Р Е Ш Е Н И Е
№ 631
гр.Пловдив, 13.04.2020г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на двадесет
и седми февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от
съдията АНД № 537 по описа за 2020 година на ПРС и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 183 от 12.11.2019г. издадено от ***Ц.К.К. на длъжност ***, с
което на „Електролукс Т. и синове” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.”Седянка” № 9, представлявано от Г.Н.Т. на основание
чл.200, ал.1, т.1, б. „а“ от Закона за водите /ЗВ/ е наложена имуществена
санкция в размер на 150 лева за извършено нарушение на чл.44, ал.1 от Закона за
водите.
С
жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП поради неговата незаконосъобразност.
Твърди се, че АУАН е бил съставен в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, тъй като
не е бил съставен в присъствието на свидетеля М.К., посочена в акта като
присъствала на констатиране на нарушението. Не било конкретизирано и за какви
цели било използвано водовземането, тъй като имало възможност да се извършва
такова и без наличието на разрешително, което не се спори, че е било с изтекъл
срок. Оспорва се начина на определеяне на санкцията, който бил неясен.
Претендират се разноски.
Дружеството-жалбоподател редовно уведомено,
в съдебно заседание се представлява от
адв.Т., който поддържа жалбата и претендира да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Въззиваемата
страна, Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район” гр.Пловдив, редовно
призована в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Н.Г., съгласно
представено пълномощно, която счита жалбата за неоснователна и моли да
бъде потвърдено НП като правилно и законосъобразно.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
„Електролукс Т. и
синове” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.”Седянка” № 9, представлявано от Г.Н.Т. стопанисвало складова база разположена в
имот № ***, ***. На 12.04.2019г. от *** на дирекция „Контрол” при БД
ИБР-Пловдив била извършена проверка на горепосочения обект, при която било установено,
че от тръбен кладенец, чрез потопяема помпа, се водовземало подземна вода за
други цели на дружеството-жалбоподател, като към нагнетателната тръба имало
монтиран водомер „Беласица“ за измерване на добиваното количество подземна
вода, а към момента на проверката помпата е работила и черпила подземна вода за
нуждите на „Електролукс Т. и синове” ООД. При допълнително извършена справка от
проверяващите в регистъра на издадените разрешителни и деловодната система на БД
ИБР-Пловдив било установено, че разрешително № 31520103/26.01.2009г. издадено на „Електролукс
Т. и синове” ООД било с изтекъл краен срок 26.01.2015г. и към момента на
проверката дружеството е било без валидно издадено разрешително за водовземане
на подземна вода, съгласно чл.44, ал.1 от Закона за водите.
Нарушението било установено от Н.Д.Т. *** – дирекция „Контрол” в БД
ИБР-Пловдив в присъствието на М.И.К.,
също *** – дирекция „Контрол” при БД ИБР-Пловдив. Констатациите от проверката
били отразени в съставен на място Констативен протокол № ПВ 1-077/12.04.2019г.
С писмо изх. № ПО-02-267 от 25.04.2019г. до *** на „Електролукс Т. и
синове” ООД е била изпратена покана за явяваване на 13.05.2019г. в Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район”
/БД ИБР/ гр.Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул.“Янко Сакъзов“ № 35, ет.4, офис №
44, за съставяне на АУАН. Поканата била получена на 30.04.2019г., от служител
на дружеството-жалоподател, който удостоверил този факт с подписа си. Въпреки
това на посочените време и място не се явил представител на жалбоподателя и
заради това срещу последния бил съставен АУАН № 109/13.05.2019г. на основание
чл. 40, ал.2 от ЗАНН с квалификация на нарушението по чл.44, ал.1 от ЗВ. Препис
от акта бил връчен на жалбоподателя на 21.05.2019г. и той бил подписан от него без възражения,
като такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.
На
основание констатациите в съставения АУАН е издадено атакуваното НП, с което е
ангажирана административната отговорност на „Електролукс Т. и синове” ООД за
извършено нарушение по чл.44, ал.1 от ЗВ на основание чл.200, ал.1, т.1, б.„а“ от
ЗВ.
Издаденото НП е връчено на дружеството жалбоподател на 25.11.2019г.
Издаденото НП е обжалвано в срок пред Районен съд гр.Пловдив.
Разпитана
като свидетел в съдебно заседание свидетелката М.И.К. посочи факти идентични с
отразените в съставения АУАН, като в допълнение посочи, че тя лично е
присъствала на проверката извършена на 12.04.2019г. на „Електролукс Т. и
синове” ООД в стопанисваната от него складова база намираща се в имот № ***,
като също така заявява, че тя лично е констатирала, че дружеството е
водовземало вода от един брой тръбен кладенец посредством потопяема помпа без
да е имало валидно издадено разрешение за тази дейност. Съдът кредитира
показанията на свидетелката като обективни, логични и достоверни, тъй като се
потвърждават от другите приети по делото доказателства. Съдът не установи
наличието на основания за критика на показанията на свидетелката.
При така установеното от
фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
ЖАЛБАТА
е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, в този смисъл
се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
Разгледана
по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по
съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че
настоящото производство е от административно - наказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено административно
нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че
актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това
означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно
той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по
безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Разбира се при налагане на имуществена
санкция на Еднолични търговци или Юридически
лица се касае за обективна невиновна отговорност и
съответно в тези случаи е
достатъчно доказването на извършване на нарушението от
обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като
психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина
подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или
ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в
понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно
постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган
или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите
от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при
съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните, в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава
съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има
извършено административно нарушение. Именно административно
наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено
административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че същото е
извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред
съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано
извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се
докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса
за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само когато
размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
закона/.
Процедурата
по установяването на административно нарушение, издаването на НП и неговото
обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи,
чл.84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на
НПК. В производството по обжалване на НП, наказващият орган е този, който
поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на
доказване е за него.
Отразените
в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации
нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за
установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до доказване на
противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.
Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени
установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, то
издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, независимо
дали има извършено административно нарушение. Следва също така да се отбележи,
че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване
на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната
отговорност.
Като
прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд счита, че
обжалваното наказателното постановление е издадено от компетентен орган в
кръга на неговата компетентност съгласно разпоредбата на чл.201, ал.2 от
Закона за водите, в предвидената от закона форма, при спазване
на материалните разпоредби и е съобразено с целта на
закона. Съставения АУАН е издаден също от компетентен орган съгласно
разпоредбата на чл.201, ал.1 от Закона за водите и Заповед №
РД-03-350/11.12.2018г. приложена по делото. В хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да опорочават процедурата и издаденото
наказателно постановление. В съставения АУАН и в атакуваното НП е
направено описание на нарушението, както нарушената правна норма от Закона за
водите.
Съдът
намира, че събраните по делото доказателства мотивират категоричния извод, че
по време на проверката на 12.04.2019г. в складова база стопанисвана от „Електролукс Т. и синове” ООД, разположена
в имот № *** се е осъществявало водовземане на подземни води от тръбен
кладенец, чрез потопяема помпа, без валидно разрешително, който факт не се
оспорва и от самия жалбоподател. Съгласно чл. 44, ал.1 от ЗВ, разрешително за
водовземане се изисква във всички случаи, освен по чл.43, ал.2 от ЗВ, за
дейностите по защита на населението при обявено бедствено положение по реда на
Закона за защита при бедствия и в случаите по чл.58, ал.1, т.1 и 2 ЗВ., като
макар и да не са били конретизирани
в АУАН и НП какви са били тези „други цели“ на водовземането, то е пределно
ясно, че настоящият случай не е сред
изброените изключения, тъй като ако беше сред тях нямаше да се стигне до
санкция от административния орган, а и самият жалбоподател не е представил
никакви доказателства, че към процесната дата е било налице някоет от
изключенията визирани в горепосочените нормативни актове и разпоредби.
Настоящият състав при Районен съд гр.Пловдив намира за неоснователни и
доводите на дружеството - жалбоподател за допуснати съществени процесуални
нарушения налагащи отмяна на атакуваното наказателно постановление. В тази
връзка до *** на дружеството – жалбоподател е била надлежно изпратена покана за
явяване и съставяне на АУАН, която е била получена от негов служител. Поради
неявяване на *** на дружеството или на оправомощено от него лице актът е бил
съставен в отсъствие при спазване изискванията на ЗАНН, като впоследствие актът
е бил връчен на жалбоподателят на 21.05.2019г. и той го е подписал без
възражения.
А що се отнася до възражението, че при съставянето на АУАН е било
допуснато нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН то настоящият състав
намира, че АУАН е съставен от лице компетентно за това, в присъствието на още
едно лице – посочено с три имена и адрес, достатъчни за неговата
индивидуализация, а именно М.И.К., също *** – дирекция „Контрол” при БД ИБР-Пловдив,
която видно от проведения й разпит в
съдебно заседание е била очевидец, присъствал при установяване на нарушението и
което обстоятелство е надлежно отразено в акта, който също така е и подписан от
св. К.. В този смисъл следва да се посочи, че макар разпоредбата на чл.40, ал.1
от ЗАНН да използва думата свидетели в множествено число, то не указва
необходимост същите да бъдат поне двама, както изрично е посочено в чл.40, ал.3
от ЗАНН, което налага заключението, че посочването на един свидетел, ако е
такъв по констатиране на нарушението, удовлетворява изискването на чл.40, ал.1
от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.200, ал.1, т.1
б.“а“ от ЗВ сочи, че се наказва с имуществена санкция, освен ако не подлежи на
по-тежко наказание юридическото лице, което ползва води без необходимото за
това основание или в отклонение на предвидените условия в разрешителното или
договор, с количество до 1 л на секунда - от 150 лв. до 1000 лв. Не е спорен и
факта, че разрешителното на „Електролукс Т. и синове” ООД с № 31520103/26.01.2009г. за водовземане от
подземни води е изтекло към датата на проверката, тъй като крайният му срок на
действие е бил до 26.01.2015г., като липсват доказателства то е да е било
възобновено или да е било издадено ново такова.
С оглед извършеното нарушение правилно
е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.44, ал.1 от
ЗВ на основание чл.200, ал.1, т.1 б.„а” от ЗВ, като е наложено наказание
„имуществена санкция“ в минимален размер, който е съобразен с доказателствата в
административното производство.
Следва да бъде посочено, че съгласно
представения и приет като доказателство по делото Констативен протокол
№ПВ1-077/12.04.2019г., съдържанието на който официален документ не е оспорено
от санкционираното лице, водовземното съоръжение е било оборудвано с водомерно
устройство. Въпреки това наказващият
орган е определил ползваното количество вода на база дебита на съоръжението, с
което е извършвано водовземане на подземни води, като е квалифицирал
нарушението по най-леко наказуемия състав на чл.200, ал.1, т.1, б.“а“ - т.е.
приел е, че ползваното количество е до 1 л на секунда.
Установените от наказващия орган
обстоятелства не сочат и на маловажност на нарушението, поради което не може да
се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Съгласно чл.93, т.9 от НК, вр. чл.11
от ЗАНН за прилагане на хипотезата на маловажен случай следва нарушението, с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, да сочи на по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В процесния
случай констатираното нарушение е формално, при което законът не изисква
настъпването на вредоносен резултат. Липсват доказателства за наличие на
каквито и да било други факти, в това число и смекчаващи отговорността
обстоятелства, които въз основа на преценката дали се явяват изключително или
многобройни такива, да обосновават липса или по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, което
сочи, че процесното деяние не представлява и не може да бъде квалифицирано като
„маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Нещо повече, налице са
отегчаващи отговорността обстоятелства, доколкото се касае не само за просто
обикновено битово водоползване, а за ползване, което е в складова база, като за
целта е била използвана потопяема помпа, тръбен кладенец, нагнетателна тръба,
която система е осигурявала водозахранването на складовата база на
дружеството-жалбоподател, като цялата тази дейност се е осъществявала в един
доста продължителен период от време без разрешение предвид крайният срок на
действие на последното издадено валидно разрешително на търговеца.
Предвид изхода от спора, искането
на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по
делото, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и не
следва да бъде уважено.
По всички изложени съображения и
при липсата на основания за отмяна или за изменение на обжалваното НП, същото
следва да бъде потвърдено.
При така установеното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 183 от 12.11.2019г. издадено от ***Ц.К.К. на длъжност ***, с
което на „Електролукс Т. и синове” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.”Седянка” № 9, представлявано от Г.Н.Т. на основание
чл.200, ал.1, т.1, б. „а“ от Закона за водите /ЗВ/ е наложена имуществена
санкция в размер на 150 лева за извършено нарушение на чл.44, ал.1 от Закона за
водите.
Решението подлежи на
касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК и на основанията по НПК, пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.Р.