РЕШЕНИЕ
гр.София, 28.09.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в,
в открито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Съдия
Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана
Борисова като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 16254 по описа за 2016 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във
вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Малолетният ищец С.П.Т. от гр.Павел
Баня, представляван от своя баща и законен представител П.Т.П. твърди, че в
резултат на ПТП, настъпило на 18.05.2016г. са му причинени телесни увреждания.
Произшествието е настъпило по изключителната вина на водача на л.а. Фолксваген,
Г.А.Г.. Ищецът е бил пешеходец и е пресичал на пешеходна пътека тип Зебра в
гр.Павел Баня. В резултат на описаното ПТП ищецът е получил телесни увреждания, описани в исковата молба,
търпял е болки и страдания, изпитал е силен стрес. Ищецът сочи, че увреждащият
автомобил имал сключена застраховка ГО при ответника с период на покритие от 05.10.2015г.
до 04.10.2016г., валидна към датата на ПТП, което ангажира отговорността на
последния за обезщетяване на причинени
вследствие на ПТП имуществени и неимуществени вреди. Моли съда да осъди
ответника да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили
в резултат на ПТП в размер на 40 000лв., ведно със законната лихва считано
от датата на увреждането. Претендира за разноски.
Ответникът З.Д.„Б.И.“ АД оспорва иска
по основание и размер. Оспорва наличието на ПТП, на противоправно поведение от
страна за застрахования водач. Оспорва твърдението, че в резултат на ПТП за ищеца
са възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер вреди. Оспорва
твърдяната харния да е настъпила от ПТП. Твърди, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, който , макар и да е пресичал
пешеходна пътека, не се е съобразил с посоката и скоростта на движение на
приближаващия към него автомобил. Можел е да избегне удара , но не е предприел
нищо, а е продължил да върви към мястото на удара. Счита, че от констативния
протокол за ПТП става ясно, че ищецът е пресичал пешеходната пътека като
велосипедист, което е забранено от ЗДвП, респ. не е бил пешеходец. Моли съда да
отхвърли иска. Претендира за разноски.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
С констативен протокол от
18.05.2018г. на РУ ПП К. е установено настъпването на ПТП на 18.05.2016г. около
07,15ч.в гр.Павел Баня, на кръстовището на ул.“Ген.С.“ №13 с ул.“3-ти март“ между
лек автомобил Фолксваген Бора, управляван от Г.А.Г. и велосипедиста С.П.Т. от
с.Долно Съхряне, който е пресичал по пешеходна пътека тип Зебра, сигнализирана
с пътен знак Д-17. Гражданската отговорност на л.а. е застрахована при ответника.
Пострадалият С.Т. е оставен за лечение в ХО МБЛАЛ К. с диагнози контузия на
глава, травма в областта на слабините вдясно. Срещу водача на л.а. е било
образувано административно наказателно производство. С влязло в сила НП №
16-0284-001455/30.08.2016г. на ОДМВР Стара Загора, РУ К. му е наложена глоба в
размер на 100лв. за нарушаване разпоредбата на чл.119 ал.1 от ЗДвП.
По искане на ответника във връзка с
установяване на механизма на ПТП е разпитан като свидетел водача Г.Г.. Същият
установява, че е видял момче на колело на тротоара до едно дърво. Тогава
свидетелят е бил на 1-2 м. от пешеходната пътека. Скоростта на автомобила е
била около 20км./ч. Тъй като момчето не
било на пешеходната пътека, а на тротоара, свидетелят го игнорирал. Впоследствие,
като преминавал през пешеходната пътека, момчето се блъснало в левия калник на
колата му. Момчето карало колело по пешеходната пътека. След удара, то паднало
встрани. Оплакало се че го боли корема, било си ударило главата в огледалото.
Воденият от ищцовата страна свидетел Н.Ф., приятел на бащата на ищеца,
установява, че сутринта на 18.05.2016г. чакал на опашка за закуски на
автогарата в гр.Павел Баня и видял как прехвърчала кола. С. преминавал
пешеходната пътека и си тикал колелото.
Колата ударила С.. Според свидетеля автомобилът се движел с 40-50 км/ч. Според
свидетеля ударът станал в лявата лента, т.е лентата, която не е предназначена
за движение на автомобила.
Назначената и изслушана по делото
съдебна автотехническа експертиза дава следното заключение във връзка с
механизма на ПТП: На 18.05.2010г.,
около 07.15 часа в гр. Павел Баня по ул.“Ген.С.“ срещу №13, л.а. Фолксваген Бора се е движел по ул.С. в западна посока. Пешеходецът С.Т., бутайки велосипед е
предприел пресичане на плътното на ул.Ген.С. в посока от ляво надясно спрямо
посоката на движение на автомобила. В момент, в който е бил преминал повече от
половината от пътното платно, предното колело на велосипеда е ударено от предна
лява част на автомобила, като от този удар е изкривена каплата на предното
колело. Тъй като пешеходецът е бил от дясната страна на велосипеда , следствие
на удара пешеходецът бива завъртян в посока към автомобила и е ударен от ляво
странично огледало. Тялото на пешеходеца и велосипеда са отхвърлени напред и
наляво, като детето е паднало върху пешеходната пътека. Според вещото лице,
автомобилът се е движел със скорост 39,42 км/ч. Ударът е настъпил , след като
ищецът е бил изминал 4м. от стъпването му на пешеходната пътека. В момента, в
който ищецът е стъпил на пешеходната пътека , автомобилът е отстоял на 32м. от
него, в случай че ищецът се е движел в спокоен ход, и на 27м., ако се е движел
с бърз ход. Опасната зона за спиране на автомобила е била 21,84м., което
означава, че при наблюдение на пътната обстановка пред автомобила, водачът му е
имал възможност да предотврати удара посредством аварийно спиране. Пешеходецът
също е имал възможност да види приближаващия автомобил. От техническа гледна
точка причината за ПТП е бездействието на водача на л.а. при наличието на
пешеходец на пътното платно, пресичащ на маркирана пешеходна пътека.
За установяване на
претендираните за обезвреда неимуществени вреди и причинната им връзка с
горното ПТП, по настоящото дело и на основание чл. 195 ал. 1 от ГПК, е изслушана
съдебно – медицинска експертиза с вещо лице коремен хирург. Съдът възприема
заключението на вещото лице като компетентно и обективно изготвено.
Експертизата установява, че в резултат на ПТП ищецът е получил следните травматични
увреждания: контузия на главата и контузия на корема. Бил е хоспитализиран за 3
дни . Следващата му хоспитализация е била
на 11.07.2016г. когато му е проведено оперативно лечение на слабинна херния в
дясно – резекция на херниялния сак и частично на голямото було и пластика на коремната стена по метод на М..
Вещото лица уточнява че основна причина за получаването на слабинна херния е рязкото
повишаване на вътрекоремното налягане на фона на слабост на предната коремна
стена. При описаното ПТП е възможно
падането от колелото да е било съпроводено именно с рязко повишаване на
вътрекоремното налягане. Установено е, че С.Т. е имал подутина над десния
тестис от 3-4 годишна възраст , което е израз на известна слабост /най-вероятно вродена/ на предната коремна
стена в областта на слабинния канал. Вещото лице не може с категоричност да
установи дали хернията е в резултат на ПТП. В първата епикриза такова увреждане
не е описано. Хернията се образува постепенно, като първоначалния момент трудно
би могъл да се установи. Може да се
получи и при кихане. Хернията се лекува единствено оперативно. Вещото лице е
извършило личен преглед на ищеца. Същият е в обективно общо състояние, оплаквал
се от наличието на често главоболие.
Във връзка с търпените от ищеца вреди, по делото е разпитана като свидетел
неговата майка С.К.. Същата установява, че след катастрофата е видяла сина си в
Бърза помощ. Имал подутина на главата, носът му кървял. Казал й че го боли
главата и в областта на слабините. Бил в болница три дни , приемал болкоуспокояващи.
Цяло лято се оплаквал от болки в главата, постоянно му течала кръв от носа.
След месец се наложило да го оперират заради получения удар в слабинната
област. Свидетелката е категорична, че подутината в слабинната област е била
получена вследствие на ПТП, тъй като преди това такава ищецът не е имал. Ищецът
прекарал една седмица в болница, бил на пълна диета, вземал обезболяващи. След
това дълго време не излизал, отказвал повече да кара колело. Цяла година не
посещавал часовете по физическо възпитание. И сега се оплаквал от
главоболие.
Увреждащият автомобил е имал сключена ЗЗГО при
ответника покриваща датата на ПТП.
Въз основа на така възприетата фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.226 ал.1 КЗ /отм./
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./ претърпените неимуществени вреди и
4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач.
Въз основа
на констативния протокол за ПТП, автотехническата и медицинската експертизи,
съдът приема, че на 18.05.2016г. е настъпило ПТП между л.а. Фолксваген, управляван от водача Г.Г., и ищеца, като
пешеходец. Ударът между двамата участника е станал на пешеходна пътека, на
осветено място. Съдът приема, че водачът на лекият автомобил е имал
противоправно поведение, в резултат на което е настъпило ПТП. Същият е нарушил
разпоредбата на чл.119 ал.1 от ЗДвП „При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре“, както и разпоредбата на чл.117 ЗДвП - "При
приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца,
водачът на ППС е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да
спре", При това положение, както е
възприето и с Решение №
91/20.08.2014г., I
т.о., ВКС, възрастта на пострадалия пешеходец е релевантен фактор, завишаващ
дължимата от страна на водача на увреждащия автомобил грижа. Изложеното обосновава извод за наличие на
виновно и противоправно поведение от страна на застрахования водач Г.. Същият е
следвало да намали скоростта и дори да спре, след като е възприел ищецът да
стои на колелото си на тротоара до пешеходната пътека, независимо дали той е
бил на пътя или на тротоара. Вместо това, водачът се е движел с 49 км/ч. Възражението
на ответника, че ищецът не е имал качеството на пешеходец, тъй като е
управлявал велосипед пресичайки пешеходната пътека, не може да бъде уважено.
Събраните по делото доказателства досежно това обстоятелство са противоречиви.
Св.Г. твърди, че ищецът е бил на велосипеда си , когато е пресичал пешеходната
пътека. Св.Фънев твърди, че е видял ищецът да пресича като пешеходец
пешеходната пътека, како е бутал велосипеда. И двамата свидетели имат интерес
от изхода на делото, а местоположението на св.Фънев към момента на ПТП – на
опашка за закуски, поставя под съмнение възможността да е възприел ясно как
ищецът е пресичал по пешеходната пътека /видимостта от баничарницата към
пешеходната пътека, съгласно схемата , изготвена по АТЕ , поставя под съмнение
показанията на свидетеля/. Вещото лице
по АТЕ дава заключение, в което при описание на механизма на ПТП посочва, че
ищецът е бутал велосипеда си. Не е установил несъответствие между това свое заключение
и получените от ищеца и по автомобила и велосипеда увреждания. От друга страна
вещото лице по СМЕ дава заключението си като приема, че ищецът е управлявал
велосипеда при ПТП, като също няма намек за съмнение, че получените от ищеца
телесни увреди могат да бъдат получени така. В конкретния случай обаче дали
ищецът е бил на велосипеда си докато е пресичал пешеходната пътека или го е
бутал, не се отразява на правомерността на неговото поведение. Като
велосипедист на възраст до 12г. той може да се движи по площи , предназначени
само за пешеходци /така чл.81 ал.1 т.5 от ЗДвП/, вкл. и да се движи по
пешеходна пътека. Освен това, законът предвижда засилена защита по отношение на
определени категории пешеходци. Те са
посочени в разпоредбата на чл.116 от ЗДвП –деца, хората с трайни увреждания, в
частност слепи, които се движат с бял бастун, слепо-глухи, които се движат с
червено-бял бастун и престарелите хора. Закрилата на тези категории пешеходци
при пресичане на пешеходна пътека (а за децата и в чл.117 от ЗДвП) е
всеобхватна и не се влияе от спецификата на правилата за пресичане по пешеходна
пътека, валидни за останалите пешеходци. В тези случаи водачът не може да
повдига възражение за съпричиняване, дори такива лица да не са съобразили
приближаването му и да са пресекли внезапно пешеходната пътека / ТР №2/16г. на
ВКС, ОСНК /. Установи
се обаче, че ищецът не е излязъл внезапно на пътя, тъй като св.Г., наближавайки
пешеходната пътека го е забелязал. Видял го е да стои до едно дърво на тротоара
до пешеходната пътека. Липсата на достатъчно внимание от страна на св.Г. и
бездействието му в създадената ситуация – рискова при наличието на дете на
пътя, е довело по ПТП. Не ищецът е следвало да се съобразява със скоростта на
приближаващият автомобил, а св.Г. е следвало да се съобрази с присъствието на
дете до пътя и на пешеходната пътека. Наличието на пешеходна пътека
сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което появата на пешеходец
върху нея не е непредвидимо събитие – така ТР №2/16г. на ВКС, ОСНК. Съдът
не установи противоправно поведение у ищеца, респ. същият няма принос в
причиняването на получените вредите. Възражението на ответника за
съпричиняване е неоснователно. Въз
основа на медицинската експертиза съдът приема и наличието на пряката причинно
следствена връзка между виновното противоправно поведение на водача и телесните
увреждания на пострадалия ищец. Тези телесни увреди са причинили вреда на ищеца.
Налице са елементите на сложния
фактически състав на непозволеното увреждане - деяние от водача на лекия
автомобил, извършено виновно (непредпазливо) и противоправно, вреда за ищеца по
делото и наличие на причинна връзка между деянието и вредата. Ответникът е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач Г.
Г..
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост /чл.52 от ЗЗД/.
Съгласно разпоредбата на чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./
увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди
направо от застрахователя по застраховката "гражданска отговорност".
Между застрахователя и собственика на МПС, причинило ПТП, е налице валидно
сключен застрахователен договор за гражданска отговорност на автомобила за
процесния ден 18.05.2016г. Последният е основание за възникване на прякото
право на ищеца срещу застрахователя по застраховка ГО на МПС. Обект на
застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства
/чл.257 ал.1 от КЗ, отм./. Съдържанието и размера на задължението на
застрахователя да обезщети причинените на трети лица вреди зависят от
деликтното обезщетение. При последното е приложим принципа за справедливо
обезщетяване на болките и страданията , съгласно чл.52 от ЗЗД.
Съгласно
практиката на ВКС понятието „неимуществени вреди” включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на
лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи
социален дискомфорт за определен период от време. Критерият за справедливост не
е абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на
самото общество в конкретната държава.
Преценявайки събраните по делото доказателства /съдебно медицинска
експертиза и свидетелски показания/ за преживените от ищеца болки и страдания
от получените травми, последвалото лечение, продължителността на
възстановителния период, последствията от тях и прогнозата за състоянието му,
във вр. с критериите в ППВС №4/68г., конюнктурата в страната към момента на ПТП
и съдебната практика, постановена за подобен вид увреждания за процесната
година, съдът намира, че справедлив размер обезщетение е такова в размер на
претендираните 20 000 лв. Ищецът към момента на ПТП е бил на 10г. възраст,
търпял е ограниченията, които лечението и възстановителния период са налагали. Контузията на главата е възстановена, като
понякога ищецът продължава да изпитва главоболие. По отношение на контузията на
корема, съдът приема, въз основа на СМЕ, че същата е предизвикала появата на
херния и, респ. необходимостта от оперативно лечение и свързаните с това болки
и страдания. Отделно ищецът е отсъствал от училище и е бил лишен от
образователен процес. Наложило се е една година да не упражнява спорт в
училище. Преживял е и негативни психични изживявания, характерни за пострадалите от
ПТП, още повече че е пострадал на пешеходна пътека, след като е съобразил
правилата за движение, а като дете е подлежало на специално внимание и грижа от
страна водачите на ППС. Към настоящия ищецът се е възстановил от получените
телесни увреди, за което е способствала и младата му възраст. Случилото се в
тази ранна възраст не би следвало да даде трайно отражение върху
психофизическото развитие на ищеца.
В исковата молба ищцата претендира
обезщетението, ведно с лихвата за забава от деня на увреждането. Съгласно
разпоредбата на чл. 223 ал. 2 от КЗ /отм./,
застрахователят дължи лихви за забава тогава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице. При непозволеното увреждане длъжникът
изпада в забава с факта на извършването на деликта, без да е необходимо да му е
отправяна покана за изплащане на обезщетение, поради което, доколкото прекият
причинител на вредата дължи лихви за забава от деня на увреждането и отговаря
за тези лихви пред третите лица, съгласно цитираната разпоредба, отговорността
на застрахователя следва да бъде, както на застрахования - дължи се лихва върху
обезщетението от деня на увреждането, без да е необходимо увреденото лице да е
отправяло покана както към застрахования, така и към застрахователя. Ето защо
лихвата за забава върху дължимото на ищеца обезщетение за вреди се дължи от
деня на увреждането - 18.05.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските.
Ищецът
претендира разноски по списък. Направени са разходи в размер на 150 лв. за
експертиза. Процесуалният му представител претендира адвокатско възнаграждение
по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.
Ответникът
представя списък с разноски за 480 лв. /л.55/ и
с адвокатско възнаграждение в размер на 3000лв. /л.43/. Процесуалният
представител на ищеца намира претендираното възнаграждение за прекомерно по
размер.
На основание
чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват направените от него разноски съобразно
уважената част от иска /1/2/ или 75лв.
С оглед
изхода на делото, на основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника се следват
разноски съобразно отхвърлената част от иска -
1740лв. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение е неоснователно. Възнаграждението е съобразено с фактическата и
правна сложност на делото, с продължителността на производството и е справедлив
еквивалент на положения от процесуалния представител на ответника труд.
На основание
чл.38 ал.2 от ЗАдв на процесуалния представител на ищеца се следва
възнаграждение в размер на 1038лв. с ДДС , изчислено по реда на чл.7 ал.2 т.4
от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание
чл.78 ал.6 от ГПК ответникът дължи в полза на съда държавна такса върху уважения
иск – 800лв.
Водим
от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД, ЕИК ********, със седалище *** и адрес на управление *** да заплати на С.П.Т.,
ЕГН ********** , представляван от своя баща и законен представител П.Т.П., ЕГН **********
сумата от 20 000
(двадесет хиляди) лв., ведно с лихвата за забава от 18.05.2016г. до
окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени от ПТП на 18.05.2016г.
неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, които вреди са
причинени виновно от застрахован при ответника по застраховка „гражданска отговорност”
на автомобилистите със застрахователна полица № BG/02/115002479943, период на
покритие от 05.10.2015г. до 04.10.2016г., водач Г.А.Г. , ЕГН **********, и
сумата от 75 лв. разноските по делото.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******** да заплати на адв.П. К., САК, на основание чл.83
ал.2 от Закона за адвокатурата, сумата от
1038лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.П.Т., ЕГН **********
, представляван от своя баща и законен представител П.Т.П., ЕГН ********** да
заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******** разноски в размер на 1740лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД, ЕИК ******** да заплати по сметката на Софийски градски съд държавна такса
на основание чл.78 ал.6 от ГПК в размер на 800лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и на третото
лице.
Съдия: