№ 253
гр. Русе, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520202486 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Ве енд ве инвест“ ООД против Наказателно
постановление № 36/24.08.2021 г., издадено от директора на РИОСВ-Русе, с което на
дружеството-жалбоподател на основание чл. 34и, ал. 24 и чл. 17, ал. 2, т. 1 от Закона за
чистотата на атмосферния въздух във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 1 и чл. 36 от Наредба №
1/17.02.2017 г. му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на 2000 лева.
В жалбата се ангажират твърдения, че дружеството-жалбоподател не е
осъществило нарушението, във връзка с което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, както и за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, доколкото е налице разминаване между
цифровото и текстовото изписване на наложената санкция, неправилно посочване на
датата, на която е осъществено нарушението, както и липса на конкретното място, на
което е осъществено нарушението. В тази насока се моли обжалваното наказателно
постановление да се отмени. В условията на алтернативност, ако съдът приеме, че
дружеството-жалбоподател е осъществило нарушение, то същото следва да се
квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и съответно
наказателно постановление се отмени и вместо това се издаде пимено предупреждение.
1
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща
представител.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Цветелина Тодорова, която оспорва изложеното в жалбата и моли
обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – наказателното постановлението е получено от представител
на дружеството-жалбоподател на 14.09.2021 г., а жалбата е подадена на 21.09.2021 г.,
касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
„Ве енд Ве Инвест“ ООД стопанисвало ресторант от верига „Happy Bar & Grill“
в гр. Русе и в тази връзка се явявало оператор на оборудване, заредено с
флуорсъдържащи парникови газове - два броя стационарни климатични системи,
заредени при първоначално зареждане с по 3,50 кг фреон R 410A, всяка. Посоченото
оборудване се използвало за охлаждане и климатизация на ресторанта.
На 23.04.2021 г. при извършена извънредна проверка по документи в
деловодната програма в сградата на РИОСВ-Русе свидетелят И.П. – служител в
РИОСВ-Русе на длъжност главен експерт в Дирекция „Контрол на околната среда“ при
РИОСВ-Русе, констатирал, че дружеството-жалбоподател не е представило в РИОСВ-
Русе в срок до 15 февруари 2021 година информация за оборудването, което съдържа
флуорсъдържащи парникови газове за периода от 01.01. до 31.12.2020 г.
Горепосочените констатации били обективирани в Констативен протокол № ИП
17/23.04.2021 г.
Съобразявайки гореизложеното, свидетелят И.П. приел, че за това, че не е
представило в РИОСВ-Русе в срок до 15.01.2021 г. информация за оборудването, което
съдържа флуорсъдържащи парникови газове за периода от 01.01. до 31.12.2020 г., на
2
16.01.2021 г. „Ве енд Ве Инвест“ ООД е осъществило нарушение на чл. 34и, ал. 24 и
чл. 17, ал. 2, т. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух във вр. с чл. 35, ал. 1, т.
1 и чл. 36 от Наредба № 1/17.02.2017 г. В тази връзка свидетелят И.П. съставил АУАН
№ 0002533 от 11.05.2021 г., който бил подписан от представител на дружеството с
възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН дружеството-жалбоподаел депозирало
възражения, в което посочило, че през по-голямата част от 2020 г, включително до
месец април 2021 г. ресторантите били затворени за клиенти, като противоепидемична
мярка срещу COVID-19. В допълнение се сочи, че динамиката на ситуацията не е
позволила на дружеството-жалбоподател да подаде уведомление за спиране на
дейността на обекта навреме.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, като АНО е възприел изцяло фактическото описание и правна
квалификация на деянието, посочени в АУАН-а, като, за така приетия за осъществен
състав на административно нарушение на чл. 34и, ал. 24 и чл. 17, ал. 2, т. 1 от Закона
за чистотата на атмосферния въздух във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 1 и чл. 36 от Наредба №
1/17.02.2017 г., на дружеството-жалбоподател било наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства: АУАН № 0002533 от 11.05.2021 г., НП № 36/24.08.2021 г., Констативен
протокол № ИП 17/23.04.2021 г., възражение и писмо с изх. № И-1335/23.04.2021 г.,
както и събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Н.А., които съдът
кредитира изцяло.
С оглед на така изложеното съдът счита, че е безпредметно да бъдат подробно
анализирани с оглед на разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 305, ал. 3, изр.
второ от НПК. Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи
се в събраните в хода на производството доказателства, което да налага да бъдат
излагат подробни мотиви кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно
разпоредбата чл. 305, ал. 3 от НПК.
От събраната по делото доказателствена съвкупност се установява както
авторството на нарушението, така и механизма на изпълнителното деяние.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
3
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съдът счита, че процесните административни актове са съставени от
компетентни лица, доколкото АУАН-ът е съставен от служител при РИОСВ-Русе /чл.
157, ал. 2 от ЗУО/, а НП е съставено от Директора на РИОСВ-Русе /чл. 157, ал. 4 от
ЗУО/.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на
нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното
наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
На следващо място съдът приема, че „Ве енд ве инвест“ ООД“ е осъществило
нарушението на разпоредбата на чл. 34и, ал. 24 и чл. 17, ал. 2, т. 1 от Закона за
чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 1 и чл. 36 от Наредба
№ 1/17.02.2017 г. за реда и начина за обучение и издаване на документи за
правоспособност на лица, извършващи дейности с оборудване, съдържащо
флуорсъдържащи парникови газове, както и за документирането и отчитането на
емисиите на флуорсъдържащи парникови газове /наричана оттук нататък за краткост
Наредба № 1/17.02.2017 г./, за което е ангажирана отговорността му.
Съгласно чл. 17, ал. 2, от ЗЧАВ мерките по прилагане на Регламент (ЕС) №
517/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за
флуорсъдържащите парникови газове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 842/2006 по
отношение на стационарното хладилно и климатично оборудване, съдържащо
флуорсъдържащи парникови газове, се установяват с наредба на министъра на
околната среда и водите и на министъра на вътрешните работи. Съгласно легалната
дефиниция, дадена в § 1, т. 10 от Наредба № 1/17.02.2017 г., оператор е физическо или
юридическо лице по смисъла на чл. 2, т. 8 от Регламент (ЕС) № 517/2014, включително
собственика на инсталацията, попадаща в обхвата на Регламент (ЕС) № 517/2014.
Съгласно чл. 35, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/17.02.2017 г. информацията за
4
флуорсъдържащите парникови газове по приложение № 9 се изготвя от операторите на
стационарно хладилно и климатично оборудване, съдържащо 5 тона CO2 еквивалент, 3
килограма или повече флуорсъдържащи парникови газове; информацията се изготвя за
по-малката стойност в килограми от 5 тона CO2 еквивалент или 3 килограма на
съдържащите се в оборудването флуорсъдържащи парникови газове. Разпоредбата на
чл. 36 от Наредба № 1/17.02.2017 г. предвижда, че отчетите се предоставят в РИОСВ,
на чиято територия се намират флуорсъдържащите парникови газове, до 15.02. за
текущата година и се отнасят за периода от 01.01. до 31.12. на предходната година.
По делото не е налице спор, че дружеството-жалбоподател е оператор по
смисъла на § 1, т. 10 от Наредба № 1/17.02.2017 г. на стационарно хладилно
оборудване, което съдържа флуорсържащи парникови газове. Не е налице и спор, че
към момента на извършване на проверката 23.04.2021 г. не е изпълнил задължението
си по чл. 36 от Наредба № 1/17.02.2017 г. да предостави отчет за периода 01.01.-
31.12.2020 г. в РИОСВ-Русе в срок до 15.02.2021 г. С това бездействие, считано от
16.02.2021 г., е бил осъществен от обективна страна съставът на нарушението, във
връзка с което е ангажирана административнонаказазателната отговорност на
жалбоподателя. Следва да се посочи, че съдът не споделя съждението на последния, че
датата на осъществяване на нарушението е не 16.02., а 15.02.2021 г. Посоченото е
невярно, доколкото 15.02.2021 г. се явява последния ден, в който може да се изпълни
задължението, съответно нарушението се счита осъществено в първия работен ден,
следващ 15.02.2021 г., а именно 16.02.2021 г.
Доколкото деянието е осъществено от юридичско лице, то въпросът за вината не
следва да се изследва, тъй като административнонаказателната отговорност на
юридическите лица е безвиновна и обективна.
Видно от разпоредбата на чл. 34и, ал. 24 от ЗЧАВ при доказана съставомерност
на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател се предвижда административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер от 500 до 2000 лева. Във връзка с наведените оплаквания за
допуснато от административнонаказващия орган съществено процесуално нарушение
при определяне размера на санкцията, съдът се съгласява, че действително е налице
нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, доколкото се констатира
разминаване между изписаната сума с цифри - „1000“, и сумата, изписана с букви „две
хиляди“. Същевременно съдебният състав приема, че това нарушение не е от
категорията на нарушенията, обуславящи отмяна на санкционния акт. Това е така,
доколкото в случая очевидно се касае за техническа грешка, която следва да се санира
по силата на утвърденото в практиката разбиране, че при разминаване между буквено
и цифрово изписване на дадена сума, приорите има буквеното такова. В тази насока
съдът приема, че наложената на дружеството-жалбоподател санкция е в размер на 2000
5
лева.
Същевременно съдът намира, че в случая са налице предпоставките за
квалифицирането на процесното нарушение като „маловажен случай“ по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН, доколкото съдът констатира многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. В тази насока следва да се посочи, че приложението на чл. 28 от ЗАНН,
а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН не е изключено при
формалните административни нарушения, каквото е и процесното, но преценката
следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на
степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените нарушения. В
конкретния случай, неизпълненото задължение на дружеството-жалбоподател е
застрашило обществените отношения в изключително ниска степен. С оглед на
пандемичната обстановка и предприеманите от държавата мерки за ограничаването
през 2020 г. и 2021 г. нееднократно бяха налагани ограничителни мерки, включая и
дори преустановяване дейността на ресторантите. Следва да се посочи, че тези
действия бяха хаотични и при липса на каквато и да е предвидимост, което, макар и
обяснимо с оглед на изключителността на ситуацията, постави ресторантьорския и
хотелиерския бизнес в крайно затруднено икономическо положение. Съдът отчита като
смекчаващо вината обстоятелство и, че, макар и извън предвидения от законодателя
срок, непосредствено след извършване на проверката – 14.05.2021 г., „Ве енд Ве
Инвест“ ООД е изпълнило задължението си и е представило отчет. Съобразявайки така
изложеното и доколкото се касае за нарушение, извършено инцидентно, съдът счита,
че е било достатъчно нарушителят да бъде предупреден, че при следващо
констатирано нарушение ще се пристъпи към налагане на санкция. Ето защо,
налагането на имуществена санкция, дори и същата да се определи в минималния
предвиден от законодателя размер от 500 лева, би се явила несъразмерно тежка спрямо
степента на обществена опасност на дееца и не би съответствала на характера и
тежестта на нарушението. Като не е квалифицирал нарушението като малаоважен
случай, АНО е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице
всички предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, поради което наказателното
постановление следва да се отмени.
По разноските:
Предвид изхода на делото, следва да се остави без уважение направеното искане
от страна на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36/24.08.2021 г., издадено от
6
директора на РИОСВ-Русе, с което на „Ве енд Ве Инвест“ ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Борисова“ № 37, бл. „Орхидея“, вх. Б,
ет. 2, на основание чл. 34и, ал. 24 и чл. 17, ал. 2, т. 1 от Закона за чистотата на
атмосферния въздух във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 1 и чл. 36 от Наредба № 1/17.02.2017 г. за
реда и начина за обучение и издаване на документи за правоспособност на лица,
извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове,
както и за документирането и отчитането на емисиите на флуорсъдържащи парникови
газове му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
2000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7