Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

Гр. Велинград, 05.11.2018 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Цветана коцева

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1001 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл.245 КТ, вр.чл.128, ал.1 от КТ и акцесорни по чл.86 ЗЗД.

 

Производството е образувано по искова молба на А. С. А., ЕГН ********** от с. Черноочене, ***, чрез пълномощник адв. Д.Д. със съдебен адрес ***, против „ПРИРОДА ВВООД” ООД , ЕИК *********  със седалище и адрес на управление с.Драгиново, общ.Велинград, ул.”Драгиновско шосе” № 1, представлявано от управителя А.И.К.

Предявени са обективно съединени осъдителни искове за присъждане на: сумата от общо 7410,0лв., представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждение за периодите: от м.юли до м.декември 2015г. включително; от м.септември до м.ноември 2016г. включително и от м.февруари до м.септември 2017г. включително, едно със законна лихва върху общата сума, считано от подаване на искова молба до окончателното плащане.

 

Ищецът твърди, че на 17.06.2013г. е подписал Трудов договор № 00000001 при условията на чл. 67 ал. 1 т. 1 КТ за неопределено време с ответното дружество  „Природа ВВООД” ООД, съгласно който постъпил на работа на 18.06.2013г. и заел длъжността „машинен оператор Дървообработване” с код по НКПД: 81722005. Съгласно клаузите на този трудов договор следвало да получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на 490 лева, което било уговорено да се изплаща окончателно до края на месеца. На 25.03.2014г. подписал Допълнително споразумение № 00000006 към трудовия си договор, като с него било променено само основното му месечно трудово възнаграждение, което било определено на 340 лева. На 01.05.2014г. подписал ново Допълнително споразумение № 00000016 към трудовия си договор, като с него било променено само основното му месечно трудово възнаграждение, което бе определено на 440лева. На 01.01.2017г. подписах още едно Допълнително споразумение № 00000138 към трудовия си договор, като с него било променено само основното му месечно трудово възнаграждение, което било определено на 460 лева. Считано от 15.09.2017г. трудовото му правоотношение било прекратено със Заповед № 00000084/14.09.2017г. на основание чл. 327 ал. 1 т. 2 КТ поради това , че работодателят е забавил изплащане на трудовото му възнаграждение.

Ищецът твърди още, че за периода от месец Юли до месец Декември 2015г. включително, следвало да е получил сумата в размер на 2640 лева, съставляваща сбор от трудовото му възнаграждение за шест месеца през 2015г. За периода от месец Септември до месец Ноември 2016г. включително, следвало да е получил сумата в размер на 1320 лева, съставляваща сбор от трудовото му възнаграждение за три месеца през 2016г. За периода от месец Февруари до месец Септември 2017г. включително, следвало да получи сумата в размер на 3450 лева, съставляваща сбор от трудовото му възнаграждение за седем пълни месеца и един наполовина през 2017г. Общо дължимата сума за посочените по-горе периоди възлизала на 7410 лева, която и към настоящия момент не му била изплатена.

С цел извън съдебно да уреди финансовите си взаимоотношения многократно се опитвал да разговаря с представител на ответното дружество, но до момента все без успех. Това го накарало дори да сигнализирам компетентните органи, като депозирал Жалба с вх.№ 18030873/26.03.2018г. в Дирекция "Инспекция по труда” гр. Пазарджик, но въпреки това и до настоящия момент от страна на ответното дружество към него нямало извършени плащания.

Ищеца досежно евентуално възражение от страна на ответното дружество, че трудовото ми възнаграждение за месец Юли 2015г. е било погасено по давност, понеже е вид периодично плащане,което се погасява с три годишна давност, то моля да се имате предвид, че съгласно Трудов договор № 00000001 от 17.06.2013г., трудовото възнаграждение се изплаща окончателно до края на месеца, т.е. падежа на изплащане възнаграждението за месец Юли 2015г. е 01.08.2015г. и поради тази причина тригодишния давностен срок бил спазен и не бил изтекъл. Това правило следвало и от изричната разпоредба на чл. 270 ал. 2 КТ, според която трудовото възнаграждение се изплащало авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. В случая било уговорено, че се изплаща окончателно всеки месец, като по този начин бил определен падежа, който е първо число на месеца следващ месеца за който се дължи възнаграждението.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника да заплати сумата от общо 7410,0лв., представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждение за периодите: от м.юли до м.декември 2015г. включително; от м.септември до м.ноември 2016г. включително и от м.февруари до м.септември 2017г. включително, едно със законна лихва върху общата сума, считано от подаване на искова молба до окончателното плащане.  Претендира разноски.

В определения срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. Поради което и му е указано, че в случай че не се яви в първо съдебно заседание без да е направил искане делото да се гледа в него отсъствие, то могат да настъпят последиците на чл.238, ал.1 ГПК и да се постанови неприсъствено решение.

 

В о.з. ищецът редовно уведомен, чрез пълномощника си адв.Д., е оттеглил частично предявените искове и на осн. чл.232 ГПК производството по делото е прекратено в частта и за разликата от сумата от общо 5958,33лв. – за трудови възнаграждения, до предявената с искова молба сума от общо 7410лв. Поддържа предявените искове за заплащане на общо 5958,33лв. –сбор от трудови възнаграждения за от м.юли до м.декември 2015г. включително; от м.септември до м.ноември 2016г. включително и от м.февруари до м.септември 2017г. включително, ведно със законната лихва от предявяване на искова молба.

В о.з. ответникът редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.

Предвид направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение за останалите за разглеждане искове, и до колкото ответника не депозирал писмен отговор, не се явява в първо о.с.з. и не направил искане делото да се гледа в негово отсъствие, то и като са налице предпоставките на чл. 238 ГПК.

Страните не спорят по обстоятелството, между тях да е съществувало трудово правоотношение в процесните периоди, а и същото се установява от представените ТД №1/17.06.2013г., ДС № 6/25.03.2014г., ДС № 16/01.05.2014г. с договорено ОТВ от 440лв., ДС № 138/01.01.2017г. с договорено ОТВ от 460лв. – всичките към ТД №1, и копие от Заповед № 84/14.09.2017. за прекратяване на трудовия договор на осн. чл.327, ал.1, т.2 КТ, считано от 15.09.2017г. От приетата по делото ССЕ изготвена от в.л. Т., се установява по ведомости за заплати изготвени от ответното дружество на ищеца А.А. да са начислени трудови възнаграждения за периода м.юли-м.декември 2015г. -в суми за изплащане, които и до момента не са изплатени, а именно 2094,30лв.; Според т.2 и 3 от заключение по ССЕ, при липса на ведомости за заплати, за периода м.септември-м.ноември 2016г.  ищеца има право да получи общо 993,63лв. – в сума за получаване след удръжки, а за периода м.февруари -м.септември 2017г.  ищеца има право да получи общо 2695,77лв. – в сума за получаване след удръжки. Или общото задължение е в размер на 5958,33лв.

Тези доказателства са достатъчни да обосноват вероятна основателност на исковете. Поради което и съдът постановява неприсъствено решение за заплащане сумата от общо 5958,33лв.–сбор от неизплатени трудови възнаграждения в сума за получаване, в това число: 2094,30лв. -сбор от ТВ за месеците м.юли-м.декември 2015г. вкл.; 993,63лв.- сбор от ТВ за месеците м.септември-м.ноември 2016г.  вкл.;  2695,77лв. сбор от ТВ за месеците м.февруари -м.септември 2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на искова молба - 24.07.2018г. до окончателното плащане.

По отношение на претенцията за разноски на ищеца, съдът намира същата за основателна, до колкото предвид изхода на делото съгл. чл.78, ал.1 КТ има право на разноски, то до колкото се касае за неизплатени трудови възнаграждения, което си задължение ответникът не е изпълнил при прекратяване на трудовия договор на ищецът и до момента не се установява да изпълнено,  то именно поведението на ответника е станало причина за завеждане на настоящото дело и за него неприложима е хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК.

Ето защо направените от ищеца разноски за адв.възнаграждение от 650лв. за един адвокат, за които са представени доказателства да са направени, съобразно списък по чл.80 ГПК, ще се присъдят на ищеца, като се осъди ответникът да ги заплати. Ответника не е претендирал разноски, поради което такива не му се следват.

На основание чл.78, ал.6 ГПК, дължимите държавни такси за производството следва да се възложат на ответника, като се осъди същия да заплати на ВлРС държавна такса в размер на 238,33лв.  и 80лв. – разноски за ССЕ, при изплатени в този размер от БС - в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет.

По изложените по-горе съображения, V гр. състав при ВлРС,

 

                                                   Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „ПРИРОДА ВВООД” ООД , ЕИК *********  със седалище и адрес на управление с.Драгиново, общ.Велинград, ул.”Драгиновско шосе” № 1, да заплати на А. С. А., ЕГН ********** ***, Сумата от общо 5958,33лв. (пет хиляди деветстотин петдесет и осем лева и 33ст.) - главница представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения в сума за получаване, в това число: 2094,30лв. -сбор от ТВ за месеците м.юли-м.декември 2015г. вкл.; 993,63лв.- сбор от ТВ за месеците м.септември-м.ноември 2016г.  вкл.;  2695,77лв. - сбор от ТВ за месеците м.февруари -м.септември 2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на искова молба - 24.07.2018г. до окончателното плащане.  

ОСЪЖДА „ПРИРОДА ВВООД” ООД , ЕИК *********  със седалище и адрес на управление с.Драгиново, общ.Велинград, ул.”Драгиновско шосе” № 1, да заплати на А. С. А., ЕГН ********** ***, Сумата от 650,0лв. (шестстотин и петдесет лева), разноски за производството за адв.възнаграждение, както и да заплати на ВлРС държавна такса от 238,33 лева (двеста тридесет и осем лева 33ст.) и 80,0 лв.(осемдесет лева) - разноски за ССЕ, в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

Същото да се връчи на страните.

Ответникът разполага със защита срещу решението, съобразно чл.240 ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................

                      ( Валентина Иванова)