№ 22726
гр. София, 15.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕВ.А ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВ.А ОГН. МАРИНОВА Гра.данско дело №
20241110150142 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД против К. К. К..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ме.ду него и ответника е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
ну.ди за топлоснабден имот: апартамент № 128, находящ се в гр. .........
Твърди, че за процесния имот се дъл.ат:
сумата 8 052, 45 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 1 322, 02 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.08.2022 г.
– 06.06.2024 г.;
сумата 55, 66 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 12, 92 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.07.2021 г. –
06.06.2024 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 03.07.2024 г. по
ч.гр.д. № 37004/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
1
отношение на ответника, че му дъл.и исковите суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника К. К. К., с който оспорва исковете. Оспорва качеството си клиент на
топлинна енергия за исковия период. Оспорва за исковия период до имота да е
доставена топлинна енергия в количеството, чиято стойност се претендира.
По отношение на претенцията за цена на дяловото разпределение излага
съобра.ения, че се касае за услуга, предоставяна от фирмата за дялово
разпределение, а не от ищеца. Оспорва претенцията за мораторна лихва по
съобра.ения, че не се доказва забава на длъ.ника. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 18.06.2024 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала
СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу К. К.
К. за:
сумата 8 052, 45 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 1 322, 02 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.08.2022 г.
– 06.06.2024 г.;
сумата 55, 66 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 12, 92 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.07.2021 г. –
06.06.2024 г.
С разпоре.дане от 03.07.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и дър.авна такса в размер на
188, 86 лв. и юрисконсултско възнагра.дение в размер на 50 лв.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възра.ение от длъ.ника.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков
ред.
Представен е нотариален акт за дарение на недви.им имот ......, дело №
13041 от 24.09.1998 г., по силата на който К. К.ов К. дарява на сина си К. К. К.
следния недви.им имот: апартамент № 128, находящ се в гр. .......... – стар
адрес и нов адрес – гр. ........., с площ от 87, 94 кв.м.
Видно от нотариалния акт, със същия дарителят К. К.ов К. си е запазил
по.изнено и безвъзмездно вещно право на ползване на процесния имот.
Видно от препис-извлечение от акт за смърт, изд. от Столична община,
Район „Възра.дане“, вещният ползвател К. К.ов К. е починал на 21.02.2010 г.,
2
т.е. в момент, предхо.дащ исковия период.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на ета.на собственост, находяща се в ..........., ета.ните
собственици са взели решение да се сключи договор с ТАЕС „Нелбо
ин.енеринг“ ООД, което дру.ество да извършва дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата в ре.им на ета.на собственост. В този протокол
е съставен и списък на ета.ните собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение, в т.ч. – за ап. 128 – К. К.ов К..
Представен е договор от 25.09.2002 г., сключен ме.ду ЕС с адрес: ...........
като възло.ител и ТАЕС „Нелбо ин.енеринг“ ООД като изпълнител за
извършване на услугата дялово разпределение.
Представен е договор, сключен ме.ду „Топлофикация София“ ЕАД –
възло.ител и „Нелбо“ АД – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По
силата на договора възло.ителят е възло.ил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия ме.ду
потребителите в сгради ета.на собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното
задъл.ение на възло.ителя да заплаща договореното възнагра.дение.
Представени са 2 бр. талони за отчет на уреди за дялово разпределение
за аб. № 195129 с клиент К. К. К. от 09.05.2022 г. и 04.05.2023 г., в които се
съдър.ат данни за отчет на 4 бр. уреди за дялово разпределение и за водомер,
по който се начислява топлинна енергия на база. Отчетите са подписани от
клиент, като във втория отчет изрично е указано,че водомерът е за подмяна.
Съставени са 2 бр. изравнителни сметки за отчетните периоди м.05.2021
г. – м.04.2022 г. и м.05.2022 г. – м.04.2023 г., като и в двете се съдър.ат данни,
че е констатирано неизправно функциониране на водомера за топла вода и че
нередностите трябва да бъдат отстранени в срок от 1 месец, както и данни за 2
бр. лица и отопляемия обем на имота.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се
отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.
„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо
число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дру.ество и разликата се разпределя ме.ду всички потребители – за отопление
/имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната
станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период
дяловото разпределение е извършвано от „Нелбо“ АД. Начислена е топлинна
енергия за отопление на имота при 4 бр. отоплителни тела с монтирани ИРРО
и 1 бр. щранг-лира, за което са съставени талони за отчет на уредите за дялово
3
разпределение; топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация – на база
пълната отопляема кубатура от 213 м3, и топлинна енергия за БГВ –
начислена слу.ебно за 2 бр. потребители, като вещото лице е посочило, че
основанието за това е поради липса на надле.но узаконен водомер за топла
вода.
Общият топломер в абонатната станция е преминал метрологична
проверка за 2018 г., със срок на валидност – до 26.03.2020 г. и за 2022 г., със
срок на валидност – до 17.02.2024 г., като не са констатирани отклонения
извън допустимите стойности. За периода м.04.2020 г. – м.01.2022 г. вещото
лице е посочило, че не е имало сключен договор с фирма за метрологична
проверка.
Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период
м.05.2021 г. – м.04.2023 г. възлиза на сумата 8 057, 12 лв., формирана като сбор
на фактурираната по прогнозни стойности сума от 6 861, 01 лв. и сумата за
доплащане от изравнителни сметки в размер на 1 197, 11 лв. В посочената
сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.
Вещото лице е посочило, че стойността на дяловото разпределение за
периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. възлиза на сумата 55, 66 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задъл.ение по чл.410 ГПК, срещу която длъ.никът е
депозирал възра.ение в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи
със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - ета.на
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови ну.ди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – ета.на собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъ.ни да монтират средства
за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинната енергия.
4
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задъл.ителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови ну.ди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по прода.беното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет -
доставка на топлинна енергия за битови ну.ди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дъл.ат цената
на доставената топлинна енергия.
В случая от представения нотариален акт за дарение на недви.им имот
......, дело № 13041 от 24.09.1998 г. се установява, че по силата същия К. К. К. е
придобил собствеността на процесния имот по дарение от баща си К. К.ов К.,
който си е запазил по.изнено и безвъзмездно вещно право на ползване по
отношение на имота.
По този начин правото на собственост на приобретателя върху
процесния имот е ограничено от вещното право на ползване на същия.
Собственикът прите.ава т.нар. „гола собственост“ и докато съществува
правото на ползване за трето лице, той не би могъл да упра.нява
правомощието да ползва вещта. С оглед на това и на основание чл.57, ал.1 ЗС,
задъл.ен за разноските за ползването на имота е ползвателят.
В случая обаче, видно от препис-извлечение от акт за смърт, изд. от
Столична община, Район „Възра.дане“, вещният ползвател К. К.ов К. е
починал на 21.02.2010 г., с оглед на което вещното право на ползване се е
погасило по реда на чл.59, ал.1 ЗС в момент, предхо.дащ исковия период.
От качеството на ответника на собственик на процесния имот произтича
качеството му на клиент на топлинна енергия за битови ну.ди за исковия
период, с оглед на което неоснователни се явяват възра.енията на ответника в
обратен смисъл.
Неоснователни се явяват доводите на ответника, че искането на ищеца
Столична община да бъде задъл.ена да представи преписът-извлечение от акт
за смърт е било преклудирано. Това искане е направено в първото по делото
открито съдебно заседание, при което съдът е констатирал, че е своевременно
заявено и касае относими към предмета на спора обстоятелства, те.естта за
които се носи от ищеца, както и че преклузията за доказателствените искания
настъпва след доклада, с оглед на което възра.ението на ответника се явява
неоснователно.
Не могат да бъдат споделени доводите на ответника за липса на
индивидуализация на топлоснабдения имот. Безспорно се установи
придобиване правото на собственост от страна на ответника в момент,
предхо.дащ исковия период, по отношение на имот, идентичен с процесния.
5
Извод в различен смисъл не следва от обстоятелството, че по акт за
собственост процесният апартамент № ......., а в съставените от фирмата за
дялово разпределение – във вх. 7, както се поддър.а от ответника, при пълно
съвпадение на останалата индивидуализация на имота и съобразяване, че вх. .
в цифров израз съответства на вх. 7.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира прода.бата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови ну.ди, като постановява, че тя се осъществява при публично
известни общи условия, предло.ени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, в които се уре.да съдър.анието на договора. С оглед тази
нормативна уредба ме.ду главните страни по спора за процесния период е
сключен договор за прода.ба на топлинна енергия за битови ну.ди при
публично известни общи условия за прода.ба, каквито са Общите условия на
ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по прода.ба на топлинна енергия при
общи условия възниква ме.ду топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изло.еното се налага извод за съществуването на облигационно
правоотношение с ищцовото дру.ество през исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - ета.на собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уре.дане на отношенията
ме.ду топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – ета.на собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дъл.и
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в .илището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си те.ест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която
е изготвена въз основа на прило.ените по делото и допълнително изискани
документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение относно
дъл.имата стойност на топлинна енергия през процесния период, в
съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през
6
процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба.
Установява се от заключението на СТЕ, че за исковия период е
начислена топлина енергия за отопление на имота въз основа на отчет на
уредите в имота; топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и
топлинна енергия за БГВ, начислена слу.ебно за 2 бр. потребители.
По отношение на топлинната енергия за БГВ вещото лице е посочило,
че такава е начислена слу.ебно поради липса на надле.но узаконен водомер за
топла вода. Съдът не кредитира заключението в посочената част, доколкото,
видно от представените по делото 2 бр. изравнителни сметки, както и талона
за отчет от 04.05.2023 г., в имота е наличен водомер № 99410017, по
отношение на който е констатирано неизправно функциониране.
Съгласно чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването, изразходваното количество гореща вода в отделните
имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от
140 л на обитател за едно денонощие – когато не са монтирани индивидуални
водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени
или не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4, липсва или има
нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е осигурен достъп за
отчитане.
С оглед представените по делото писмени доказателства съдът приема,
че се касае за хипотезата на наличен индивидуален водомер, който е повреден,
което обуславя прило.имост на нормата на чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № Е-РД-
04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването и съответно – начисляване на
топлинна енергия за БГВ на база.
Неоснователно се явява възра.ението на ответника за неизправност на
общия топломер в абонатната станция. Видно от заключението на СТЕ,
същият действително не е преминал метрологична проверка в периода
м.04.2020 г. – м.01.2022 г., но е преминал последваща такава през 2022 г. със
срок на валидност – 17.02.2024 г., при която отклонения не са констатирани,
поради което съдът намира, че е налице годно средство за търговско
измерване.
Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период
м.05.2021 г. – м.04.2023 г. възлиза на сумата 8 057, 12 лв., формирана като сбор
на фактурираната по прогнозни стойности сума от 6 861, 01 лв. и сумата за
доплащане от изравнителни сметки в размер на 1 197, 11 лв. По делото не се
твърди и установява плащане на задъл.ението.
Тази сума надвишава претендирания от ищеца размер от 8 052, 45 лв., с
оглед на което и при спазване принципа на диспозитивното начало искът
следва да се ува.и изцяло.
Задъл.ението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично,
с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД длъ.никът дъл.и
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
7
изпълнение на задъл.ението е определен, длъ.никът изпада в забава след
изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение,
длъ.никът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2
ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
прода.ба на топлинна енергия за битови ну.ди от 2016 г. месечната дъл.има
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава е.емесечно фактура от продавача, като клиентите са длъ.ни да заплащат
месечните дъл.ими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъ.ни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изло.еното ищецът има вземане за мораторна лихва за периода
15.08.2022 г. – 06.06.2024 г. в размер на сумата 1 322, 02 лв., определен по реда
на чл.162 ГПК.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия ме.ду клиентите в сграда –
ета.на собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и прило.ението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от
клиентите търговец/, като стойността се формира от: цена за обслу.ване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се уре.да
8
съдър.анието на договора за прода.ба на топлинна енергия ме.ду страните,
който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение в качеството на продавач на топлинна енергия.
Установи се по делото, че за исковия период м.05.2021 г. – м.04.2023 г. от
страна на „Нелбо“ АД е извършвана услугата дялово разпределение за
процесния имот на стойност исковата сума 55, 66 лв., определена при
съобразяване заключението на СТЕ.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дъл.и, доколкото от страна на ищеца не се установява при
условията на пълно и главно доказване изпадането на длъ.ника в забава по
отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задъл.ението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана, каквато
не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 238, 53 лв. разноски за
заповедното и сумата 588, 05 лв. разноски за исковото производство,
съобразно ува.ената част от исковете.
От страна на процесуалния представител на ответника се претендира
адвокатско възнагра.дение по чл.38 ЗА за предоставена безплатна правна
защита за заповедното и за исковото производство.
Размерът на адвокатското възнагра.дение по чл.38, ал.2 ЗА подле.и на
определяне от съда, който не е обвързан от искането, в случай че адвокатът е
посочил конкретна сума (в посочения смисъл – определение № 319 от
09.07.2019 г. по ч.гр.д. № 2186/2019 г. на ВКС, IV ГО).
Предоставянето на правна защита, изразяваща се в подаване на
възра.ение по чл.414 ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредба №
1/09.07.2004 г. хипотези, поради което и на основание §1 от ДР на Наредбата
възнагра.дението на пълномощника на длъ.ника следва да бъде определено по
аналогия, което изисква изследване естеството на извършените действия.
Целта на заповедното производство е да се провери дали едно вземане е
безспорно. Това производство е формално и започва с отправеното до съда
искане за издаване на заповед за изпълнение по образец, утвърден с Наредба
№ Н-2 от 18.02.2020 г. за утвър.даване на образци за заповед за изпълнение,
заявление за издаване на заповед за изпълнение и други кни.а във връзка със
заповедното производство. Ведно със заповедта за изпълнение, на длъ.ника се
изпраща и бланка за възра.ение, съдър.аща указания за попълването й.
Обосноваване на възра.ението не се изисква съгласно нормата на чл.414, ал.1
ГПК, освен в случаите по чл. 414а, когато възра.ението е съпроводено с
твърдения за плащане на задъл.ението, какъвто процесният случай не е.
9
Предвид изло.еното, възнагра.дението за подаване на възра.ение по чл.
414 ГПК следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба №
1/09.07.2004 г. (в посочения смисъл – решение № 21 от 19.05.2021 г. по в. гр. д.
№ 9639/2020 г. на СГС, II Д състав, решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр.
д. № 4109/2019 г. на СГС, II Д състав, решение № 1451 от 16.06.2022 г. по в.
гр. д. № 3574/2022 г. на СГС, II Б състав, решение № 260510 от 12.10.2020 г.
по в. гр. д. № 13206/2019 г. на СГС, II Е състав, решение № 915 от 3.02.2020 г.
по гр. д. № 10962/2016 г. на СГС, ГО I-5 състав – в относимата им част
относно разноските за заповедното производство, определение №
1292/16.02.2022 г. по ч. гр. д. № 13860/2021 г. по на СГС, II A състав,
определение № 3262 от 1.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3474/2017 г. на САС, XII
състав, определение от 30.03.2023 г. по ч.гр.д. № 2248/2023 г. на СГС, IVА
състав и др.) – в редакцията й, прило.има към датата на сключване на договора
за правна защита (12.07.2024 г.) – след изм. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г., в
размер на сумата от 200 лв.
От посочената сума в полза на процесуалния представител на ответника
следва да се присъди, на основание чл.38 ЗА, сумата 0, 27 лв., съобразно
отхвърлената част от исковете.
За исковото производство съдът определя възнагра.дение в размер на
сумата 1 244, 31 лв. съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнагра.дения, от която в полза на
процесуалния представител на ответника следва да се присъди, на основание
чл.38 ЗА, сумата 1, 70 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. К. К., ЕГН ********** дъл.и на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 8 052, 45 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот: апартамент № 128, находящ се в гр. ........, за
периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 18.06.2024 г. до изплащане на вземането;
сумата 1 322, 02 лв. мораторна лихва за периода 15.08.2022 г. –
06.06.2024 г.;
сумата 55, 66 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 18.06.2024 г. до изплащане на
вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 03.07.2024 г. по
10
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 37004/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 12, 92 лв., представляваща мораторна лихва
върху цената на услугата дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. –
06.06.2024 г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪ.ДА К. К. К., ЕГН ********** дъл.и на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 238, 53
лв. разноски за заповедното и сумата 588, 05 лв. разноски за исковото
производство.
ОСЪ.ДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
адв. В. Б. И., личен № **********, на основание чл.38 ЗА, както следва:
сумата 0, 27 лв., представляваща адвокатско възнагра.дение за
предоставена безплатна правна защита за заповедното производство, и
сумата 1, 70 лв., представляваща адвокатско възнагра.дение за
предоставена безплатна правна защита за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Нелбо“ АД.
Решението подле.и на об.алване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11