й за задълженията за
топлинна енергия е съответна на притежаваното от нея право. Решението, в частта за
признатото вземане на ищеца за цена на доставена топлинна енергия е правилно и
законосъобразно.
Понеже във въззивната жалба липсва конкретно оспорване и не се излагат
никакви съображения по отношение на установеното от СРС възнаграждение за
извършено дялово разпределение и начислени лихви за забава, съдът не намира
основание за промяна изводите на СРС и по този въпрос, доколкото при въззивната
проверка съдът е ограничен до доводите изложени в жалбата по смисъла на чл. 269
ГПК.
По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното
решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да
бъде потвърдено на основание чл. 272 ГПК.
Първоинстанционното съдебно решение в частта, в която СРС отхвърлил
предявените установителни искове, като необжалвано, е влязло в законна сила.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски пред въззивния съд има ищецът.
Пред СГС ищецът е заявил претенция за разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Настоящият състав на съда намира, че разноски за юрисконсултско
възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като ищецът е депозирал бланкетен
отговор на въззивната жалба и бланкетна молба с която е оспорил въззивната жалба
като неоснователна. Поради това съдът намира, че защита от юрисконсулт реално не е
осъществена пред настоящата инстанция, поради което липсва основание да се
приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НМРАВ, поради което и
съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3230/01.03.2023г., постановено по гр.дело №
56610/2022г. по описа на СРС, 125-и състав, в частта, в която е признато за установено
по предявените от ищеца искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. 153 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД, че Д. А. Н., ЕГН **********, дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*******, сумата 702.49 лева, представляваща цена на доставена в периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021г. топлинна енергия в топлоснабден имот – ап. 17, в гр.
София, ж.к. „*******, с аб. № *******, ИД № 172556, ведно със законната лихва от
21.06.2022г. до окончателното изплащане, сумата 122.27 лева – обезщетение за забава
за периода от 15.09.2019г. до 30.05.2022г., сумата 39.56 лева – цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2019г. до 30.04.2021г., ведно със
законната лихва от 21.06.2022г. до окончателното изплащане, и сумата 7.72 лева –
мораторна лихва за периода от 01.07.2019г. до 30.05.2022г., за които вземания по
ч.гр.д. № 33313/2022г. по описа на СРС, 125-и състав на 29.06.2022г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В частта, в която СРС отхвърлил предявените установителни искове, като
необжалвано, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6