Определение по дело №148/2020 на Административен съд - Разград

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер: 78                                     16.09.2020 г.                               Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският административен съд, в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година, в  състав:

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИН МАРИНОВ

 

като разгледа докладваното от съдията  административно дело № 148 по описа за 2020, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.145 – чл. 178 от Административно процесуалния кодекс ( АПК)

Образувано е по жалба  от П. М. П. с постоянен адрес ***., срещу Заповед № ЗЛС-23 от 22.07.2020 год. на командира на военно формирование 42600, с. Мусачево, обл. София в  частта ѝ за удържане на сумата от 16198,19 лв.  от обезщетението му и други негови вземания при освобождаване от военна служба, представляващи разходите за издръжката, обучението и квалификацията му, пропорционално на срока  на неизпълнение на договора  за военна служба. Твърди, че заповедта в тази и част е незаконосъобразна, тъй като не е посочено въз основа на кой нормативен акт са изчислени подлежащите на възстановяване от жалбоподателя разходи, както и че липсва ясна методика,  с която да се изчислят дължимите суми.

Административен съд Разград, като направи проверка за допустимостта на жалбата по реда на чл.159 от АПК, констатира следното:

Със заповед  № КВ-213 от 15.06.2020 год. Министърът на отбраната е прекратил договора за военна служба на жалбоподателя П., освободил  го е от длъжност и го е зачислил в запаса считано от 23.07.2020 год.  Заповедта е издадена на основание чл. 146, т. 2, чл. 161, т. 2 и чл. 163 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България – писмено предизвестие от страна на военнослужещия. На основание чл. 260, ал. 1 и ал. 5 от ЗОВСРБ министърът е разпоредил командирът на  формирование 42600, с. Мусачево, да удържи от обезщетението и другите вземания, които жалбоподателят – старши лейтенант П., има право да получи сумата за направените разходи за издръжка, обучение, и квалификация, пропорционално на срока на неизпълнението на договора.

В изпълнение на тази заповед командирът на  формирование 42600, с. Мусачево е издал Заповед № ЗЛС-23 от 22.07.2020 год., с която е отчислил жалбоподателя от списъчния състав на формированието, като в точки 1,2 и 3 е  определил и размерът на дължимите на жалбоподателя обезщетения, като общата сума за получаване е в размер на 9801,19 лв.

В  т. 4 от тази заповед командирът на военното формирование  на основание финансова справка за направените  разходи за издръжка, обучение и квалификация е определил, че жалбоподателят П. дължи сумата от 16198,19 лв. направени разходи за издръжка, обучение, и квалификация, пропорционално на срока на неизпълнението на договора. И е разпоредил тя да бъде удържана изцяло от обезщетението и другите вземания, които жалбоподателят има право да получи, полагащи му се при освобождаване от военна служба. Оставащата дължима сума от жалбоподателя в размер на 6396,94 лв.  следвало да се внесе от него в 45 дневен срок от връчване на заповедта.

Жалбоподателят П. е обжалвал и двете заповеди в частите им, с  които се разпорежда да му бъдат удържани направените разходи за издръжка, обучение, и квалификация, пропорционално на срока на неизпълнението на договора

От направената служебно справка в деловодството на Административен съд Разград съдът установи, че  по жалбата  срещу заповед № КВ-213 от 15.06.2020 год.  на Министъра на отбраната е образувано адм.д. № 145/2020 год.  по описа на съда.

Предмет на настоящото производство е жалбата срещу  т. 4 от Заповед № ЗЛС-23 от 22.07.2020 год. на командира на военно формирование 42600, с. Мусачево.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че заповедта в оспорената ѝ част не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК.

Съгласно чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ военнослужещите, освободени от военна служба на основание чл. 163 / какъвто е настоящия случай/ и чл. 165, преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл. 142, ал. 5, чл. 143, ал. 1 и чл. 144, ал. 3 и на удължения срок по чл. 145, ал. 1, дължат възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението. Според ал. 3 на чл. 260 от ЗОВСРБ сумата се удържа изцяло от обезщетението и другите вземания, които задълженото лице има право да получи, а според ал. 5  в случай, че не може да се събере по този ред, вземането се събира по реда на ГПК въз основа на счетоводните книги или документ, удостоверяващ размера на вземането, издаден по реда на чл. 260, ал. 4 от ЗОВСРБ. Разпоредбите на чл. 260 от ЗОВСРБ ясно сочат, че не се касае за административен акт, а за възникване на задължение между равнопоставени гражданско правни субекти при неизпълнение на договора за военна служба по отношение на срока, което има парично изражение с облекчен ред за събиране – удържане от дължимите обезщетения или по реда на гражданското съдебно изпълнение, в хода на което длъжника има предвидени процесуални способи за защита.

Ето защо оспорената част от Заповед № ЗЛС-23 от 22.07.2020 год. на командира на военно формирование 42600, с. Мусачево урежда гражданско-правните последици от прекратяването на договора за военна служба, поради което възникналите спорове относно техния размер следва да се решат в исково производство пред общите съдилища. В случая между двете лица няма отношение на власт и подчинение, каквито има между административен орган и задължено лице, а са равнопоставени, тъй като спора касае съществуващо гражданско правоотношение. Поради това, заповедта в оспорената й част не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. В горната насока е  и константната съдебна практика на Върховен административен съд /виж определение № 10655/15.07.2013 г. по адм. д. № 9226/2013 г., определение № 1402/27.01.2012 г. по адм. д. № 1287/2012 г., определение № 1323/25.01.2012 г. по адм. д. № 990/2012 г., определение № 11493/20.09.2012 г. по адм. д. № 11131/2012 г., определение № 11162 по адм. дело № 11505/2014 г., определение 11593 по адм. дело № 12064/2016 г., определение № 1114 по адм. дело № 934/2018 г., определение № 1792 от 4.02.2020 г. по адм. д. № 1216/2020 и др. на ВАС /.

Мотивиран така, и на основание чл. 159, т. 1 от АПК съдът,

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П. М. П. с постоянен адрес ***., срещу Заповед № ЗЛС-23 от 22.07.2020 год. на командира на военно формирование 42600, с. Мусачево, обл. София в  частта ѝ, с която е разпоредено удържане на сумата от 16198,19 лв.  от обезщетението му и други негови вземания при освобождаване от военна служба, представляващи разходите за издръжката, обучението и квалификацията му, пропорционално на срока  на неизпълнение на договора  за военна служба.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 148/2020 год. по описа на Административен съд Разград.

Определението може да се обжалва в 7.дневен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен административен съд.

 

 

Съдия:/п/