Р Е Ш Е Н И
Е
№ 243 21.02.2020г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На двадесет и втори януари година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: Камелия Славейкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Бушандрова
НАХД № 5308 по описа на съда за 2019
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на ЕТ „А”,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Ц. П.
Христов - управител против Наказателно постановление № 02-0002222/23.10.2019г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, с което за нарушение на чл.
63, ал. 2 от Кодекса на труда КТ), на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, вр. чл.
414, ал. 3 от КТ, на дружеството - жалбоподател е наложено наказание
имуществена санкция, в размер на 3 000 (три хиляди) лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
В открито съдебно заседание, за жалбоподателя не се
явява представител. В писмено становище, изпратено до БРС заявяват, че поддържат
жалбата и молят НП да бъде отменено. Не сочат доказателства.
Административнонаказващият орган –Дирекция „Инспекция
по труда” - Бургас, надлежно призовани, се представлява от юрисконсулт
Николова, която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което е
санкционирано дружеството е безспорно доказано. Счита, че правилно е приложен
законът и моли съдът да потвърди постановлението като правилно и
законосъобразно. Не се сочат нови доказателства. Молят за присъждане на
разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване. Подадена е от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, пред материално и териториално компетентен
съд, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съдът, след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
При извършена проверка от проверяващи инспектори –
служители в Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас на 29.08.2019 г. в 12:09 ч.
в обект: В, находящ се в гр. С., БЧК, стопанисвано от фирмата – жалбоподател,
проверяващите установили, че до работа е било допуснато лицето Г. В. С., ЕГН **********, преди да й предостави копие от уведомлението по
чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП.
Г. В. С. била установена при извършената проверка в
обекта да извършва трудова дейност - режела зеленчуци в кухнята. Същата
декларирала в справка, на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, че
работи в ЕТ „А” като „Помощник готвач”, с работно време от 09:00 ч. до 13:00
ч., с трудово възнаграждение 280 лв.
Нарушението било установено от главен инспектор К.К.Г.
при преглед на представените документи в Дирекция „Инспекция по труда” Бургас
на 05.09.2019 г. (в т.ч. трудов договор № 1060/29.08.2019 г., справка от НАП за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с изх. №
07388193019943/29.08.2019 г., 14:27:05 ч., таблица/график за работното време на
работещите в обекта за за месец август 2019 г. и др.) във връзка с извършената
проверка.
Съставен бил акт за установяване на административно
нарушение от 05.09.2019 г, в който като нарушена била посочена нормата на 63,
ал. 2 КТ. Управителят на дружеството, подписал АУАН, без да сочи възражения.
На 23.10.2019 г, било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което при пълна идентичност с фактологията и правната
квалификация на нарушението и за нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда
(КТ), на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, на
дружеството - жалбоподател е наложено наказание имуществена санкция, в размер
на 3 000 (три хиляди) лева.
Горната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от събраните по делото материали по административнонаказателната
преписка, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът, въз основа вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните
правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени
нарушените материалноправни норми. В АУАН и НП ясно е записано, че не е
предоставено уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, което е нарушение на чл. 63,
ал. 2 от КТ. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство против него.
Няма спор, че към датата на проверката между
дружеството-жалбоподател, в качеството му на „работодател” и лицето Гинка
Василева Станкова е бил налице валиден трудов договор, по силата на който
последната е приела да изпълнява длъжността „помощник готвач” в горепосочения
обект. Видно от показанията на разпитания актосъставител, към момента на
проверката, работникът е полагал труд – режела зеленчуци. Този факт се доказва
и от представеното от жалбоподателя копие от тетрадката за инструктаж на л.25,
от което е видно, че на 29.08.2019 г. е бил проведен инструктаж на Станкова.
При така доказаните факти съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на административно
нарушение по чл.414, ал.3, вр. чл.63, ал.2 от КТ. Законодателят е въвел
императивно изискване за работодателя, преди да допусне до работа работника или
служителя, да му предостави документите по чл. 63, ал.1 от КТ, сред които са и
копие от уведомлението по чл. 62, ал.3, заверено от ТД на НАП.
В конкретния случай, видно от доказателствата по
делото, дружеството - жалбоподател не е изпълнило вменените му задължения и е
допуснало до работа на 29.08.2019г. служителя С., преди да му връчи копие от
уведомлението по чл. 62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП, поради което и
правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Твърденията в обратен смисъл, от страна на жалбоподателя, Съдът намира за
защитна теза, с цел избягване на административно наказателна отговорност.
В случая, не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението е формално, а не резултатно, така че липсата на
вредни последици от него, не представлява смекчаващо отговорността
обстоятелство. От друга страна, самия факт, че неизпълнението на описаното в
цитирания текст задължение е обявено за нарушение е достатъчно да се приеме, че
то съдържа вредни последици за трудещия се. Нарушението не се отличава с по -
ниска степен на обществена опасност от останалите такива от същия вид, напротив
– то е типичен пример за неизпълнение на задължението на работодателя по чл. 63,
ал. 2 КТ.
За извършеното нарушение, разпоредбата на чл. 414, ал.
3 от КТ предвижда наказание „имуществена санкция“, в размер от 1500 лв. до 15
000 лв. Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган като
относима към процесното нарушение и на дружеството - жалбоподател е наложено
наказание имуществена санкция, в размер от 3000лв. Съдът счита, че този размер
е завишен, предвид обстоятелствата, че няма данни, това да е поредно нарушение
на дружеството. Ето защо, настоящият състав прие, че наказанието следва да бъде
намалено до минималния размер от 1500 лева, с което ще се постигнат целите по
чл. 12 от ЗАНН, без да се засяга прекалено имуществената сфера на дружеството,
като така ще се спази принципа за пропорционалност между обществената опасност
на нарушението и наказанието. С така наложеното наказание ще бъдат постигнати
целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя,
както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред.
ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, „Когато съдът отхвърли оспорването или
подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния акт е
благоприятен, има право на разноски“. От изложеното следва, че в полза на АНО,
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което
Съдът определи в размер на 100 /сто/ лева, които следва да бъдат заплатени от
жалбоподателя на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас.
Мотивиран от изложените доводи, Бургаският районен
съд, XII наказателен състав на основание чл.63 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0002222/23.10.2019г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас против ЕТ „А”, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Ц. П. Х. - управител, с
което за нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда КТ), на основание чл.
416, ал. 5 от КТ, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, на дружеството - жалбоподател е
наложено наказание имуществена санкция, в размер на 3 000 (три хиляди) лева.,
като НАМАЛЯВА размера на наказанието имуществена санкция от 3000 (три хиляди)
лева на 1500 /хиляда и петстотин/ лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА ЕТ „А”, ЕИК *** да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда” - гр. Бургас сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала: Г.Ст.