Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 04.09.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, пети състав в открито
съдебно заседание проведено на първи септември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело №1743/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.186,
ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Еф тийм“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул.“Карамфил“ № 13, вх.В, ап.43, представлявано от Р.Е. против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 178-ФК/23.07.2020г.,
издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ гр.Варна в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
С обжалваната заповед на дружеството е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – „Плод-зеленчук“,
находящ се в гр.Варна, ул.“Шипка“ №26, стопанисван от „Еф тийм“ ООД и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/
дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/.
Според жалбоподателя наложената принудителна
административна мярка не съответства на допуснатото нарушение. С жалбата са
изложени твърдения, че нарушението не е извършено умишлено. Направено е искане
за отмяна на наложената ПАМ.
Ответникът по жалбата – Началникът на отдел
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП чрез
процесуалния си представител старши юрисконсулт Александрова, с депозирани
писмени бележки с.д. № 10251/24.08.2020г., оспорва жалбата. Счита същата за
неоснователна. Претендира да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доказателствата
по делото, доводите на страните и след преценка на законосъобразността и
обосноваността на оспорения административен акт, приема за установено следното:
С обжалваната заповед Началникът на отдел „Оперативни
дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП налага на „Еф тийм“ ООД принудителна административна мярка – запечатване
на търговски обект – „Плод-зеленчук“, находящ се в гр.Варна, ул.“Шипка“ №26,
стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14
/четиринадесет/ дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
От доказателствата по делото категорично е установено,
че на 20.07.2020г. от служители в отдел „Оперативни дейности“ Варна при ЦУ на
НАП в ГД „Фискален контрол“ е извършена проверка в търговския обект.
В
13.18 часа е извършена контролна покупка на стоки на обща стойност 3.23 лева,
заплатена в брой. Установено е, че дружеството, като задължено лице по чл.3 от
Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, със
стационарен търговски обект, не е издало
фискална касова бележка от наличния в обекта работещ ЕКФП модел „TREMOL М-20“ с ИН на ФУ ZK 147564 и ИН на ФП 50188507 или ръчна касова бележка от кочан
за извършената покупка. Контролните органи са приели, че дружеството е нарушило
разпоредбата на чл.25, ал.1 и ал.3, във връзка с чл.3, ал.1 от Наредбата.
Извършената проверка е обективирана в Протокол за извършена проверка серия АА,
№ 0359318/20.07.2020г.
Изложени са съображения относно
продължителността на наложената ПАМ, като е посочено, че при определяне на
срока е съобразен принципа на съразмерност, както и че същият е определен с
оглед целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в
обекта и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността на търговеца.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
жалбата, становищата на страните и представените и приети от съда писмени
доказателства и административната преписка.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК,
законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ следва да бъде преценена на
всички основания по чл. 146 от АПК. Заповедта е издадена от компетентен орган с
оглед нормата на чл. 186, ал.3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал.1, т.2 от ЗНАП и
правомощията предоставени му със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 година на
изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
Не се констатират допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа
задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование
на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на
адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис
на физическото лице, персонализиращо административния орган. Съгласно чл. 186,
ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана
заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От
тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в
качеството й на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички
законови изисквания по чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59, ал.2, т.4 от АПК,
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.
Налице са и материалноправните предпоставки за
налагане на ПАМ.
Неспазване реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, е
предвидена в закона предпоставка за налагане на принудителната административна
мярка по чл. 186 от ЗДДС. Тя се прилага след установяване на конкретно
осъществено нарушение на подробно изброени в нормативния текст материални
правила за поведение.
Преценката за съответствие на принудителната мярка с
целта на закона, следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка
една от хипотезите на чл. 186, ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл. 186,
ал.1, т.1 б.“а“ от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно
действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна на нарушителя. Следва да се съобрази, че във всички случаи
изводът, че съществува такава възможност трябва да е мотивиран и фактически
обоснован от конкретни обективни обстоятелства, от които може да се изведе
обоснована констатация, че нарушителят може да извърши следващо, друго
административно нарушение.
Съответно, според изискването на чл. 186, ал.3 от ЗДДС, мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от
оправомощено от него лице. В мотивите на оспорената заповед е посочено, че
срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта, като при определяне на срока на ПАМ е
съобразен принципа за съразмерност.
Нормата на чл. 186, ал.1, т.1 б.“а“ от ЗДДС е
императивна и предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до тридесет дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба (фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД), отпечатан и издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Съгласно чл. 118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен
документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я
съхранява до напускане на обекта. В изпълнение на тази законова разпоредба е
издадена НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г., издадена от министъра на финансите,
съгласно ал.4, т.1 на чл. 118 от закона. Съгласно чл. 3, ал.1 от Наредбата
всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съответно
изключенията от това правило са визирани в разпоредбите на чл. 4, т.1-11 и чл.
5 от Наредбата, като в настоящия случай не се твърди и не се установява от
данните по делото да е налице някоя от хипотезите, визирани в посочените норми.
Следователно в случая извършването на описаното
административно нарушение е безспорно установено от събраните по делото
доказателства. Дружеството – жалбоподател е извършило вмененото му
административно нарушение по чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на
МФ вр. чл. 118, ал.1 от ЗДДС. Събраните по делото доказателства съдържат
достатъчно еднозначни данни, които позволяват да се формира несъмнена
констатация за това, че в случая, нормативно установения ред за издаване на документ
при извършената продажба е нарушен от жалбоподателя, като в оспорената заповед
са изложени подробни мотиви относно възможността провереният субект да извърши
друго подобно нарушение, което следва да бъде предотвратено посредством
налагането на процесната принудителна мярка. Както сочи разпоредбата на чл.
186, ал.1 от ЗДДС, ПАМ се налага независимо от предвидените санкции, а от друга
страна, органът по приходите действа при обвързана компетентност, т.е. при
констатирано нарушение на чл. 118, ал.1 от ЗДДС е длъжен да наложи ПАМ.
Продължителността на срока на наложената принудителна мярка
е обоснован с конкретни фактически основания, наложили именно определения от
органа срок на действие, съобразно изискването на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК.
Като мотиви за определяне на срока органът е посочил,
че е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността от търговеца. Органът е преценил, че за
срок от 14 дни търговецът ще може да организира по такъв начин дейността си, че
да отразява всички извършени продажби в обекта.
При упражняване на правомощието за определянето на
продължителността на ПАМ, административният орган действа при условията на
оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено
съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на
оперативната самостоятелност. В случая определеният срок за налагане на ПАМ от четиринадесет
дни е в рамките на законоустановения срок, като в обжалвания акт са изложени
мотиви, позволяващи преценката за съответствие с целта на закона. Разбира се,
не трябва да се забравя, че принудителната административна мярка е израз на
твърде интензивна, административна държавна принуда, поради което за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от
закона цел. Посоченото произтича от изискването на принципа за съразмерност,
заложен в чл. 6, ал.2 от АПК.
В конкретният случай не може да се приеме, че с
налагането на ПАМ преследваната от закона цел е нарушена. Разпоредбата на чл.
118, ал.1 от ЗДДС, респ. на чл. 3 от Наредбата имат за цел установяване на стриктен
контрол на извършваните в брой продажби от субектите в стопанисваните от тях търговски
субекти, с оглед определяне на оборота за целите на косвения данък от една
страна и дисциплиниране на търговците при извършването на продажби на дребно от
друга страна. Съгласно чл.25 от Наредбата, независимо от документирането с първичен
счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба. Според цитираната разпоредба независимо от
размера на продажбата трябва да се издаде фискален бон.
Предвид изложеното, настоящия съдебен състав счита, че
жалбата против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/
№ 178-ФК/23.07.2020г., издадена от Началника на Отдел „Оперативни дейности“
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка „запечатване на търговски обект –„Плод-зеленчук“, находящ
се в гр.Варна, ул.“Шипка“ №26, стопанисван от „Еф тийм“ ООД и забрана за достъп до него за срок от 14
/четиринадесет/ дни е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал.4 от АПК, жалбоподателят дължи на ответника възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
По тези съображения и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, Административен съд-Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Еф тийм“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул.“Карамфил“ № 13, вх.В, ап.43, представлявано от Р.Е.
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
178-ФК/23.07.2020г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“
гр.Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
дружеството е наложена принудителна административна мярка „запечатване на
търговски обект – –„Плод-зеленчук“, находящ се в гр.Варна, ул.“Шипка“ №26,
стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14
/четиринадесет/ дни.“
ОСЪЖДА „Еф тийм“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул.“Карамфил“ № 13, вх.В, ап.43, представлявано от Р.Е. да
заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: