№ 5030
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110128297 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от АН.
АТ. В. срещу „У. Е. У. ЦРТ“ чрез „У. Е. У. Цтр. – клон Блгария“ положителен
установителен иск с правно основание чл. 7, параграф 1, б. „а“, вр. чл.5, параграф 1, б.
„в“ от Регламент №261/2004 г. за заплащане на сумата 488,96 лв. /левова
равностойност на 250 евро/, представляваща обезщетение за отмяна на полет №
W64340 Меминген (Германия) – София от 28.12.2020 г., ведно със законната лихва от
12.02.2021 г. до изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че е закупила билет за полет с номер № W64340 с направление
от летище Меминген (Германия), до летище София, България за дата 28.12.2020 г. с
превозвач „У. Е. У. ЦРТ.“ Твърди, че по разписание полетът е следвало да бъде
изпълнен с час на излитане в 15:25 и час на кацане в гр. София в 18:25 часа, но полетът
е бил отменен. Сочи, че вследствие на отмяната в нейна полза е възникнало правото на
парично обезщетение съгласно чл.7, параграф 1, б. „а“ от Регламент /ЕС/ 261/2004г. в
размер на 250 евро (чиято парична равностойност е предявената в настоящото
производство сума). Навежда довод, че на 03.01.2021 г. е инициирала рекламационно
производство пред превозвача, но ответникът не е платил. Затова иска съдът да
признае за установено, че ответникът му дължи посоченото обезщетение.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба оспорва предявения иск.
Твърди, че полетът не е осъществен поради извънредни обстоятелства – влошена
метеорологична обстановка, предизвикана от снеговалеж, като самолетът, плануван да
изпълни същия, не е могъл да кацне на летище Меминген. Сочи, че поради това е
1
отказал изплащане на претендираното и по извънсъдебен ред обезщетение. Счита, че
искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с предявен иск с правно основание чл. 7, пар. 1 от Регламент
/ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп
на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент /ЕИО/ №
295/91 /в сила от 17.02.2005 г. Основателността на предявения с правно основание чл.
7, т. 1, буква “а“ от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от
11 февруари 2004 г. се предпоставя от кумулативното наличие на следните
обстоятелства: наличие на валидно облигационно отношение по силата на договор за
въздушен превоз, по който ответникът се е задължил на 28.12.2020 г. да изпълни полет
с № W64340 с направление от летище Меминген (Германия), до летище София,
България потвърдена резервация за полета и представяне на гишето за резервация не
по – късно от 45 минути преди обявения час на излитане. Установяване на горните
предпоставки е в тежест на ищеца. В тежест на ответното дружество е да докаже
плащане на претендираното вземане.
Размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между
отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг /чл. 7, пар. 1
и пар. 4 от Регламент /ЕО/ № 261/2004/. По делото не е спорно обстоятелството, че
разстоянието на полета на ищеца е под 1 500 км., поради което и дължимото
обезщетение е в размера по чл. 7, пар. 1, б. "а" от Регламент /ЕО/ № 261/2004, а именно
– 250 евро.
В доклада по делото като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата относно наличието на сключен между страните
договор за въздушен превоз за редовен полет W6 4340 от летище Меминген (Германия)
до летище София от 28.12.2020 г., по който ищцата е редовен пътник, че същата се е
явила в предвидения час преди излитане с представяне на бордна карта, както и че
полетът е бил отменен.
Спорният въпрос по делото касае дължимостта на претендираното обезщетение
при наличие на твърдените от ответника обстоятелства, които той определя като
извънредни. Като такива ответникът навежда влошената метеорологична обстановка,
предизвикана от снеговалеж, поради което самолетът, плануван да изпълни полета, не
е могъл да кацне на летище Меминген.
Така наведения довод за извънреден характер на изтъкнатите от ответника
обстоятелства съдът намира за неоснователен по следните съображения. Разпоредбата
на чл. 5 от Регламент /ЕО/ 261/2004 предвижда субективното материално право на
пътник да получи обезщетение за отменя на полета, освен ако последната не се дължи
на изрично посочени като изключения в същата норма обстоятелства. Разпоредбата на
чл. 5.3 от Регламент /ЕО/ 261/2004 предвижда право на превозвача да откаже
изплащане на обезщетение, ако може да докаже, че отмяната е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
всички необходими мерки.
Съдът съобрази ноторното обстоятелство, че при упражняване на дейността си,
2
с оглед специфичните условия, при които се осъществява транспортът, въздушните
превозвачи обичайно се сблъскват с различни метеорологични проблеми, които се
проявяват при изпълнение на планирани полети. Метеорологични условия могат да
имат характер на извънредно обстоятелство тогава, когато са несъвместими с
експлоатацията на съответния полет. Изтъкнатото от ответника обстоятелство
снеговалеж обаче няма извънреден характер, поради което не е в състояние да
освободи превозвача от отговорност. Ето защо само на това основание доводите на
ответника се явяват неоснователни.
Нещо повече, дори доказаното наличие на извънредно обстоятелство не е
достатъчно да освободи превозвача от отговорност, доколкото в последния случай за
него възниква задължение да положи грижа и да ангажира ресурсите, си за да избегне,
доколкото е възможно, отмяната или голямото закъснение на полет.
При определяне на дължимата грижа на превозвача Регламент (ЕО) № 261/2004
г. препраща и към Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои правила за
международния въздушен превоз (публикувана Д В, бр. 67/2003 г., в сила за България
от 9 януари 2004 г.), която в чл. 19 изрично предвижда, че в тежест на превозвача е да
докаже, че закъснението на полета е било неизбежно, въпреки, че същият е взел всички
необходими мерки. Дължимата грижа на авиопревозвача се извлича от цялостната
правна рамка на дейността на авиопревозвачите, включително от седмото съображение
от преамбюла на Регламент /Е О / 261/2004, което установява възможност на
превозвачите да извършват полети не само с притежавани от тях самолети. В случая
ответникът не твърди и не доказа по делото, че е положил необходимата грижа, за да
предотврати закъснение на процесния полет.
С оглед на изложените по-горе съображения следва, че в процесния случай не са
налице предпоставките на освобождаващата разпоредба на член 5, параграф 3 от
Регламент № 261/2004, поради което ответникът дължи обезщетение в размера по чл.
7, т. 1, б. “б“ от Регламента, а именно 250 евро, респективно претендираната в
настоящото производство левова равностойност, възлизаща на сумата от 488,96 лв.
доколкото по всички останали елементи от фактическия състав страните не спорят.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът. Следва да бъдат присъдени като доказани разноски в размер на 425 лв. за
исковото производство (400 лв. – платено адвокатско възнаграждение съгласно
договор за правна защита и съдействие и 25 лв. за платена държавна такса) и 325 лв. за
заповедното производство (300 лв. платено адвокатско възнаграждение и 25лв.
държавна такса). Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ищеца възнаграджение за адвокат е основателно по отношение на
това за исковото производство, като същото следва да се присъди съобразно
предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимум – 300 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК по иска с правно
основание чл. 7, пар. 1 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004 г., че „У. Е. У. ЦРТ“, вписано в регистъра на дружествата под №
01-10-140174, със седалище и адрес на управление: ул. Кьоер 2/А, сграда „Б“,
3
Будапеща, Унгария чрез „У. Е. У. Цтр. – клон Блгария“, ЕИК ********* дължи на АН.
АТ. В. , ЕГН ********** сумата 488,96 лв. /левова равностойност на 250 евро/,
представляваща обезщетение за отмяна на полет № W64340 Меминген (Германия) –
София от 28.12.2020 г., ведно със законната лихва от 12.02.2021 г. до изплащане на
вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 8441/21 по
описа на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ., че „У. Е. У. ЦРТ“, вписано в
регистъра на дружествата под № 01-10-140174, със седалище и адрес на управление:
ул. Кьоер 2/А, сграда „Б“, Будапеща, Унгария чрез „У. Е. У. Цтр. – клон Блгария“, ЕИК
********* да заплати на АН. АТ. В. , ЕГН ********** сумата от 325 лв. за исковото
производство и 325 лв. за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4