Р Е Ш Е Н И Е
10.05.2021 г. Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО, ІІІ
Районен съд – Дупница състав
02 април 2021
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Светла
Пейчева
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова аа
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
НАХ 225 2021
дело № по описа за година.
И.В.Н., с ЕГН **********, с адрес *** е обжалвал Наказателно постановление № 21-0348-000082, издадено от Началник РУ към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница на 15.02.2021 г., с което са му наложени административни наказания на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП – „глоба“ в размер на 2 000.00 (две хиляда) лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца. На основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 (дванадесет) контролни точки. Прави оплакване за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление. Не претендира деловодни разноски.
Въззиваемата страна е взела становище по жалбата в съпроводителното писмо, като счита, че издаденото НП е законосъобразно. Направено е възражение за прекомерност на претендираните разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 24.01.2021 г. около 21:15 часа актосъставителят Н.С., на длъжност мл. автоконтрольор при ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница и свидетелят при съставянето и предявяването на акта за установяване на административно нарушение –И.З. са констатирали, че на 24.01.2021 г. жалбоподателят извършил следното нарушение: в с. Сапарево, ул. „Струма“ в посока на движение към ул. „Седемте Рилски езера“ управлява собствения си лек автомобил, марка и модел „Джип Гранд Чероки 2.7 ЦРД“, с рег. № КН 3712 ВТ, като водачът лъхал силно на алкохол и имал несигурна походка и нечленоразделна реч, но отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510, с фабричен № 0269 в нарушение на чл.174, ал. 3 от ЗДвП. Издаден е талон за медицинско изследване № 0053647 в 21:50 ч . на 24.01.2021 г. Актът е предявен на нарушителя срещу подпис, като липсва подпис на мястото на нарушителя да се запознае със съдържанието и да подпише АУАН, както и на мястото на получил препис от АУАН. Липсва и отбелязване, че нарушителят е отказал да подпише АУАН и получи препис от АУАН, но е посочен свидетел с трите имена, който е констатирал горните обстоятелства, а именно И. Иванов Даскалов. В АУАН е посочено в графата за обяснения и възражения, че нарушителят няма такива.
Въз основа на издадения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, което отразява същата фактическа и правна обстановка и АНО е наложил административно наказание на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП.
В хода на съдебното следствие са събирани гласни доказателства, чрез разпита на актосъставителя и свидетелят на установяването на нарушението и съставянето на АУАН. Показанията са им еднопосочни, взаимодопълващи и непротиворечиви. Допълват описаното в докладната записка , изготвена от св. С. , че след извършване на проверката дошъл на място кмета на с. Сапарево, който влязъл в словесна агресия с проверяващите. В хода на съдебното следствие свидетелите твърдят, че в далечината забелязали джип, на който не установили други характеристични данни, като същият се е движил без спуснати светлини. Водачът на джипа завил наляво, навътре към селото. Свидетелите не успели да го проследят през цялото време, но го последвали и на улицата установили, че освен този джип не е имало друг, който да отговаря по големина на този, който видели, че се движи. Автомобилът вече не бил в движение. Водачът отказал да даде документи за проверка. Не пожелал да бъде извършена проверка за наличие на алкохол, като възразил, че не управлява автомобила. В хода на съдебното следствие е допуснат до разпит и св. Н. Мертакчийски, който бил а място и видял, че не е връчен препис от АУАН на жалбоподателя, тъй като отказал да го подпише. Твърди, че не е видял да му връчват препис от талон за медицински изследване.
Приложена е заповед № 8121з-515/14.05.2018., издадена от Министъра на вътрешните работи, от която е видно, че началникът на РУ гр. Дупница е оправомощен да издава НП за констатирани нарушения по ЗДвП, като въпросът за материалната компетентност не се оспорва и от жалбоподателя. В същата заповед е посочен кръга лица, оправомощени да издават АУАН по ЗДвП, като в случая не се оспорва материалната компетентност на актосъставителя.
Приложени са писмени доказателства – талон за изследване, докладна записка от 24.01.2021 г.
Горната фактическа обстановка се
доказа по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства:
С оглед на така
установеното, съдът счита че жалбата е основателна, поради което следва
наказателното постановление да бъде отменено. Съображенията за това са
следните:
Настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното Наказателно постановление № 21-0348-000082, издадено от Началник РУ към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница на 15.02.2021 г. е незаконосъобразно.
При така изяснената фактическа обстановка, според съда в
хода на производството административно наказващия орган /АНО/ е допуснал
процесуални нарушения при установяване на административното нарушение и
по-конкретно при предявяване и връчване на препис от акта за нарушение, които
опорочават издаденото, въз основа на този акт, наказателно постановление.
Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила – чл.43, ал.1 и ал.5
от ЗАНН. Според посочените разпоредби актът се предявява на нарушителя, за да
се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми
наказващия орган, когато промени адреса си, както и при подписване на акта на
нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва
датата на неговото подписване. Целта на връчването на препис от акта е да
запознае лицето с образуваното спрямо него административнонаказателно
производство, с нарушението, в чието извършване е обвинено и да му даде възможност
да изложи своите писмени и гласни възражения и доказателства. Установяването на
тези обстоятелства, както и че акта е бил предявен на нарушителя и му е дадена
възможност да се запознае със съдържанието му, подлежи на доказване с всички
доказателствени средства. В конкретният случай видно от приложения АУАН се
установи, че на нарушителя не е бил връчен екземпляр от АУАН, и тези
обстоятелства не се оборват от показанията на контролните органи, върху които
има тежест на доказване на обстоятелствата по извършеното нарушение, посочено в
акта. Разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗАНН, предвижда след подписването на акта
препис да се връчи на нарушителя срещу разписка. Правото на нарушителя да не
подпише акта, не влече със себе си санкция за него да не получи един екземпляр
от акта, тъй като той има право да направи възражения в тридневен срок. Дори
при наличие на отказ от жалбоподателят да подпише АУАН не се
изключва в никакъв случай задължението за връчване на препис, тъй като това са
две последователни и самостоятелни действия. След като приключи процедурата по
съставяне на акта, актосъставителят следва да връчи препис на нарушителя, като
ако същия откаже да го получи това следва да се отбележи в разписката.
Неслучайно законодателят изисква към АУАН да е предвидена самостоятелно наличие
на разписка, касаеща връчването на препис от него, която следва да се оформи
независимо и без значение, дали по-горе в акта е положен подписа на нарушителя
или отказът на същия е удостоверен с подпис на свидетел. Ето защо съдът приема,
че съществено е опорочена процедурата по връчване на акта за установяване на
административно нарушение. Отказът да се подпише акта от нарушителя не
освобождава органа от задължението екземпляр от акта да му бъде
връчен. Съществено е нарушено правото на защита на жалбоподателя, който не е
могъл в установения в чл.44, ал.1 от ЗАНН, срок да се възползва от правото си
да даде писмени възражения. Нарушението на това правило е самостоятелно
основание за отмяна на процесното наказателно постановление. В случая
допуснатото нарушение е от категорията на абсолютните, водещи до
незаконосъобразност на акта, които не могат да бъдат санирани и преодолени с
издаването на НП по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. АНО е следвало да констатира
допуснатото процесуално нарушение и да го отстрани, като връчи АУАН
на нарушителя. Като последица от изложеното наказателното постановление, следва
да бъде отменено само на това основание. Тук следва да се посочи критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса. В настоящия случай горното
нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като е във връзка с
правото на защита на жалбоподателя. След като има неизпълнение на задължението
на актосъставителя да предяви АУАН на нарушителя, то жалбоподателят Н. е бил
лишен от възможността на разбере за какво точно свое виновно поведение се
обвинява с акта, какви нарушения се твърди, че е извършил, бил е лишен и от
възможността да организира адекватно и в пълен обем защитата си, като направи
необходимите за това коректни възражения, които да се вземат в предвид както от
актосъставителя, така и от наказващия орган. Нещо повече нарушението
по чл.43, ал.1 ЗАНН се е отразило върху цялото производство, като се
има предвид, че съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН административнонаказателно
производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение. Всички гореизброени разпоредби на ЗАНН са все
процесуални гаранции за осъществяване правото на защита на наказаното лице и
затова нарушаването им винаги се преценява като съществено нарушение на
процесуалните правила и е основание за отмяна на наказателното постановление
като незаконосъобразно.
Независимо
от това обстоятелство съдът счита, че следва да отбележи следното:
Съдът намира, че така описаното в АУАН деяние е
несъставомерно по чл. 174, ал.3 ЗДВП по следните съображения:
Трайна е съдебната практика, че посочената норма въвежда, както
позитивно правно правило за поведение, така и предвиждащата се санкция за
нарушаването му. Също така трайно се приема в съдебната практика, че нормата
съдържа няколко алтернативно предвидени форми на изпълнителното деяние, като за
осъществяването на нарушението е достатъчно реализирането и на само една
от тях, но е възможно в условията на кумулативност да бъдат извършени и няколко
от формите на изпълнителното деяние.
За да се разбере обаче какви са
съставомерните признаци на отделните форми на изпълнителното деяние, не е
достатъчен само буквалния прочит на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а тя
следва да се тълкува систематически с разпоредбите на чл. 3-7 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или техни
аналози.
1. Първата уредена
хипотеза в чл. 174, ал.3 ЗДвП е когато водачът откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в кръвта. В чл.3, ал. 2, т.1 от Наредба № 1/ 19 юли 2017 г обаче е
посочено, че когато лицето откаже извършване на проверка с техническо
средство, концентрацията на алкохол се установява чрез доказателствен
анализатор или с химическо изследване, като меродавни са стойностите отчетени
от доказателствения анализатор или химическото изследване. Налага се извод, че
в случай, че лицето откаже изследване с техническо средство, но се подложи на
изследване с доказателствен анализатор или в указания в талона срок се яви в
указаното медицинско заведение, за да даде кръвна проба за химическо
изследване, деянието не е обществено опасно, доколкото възможността за
установяване действителната концентрация на алкохол в кръвта не е
възпрепятствана. От гореизложеното и от високите санкции предвидени
в санкционната част на нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП, а именно глоба в размер
на 2000 лева и лишаване от правоуправление за срок от две години се налага
извод, че за разкриване на действителното приложно поле на първата хипотеза се
налага стеснително тълкуване на нормата, като се приеме, че тази норма обхваща
само случаите, при които кумулативно са налице двете посочени условия: 1. лицето
да е отказало да бъде изследвано с техническо средство и 2. след това лицето да не се е подложило на
изследване с доказателствен анализатор или да не е дало в срок кръвна проба за
химическо изследване.
2. Втората уредена хипотеза е когато водачът откаже
да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Съгласно чл. 3, ал.2, т. 1 от Наредба № 1/ 19 юли 2017 г, обаче установяването на употребата
на наркотични вещества или техни аналози става с химико-токсикологично
лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване
на проверка с тест. Налага се извод, че когато лицето откаже проверка за
наркотици с тест, но се яви в указания срок и даде проба за химико-токсикологично лабораторно изследване деянието не е обществено
опасно, доколкото възможността за реално установяване дали лицето е употребило
наркотици не е възпрепятствана. От гореизложеното
и от високите санкции предвидени в санкционната част на нормата на чл. 174,
ал.3 ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване от правоуправление
за срок от две години се налага извод, че за разкриване на действителното
приложно поле на втората хипотеза се налага стеснително тълкуване на нормата,
като се приеме, че тази норма обхваща само случаите, при които кумулативно са
налице двете посочени условия 1. лицето да е отказало да бъде изследвано за
употреба на наркотици или техни аналози с тест 2. след това лицето да не се е
явило в указания срок за даване на проба за химико-токсикологично
лабораторно изследване.
3. Третата хипотеза е налице, когато водачът не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. Съгласно чл.6, ал.9 от Наредбата, обаче, при отказ на лицето да получи талона за изследване, при неявяване в
определения срок на посоченото място или при отказ за изследване употребата на
алкохол се установява въз основа на показанията на техническото
средство. Налага се извод, че когато водачът не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване, но е бил изследван с
техническо средство и то е дало годни показания деянието не е обществено
опасно, защото възможността за реално установяване дали
лицето е употребило алкохол и неговата концентрация не е възпрепятствана. От гореизложеното и от високите санкции предвидени в
санкционната част на нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП, а именно глоба в размер на
2000 лева и лишаване от правоуправление за срок от две години се налага извод,
че за разкриване на действителното приложно поле на третата хипотеза се налага
стеснително тълкуване на нормата, като се приеме, че тази норма обхваща само
случаите, при които кумулативно са налице двете посочени условия 1. водачът не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване и 2. не могат да се
използват показанията на техническото средство. Второто условие ще е налице при
едно от алтернативно предвидените в чл. 3, ал.2 от
Наредбата условия: 2.1 лицето откаже извършване
на проверка с техническо средство (в този случай е налице припокриване с
приложното поле на първата хипотеза), 2.2 извършената проба с техническо
средство е некачествена или невалидна и 2.3 физическото състояние на лицето не
позволява извършване на проверка с техническо средство.
4. Четвъртата хипотеза е налице, когато
водачът не изпълни предписанието за вземане на
биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно
чл.6, ал.9 от Наредбата, обаче, при отказ на лицето да
получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото
място или при отказ за изследване употребата на наркотични вещества или техни
аналози се установява въз основа на показанията на теста. Налага се извод,
че когато водачът не изпълни предписанието за
вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване, но
е бил изследван с тест и той е дал годни показания деянието не е обществено
опасно защото възможността за реално установяване дали
лицето е употребило наркотици не е възпрепятствана. От гореизложеното и от високите санкции предвидени в
санкционната част на нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП, а именно глоба в размер на
2000 лева и лишаване от правоуправление за срок от две години се налага извод,
че за разкриване на действителното приложно поле на четвъртата хипотеза
се налага стеснително тълкуване на нормата, като се приеме, че тази норма
обхваща само случаите, при които кумулативно са налице двете посочени условия
1. водачът не изпълни предписанието за вземане на
биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване и 2. не могат
да се използват показанията на теста. Второто условие ще е налице при едно от
алтернативно предвидените в чл. 3, ал.2 от Наредбата условия:
2.1 лицето откаже извършване на проверка с
тест (в този случай е налице припокриване с приложното поле на втората
хипотеза), 2.2 извършената проба с тест е некачествена или невалидна
и 2.3 физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
тест.
При
гореизложеното тълкуване следва да се съобрази и че предвидените в закона
санкции в нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП са толкова високи, защото почиват на
презумпцията, че лицето осуетява проверката именно, за да избегне високите
санкции за управление след употреба на алкохол или наркотици. В случаите, когато
поведението на лицето е такова, че реално проверката не е осуетена, налагането
на толкова високи санкции не е обществено оправдано, което наложи и по-горното
стеснително тълкуване.
В случая с АУАН и с НП на дееца е вменено извършването на нарушение по първата хипотеза. Както бе изяснено по-горе, за да е налице тя следва кумулативно да са налице следните две условия: 1. лицето да отказало да бъде изследвано с техническо средство и 2. след това лицето да не се е подложило на изследване с доказателствен анализатор или да не е дало в срок кръвна проба за химическо изследване. В АУАН и в НП са изложени факти за наличието на двете условия. Съдът счита, че в настоящия случай липсват каквито и да било факти за наличието или не на второто условие, тъй като в талона за изследване е посочено, че лицето отказва да го подпише, но с подписа на един свидетел е удостоверено само обстоятелството, че лицето отказва да избере един от двата начина на изследване. От друга страна липсват категорични доказателства, че жалбоподателят е бил водач към датата на проверка, тъй като и актосъставителя, и свидетеля по акта не са видели с индивидуализиращи белези МПС на жалбоподателя, само са го последвали и тъй като в последствие на улицата не е имало друг голям джип предположили, че това е водача, който малко по-рано установили да се движи с невключени светлини и направил завой и влязъл по същата улица, както и че в този момент до МПС бил собственика му. Тоест свидетелите описаха различна обстановка от тази установена в АУАН и НП, което е недопустимо с оглед императивната разпоредба на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, която изисква нарушението да бъде изписано с всички субективни и обективни признаци, които не може да се сочат за първи път в хода на съдебното следствие. В този смисъл е опровергана и доказателствената сила на АУАН придадено му съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. В този смисъл деянието, описано в АУАН се явява несъставомерно по чл. 174, ал.3 ЗДвП, тъй като за този вид деяния законодателят е предвидил деянието да е доказано по несъмнен начин, а не да почива на предположения (вж. Решение № 164/24.07.2020 г. по КНАД № 14282020 г. на Административен съд Кюстендил).
Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в
административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в
наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН
очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци от обективна и
субективна страна, както и фактите, сочещи на връзката между инкриминираното
деяние и лицето, сочено като нарушител. Срещу тези факти нарушителят трябва да
се брани. В този смисъл посочването
на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение в АУАН,
съответно в НП се явява същностен елемент от правото на защита на нарушителя.
Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да бъде запознат
с фактическите рамки на нарушението още в началото на
административнонаказателното производство, т.е към момента на съставяне на
АУАН. Очертаването на тези фактически рамки на по-късен етап- за
първи път в наказателното постановление или на етапа на събиране на
доказателства в хода на започнало съдебно следствие не санира пропуска тези
обстоятелства да бъдат предявени на нарушителя с АУАН.
На следващо място, както вече се посочи АУАН очертава предмета
на доказване в административнонаказателния процес, което означава, че административнонаказателната
отговорност на лицето, сочено като нарушител може да бъде ангажирана, само ако
обстоятелствата посочени в АУАН се докажат в хода на съдебното следствие и
могат да се субсумират под състава на определено нарушение. От сочения принцип
следва, че отговорността на нарушителя не може да бъде ангажирана въз основа на обстоятелства, които са посочени
за първи път в наказателното постановление или са разкрити в хода на
съдебното следствие, но които не са посочени в АУАН, защото
те не са надлежно предявени на нарушителя и респективно са извън предмета на
доказване.
От гореизложеното следва, че ако деянието така, както е описано
в АУАН е несъставомерно, то не съществува законосъобразен начин административнонаказателната
отговорност на дееца да бъде ангажирана за това деяние. Посоченото налага
отмяна на НП в
тази му част.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. ІІІ-то от ЗАНН, Дупнишкият районен
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0348-000082, издадено от Началник РУ към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница на 15.02.2021 г., с което на И.В.Н., с ЕГН **********, с адрес *** са му наложени административни наказания на основание чл. 174, ал. 2, т. 2 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 2 000.00 (две хиляда) лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца. На основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 (дванадесет) контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр. Кюстендил, в 14-ет дневен срок от деня на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: